Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1314
гр.
Бургас, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3270 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Л.Е.С., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 17-0769-001023 от 03.05.2017 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 183, ал. 1,
т.1, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушения
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв., на
основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
10 лева и на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 6 ЗДвП му е наложено наказание глоба
в размер на 10 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва изложената в него фактическа обстановка, като
недоказана. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания
акт. Сочи, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че АУАН не е бил връчен на жалбоподателя. Моли НП да бъде
отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. П.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.03.2017 г. около 12:40 часа в гр. Бургас, по бул. „Д.“ до бл. ***полицейски
служители от Второ РУ при ОД на МВР – Бургас спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******. На място да окаже
съдействие за извършване на проверка за спазване на ЗДвП бил изпратен
свидетелят Д.К. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“. При извършване
на проверката свидетелят К. констатирал, че СУМПС на жалбоподателя е с изтекъл
срок на валидност от 21.10.2012 г. Отделно от това жалбоподателят не представил
контролен талон към СУМПС, както и не носил знак за първоначален технически
преглед и удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност.
За установените нарушения по ЗДвП свидетелят К. съставил
срещу жалбоподателя АУАН. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По
делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените от съда факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение, че не се е установила компетентността
на актосъставителя. В т. 1.2. от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра
на вътрешните работи е посочено, че АУАН за нарушения по ЗДвП имат право да
издават полицейски органи от секторите „Пътна полиция“ в областните дирекции на
МВР. Настоящият състав намира, че по делото безспорно е установено, че актосъставителят
Д.П.К. заема длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Бургас. Това обстоятелство беше констатирано и от настоящия състав при
снемане на самоличността на свидетеля К.. Ето защо за съда е безспорно
установена компетентността на свидетеля К. да съставя АУАН за извършени
нарушения по ЗДвП.
На следващо място съдът намира за неоснователно и
възражението, че не е бил връчен екземпляр от АУАН на жалбоподателя. От
представен в преписката АУАН и разписка, инкорпорирана в долната част на акта
се установява, че в деня на съставянето му (30.03.2017 г.) същият е бил връчен
лично на жалбоподателя, който се е подписал на разписката за получаване. Следователно
АУАН е бил връчен на жалбоподателя съгласно изискванията на 43, ал. 5 ЗАНН.
Неоснователно се явява и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН - непосочването на
свидетел, който е присъствал по време на извършване на проверката. В
показанията си свидетелката Д.Р. заявява, че е пътувала с жалбоподателя в
управлявания от него автомобил и е присъствала при извършване на проверката, но
независимо от това актосъставителят не я е вписал като свидетел в АУАН.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. В чл. 42, т. 5 ЗАНН е предвидено, че в съдържанието на АУАН трябва да се
впишат имената и точните адреси на свидетелите, единен
граждански номер. Видно от съставения от свидетеля К. АУАН в него са
отбелязани данните на двама свидетели - очевидци, като съдът намира, че не е
било необходимо, за да се приеме, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН
в него да се отразят всички свидетели, присъствали по време на проверката, в
това число и свидетелката Р..
В заключение настоящият състав намира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са били спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
По нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (редакция,
действаща към датата на деянието – 30.03.2017 г.) за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Не е съответно СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът
не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната
категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните
органи в съответствие с националното законодателство. Ето защо с поведението си жалбоподателят безспорно е осъществил състава на
нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган е подвел нарушението
и под правилната санкционна норма – тази на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП, според която на наказание подлежи лице, управляващо моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Както се посочи СУМПС с изтекъл срок на валидност не е „съответно”. В
същия смисъл е и практиката на ВКС, постановена във връзка за престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК, сред обективните признаци на което е подсъдимият да е
бил наказан по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – напр. Решение № 44 от 19.02.2013
г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., НК.
От събраните по делото доказателства и в частност от справка за водач се
установява, че СУМПС на жалбоподателя е било валидно до 21.10.2012 г.
