Решение по дело №591/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260016
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20204400500591
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 19.08.2020 г.

 

в името на народа

 

плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  Председател: екатерина панова

                     членове: методи здравков

      Жанета Димитрова

 

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от член – съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 591 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от Т.К.Б. *** против действията на ЧСИ П.П., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № 2019***0401058/2019 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, който според жалбоподателя е незаконосъобразен с оглед размера на получаваното от него трудово възнаграждение.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е страна по трудово правоотношение  с работодател дружеството „***“ ООД и получава трудово възнаграждение в размер от 610 лв., което съставлява минималната работна заплата, както и че работодателят му е получил запорно съобщение върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Твърди се, че налагането на запор върху несеквестируемо вземане, каквото е трудовото възнаграждение на жалбоподателя като равняващо се на минималната работна заплата,  е незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е уведомен за запора от органа по принудително изпълнение.

Иска се от окръжния съд да отмени наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя като незаконосъобразен и да спре изпълнението на осн. чл. 438 от ГПК до произнасяне в едномесечния срок от постъпване на жалбата в съда.

По делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя „***“ ЕООД, гр. С..

От мотивите на ЧСИ П.П., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за неоснователност на жалбата. Посочва се, че с налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника не се нарушават разпоредбите за несеквестируемост, тъй като в запорното съобщение е указано, че правенето на удръжки от работодателя се осъществява съобразно правилата на чл. 446 от ГПК, които препятстват изпълнение върху несеквестируем доход. Посочва се, че изпращането на запорно съобщение и налагането на запор като обезпечителна мярка има за цел и пазене на ред при евентуално  налагане на последващи запори по други изпълнителни дела, както и че при промяна на получаваното трудово възнаграждение, се запазва възможността да бъде изпълняван. Посочва се, че цитираното от жалбоподателя ТР 2/2013 г. ОСГТК на ВКС не забранява изпращане на запорно съобщение до работодател с оглед размера на получаваното възнаграждение. Посочва се, че във връзка с изразеното намерение за правене на удръжки от страна на служител на работодателя, е налице възможността за изпращане на указание относно реда за правене на удръжки при изрично поискване от страна на длъжника. Посочва се, че към 03.08.2020 г. по делото няма постъпили плащания в изпълнение нито от страна на длъжника, нито от страна на работодателя. Посочва се, че при налагане на обезпечителна мярка запор не е необходимо предизвестяване на длъжника по делото.

Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен, че същото е образувано на 29.10.2019 г. по молба на „***“ ЕООД, гр. С. против Т.К.Б. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1911/2017 г. по описа на ПРС.

Установява се от изпълнителното дело, че на 07.11.2019 г. ЧСИ П.П. е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, която е връчена на длъжника на 13.11.2019 г.

Установява се от запорно съобщение *** г. до „***“ ООД, връчено на 16.07.2020 г., че върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.Б. е наложен запор, както и че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.

Жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, тъй като е входирана на 27.07.2020 г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бил лично уведомен от ЧСИ за наложения запор върху трудовото му възнаграждение, тъй като длъжникът се счита уведомен за наложения запор от момента на надлежното връчване на запорното съобщение на третото задължено лице – дружеството работодател „***“ ООД.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът, затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Когато паричното вземане е частично несеквестируемо, каквото е възнаграждението за труд, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446 ал. 1 от ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми и наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на мнинималната работна заплата, която през периода юли-август възлиза на 610 лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. Размерът на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, установен от депозирания трудов договор 203/02.06.2020 г., се равнява на минималната работна заплата. Това обстоятелство обаче не влияе върху законосъобразността на наложения запор, а следва да се съобрази при действията на третото задължено лице – работодател, който трябва определи дали да бъдат правени удръжки и какъв да е техният размер в зависимост от секвестируемата част на получаваното трудово възнаграждение. Частният съдебен изпълнител изрично е посочил в запорното съобшение до третото задължено лице, че следва удръжките да се правят при условията и реда на чл. 466 от ГПК, а от данните по делото става ясно, че дружеството работодател „***“ ООД не е направило удръжки от трудовото възнаграждение на жалбоподателя и е взело предвид правилата за несеквестируемостта съобразно указанията на запорното съобщение, поради което правата на жалбоподателя се явяват надлежно защитени. Както се посочи и по-горе   законосъобразността на наложения запор не зависи от уведомяването на длъжника, а рефлектира единствено върху правото му на жалба, което в случая е надлежно упражнено.

При съобразяване на гореизложеното, Плевеснският окръжен съд намира жалбата за неоснователна, а действието по налагане на запор върху трудовото възнаграждение за правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

 

Оставя без уважение като неоснователна жалбата на длъжника Т.К. М., ЕГН ********** ***. ***  № ***, ап. *** против действията на ЧСИ П.П., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

 

решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: