Решение по дело №1089/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Х. А.-К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0239-000042 от 19.05.2025г., издадена от Началник РУ Асеновград към ОДМВР - [област], с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 16.05.2025г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваната ЗППАМ. Твърди се, че наказващият орган не е съобразил, че след 01.01.2025г. на сухопътната граница на РБ със страните, прилагащи правото на „Шенген“, не се извършва гранична проверка, както и проверка в базите данни и регистрация на пътуванията в АИС. Възразява се, че нарушението, което следва да бъде посочено в обжалваната ЗППАМ, не е на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, с доводи, че водачът не притежава валидно СУМПС и нарушава чл. 150а. ал. 1 от ЗДвП. Изложени са възражения, че подмяната на СУМПС е право, не задължение, като изтичането на срока има за последица прекратяване притежаването на удостоверителен документ, както и че управлението на МПС в този случай е в противоречие с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което условие е основание за налагане на мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта.

В с.з. адв. Н. поддържа жалбата. Излага допълнителни възражения, че административнонаказващия орган при съставяне на АУАН, не е ангажирал каквито и да било доказателства за да докаже, че не е спазен тримесечния срок, което нарушение е допуснато и в ЗППАМ, където не е упоменато кога точно е изтекъл този срок. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът- Началник РУ Асеновград към ОД на МВР – [област], в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение (л.14).

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 22.05.2025 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в съда на 29.05.2025 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия [Наименование]АКТ № 1420050 от 16.05.2025 г. (л.6).

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното:

На 16.05.2025 г., около 21:24 часа, в [населено място], [улица], Х. Х. А.-К., [ЕГН], управлява лек автомобил- МПС –РАВ 4, с peг. № [рег. номер], със СУМПС (чуждестранно), издадено от държава, която не е член на Европейския съюз и не е страна по Европейското икономическо пространство (Република [държава]), повече от три месеца от датата на влизането в Република България. Посочено е, че СУМПС е невалидно. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" във вр. с чл. 162, ал.1 от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, ТОЙОТА“ РАВ 4, с peг. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата (лист 22-23); Заповед № 317з–3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – [област] относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 24); Заповед № 8121К-189 от 13.01.2025г. за преназначаване на инспектор Д. К. на длъжността Началник на Районно управление Асеновград при ОДМВР – [област] (л.25); справка за нарушител/водач на Х. Х. А.-К..

С Определение № 5186 от 09.06.2025г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

В хода на съдебното производство като доказателство е прието свидетелство за регистрация на МПС - лек автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“, с рег. № [рег. номер].

По делото са разпитани свидетелите Е. Е. К. и С. А. Р..

Свидетелят Е. К. - съпруг на жалбоподателката посочва, че с техен приятел - С. Р. са били до [държава], [населено място], в началото на месец април на 2025г. Сочи, че са били на пазар, пили са кафе и вечерта са се прибрали. Твърди, че на границата никой не им проверявал личните документи. Заявява, че няма и не пази касови бележки от пазара. Описва, че съпругата му е шофирала, той е стоял на предна дясна седалка, а приятелят им се е возил отзад. Посочва, че веднага след това, са отишли до [държава], за подновяване на СУМПС.

Свидетелят С. Р. посочва, че е приятел на Х. Х. А.-К. и съпруга й, като в началото на месец април тази година ходили заедно на пазар в [държава] и там са пили кафе. Пояснява, че са били в Комотини с колата на Х. К., която тя е управлявала, а той се е возил отзад. Отишли са сутринта и следобяд са се върнали. Сочи, че на границата са минали транзит и никой не ги е спирал, нито са им правили проверка.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, логични и последователни.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка №25-0239-000042 от 19.05.2025г. е издадена от компетентен орган – началник на РУ Асеновград при ОДМВР - [област], съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – [населено място], на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Пак във връзка с компетентността на органа, издал оспорената заповед, по делото е представена и Заповед № № 8121К-189 от 13.01.2025г. за преназначаване на инспектор Д. К. на длъжността Началник на РУ Асеновград при ОДМВР – [област].

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, но същата е издадена в несъответствие с материалноправните разпоредби.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съобразно чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация [държава] в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Т.е. с тази норма се ограничава времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация [държава]“. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

Няма спор между страните, че СУМПС на Х. А.-К. е издадено в Република [държава].

В случая, както се посочи, наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП е обусловено от фактически установено административно нарушение, [жк], ал. 1 от ЗДвП, описано в АУАН № [Наименование]от 16.05.2025 г., извършено с автомобил, собственост на жалбоподателката.

В АУАН е посочено, че водачът управлява собствения си лек автомобил със СУМПС, издадено от Република [държава], както и че същата не е преминала границата на Република България - през последните 3 месеца - няма регистрирано влизане в Република България. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на неговите служебни функции и правомощия, и по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП представлява официален документ с обвързваща на основание чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК доказателствена сила. Последната обаче е оборена от жалбоподателката по съответния законов ред, като са оспорени констатациите в АУАН и ЗППАМ.

В случая изводът за невалидност на свидетелството за управление на жалбоподателката не е следствие от констатирано изтичане на срок на валидност отразен в СУМПС, а е формиран въз основа на констатациите, че същата управлява с чуждестранно национално свидетелство, издадено от Република [държава], повече от три месеца от датата на влизане в страната, тоест извод, който е изложен декларативно без връзка с конкретни установени от органа факти.

Дори да се приеме, че тримесечния срок за влизане в страната е в периода от 16.02.2025г. (3 месеца преди датата на проверката) до 16.05.2025г. (датата на проверката), по делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, на коя дата преди 16.02.2025г. жалбоподателката е влязла на територията на Република България, за да се приеме, че е изминал период повече от три месеца от датата на проверката.

Нито в АУАН, нито в оспорената заповед е отбелязано кога точно водачът е влязъл в Република България, респективно от кой момент започва да се брои посоченият в чл.162, ал.1 от ЗДвП 3-месечен срок. По делото не е представена справка за пътуване на лице - български гражданин, актуална към процесния период. Не са представени други доказателства от които да се установи, че към датата на вмененото нарушение 16.05.2025 г. са изтекли тези три месеца от датата на влизане на Х. А.-К. в Република България. За съда не става ясно как е установено, че лицето пребивава в Република България повече от три месеца.

Съгласно решение на М. С. на Република България № 875 от 19.12.2024 г. (прието на основание чл. 105, ал. 2 и чл. 106 от Конституцията на Република България и чл. 1 във връзка с чл. 22 и 25 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, [Наименование], 23.3.2016 г.) и в изпълнение на Решението на Съвета от 12 декември 2024 година относно определяне на датата за премахване на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници със и между Република България и [държава]), считано от 1 януари 2025 г. ГКПП на вътрешната българо-гръцка граница: ГКПП – [населено място], ГКПП – [община], ГКПП – Маказа, ГКПП – [община], ГКПП – Илинден и ГКПП – Кулата, престават да функционират като ГКПП.

Съгласно служебно известно на съда писмо с изх. рег. № 812100-8603 от 08.05.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, изпратено до съдилищата и прокуратурите в страната, граничните проверки на лица се извършват в съответствие с Регламент /ЕО/ 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, в който са предвидени изключения в системността на извършваните проверки /регистриране на пътуване/ в базата данни на лицата и ползваните от тях превозни средства при преминаване им през ГКПП на страната. Същевременно, след 31 март 2024г. на лицата, които преминават през вътрешните въздушни и морски граници, а считано от 01 януари 2025г. и през сухопътната граница на Република България със страните, прилагащи напълно достиженията на правото на "Шенген", не се извършва гранична проверка, както и проверка в базите данни и регистрация на пътуванията в АИС ГК.

Единствените доказателства, които са ангажирани във връзка със срока, посочен в ЗППАМ, са показанията на свидетелите, допуснати по искане на жалбоподателката. Посредством свидетелски показания е сведена информация за пътуване на Х. А.-К. през месец април 2025 г., заедно със свидетелите до [населено място], [държава].

При липса на посочена в обжалваната ЗППАМ дата на влизане в страната, както и при липса на писмени доказателства в тази връзка, съдът намира, че в случая не се доказа твърдяното в АУАН и ЗППАМ обстоятелство, че жалбоподателката пребивава повече от три месеца в страната.

С оглед разпределението на доказателствената тежест между страните, с определение от 09.06.2025г. на ответника изрично е указано, че негова е тежестта да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Въпреки дадените от съда указания, по делото остава недоказано наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0239-000042 от 19.05.2025г. на Началник РУ Асеновград към ОДМВР – [област] е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се констатираха в общ размер на 410 лева, от които 10 лева – платена държавна такса и 400 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 35). Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, тъй като размерът на платеното адвокатско възнаграждение е по-нисък от минималния размер предвиден в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0239-000042 от 19.05.2025г., издадена от Началник РУ Асеновград към ОДМВР - [област], с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 16.05.2025г.

ОСЪЖДА О. Д. на МВР – [област] да заплати на Х. Х. А.-К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.