Независимо от това на 30.03.2017 г. е било констатирано от контролните органи,
че жалбоподателят управлява МПС. При така установените по делото факти правилно
АНО е констатирал, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.150а, ал.
1 от ЗДвП законодателят към датата на деянието (30.03.2017 г.) е предвиждал в
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1
ЗДвП наказание „глоба” в размер от 100 до 300 лв. АНО е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лева. Съдът намира размерът на наказанието
за правилно определен в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението се характеризира като такова със сравнително висока степен на
обществена опасност (при определени предпоставки нарушения от този вид
представляват престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК). Също така от данните по
делото се установява, че жалбоподателят е извършвал и предходни нарушения по
ЗДвП, което обстоятелство съдът приема като отегчаващо отговорността му. Отделно
от това при определяне на наказанието следва да намери отражение и обстоятелството,
че СУМПС на жалбоподателя е било изтекло през 2012 г., т.е. почти 5 години
преди да бъде установен жалбоподателят да управлява МПС през 2017 г., като за
съда остава неясно защо в рамките на този дълъг срок (почти 5 години)
жалбоподателят не е предприел действия да му бъде издадено валидно СУМПС.
Така наложената санкция в размер на 200 лева е
справедлива с оглед обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателят не е представил при извършената проверка на
30.03.2017 г. контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят не оспорва този факт,
но излага защитна теза, че доброволно е предал талона на контролните органи при
предходна проверка. Съдът не споделя така изложената теза за липса на вина у
жалбоподателя за липсата на контролен талон към момента на извършване на
процесната проверка. След като жалбоподателят твърди, че талонът е бил предаден
лично от него на органите на МВР „Пътна полиция“, същият е бил напълно наясно,
че на 30.03.2017 г. в гр. Бургас е управлявал МПС без да носи в себе си
контролен талон към СУМПС. Каква е била причината за липсата на талона за съда
е ирелевантна, тъй като жалбоподателят в качеството на водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с правилото, предвидено в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно
при управление на МПС е бил длъжен да носи контролен талон към СУМПС. Ако в
действителност талонът е бил предаден на Пътна полиция, жалбоподателят е
следвало да съобрази липсата му и да предприеме необходимите действия за
възстановяването му преди да управлява МПС. В случая това не е сторено, поради
което правилно е била ангажирана отговорността му за извършено нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП
предвижда фиксиран размер от 10 лева на наказанието глоба. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма и на жалбоподателя е била наложена глоба
именно в размер на 10 лева.
По нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП
Към датата на деянието (30.03.2017 г.) разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП е имала следната редакция: водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи знак за
първоначален технически преглед или удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност. Следователно
към 30.03.2017 г. е било достатъчно водачът на МПС да носи един от двата
документа - знак за първоначален технически преглед или
удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност, като не е
имало задължение да се носят и двата документа. По делото съдът прие за
безспорно установено от фактическа страна, че при извършване на процесната
проверка е било констатирано, че жалбоподателят не носи нито знак за първоначален технически преглед, нито удостоверение за периодичен преглед
за техническа изправност. Независимо от това при така установените факти и при
посоченото по-горе в изложението съдържание на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП към датата на деянието, извършеното от жалбоподателя съставлява едно
нарушение, т.е. един път е бил осъществен съставът на нарушението по чл. 100,
ал. 1, т. 6 ЗДвП, а не както е било посочено неправилно в НП, че жалбоподателят
е извършил две нарушения, за които е получил две отделни наказания. Ето защо за
извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП следва да
бъде наложено едно наказание. В тази връзка в частта, в която с НП жалбоподателят
е бил наказан за това, че не е носил удостоверение за периодичен преглед за
техническа изправност следва да бъде отменено.
В останалата част като законосъобразно обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0769-001023 от 03.05.2017
г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, в частта в
която на Л.Е.С., ЕГН ********** на основание чл. 185 ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП за
това, че не е носил удостоверение за периодичен преглед за техническа
изправност му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева, като ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-0769-001023 от 03.05.2017 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП” в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС