Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

Димитровград, 23.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№203 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът М.Т.Д. посочва, че винаги заплащал сметките си за ел.енергия по електронен път, през телефона си, като те били предвидим. В началото на м.февруари излезнала дължимата сума за ел.енергия за негов имот находящ се в Димитровград, ул***. С изненада установил, че трябва да заплати сметка в размер на 1149,26 лева. Поискал обяснения от представител на ответното дружество, като му било отговорено, че ставало въпрос за изравнителна сметка за манипулиран електромер. Ищецът заявява, че електромера му се намира на пътя, в табло на ЕВН, в което имало поне още 10 електромера. Таблото се намирало извън неговия имот и той нямал достъп до своя електромер. Поддържа ,че не живеел в имота и го посещавал рядко. Подал жалба срещу начислената му сума за плащане, като описал каква е фактическата обстановка, както и че не е възможно да е манипулирал електромера, нито да е изразходвал такова количество ел.енергия. От ответното дружество отговорили, че описаното в жалбата нямало значение и не го обвинявали в нищо, като това било компенсаторно плащане. От предоставените му фактура и придружително писмо ищецът разбрал, че му е начислена изравнителна ел.енергия за период от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. Твърди ,че присъствал на 28.01.2016г., когато била извършена рутинна смяна на всички електромери в таблото. Не му било известно как и по какъв начин било установено, че електромера му не отчита точно и как му е начислена допълнителна ел.енергия за 361 дни. През същия период плащал ежемесечно консумираната за имота ел.енергия, като предходното засичане на показанията и плащане било месец по-рано, т.е. през м.декември 2015г. електромера работел нормално и проверяващите го лица не установили отклонения в отчета му. Счита, че за да бъде основателна извършената корекция на сметка заради манипулиран електромер, се изисквало да се докаже нарочно извършени действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породена от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. Иска съдът да постанови решение,с което да признае за установено, че ищеца не дължи плащане на ответното дружество по фактура №**********/19.01.2018г. на сумата от 1149,26 лева, представляваща изравнителна ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. на електромер за имот, находящ се в Димитровград, ул.““Шейново“ №4А.  

В срока по чл.131 ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД не депозира отговор на исковата молба, не представя доказателства и не прави доказателсвени искания. С молба от 18.04.2018г., след получаване на призовка за насроченото по делото съдебно заседание, ответникът представя Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване №222692/28.01.2016г. на ЕР Юг, Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ №858/13.09.2017г., извадка от паметта на СТИ№*********, справка за коригиране на сметка за ел.енергия за ИТН ***. Доколкото въпросните писмени доказателства, с които ответника е разполагал, не са представени в срока за отговор на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.131 ал.3 от ГПК, както и предвид изрично направеното от ищеца възражение срещу приемането им, съдът не прие същите като доказателство по делото, поради несвоевременното им представяне.

На 24.04.2018г. по делото е постъпила писмена защита от страна на ответното дружество. В нея поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Посочва, че извършената корекция на сметка е на база констативни протоколи на ЕР Юг и БИМ, като правното основание на корекцията е чл.51 ал.1 вр.чл.50 от ПИКЕЕ. Посочва, че на 28.01.2016г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца, находящ се в Димитровград, ул.“***. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор на база анализ на данните от паметта на СТИ, постъпващи в електромерното стопанство на ЕР Юг. Електромерът бил демонтиран, като в тази връзка бил съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №222692/28.01.2016г. Проверката била извършена в присъствието на клиента, който подписал Констативния протокол. Демонтираният електромер бил изпратен на Българския институт по метрология за извършване на експертиза, като в заключение на лабораторията от 13.09.2017г. било посочено, че е променена тарифната таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчитал енергия от 09.00 до 17.00 часа на дневна тарифа, след което от 17.00 часа той не отчитал по нито една от двете тарифи Т1 или Т2. Предвид това, че налице били предпоставките на чл.51 ал.1 вр.чл.50 от ПИКЕЕ, се извършило преизчисление на количеството ел.енергия, като на клиента допълнително били начислени 10660 кWh, като дължимата сума за тях била в размер на 1149,25 лева. Периодът от време, за който била извършена корекцията, е една година, тъй като нямало как обективно да се установи от кога точно датира грешката. Предвид това иска съдът да отхвърли предявения срещу ответното дружество иск. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. На основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо от 19.01.2018г. ответникът уведомил ищеца, че на 28.01.2016г.  служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабр.№********* от ИТН ***в Димитровград, ул***, на клиент с клиентски №***. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и не отчита консумираната в обекта ел.енергия, за което бил издаден констативен протокол.  В следствие на това, ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно неплатена. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. /за 361 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 1149,26 лева.

На 19.01.2018г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната М.Т.Д.,***, с клиентски №*** и ИТН ***, като за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 10660 kWh на стойност 1149,26 лева.

