Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр. Видин 17.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: НИНА
НИКОЛОВА
при секретаря Милена Е., като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №1394 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.
Твърди
се от ищеца Е.П.П. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, представляван от изрично упълномощен процесуален
представител, че сключеният между него и ответника М.Е.П. с ЕГН: ********** с адрес *** граждански
брак е дълбоко и непоправимо
разстроен. Излага се, че ответницата
заминала за чужбина преди повече от 20 години,идва си по един път в годината.
От около четири години съпрузите са във фактическа раздяла. Не поддържат никакви взаимоотношения и не
контактуват помежду си. Твърди се от ищеца, че бракът се е изчерпал от своето
съдържание, и е дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищцата
посочва, че от брака си с ответника имат родено едно дете, което към датата на
предявяване на иска е пълнолетно.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да прекрати брака между страните с развод, поради настъпилото
в него дълбоко и непоправимо разстройство,без да се произнася по въпроса за
вината, както и да постанови ищцата да носи предбрачното си фамилно име.
Разноски по делото не са
претендирани.
Ответникът
не е отговорил в срока по чл.131 ГПК.
По
делото са приети писмени и гласни
доказателства.
От събраните по делото
доказателства, Съдът приема за установено следното:
Страните
са сключили граждански брак с акт за граждански брак №0011 от 06.09.1973г.,
съставен в гр. Видин, видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак от същата дата.
От показанията на свидетелите Николова и Маринов се установява, че страните
не живеят заедно повече от 4-5 години. И двамата живеят в чужбина. При престоя
си в България ответницата отсяда при майка си в с.Връв. Идват по различно време
в България, защото ответницата не иска да се засичат. Преди 4-5 години тя
претърпяла катастрофа в Италия, ищецът се грижел за нея, след това тя получила
обезщетение и напуснала ищеца. Не могат да бъдат семейство, много са отчуждени,
не се понасят.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е
дългата
фактическа раздяла на страните и невъзможността им да заздравят брачната
връзка. Бракът, при така установилите се
отношения съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, и не
оправдава целите, които би следвало да има, а това не е в интерес и на двамата
съпрузи. Страните не са претендирали произнасяне по въпроса за вината, на
основание чл.49, ал.3 СК, поради което
съдът не обсъжда този въпрос.
По отношение
на искането , направено от ответника за промяна на фамилното име на ищцата,
същото е недопустимо. Тълкуването на разпоредбата на чл.53 СК води до категоричния извод, че да „възстанови“
името си може да стори само лицето, което го е променило. Законът казва: „след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“.
Само променилият името си съпруг може
да възстанови името си с предбрачното си такова, само този съпруг притежава
правната възможност да промени или не името си с това, което е
имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство,
макар името да е „неговото“, е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова
искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в
съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице,
което няма процесуална легитимация.
Няма правни способи да се иска
промяна на името на друг човек. Това абсолютно се отнася и в брачния процес и в този смисъл, нормата на чл. 53 от новия СК е
недвусмислена. Едно от основните права
на личността, упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя
в зависимост от волята на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето,
което променя или не името си. При липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното
фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи
произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК . По въпроса ВКС се е произнесъл С Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година,
докладчик съдията Стоил Сотиров.
Следва да
бъде постановено жената да продължи да носи
брачното си фамилно име П..
На основание чл. 329 ГПК окончателната Д.Т.,по чл.6, т.2
от Тарифа за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК, която Съдът определи на 20.00 лв., следва да
се заплати от страните по равно. Разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение
и ДТ не следва да бъдат присъждани, с оглед липсата на искане.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбокото
му и непоправимо разстройство гражданският брак между Е.П.П. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес ***, и М.Е.П. с ЕГН: ********** с адрес ***, сключен с акт за
граждански брак №0011 от 06.09.1973г ,
съставен в гр. Видин.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Е.П.П. с ЕГН: ********** за промяна
на фамилното име на М.Е.П..
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на
решението жената да продължи да носи брачното си фамилно име П. .
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН: ********** да заплати на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС окончателна Д.Т. в размер на 10.00 лв.
ОСЪЖДА М.Е.П. с ЕГН: **********, да заплати на бюджета
на съдебната власт по сметка на
ВРС окончателна Д.Т. в размер на 10.00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: