№ 26667
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110140475 по описа за 2022 година
Предвид предявените искове по чл. 86 ЗЗД и чл. 222 КТ, непосочени в чл. 310, ал. 1, т.
1 ГПК, делото следва да бъде разгледано по общия ред.
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
трудовото досие следва да бъде уважено, а това за задължаване на ответника да представи
трудовата книжка следва да се остави без уважение, доколкото няма данни по делото същата
да се намира у ответника, а и по твърдение на самата ищца трудовата книжка е била
върната н а20.07.2022 г.
На ищеца следва да се даде възможност да представи за оглед оригинала на трудовата
си книжка.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ в съответния регистър, че делото се гледа по общия исков ред, а
не по реда на бързото производство.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи заверено копие от трудовото досие на ищцата, като УКАЗВА на
ответника, че при непредставяне на посочените документи съдът може да приложи
последиците на чл. 161 ГПК.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи трудовата книжка в оригинал.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи за оглед оригинала на трудовата си
книжка.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.12.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора и доказателствата към него.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 86 ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 222, ал. 1 КТ.
Ищецът С. Д. Д. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника,
считано от 28.12.2021 г., като е заемала длъжността „камериерка, хотел“ при основно
трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение 0,6% на
година стаж по специалността, при непълно работно време. Твърди, че на 01.06.2022 г.
била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №./27.05.2022 г.,
издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. В
изготвената заповед било посочено, че датата на връчване е 27.05, но действителната дата
била 01.06.2022 г. Твърди, че процесната заповед е немотивирана. Поддържа, че
уволнението е незаконно, тъй като намаляването на обема на работа не била действителната
причина за освобождаването от длъжност – на нейно място била назначена нова
служителка. Ето защо, моли съда да отмени уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Наред с това твърди, че в действителност е работила при ответника при пълно работно
време, поради което счита, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде
в размер на 4800 лв. /6 мес. по 800 лв./. Претендира и лихва за забава в размер на 34.67 лв.
върху посочената главница за периода 01.07.2022 г. – 26.07.2022 г.
При условията на евентуалност счита, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ
за оставане без работа с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение за
период от един месец в размер на 800 лв., както и лихва за забава в размер на 5.78 лв. за
периода от 01.07.2022 г. до 26.07.2022 г.
Ответникът поддържа, че уволнението е законосъобразно извършено, като към
момента на извършването му е било налице намаляване обема на работата. Твърди, че на
2
27.04.2022 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като връчването е удостоверено лично с
подписа на ищцата и трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено след
изтичане на 30-дневния срок на предизвестие, т.е. считано от дата 28.05.2022 г. На
27.05.2022 г. работодателят е издал процесната Заповед № ., с която било констатирано
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, като заповедта била връчена
лично на 28.05.2022 г. Оспорва ищцата да е останала без работа за процесния период.
Оспорва се също така твърдението в исковата молба, че ищцата е работила на пълно работно
време и съответно е получавала двоен размер на трудовото възнаграждение. Освен това
ответникът твърди, че е заплатил обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ на ищцата още през
м.06.2022 г. Оспорва акцесорните искове като неоснователни.
Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване
следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „камериерка, хотел“ в хотелски
комплекс „С.“; че трудовото правоотношение е прекратено Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение №./27.05.2022 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ –
поради намаляване обема на работа; че уговореният между страните срок на предизвестие е
от 1 месец.
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника,
че същото е било прекратено с оспорената заповед, размера на брутното трудово
възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че е издал законосъобразна и мотивирана заповед
за уволнение, както и че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било
налице реално намаляване обема на работата, която е част от изпълняваната от ищеца
трудова функция.
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на
обезщетението, вкл. твърдението си, че е работила на пълно работно време, за което НЕ
сочи доказателства, а в тежест на ответника – погасяване на задължението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за исковия
период.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в
забава.
По евентуалния иск по чл. 222, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период е останал без работа, както и
3
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, а в тежест на ответника – погасяване на
дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4