С писмо изх.№13502-1-3/29.01.2018г. ответното дружество уведомило ищеца, че по повод негово възражение относно фактурирани количества ел.енергия екип на „Електроразпределение Юг“ЕАД е разгледало обстоятелствата и приложените документи, като констатирал, че на 28.01.2016г. сътрудници на дружеството извършили проверка на СТИ, отчитащо ел.енергията потребена в имота на М.Д.. Електромерът бил демонтиран и заменен с друг. За извършената подмяна бил съставен констативен протокол в присъствието на клиента и свидетел. Демонтираното СТИ било изпратено в БИМ- ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел –Пловдив за метрологична експертиза. Констатацията на последната била, че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Поради това и на основание чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ била издадената процесната коректурна фактура за сумата от 1149,26 лева. Посочва се, че изчисляването и коригирането на сметките за изминал период се извършвало във всички случаи на установени увреждания в целостта и функционалността на СТИ. Целта на корекцията била компенсиране на разликата между отчетената и фактурирана сума и сумата на действително консумираната ел.енергия, увеличена с измерената грешка. Посочва се също, че дължимите по корекционната сметка суми нямали характер на санкция или установяване на вина, а се касаело за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстранявали последиците от ползването на ел.енергия без тя да се отчита и заплаща, като това в никакъв случай не било свързано с неправомерно поведение.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че той не дължи плащането на сумата от 1149,26 лева по фактура №**********/19.01.2018г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от 01.02.2015г. до 28.01.2016г.

Не се спори между страните по делото, че ищецът ползва имот- къща в Димитровград, ул***, с  ИТН ***, както и че между него и ответното дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски №***. Безспорно установено е, че на 28.01.2016г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта на ищеца. Няма спор и относно това, че СТИ е било демонтирано за извършване на експертиза в лаборатория, предвид направен преди това анализ на данни. Не се оспорва от страна на ищеца и твърдението на ответника, че след извършена в БИМ експертиза на уреда е установено, че електромера не съответства на техническите и метрологични изисквания, като отчита единствено консумираната ел.енергия за времето от 09.00 часа до 17.00 часа по дневна тарифа. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура №**********/19.01.2018г. за сумата от 1149,26 лева за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г., представляваща коригирана стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за обект собственост на ищеца, намиращ се в  Димитровград, ул***, на основание чл.50 и чл.51 ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.

Доколкото настоящото производството е резултат на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК, тежестта за установяване дължимостта на процесната сума и нейния размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.          

За да възникне правото на ответника по чл. 50 от ПИКЕЕ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца, е необходимо при извършена метрологична проверка на измервателната система да се установи, че е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В настоящия случай, ищецът-клиент е присъствал на самата проверка на уреда, като видно от съставения при извършването й констативен протокол, тя е била осъществена от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД в негово присъствие.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.

          В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. Твърдяна от ответното дружество е извършена промяна на тарифната таблица на СТИ по часови зони, в следствие на което електромера не отчитал консумираната ел.енергия за времето от 17.00 часа до 09.00 часа. В този смисъл електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания. Именно в следствие на неправомерната софтуерна манипулация на електромера и на основание чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. чрез начисляване на допълнителна сума от 1149,26 лева.

Твърдените от ответното дружество отклонения в работата на процесното СТИ, довели до непълно отчитане на действителното потребление на ел.енергия от ищеца, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че нерегламентирания достъп до електромера на ищеца е реализиран именно от него или от лице, действало с негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.

На следващо място, в настоящия случай следва да се има предвид, че ответното дружество се позовава на изложеното заключение в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №858/13.09.2017г., изготвен от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Пловдив, съгласно което електромера не съответства на техническите и метрологични изисквания. Обстоятелството, че върху електромера е оказано външно и то неправомерно въздействие обаче е изведено не предвид заключението на изготвилите експертизата лица, а съгласно становище на трето лице- „АК Пластроник“АД. По делото е приложено въпросното становище, но не става ясно в какво качество това дружество е взело отношение по случая с предоставения за експертиза на БИМ електромер.

Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна на ищеца или негов представител за осъществения неправомерен достъп до процесното СТИ. Изложените в писмената защита съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни, като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до погрешно отчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на ответното дружество.

            Няма спор, че влезлите в сила от 17.07.2012г. изменения на Закона за енергетиката предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ. Те са приложими в случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче,  не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото.

Съдът не споделя изводът на ответното дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя.         Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл, коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.    

             Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. Събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно ищецът или друго лице, действащо с негово знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера, довело до погрешно отчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.

Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Предвид изложеното съдът счита ,че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата от 1149,26 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г., по партида с клиентски №***, отнасяща се за обект на потребление в Димитровград, ул***, с ИТН ***, поради което и предявения отрицателен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество горепосочената сума, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. По делото са налице представени от ищеца доказателства за платена държавна такса от 50 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.В писмената защита, представена по делото от страна на ответника, на основание чл.78 ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищеца. В тази връзка, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение би следвало да бъде 310,45 лева. Случаят, разглеждан в настоящото производство, не представлява значителна фактическа и правна сложност, поради което и адвокатското възнаграждение дължимо на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в минималния размер по горепосочената Наредба, а именно 310,45 лева.         

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Д., с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от ***, сумата в размер на 1149,26 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №********** от 19.01.2018г. 10660 kWh ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г., по партида с клиентски №***, за ИТН ***, за обект в Димитровград, ул***.

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37,  представлявано от ***, да заплати на М.Т.Д., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер общо на 360,45  лева /триста и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                                                                                                      СЪДИЯ: