№ 1185
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501584 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от А. К. С. от гр.Варна срещу решение №1301/15.04.24г.,
постановено по гр.д.№112814/22г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени
предявените от А. К. С. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС
АД искове за осъждане на ответника да заплати на А. К. С. сумата над
присъдените 950лв до размера от 8000лв, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и сумата над присъдените 50лв до размера от 515,26лв,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди-разноски за заплащане на медицински прегледи и лекарства, вследствие
непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 28.02.22г. в гр.Варна, по вина
на водача на л.а.*** с рег.№**, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано
от 14.04.22г. до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, постановяването му в противоречие с
материалния закон и при нарушение на процесуалния закон. Излага, че съдът
не е отчел, че понесените от ищцата физически и душевни болки и страдания
от ПТП в резултат на получените травматични увреждания, тяхната
продължителност и интензитет се установявали от събрания по делото
доказ.материал. Счита, че съдът е занижил размера на обезвредата, като се
позовава на заключението на СМЕ и СПЕ, неоспорени от ответника, и
1
обясненията, дадени от вещите лица в о.с.з. Излага доводи, че от показанията
на свидетелите се установявало, че за продължителен период от време ищцата
не е можела да извършва дейности, свързани с личната хигиена, хранене и
придвижване, наложили използването на чужда помощ. Счита, че при
определяне на обезщетението съдът не е отчел както получените травматични
увреждания в тяхната съвкупност и продължителността на оздравителния
период, така и интензитета на претърпените болки и страдания и психически
сътресения. Оспорва и извода на ВРС за наличието на съпричиняване, като
излага, че ищцата е била с работно облекло. Счита, че при определяне на
обезщетението за неимущ.вреди съдът се е отклонил от дадените с ППВС
№4/68г. разяснения относно критериите за определяне на обезщетението, за да
бъде спазен принципа на справедливостта, както и не се е съобразил с
лимитите на застр.суми към датата на ПТП. Моли да бъде отменено
решението и да бъдат уважени исковете в пълния им размер.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД гр.София, не е постъпил
отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. К. С.
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 8000лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на
28.02.22г., причинено от Г. Х. Б., както и сумата от 515,26лв /с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща
направени разноски за заплащане на прегледи и закупуване на лекарства,
ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя –
14.04.22г. до оконч.изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.22г. в гр.Варна, на
бул.Вл.Варненчик до сп.Родина, при управление на л.а. ***, рег.№**, водачът
Г. Х.Б. нарушил правилата за движение – чл.116 ЗДвП, и причинил ПТП, при
което причинил на ищцата телесни увреждания, а именно контузия на ляво
рамо, контузия и кръвонасядане на гръдния кош. Излага, че след инцидента
била отведена в Спешна помощ, където установили причинената й лека
телесна повреда и била насочена за домашно лечение. Твърди, че дълго време
след ПТП изпитвала силни болки в рамото и гръдния кош, като била
обездвижена на легло, както и бърза уморяемост и непълноценност. Излага, че
травмите довели до срив на самочувствието и психически шок, като ищцата
трудно преодолявала стреса, страхувала се да излиза навън, не спяла
спокойно. Сочи,че и към момента изпитва болки на травмираните места.
Твърди, че в резултат на ПТП сторила и разходи за лечение. Излага, че
автомобилът, с който е причинено ПТП, бил застрахован по риска ГО в
отв.дружество със застр.полица, валидна до 17.01.23г., поради което при
ответника била депозирана претенция, по която ответникът предложил
застр.обезщетение в размер на 800лв, с което ищцата не била съгласна.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
2
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, поддържа становище за неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на застр.правоотношение. Оспорва ПТП да се дължи
единствено на действията на водача на лекия автомобил, като твърди, че с
действията си ищцата е поставила водача в невъзможност да избегне ПТП.
Твърди, че ищцата като пешеходец е предприела неправомерно пресичане на
необозначено място, с което е създала предпоставки за настъпване на ПТП.
Оспорва да са настъпили описаните телесни травми, както и
продължителността на възстановителния период. Намира размерът на
претенцията за неимущ.вреди за завишен и некореспондиращ на естеството на
травмите, както и противоречащ на нормата на чл.52 ЗЗД. Счита, че поради
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не се движела на
обозначеното място, намирала се е на пътното платно и е пресичала на
необозначено място, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Представени са по делото доказателства за завеждане на
застрахователната претенция съобразно изискванията на чл.380 от КЗ /
уведомление от 14.04.22г./, което обуславя допустимостта на исковете.
По делото не е спорен фактът на настъпило на 28.02.22г. в
гр.Варна , ПТП с участието на ищеца и л.а.***, рег.№**, управляван от Г. Б.,
което се установява и от представения по делото протокол за ПТП
№248/28.02.22г. на сектор ПП при ОДМВР – Варна.
Не се оспорва и факта на наличието на сключена застраховка
„гражданска отговорност” за лек автомобил л.а.***, рег.№** с ответното
дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД към дата на
ПТП-то.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и дали е налице съпричиняване на вредносния резултат от страна на
пострадалия.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
3
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства
се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП. От заключението по приложената
съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че получените
травматични увреждания се изразяват в контузия на ляво рамо, контузия и
кръвонасядане на лявата страна на гръдния кош, и същите са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва
още, че тези травм.увреждания са свързани със средна по сила болка,
усилваща се при дишане и движения на лявата раменна става, като създава
неудобство при обличане поради засилване на болките, и с течение на времето
болката отслабва. От заключението се установява, че е проведено
консервативно лечение с отбременяване на левия горен крайник и приемане
на обезболяващи лекарства, като обичайният срок на лечение е 20-25дни при
липса на усложнения, медицински данни за каквито в случая нямало. Вещото
лице сочи още, че причинените контузии затрудняват в първите дни
пълноценното използване на левия горен крайник, но не налагат ползване на
чужда помощ, нито обездвижването на пострадалия. В о.с.з. вещото лице
излага, че макар и ищцата да се оплаква от болки, при изследването не са
установени такива болки, като движенията са в пълен обем и свободни, като
няма негативни последици от физическа травма. Заявява също, че
хипертоничното сърце е белег за дълъг период с високо кръвно налягане, като
най-вероятно ищцата е имала такова преди ПТП, а всеки стрес може да засили
оплакванията.
От своя страна съдебно-психиатричната експертиза установява, че
ПТП е довело до остра стресова реакция, като поради травмата, болките и
страха от повторение на инцидента са настъпили съществени промени в
ежедневието й, характеризиращи състоянието на разстройство в адаптацията с
тревожно-фобиен синдром. Вещото лице сочи, че разстройството в
адаптацията е отшумяло във времето, като са налице остатъчни психични
симптоми - ситуативния страх и тревожност, които характеризират
специфична фобия, което е обичайно след ПТП и ще бъде преодоляно
4
впоследствие.
От показанията на разпитаните св.С. С. и св.Р. С. се установява, че
ищцата е била натъртена от ПТП, като имала проблем с ръката и ребрата.
Свидетелстват, че ищцата не можела да прави нищо и казвала, че я боляло,
като й помагали близките. Сочат, че ищцата изпитвала страх да излиза сама,
започнала да вдига кръвно и напуснала работа. Съдът кредитира показанията
на тези свидетели именно в тази им част, доколкото същите са съответни на
останалите събрани по делото доказателства. От представените по делото
болнични листи е видно, че за периода от 28.02.22г. до 07.04.22г. ищцата е
била във временна нетрудоспособност.
Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че
ищцата е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузия на
ляво рамо, контузия и кръвонасядане на лявата страна на гръдния кош, както и
че същите са предизвикали болки и неудобства при ежедневното й
обслужване. Съдът отчита още, че периодът на възстановяването на
пострадалата е бил сравнително кратък / около месец/, както и че не са налице
трайни увреждания и усложнения, които да препятстват воденето на
пълноценен живот. Безспорно произшествието е оказало влияние върху
психичното й състояние, предизвиквайки силен стрес и чувство на страх, като
от заключението на СПЕ е видно, че това е обичайно и с времето се
преодолява. По делото не се установява да е налице причинна връзка между
ПТП и поставената на ищцата диагноза „хипертонично сърце“, като според
вещото лице проблемите с кръвното налягане са съществували отпреди ПТП-
то.
С оглед изложеното съдът приема, че справедлив размер на
обезщетението е сумата от 5000 лева, като така определеното обезщетение
отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на деликта,
ориентир за която са както размерът на МРЗ и официалните данни на НСИ за
инфлационните процеси, така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
"Гражданска отговорност".
Що се касае до обезщетението за имуществени вреди по делото не
са ангажирани доказателства за наличието на причинна връзка между ПТП и
сторените разходи, за които са представени касови бонове. Отделно от това в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба липсват конкретни
оплаквания касателно правилността на решението на ВРС в тази му част,
поради което и предприетото оспорване на първоинст.акт в горепосочената
част следва да се квалифицира като бланкетно. С оглед на така изложеното и
доколкото не се установява нарушение на императивна материалноправна
разпоредба, за което, по аргумент от т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по
тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт в тази му част.
По наведеното оплакване за липсата на съпричиняване на
вредоносния резултат, съдът съобрази следното:
Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
5
35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Изложеното във въззивната жалба оплакване за неправилност на
решението се свежда до това, че ищцата е била с работно облекло, който факт
обаче не е относим към формирания от ВРС извод за наличието на
съпричиняване, нито това обстоятелство е било спорно по делото. С отговора
ответникът е поддържал възражение за съпричиняване основано на
твърденията, че ищцата не се е движела на обозначеното място, намирала се е
на пътното платно и е пресичала на необозначено място. Безспорно както от
изслушаната по делото СТЕ, така и от показанията на св.Г.Х., се установява,
че в зоната на ПТП няма пешеходна пътека, както и че ударът между
автомобила и пешеходеца е настъпил в дясната част на лява пътна лента от две
съседни пътни ленти и в дясната странична част на автомобила в областта на
дясното странично огледало и прилежащата му повърхност. Предвид това
обосновано следва да се приеме, че ищцата е допуснала нарушение на
правилата за движение на пешеходците като е предприела пресичане на
пътното платно на необозначено място при засилен трафик. Навлизайки по
този начин на пътното платно пострадалата несъмнено е имала възможността
да прецени, че създава реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат. Ето защо следва извода, че с поведението си ищцата обективно е
създала предпоставки за настъпване на увреждането, поради което и е налице
твърдяното съпричиняване.
Доколкото в разглеждания случай се установява наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, то има
основание да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съпоставяйки
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, съдът намира, че
определеният размер на съпричиняване от първоинст.съд е правилен.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и след приспадане от размера на
определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди възлиза на
сумата от 2500лв, а това за имуществени вреди – 50лв. Предвид това
решението в частта, в която е отхвърлен иска за неимущ.вреди за разликата
над 950лв до размера от 2500лв като неправилно следва да се отмени.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да
бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 14.04.22г.
съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ.
В съответствие с този изход на спора следва да се ревизират и
присъдените в полза на ответника разноски като същите бъдат намалени до
размера от 245,18лв. В полза на ищеца допълнителни разноски не се следват,
доколкото такива са присъдени в цял размер, а не съобразно уважената част.
6
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция разноски се
следват съобразно уважената, респ.отхвърлената част на всяка една от
страните. Във връзка с отговорността за разноски от въззивника е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В
представения по делото договор за правна помощ, сключен с адв.И.И.,
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
С оглед разрешението, дадено с Решение на СЕС от 25.01.24г. по
дело С-438/22 , което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички
съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в
хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални
размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-
нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от
наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В
конкретния случай делото се характеризира с обичайна за съответния вид дела
фактическа и правна сложност на спора и като отчита обема на осъществената
на ищеца защита, настоящият състав намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в размер, близък до минималните
такива съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно в размер на 800лв. При
това с оглед обжалвания с подадената въззивна жалба интерес и установената
от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба, разноските за
въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са
165лв. Въззиваемата страна не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1301/15.04.2024г., постановено по гр.д.
№12814/2022г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която е
отхвърлен предявения от А. К. С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско
шосе" №67А, иск за осъждане на ответника да заплати на А. К. С. сумата за
разликата над размера от 950 лева до размера от 2500лв, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие непозволено увреждане от
ПТП, настъпило на 28.02.22г. в гр.Варна, по вина на водача на л.а.*** с рег.
№**, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.04.22г. до окончателното
изплащане, както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за горницата над 245,18лв,
7
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. С., ЕГН
**********, с адрес ***, СУМАТА от 1550 / хиляда петстотин и петдесет
лева /, съставляваща разликата над присъдения размер от 950 лева до размера
от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпило ПТП на 28.02.22г., причинено от Г. Х. Б., ведно със законната лихва
от датата на уведомяване на застрахователя – 14.04.22г. до оконч.изплащане
на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1301/15.04.2024г., постановено по
гр.д. №12814/2022г. по описа на Варненски районен съд, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А 7, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. Т. И.,
с адрес ***, СУМАТА от 165лева, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8