Решение по дело №1205/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 475
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520101205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 07.07.2020г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       гражданско отделение,

На двадесет и пети юни                                           две хиляди и двадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1205 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  против П.Х.К., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е оспорил предявените искове, като се твърди, че липсва уведомление до длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№260/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 1006.08 лв.-главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 188.16 лв. за периода 10.05.2017г. до 06.06.2018г., такса за оценка на досие-49.89 лв., такса услуга „Кредит у дома“-271.71 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника-633.17 лв., обезщетение за забава в размер на 119.07 лв. за периода 11.05.2017г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане.Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

 Твърди се по исковата молба, че на 10.04.2017г. между П.Х.К. и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски паричен кредит.На ответника в производството била предоставена сума в размер на 1050 лв., предоставена в брой и по местоживеене.Съгласно договора, предоставената сума се олихвявала с договорна лихва с фиксиран размер, като за срока на договора била в размер на 207.12 лв.Общата стойност на главница и лихва като сума за връщане била в размер на 1257.12 лв., платима на 60 равни седмични погасителни вноски-по 20.95 лв. и краен падеж на 06.06.2018г.

В договора било постигнато съгласие, ответникът да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 52.50 лв., като страните се съгласили тази сума да бъде включена в погасителните вноски.Разделена на 60 вноски била в размер на 0.88 лв., платими седмично, заедно с погасителните вноски.

С договора, кредитодателят се задължил да предостави допълнителна услуга-доставка на заемната сума в брой по местоживеене  и услуга по седмично събиране на вноските по местоживеене.-„Кредит у дома“.Таксата за тази услуга в размер на 286.02 лв., разделена на 60 вноски, всяка в размер на 4.77 лв.Останалата част от таксата „Кредит у дома“ в размер на 667.38 лв. била свързана с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя, като разделена на 60 вноски, всяка в размер на 11.12 лв.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника било начислено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 11.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в размер на 119.07 лв.

Ответникът погасил общо сума в размер на 114 лв., с която било заплатени такса услуга „Кредит у дома“ -14.31 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене-34.20 лв., такса за оценка на досие-2.61 лв. , договорна лихва в размер на 18.96 лв. и главница в размер на 43.92 лв.

На 01.07.2017г. бил сключен договопр за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, по който описаното вземане било прехвърлено на новия кредитор.На 01.06.2018г. било подписано приложение №1 към допълнително споразумение от 01.11.2010г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което ищецът придобил описаното по-горе вземане.

Старите кредитори по двата договора за цесия упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.До ответника било изпратено уведомително писмо за цесията.

По делото са представени и приети като доказателства: Договор за цесия, потвърждение за цесия, пълномощно, пълномощно и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.Приета е като доказателство и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..

 След преценка и анализ на описаната в исковата молба фактическа обстановка и представените доказателства, съдът формира следните изводи:

От представените доказателства по делото се установи, че на посочената дата е сключен договор за паричен кредит между ответника в производството и „Провидент Файненшъл България“ ООД с клаузи, описани в исковата молба и посочени по-горе.С договор за цесия е прехвърлено вземането към „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в послествие на ищеца в производствот.Прехвърлителите /старите кредитори и по двата договора за цесия/ са упърномощил ищеца да уведоми длъжниците по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.Уведомленията, изплащани до ответника са върнати неполучени като непотърсени.

Не е налице спор между страните относно размера на претенциите и тяхната изискуемост, като по делото е въведено възражение от страна на особения представител за липса на уведомяване на ответника по реда на чл.99, ал.3 ГПК.

Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебната практика, вкл. на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 198/18.1.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І ГО; решение № 148/02.12.2016 г по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, І ГО; решение № 23/3.5.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 3 по т. д. № 1711/13 г. на ВКС, І ТО; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 114 по т. д. № 362/15 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46 по т. д. № 572/16 г. на ВКС, І ТО, както и касаещото фигурата на особения представител решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС, І ТО), която се възприема и от настоящия състав, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето защо съдът намира, че изходящото от новия кредитор, упълномощен от старите кредитори по чл.99, ал.3 ЗЗД,  уведомление, приложено към исковата молба, е достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по делото се установи, че вземанията съществуват в размерите присъдени със заповедта по чл.410 ГПК.При анализ на договорените клаузи не се установят неравноправни такива по смисъла на ЗПК, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.

Съобразно изхода на спора, при условията на чл.78, ал.1 ГПК,  ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1338.77 лв., от които 95.36лв.-разноски по ч.гр.д.№260/2019г. на КРС и 1243.41 лв.- по настоящето.

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

 

Признава за установено по отношение на П.Х.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р П. Дертлиев“ №25 по заповед №157 от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№260/2019г. на КРС в размер на1006.08 лв.-главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 188.16 лв. за периода 10.05.2017г. до 06.06.2018г., такса за оценка на досие-49.89 лв., такса услуга „Кредит у дома“-271.71 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника-633.17 лв., обезщетение за забава в размер на 119.07 лв. за периода 11.05.2017г. до датата на подаване на заявлението , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-01.02.2019г.. до окончателното изплащане, съществува.

Осъжда П.Х.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД деловодни разноски в размер на 1338.77 лв., от които 95.36лв.-разноски по ч.гр.д.№260/2019г. на КРС и 1243.41 лв.- по настоящето.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

 

 

 

Райнен съдия: