Решение по дело №34485/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6654
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110134485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6654
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110134485 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Ищецът Б. С. А. твърди, че по партидата му в ответното дружество с абонатен номер ---- е
начислена сумата от общо 40,64 лв., представляваща ½ част от цена на услугата дялово
разпределение, лихва за забава и стойност на потребена топлинна енергия за периода м.
06.2011 г. – м. 09.2011 г. Счита, че не дължи процесните суми, тъй като към датата на
подаване на исковата молба вземанията са погасени поради изтичането на тригодишна
давност. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с изпращането на
фактури и покани от ответника за плащане, като моли да бъде установена недължимостта на
сумите.
Ответникът „Т----” ЕАД счита, че исковете са недопустими поради злоупотреба с право. По
същество признава исковете и факта на изтекла погасителна давност, като счита, че не е дал
повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:

1
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведеното в
исковата молба единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предвид признанието на иска по делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, т.е. несъмнено е, че
към настоящия момент тригодишната погасителна давност за оспорените вземания за
стойност на потребена топлинна енергия, лихва за забава и цена за услугата дялово
разпределение е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са
основателни и следва да се уважат.
Съдът намира, че макар и исковете да са основателни, ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, съответно и признава исковете, поради което и разноските следва да
бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изтичането на погасителната давност и позоваването от страна на нея на длъжника
погасяват правото на кредитора на принудително осъществяване на притезателното право,
но естественото право продължава да съществува и платеното след изтичане на давностния
срок не е недължимо платено и не подлежи на връщане (арг. чл. 118 ЗЗД). Давността като
правен институт не се прилага служебно, а само при позоваване от страна на длъжника (чл.
120 ЗЗД). В този смисъл, право на кредитора е да претендира извънсъдебно погасените си
по давност вземания, доколкото от една страна, задължението продължава да съществува, а
от друга, възражението за изтекла погасителна давност е право на длъжника, което същият
може да не упражни и да предпочете да изпълни. Ето защо, не може да се приеме, че
претендирането на погасени по давност вземания от кредитора е противоправно –
противоправно би било претендирането на вземания, които изобщо не съществуват. В този
смисъл по напълно аналогични казуси е постановена трайна практика на Върховния
касационен съд – Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС,
IV г.о., Определение № 66/12.02.2018 г. по ч. гр. д № 4770/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., на ВКС, І г. о., Определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., Определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на
дело тогава, когато е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил
готовност да ги предприеме. В настоящия случай ответникът единствено е изпращал
извънсъдебни покани за плащане, но не е предприемал каквито и да било действия за
съдебно търсене на вземанията и принудителното им събиране. Извънсъдебната
покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
2
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.
В допълнение следва да се отбележи, че в настоящия случай присъждането на разноските в
тежест на ответника би противоречало и на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за
добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. След извършена
служебна справка (копие от която е приложена по делото) съдът констатира, че за периода
м. 08.2021 г. – м. 12.2022 г. ищецът е подал срещу ответника 15 искови молби, с които е
предявил идентични отрицателни установителни искове за недължимост на различни
погасени по давност вземания в размери между 100 и 200 лв. по всяко дело по отношение на
един и същ топлофициран имот (като за същия имот съпругата на ищеца Бойка Димитрова
Гюрджеклиева също е предявила 17 искови молби за оспорване на нейната половина от
вземанията за доставена топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение и лихва
за забава по правоотношението с ответника). Ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да
има възможност да получи защита на правата си в едно производство, като предяви
отрицателни установителни искове за всички оспорени от него вземания с една искова
молба, е образувал множество искови производства за отделните вземания в малък размер. С
тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата – за
държавни такси и адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно
или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, а
и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на
ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер,
надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на
правото на ищеца в едно (респективно няколко) производства. Да се приеме обратното,
означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права. В допълнение следва да се посочи, че в случая съдът не би могъл да
противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното съединяване
на дела по реда на чл. 213 ГПК, доколкото същите са заведени през различни периоди от
време в рамките на година и половина и се намират на различни етапи от развитието си (към
настоящия момент някои вече са приключили с влезли в сила решения и са архивирани, а
други тепърва предстои да бъдат разглеждани в открито съдебно заседание).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът следва
да понесе отговорността за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение само
по едно от образуваните искови производства за оспорване на вземанията по
3
облигационното правоотношение с топлоснабдителното дружество. Ищецът не обосновава
необходимост от завеждането на множество искови дела и доколкото делото, разглеждано
от настоящия съдебен състав, не е сред най-ранните образувани, то по него ищецът няма
право на разноски. В този смисъл и по идентични казуси е постановена и практика на СГС –
Решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д. № 6572/2019 г. на II-Г състав, Определение №
2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1597/2023 г. на ЧЖ-VI-А състав, Определение №
11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г., Определение № 4836 от 18.04.2023 г. по
ч.гр. д. № 4272/2023 г. и др.
С оглед изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е
приложима, като в тежест на ищеца следва да останат сторените от него в производството
разноски и същият следва да бъде осъден да плати направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
С----------, срещу „Т----” ЕАД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С----,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. С. А. не
дължи на „Т----” ЕАД сумата от 40,64 лв., представляваща ½ част от цена на услугата дялово
разпределение, лихва за забава и стойност на потребена топлинна енергия за периода м.
06.2011 г. – м. 09.2011 г. в имот с абонатен номер ----, находящ се на адрес: ул. „Солун“ №
43, вх. А, ап. 9.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С----------, да заплати на „Т----” ЕАД, ЕИК -
---, със седалище и адрес на управление: гр. С----, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от
100 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Да се изискат и приложат по делото за справка заверени преписи от исковите молби по гр.д.
№ 34481/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, гр. д. № 47751/2021 г. по описа на СРС, 142
състав, гр.д. № 38012/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, гр.д. № 67638/2022 г. по описа на
СРС, 32 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4