№ 151
гр. П. , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102738 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД.
Ищците П. К. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „****** и З. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.П., у**** твърдят, че притежават самостоятелни обекти в
триетажна жилищна сграда в гр.П., ул. ** Твърдят, че през месец април на
2015г., няколко дни преди Великден, ответникът И. Г. Г. с ЕГН ********** от
с.Л., обл.П., ул. ** съзнателно повредил канализационната система на
сградата, като нарочно поставил в нея парче тръба, парцали и една четка за
дрехи. По този начин запушил централната канализационна тръба на ниво
избен етаж в участъка, където се съединяват вертикалният и хоризонталният
щранг. Това наложило да се извърши спешен ремонт, при който част от
тръбата в участъка от апартамента на първия етаж до мястото на заустване в
градската канализация била демонтирана и заменена с нова. Ремонтът струвал
871.32лв. и бил заплатен поравно от тримата собственици на самостоятелни
обекти в сградата. Двамата ищци заплатили всеки от тях по 290.44лв.
Освен това, ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от
1
възникналите битови неудобства в почивните дни преди празника и от
преживяното притеснение и възмущение от действията на ответника.
Поддържат, че по въпросите за деянието, неговата противоправност и
виновността на ответника има влязла в сила присъда по н.о.х.д. №2563/2015г.
на РС - П., изменена с решение по в.н.о.х.д. №302/2016г. на ОС – П., с която
същият е осъден за престъпление по чл.216, ал.1 НК.
При тези твърдение двамата ищци искат от съда да осъди ответника да
заплати на всеки от тях обезщетение за имуществени вреди в размер на
290.44лв. и по 300лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от 30.04.2015г. до плащането. Претендират
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва исковете при твърдение, че не е извършил деянието от
състава на процесния деликт. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на всеки от исковете по чл.45 ЗЗД ищците следва да
установят осъществено от ответника виновно и противоправно деяние,
стоящо в причинна връзка с описаните в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди, тяхното настъпване, както и размера на
имуществените вреди. На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателен съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Когато елемент
от състава на престъплението са причинени имуществени вреди, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд и относно размера на
вредите.
При така разпределената тежест на доказване съдът намира предявените
искове за основателни.
Видно от приетите като писмени доказателства материали по НОХД
№2563/2015г. на РС – П., ответникът И. Г. Г. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК за това, че през м. април, 2015г. в
2
гр.П. на ул. **е поставил отпадни материали (част от тръба, парцал и четка за
дрехи) в открит вертикален канализационен щранг в санитарно помещение –
баня с тоалетна, разположена в жилище на третия етаж, собственост на П. К.
К. от гр.П. и така е повредил противозаконно сградната канализационна
мрежа, притежавана в съсобственост от П. К. К., З. Г. Г. и А.Д.П. и тримата от
гр.П., като нанесените щети са в размер на 871.32лв. Присъдата в частта
относно виновността на ответника е потвърдена с решение по ВНОХД
№302/2016г. на ОС-П. и е изменена в частта на наложеното наказание.
Присъдата е влязла в сила.
Конкретният фактически състав на престъплението по чл.216, ал.1 НК
напълно съответства на описаното в исковата молба деяние, включено в
състава на процесния деликт. При това положение съдът е длъжен да зачете
законната обвързваща сила на присъдата като приеме за установено, че
ответникът е извършил виновно противоправните действия, от които се
твърди да са произтекли имуществените и неимуществените вреди,
включително и относно размера на имуществените вреди, тъй като същите са
елемент от състава на престъпление.
От показанията на свидетелите Р.Д.М. и П. К.а Г.а се установява, че
повредата в канализационна инсталация е засегнала и трите жилища в
сградата, разположени на първи, втори и трети етаж, като е оставила
обитателите без водоснабдяване и канализация. Наложило се е извършването
на спешен авариен ремонт, който продължил около два дни. Тримата
собственици на отделните жилища срещнали затруднения при намирането на
ВиК специалист, комуто да възложат ремонта, предвид предстоящите
Великденски празници. Наложило се с ремонта да се заеме лично ищеца З. Г.
Г., въпреки липсата на опит в тази област. Всички изпитвали притеснения от
възникналите неудобства и невъзможността да се подготвят за празника и да
посрещнат поканените гости. Ищецът П.К. се притеснявал и за причинените
неудобства на съседите. Бил изнервен, не бил концентриран в работата.
Така установените обстоятелства обосновават извод, за причинени на
всеки един от ищците в качеството им на съсобственици на повредената
канализация имуществени вреди в размер на 290.44лв., колкото е
припадащата се част от общо причинената щета в размер на 871.32лв. Ищците
3
претендират обезщетение за тези вреди в същия размер, поради което техните
искове са основателни и следва да се уважат, както са предявени.
Освен това ищците са претърпели и неимуществени вреди, стоящи в
причинна връзка с виновно и противоправно деяние на ответника. За
уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е достатъчно
да се докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен
живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на
личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна
интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от
фактическия състав на деликтна отговорност, искът за обезщетение е доказан
в своето основание. Не е необходимо пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, изразило се във физическа болка, душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания. Нормално е
да се приеме, че възникналата аварийна ситуация непосредствено преди
големия празник ще причини неудобства, притеснения и стрес на
пострадалите.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
На първо място следва да се съобрази интензивността и
продължителността на неблагоприятно въздействие върху всеки от ищците. В
случая става въпрос за негативни изживявания като страх, безпокойство и
притеснение, които са продължили сравнително кратко време – до
отстраняването на повредата. Същите обаче са били с висок интензитет,
предвид особения период, през който са търпени.
Съобразявайки така установените факти относно вида,
продължителността и интензивността на негативните изживявания, на
основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е в претендирания
размер от 300лв. Затова предявените искове следва да се уважат в пълен
4
размер.
Ответникът дължи и законна лихва за забава върху всяко обезщетение,
считано от датата на увреждането през месец април, 2015г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
Ищците претендират законна лихва начиная от последния ден от месеца -
30.04.2015г. Затова същата следва да се присъди от този момент.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищците направените от тях съдебни разноски. По делото
са представени доказателства за направени разноски от ищеца П. К. К. в
размер на 100лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за адв.М. Н..
Ищецът П.К. е бил представляван едновременно и от адв. В.С. при условията
на чл.38 ЗА, но ответникът е отговорен за разноски на ищеца само за един
адвокат – чл.78, ал.1 ГПК. Затова на адв.С. не следва да се определя
възнаграждение за представителството на ищеца П.К.. Тъй като адв.С. е
представлявал и втория ищец З.Г. при условията на чл.38 ЗА, на адвоката
следва да се определи и присъди възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за МРАВ в размер на 300лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди дължимата държавна такса за производството по четирите
кумулативно съединени иска в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г. с ЕГН ********** от с.Л., обл.П., ул. ** да
заплати на ищеца П. К. К. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „******, на
основание чл.45 ЗЗД, сумата от 290.44лв. – обезщетение за имуществени
вреди, и сумата от 300лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
през месец април, 2015г. от повреждането на канализационната система в
жилищна сграда в гр.П., ул. ** ведно със законната лихва за забава върху
присъдените суми от 30.04.2015г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г. с ЕГН ********** от с.Л., обл.П., ул. ** да
заплати на ищеца З. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.П., у****, на основание
5
чл.45 ЗЗД, сумата от 290.44лв. – обезщетение за имуществени вреди, и сумата
от 300лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени през месец
април, 2015г. от повреждането на канализационната система в жилищна
сграда в гр.П., ул. ** ведно със законната лихва за забава върху присъдените
суми от 30.04.2015г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г. да заплати на ищеца П. К. К., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съдебни разноски в размер на 100лв.
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г. да заплати на адвокат В.С. С. от АК – П.,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г. да заплати по сметка на РС – П., на
основание чл.87, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6