Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260136 10.08.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на
десети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7533 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Н.Д.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********
против В.И.П., ЕГН ********** и Т.А.П., ЕГН **********, с която са предявени
обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Ищците
твърдят, че с договор за ПП на НИ, обективиран в НА № **, том *, дело №
********* г. на СВ – Пловдив, са придобили в режим на СИО следния имот: парцел
№ * от масив *** с площ от 1021 кв.м., ведно с два броя селскостопански сгради,
с площ от 6 и 10 кв.м., находящ се в стопански двор на с. **************, при
граници: парцел № 4, парцел № 6, улична мрежа и землищна граница. Във връзка
със спор относно имота с ответниците, с влязло в сила на 22.03.2018 г. Решение
на ПОС по в.гр.д. № 552/17 г. било признато за установено в отношенията им, че
ищците са собственици на целия посочен НИ.
Ответниците
продължавали да го ползват и отказвали да го освободят. Поради изложеното се
моли за осъждането им да платят на ищците – общо 2700 лева – главница, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на собствения им имот за периода 22.03.2018 г. – 20.06.2020 г. /по 100
лева месечно/ и 318,44 лева -
обезщетение за забава за периода 23.03.2018 г. – 20.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват претенциите. Възразяват за
нередовност на ИМ. По същество – оспорват претенциите. Не ползвали целия имот,
като видно от вл. в сила съд. Решение и скицата, неразделна част от него, в
границите на придобития от отв. имот попадал не целият парцел № *, а само част
от него – площ от 679 кв.м., посочена с фиг. 10,11,12,13,14,10 от заключението
на ВЛ. Нямало доказателства за ползване на целия имот, част от него или
находящи се там селскостопански сгради /които се поддържа да не съществуват към
момента, а и към 28.03.2003 г., когато отв. сключили договор за замяна/.
Поддържат,
че имотът на ищците не граничи с улична мрежа, не е трасиран и това било
причината да не могат да го ползват, т.к. не били наясно с границите му /нямало
издадена скица/, нито уредили възможността да преминават през съседни имоти по
предвидения в закона ред, за да стигнат до собствения си имот. Тъй като те самите не предприели действия по
нанасяне на имота си в КК и по осигуряване на достъп до него, отв. не следвало
да носят отговорност и да дължат обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Покана била
получена от отв. П. и то след началото на исковия период, но не и от
ответницата. Претенцията за обезщетение не била изискуема преди предявяване на
ИМ, поради което не се дължало и обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 59 ЗЗД:
За основателност на исковете, в тежест на ищците е да установят правото си
на собственост по отношение на твърдения имот със съответни параметри и два
броя сгради, ползването им от страна на двамата ответници за исковия период,
без основание за това, както и размера на претендираното обезщетение, т.е.
обедняване на ищците и обогатяване на ответниците, при липса на основание за
разместване на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на
претендираното обезщетение.
В
тежест на ответниците е да докажат, че са имали основание да ползват процесния имот
за исковия период, а по останалите факти – да проведат насрещно доказване,
както и възраженията си в отговора, а при установяване на елементите от
фактическите състави на претенциите, следва да докажат, че са погасили.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска спрямо ответника
В.П. за частично основателен, а този спрямо ответницата Т.П. – за
неоснователен, поради следните съображения:
С
влязло в сила на 22.03.2018 г. Решение № 590/09.05.2017 г. по в.гр.д. №
552/2017г. на ПОС /л.5 гръб/ е признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на целия парцел № * в масив ***, с площ
от 1021 кв.м., ведно с две стопански сгради с площи от 6 и 10 кв.м., находящи
се в стопанския двор на **********, който парцел * е посочен като попадащ
частично в границите на имот № ******** по КВС, съответно с част,
представляваща площ от 679 кв.м., посочена с фиг. 10,11,12,13,14,10 от КС № 8
на заключение на вещото лице инж. В. С., която скица, приложена по делото
/л.72/, следва да се счита за неразделна
част от решението.
От
представения договор за замяна на недвижим имот от 28.09.2003 г., вписан в СВ –
Пловдив под акт № ***, том ** от ******* г. /л. 50/ се установява, че
ответниците са собственици на имот № *******, находящ се в землището на с. Б.,
с площ от 9815 кв.м., в който имот съобразно решението на ПОС попада частично
собственият на ищците парцел № *.
От
заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като ясно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че от ищците е
предприета процедура по изменение на КККР, имаща за цел нанасяне на имота в
изпълнение на решението на ПОС, при което по образуваната преписка е одобрено
изменение на КККР и е нанесен нов имот с ид. 03620.63.132 с площ от 1015 кв.м.
/собственият на ищците/, като е намалена площта на имот с ид. 03620.63.7 от
9814 кв.м. на 9141 кв.м. /собственият на ответниците/.
Спорният въпрос е дали за процесния период,
непосредствено след решението на ПОС, ответниците са ползвали имота на ищците,
респ. частта от него, която е попадала в техния имот, въпреки разрешения със
СПН спор.
В тази връзка са събрани гласни док. средства.
Св. Д. Д., заявява, че в момента имотът е затворен и
ищците нямали възможност да влязат. Преди имали достъп, т.к. имало път, който
излизал на шосето за с. О. В имота нямало постройки, едната страна била масивна
– със зид, а от южната страна имало оградна мрежа. Зидът и мрежата били сложени
от В.. Свидетелят работел на 1 км. от мястото и минавал всеки ден оттам по два
пъти от 13 години. Лично бил виждал В. да поставя зида и оградата, като имотът
се ползвал от него – имало пясък, фадроми, трактори и комбайни. Това било така
от 3-4 години. Посочва, че след като преди 3-4 г. В. затворил имота, ищците
вече нямали достъп. През оградната мрежа се виждала складираната в имота
строителна техника. Пояснява, че може да направи разграничение кой имот на кого
е.
Св. Ц. К., заявява, че работи при ответниците от около 10
г. Шефът му купил имот в с. Б., който бил заграден с мрежа и ограда. Целият
имот, който се намирал извън с. Б., бившето ТКЗС, бил на В.П.. Преди 8-9 г. В.
го заградил с мрежа и ограда. Ползвал имота, защото бил негов. В момента имотът
не се ползвал, на север имало само насипан пясък. В имота имало два навеса, като
посочва, че има и инвентар – плугове, култиватори, дискове, брани. Навесите
били построени от В. преди шест години. В имота на В. нямало масивни тухлени
постройки.
От заключението на приетата СТЕ, се установява, че
застъпването между парцел * по плана от 1994 г. и имот с ид. 63.7 по КК, преди
изменението с нов имот с ид. 63.132, е с площ от 673 кв.м., означено по т. №
7,8,9,12,11,7 в приложение № 6 към експертизата. Старите сгради с площ от 10
кв.м. и 6 кв.м. по плана от 1994 г. са премахнати. В границите на парцел *,
съобр. геодезическо заснемане на имота от м. 09.2022 г., е заснета стопанска
сграда – склад по т. № 1,2,3,4 в приложение № 5 към експертизата, която при
извършения оглед ВЛ е установило, че представлява метална конструкция с метален
покрив, покрит с ламарина и стени – термопанели, като се ползва за склад.
Посочено е, че парцел * от КП от 1994 г. има излаз на улица – имот 15, който е
съседен според приложение № 2 към експертизата. Допълнено е, че в действащата
КК имот с ид. 63.132 не граничи с улица и достъпа до него може да се осигури
само чрез преминаване през чужд имот, като материализираната ограда по
границите на имот с ид. 63.7 не дава възможност за достъп до имот с ид. 63.132
/парцел 5 по плана от 1994 г./.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът
приема, че за процесния период само ответникът В.П. е ползвал имота на ищците.
Горният извод категорично се подкрепя от показанията на св. Д., които се
кредитират като последователни, ясни, конкретни, непосредствени и
непротиворечиви. Същите се ценят с висока док. стойност, доколкото свидетелят
споделя непосредствени впечатления, изградени през годините, за състоянието на
имота и прави разграничение между имота на ищците и този на ответниците.
Изложеното не се опровергава от показанията на св. К., а напротив – същите
единствено допълват направените изводи, док. свидетелят не прави разграничение
между двата имота, споделя, че имотът на В. е голям, че го ползва, защото си е
негов, като същевременно от показанията и на двамата става ясно, че се касае
именно за имота на ищците, док. св. К. сочи, че „преди 8-9 години имотът беше
сметище“, което кореспондира на казаното за имота от св. Д.– „в единия край
имаше отпадъци, тухли, в другия край оборски тор“.
Св. Д. сочи, че имотът се ползва от В., като в него има
пясък, фадроми, трактори и комбайни; св. К. допълва, че – в имота има два
навеса и инвентар – плугове, култиватори, дискове, брани, като навесите били
построени от В. преди 6 години. В тази насока, следва да се имат предвид и
данните от СТЕ, като в устния си доклад пред съда, ВЛ уточни, че сградата,
заснета при новото геодезическо заснемане на имота, е около ½ част –
затворена и около ½ част – отворена, без термопанели, оформена като
навес и дава възможност да се маневрира с машини. От съвкупния анализ на
доказателствата се стига до заключението, че се касае именно за сочените от св.
К. навеси, изградени според св. от В. преди 6 години. Явно е от приложение № 6
към експертизата /л. 119/, че частта от заснетата сграда, която попада в имота
на ищците – по т. № 4, 12, 3, 6, 11, 5, 4, е разположена извън тези 673 кв.м.,
в които двата имота са се застъпвали, означени по т. № 7, 8, 9, 12, 11, 7, като
единствено частта от сградата по т. № 5, 11, 12, 4, 5 навлиза в тези 673 кв.м.
Поради изложеното, възраженията на ответника П., че не е ползвал целия имот,
макар резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят.
Що се касае до възражението, че в имота не са съществували
твърдените селскостопански сгради, съдът намира същото за основателно, док. от
показанията на свидетелите и заключението на ВЛ категорично се установи, че са
били премахнати. След като са били премахнати, няма как да бъдат ползвани,
респ. за същите не се дължи обезщетение за лишаване от ползването.
Относно възраженията, че имотът на ищците не граничел с
улична мрежа, не бил трасиран, което било причината да не могат да го ползват,
от заключението на ВЛ по СТЕ се установи, че действително по действащата КК
достъпът до него е възможен само чрез преминаване през чужд имот. Посоченото
обаче не установява наличие на основание за ползване на имота от ответника П..
По отношение на предявения спрямо ответницата Т.П. иск,
съдът приема, че от събраните доказателства не се установява за процесния
период същата да е ползвала имота на ищците. Извод в обратна насока не може да
бъде направен само на база притежаваната собственост върху имот № ******, в
който е попадала частта от 673 кв.м. от собствения на ищците имот, т.к.
ползването изисква фактически действия, каквито не се установиха ответницата да
е извършвала, поради което спрямо същата искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Относно размера на търсеното обезщетение е прието
заключение на СОЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено.
Стореното от ответниците оспорване, съдът намира за неоснователно, док. в
устния доклад пред съда ВЛ уточни, че при изготвяне на експертизата са
съобразени характеристиките на имота, както и факта, че няма достъп до път. В
писменото си заключение, след извършени проверки, ВЛ е посочило, че за
процесния период средният месечен пазарен наем за имот – парцел № * от масив
129, с площ от 1021 кв.м., възлиза на 1306 лева, до който размер обаче претенцията
на ищците би била основателна спрямо двамата ответници. С исковата молба ищците
претендират да им бъде заплатена сумата от общо 2700 лева от двамата ответници,
при условията на активна солидарност, док. ищците са *******, но спрямо
ответниците не се иска солидарното им осъждане, при условията на пасивна
солидарност – т.е. всеки от тях да бъде осъден да плати на ищците цялото,
поради което искът спрямо ответника П. следва да бъде уважен до размера на
½ от 1306 лева или за сумата от 653 лева, като за останалата част следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Тъй като за твърдените от ищците сгради
не се дължи обезщетение по изложените съображения, при определяне размера на
същото не се калкулира посоченото от ВЛ за сградите.
С оглед изложеното, съдът приема иска спрямо ответника П.
за доказан и основателен до посочения размер, поради установеност на елементите
от ФС на претенцията, при което следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва като последица, а за разликата до 1350 лева /½ от 2700 лв./ -
отхвърлен. Спрямо ответницата П. искът е неоснователен изцяло и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличие на главен дълг спрямо
ответника П..
Задължението за обезщетение за ползване на недвижим имот без
правно основание по чл. 59 ЗЗД е без срок за изпълнение и за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД /в т.см. е и
цитираната в ОИМ съд. практика – Решение
№ 48 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г., II т. о., ТК/. В
изпратената такава с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването е предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаването, което е
осъществено на 02.09.2019 г., т.е. ответникът е в забава от 10.09.2019 г.
Размерът на обезщетението за забава върху главницата от 653 лева за периода
10.09.2019 г. – 20.06.2020 г., изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК чрез
он-лайн калкулатор, възлиза на 51,70 лева. Искът спрямо отв. П. е доказан и
основателен до този размер и период, а за разликата и ост. период следва да
бъде отхвърлен.
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг спрямо
отв. П., поради което искът за акцесорното вземане, като обусловен, следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на всяка от
страните, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищците са направили искане,
представили са списък по чл. 80 ГПК /л. 130/ и док. за сторени такива от: 158
лева – ДТ; 200 лева – деп. СОЕ; 500 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС /не
се взема предвид посоченото в представения списък от 800 лева, док. в ДПЗС е
уговорено и реално заплатено възн. в размер на 500 лева/. По съразмерност се
дължат общо 400,63 лева.
Ответниците
също са направили искане, представили са списък по чл. 80 ГПК /л. 131/ и док за
сторени такива от: 600 лева – деп. СТЕ и 1200 лева – платено адв. възн., съгл.
ДПЗС. С оглед изхода на спора и док. няма разграничение, съдът приема, че
сторените разноски за всеки от тях следва да се имат предвид наполовина. По
съразмерност се дължат общо 479,76 лева на отв. П. и общо 900 лева на
ответницата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на
Н.Д.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН
**********,***, следните суми: 653 лева /шестстотин петдесет и три лева/ – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на парцел № * от масив
***, с площ от 1021 кв.м., находящ се в стопански двор на с. Б., собственост на
ищците М., за периода 22.03.2018 г. – 20.06.2020 г.; 51,70 лева /петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода
10.09.2019 г. – 20.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 30.06.2020
г. до окончателното погасяване, както и общо 400,63 лева /четиристотин лева и шестдесет и три стотинки/ –
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликите над: уважения до
пълния предявен размер на главницата от 1350 лева и уважения до пълния предявен
размер на обезщетението за забава от 159,22 лева и за периода 23.03.2018 г. –
09.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Н.Д.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН ********** против Т.А.П.,
ЕГН ********** осъдителни искове за присъждане на сумите от: 1350 лева –
главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на парцел № * от
масив ***, с площ от 1021 кв.м., ведно с два броя селскостопански сгради, с
площ от 6 и 10 кв.м., находящи се в стопански двор на с. *************,
собственост на ищците М., за периода 22.03.2018 г. – 20.06.2020 г.; 159,22 лева
– обезщетение за забава за периода 23.03.2018 г. – 20.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –
30.06.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********,***,
да платят на В.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 479,76 лева /четиристотин седемдесет и
девет лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********,***,
да платят на Т.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 900 лева /деветстотин лева/ – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова сметка, ищците, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.16/:
IBAN:
************* – титуляр Д.М.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
КГ