РЕШЕНИЕ
№ 1425
гр. Пловдив, 25.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 1341 по описа
за 2023 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Е.И.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.П., срещу наложена от контролен
орган при сектор „Общинска полиция -
Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – репатриране на моторно превозно средство (МПС),
представляващо автомобил марка Тойота, цвят сив, рег. № СМ***ВВ, извършено на 21.05.2023
г. в 11:00 часа, от площад „Гроздов пазар“, пред № 1, гр. Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа
се, че административният акт е издаден от орган без материална компетентност и
без да е спазен редът и формата за прилагане на мярката. Твърди се, че
оспорващият не е извършил нарушение на правилата за паркиране. Сочи се, че е спрял автомобила си на място,
което не е Сина зона, не е обозначено със знак за принудително преместване,
нито със знак, забраняващ спиране и паркиране. Оспорва се установената от
контролните органи фактическа обстановка и се поддържа, че превозното средство
на жалбоподателя е било спряно след зоната на действие на знак В 27, която в
случая е ограничена от следващото кръстовище. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът – младши инспектор
в сектор „Общинска полиция” при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Министърът на вътрешните работи със Заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г., е делегирал на длъжностните лица на ръководни,
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна
полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Със
Заповед № 23ОА-851/10.04.2023 г. на кмета на община Пловдив са определени държавни служители от
сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, които могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач. Под т. 24 в заповедта е посочено и
длъжностното лице – И. Д. М. , което е приложило процесната принудителна
административна мярка.
6. Според ежедневна
ведомост от 21.05.2023 г., утвърдена от началник сектор „Общинска полиция -
Пловдив“, И. Д. М. е определен за наряд
№ 503, за времето от 08:00 часа до 20:00
часа, с участък „репатриране“.
7. Според докладна
записка от 21.05.2023 г., съставена от И. Д. М. , при работата му по
безопасност на движението в 11:00 часа е установил, че автомобил марка Тойота,
цвят сив, рег. № СМ***ВВ, е паркиран на площад „Гроздов пазар“, пред № 1,
гр. Пловдив, в зона на действие на пътен
знак В-27, дублиран с табела за репатриране Т-18. За това нарушение е приложил
принудително репатриране на автомобила и съхранение на паркинг в гр. Пловдив,
ул. „Н. Цанов“ № 24.
При
репатрирането е съставен снимков материал, от които е видно, че на 21.05.2023г.
в светлата част на денонощието МПС рег. № СМ***ВВ е паркирано от дясната
страна, по посоката на движение непосредствено пред пътен знак
Д13
"Начало на действие на Синя зона " придружен с табела Т17, указваща принудително преместване на
неправилно паркирани ППС.
От
представената схема на вертикална сигнализация е видно, че в участъка от
пресечката на пл. „Гроздов пазар“ до пресечката с ул. „Тодор Каблешков“, гр.
Пловдив, от дясната страна по посока на движението са поставени пътен знак В27
с допълнителна табела за репатриране и пътен знак Д13 "Начало на действие
на Синя зона " придружен с табела
Т17. Върху схемата е маркирано разположението на процесния автомобил -
след пътен знак В27, преди пътен знак Д13 и преди линията на кръстовище.
8. По делото се
събраха свидетелките показания на М. Н. К. , живееща на семейни начала с
жалбоподателя. Свидетелят заявява, че е
присъствал при паркирането на автомобила на процесното място, дата и час. Преди
да паркира Б. установил, че няма знак –
„Забранено паркиране“. Колата била спряна след кръстовището. Свидетелят след
предявяване потвърждава отразената фактическа обстановка от съставения при
репатрирането снимков материал. Заявява, че неправилно на схемата автомобилът е
посочен като спрян пред знака с указателната табела за репатриране и намира, че
този знак е бил зад автомобила.
ІV. За правото:
9. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - двете визират състояние, при
която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено
чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва
принудително преместване /тази хипотеза е посочена в докладната по процесното
репатриране/.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната норма.
В случая законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната
принудителна административна мярка. Аргумент в тази насока се извлича при
тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните
административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по
чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП не се изисква
писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на
техническо средство за принудително задържане.
Тази
законово установена форма на издаване на акта допуска доказването на
административното нарушение с всички допустими средства, в т. ч. и снимков
материал.
Съгласно чл.
39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства,
включително веществени доказателства. В случая снимковият материал представлява
именно веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено средство
и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК /така Решение № 3018 от
4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, тя следва да бъде наложена от
компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че
той е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Следователно
правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в
дадения случай, е нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС,
което е паркирано в нарушение на нормативните изисквания.
Процедурата
по прилагане на процесната принудителна административна мярка е регламентирана
в ЗДвП – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5 б. ”б” и Наредба за реда за спиране, престой
и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета с
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. /https://www.plovdiv.bg/.
Според чл.
31, т. 4 от Наредбата, звеното за
контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол да извършат
принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик, когато ППС е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
в този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи.
По правилата
на раздел III от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци (обн. ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г.) пътните знаци от група „В“ са
предназначени за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана. Според
чл. 80, ал. 1 от Наредбата пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането"
и В28 "Забранено е паркирането" се използват за въвеждане на забрана
за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни
средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение.
Съгласно чл.
50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26,
В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя,
или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Според чл.
55, ал. 6 от ППЗДвП , пътни
знаци Д13 и Д14 се поставят на входовете и изходите на територията, на която е
валидно действието на изобразения пътен знак. В долната част на пътни знаци Д13
и Д14 могат да се дадат допълнителни указания за конкретни участници в
движението, за конкретно време и други.
Съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл.
94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171,
т.5, б. ”б” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е ясно установен в закона - да е налице
паркиране на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство. Елементите на фактическия състав
трябва да са налице кумулативно.
По делото е безспорно установено, че
процесният автомобил е бил паркиран в участък от пътя, сигнализиран със знак В27
и допълнителна табела, указваща репатриране. Основателно се явява възражението
на оспорващия, че разположението на автомобилът му върху представената схема на
вертикална сигнализация не кореспондира с установената фактическа обстановка.
Въпреки това наличието на това несъответствие не обосновава извод за незаконосъобразност
на приложената мярка. Макар автомобилът да не е бил паркиран преди
кръстовището, а в зоната на самото кръстовище, това обстоятелство не води до
законосъобразно поведение на водача. Каза се, забраната въведена със знак В27
важи до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя. В случая се
установява, че автомобилът на оспорващия не е бил паркиран след кръстовището,
нито е бил налице знак, който да отменя забраната за паркиране. Напротив
обстоятелство, че автомобилът на жалбоподателя е бил спрян след знак В27 и пред
знак Д13 "Начало на зоната на действие на Синя зона" безспорно сочи,
че в този именно участък е действала и забраната за паркиране. Това
обстоятелство се потвърждава и от карта на „Синя зона“ в гр. Пловдив,
публикувана на интернет адрес: https://www.google.com/maps/d/viewer?msa=0&mid=16e4B9UhqSnH0MsJB3I5CJeWcPhY&ll=42.1474282454988%2C24.749965649999922&z=14,
от която е видно, че участъкът, от пресечката на пл. „Гроздов пазар“ до
пресечката с ул. „Тодор Каблешков“, гр. Пловдив, не е част от Синя зона. Тоест
в нея не се допуска паркиране срещу заплащане на такса. Да се приеме позицията
на оспорващия озадачава, че в зоната на кръстовището, след зоната на действие
на знак В27 и преди началото на действие на „Синя зона“, е било позволено паркиране.
Това интерпретиране на безспорно установената фактическа обстановка се явява в
крайно противоречие с императива на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, въвеждащ
забрана престоят и паркирането да се извършва на кръстовище и на по-малко от 5
метра от тях.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По
съдебните разноски:
10. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат С.П., срещу наложена от контролен орган при
сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към
отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – репатриране на моторно превозно средство, представляващо автомобил марка
Тойота, цвят сив, рег. № СМ***ВВ, извършено на 21.05.2023 г. в 11:00 часа, от
площад „Гроздов пазар“, пред № 1, гр.
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: