№ 72
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Г. Г. Г.
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300602559 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивна жалба на обв.М.П. против Решение №1900/04.11.2021 г. по НОХД
№3065/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ н.с., с което е признат
за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 НК, като на осн.
чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е
НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Претендира отмяна на съдебния акт поради незаконосъобразност, респ.
връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив в съдебно заседание
счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Подс.П. претендира уважаване на жалбата и отмяна на наложеното му
наказание, а защитникът му адв.Г. настоява за отмяна на съдебното решение
и връщане на делото на контролираната инстанция.
1
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените във въззивната
жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на
обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК, прие за установено
следното:
Обв. М.П. е роден на ***, живущ в гр. **, обл. Пловдив, Б., български
гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
В периода 2006 г. – 2011 г. свид.А. Б. и обв.М.П. живеели на съпружески
начала, като им се родили две деца: С.М. П.А и П.М. П.. През 2011 г. двамата
се разделили, а децата останали да живеят с майка си, която инициирала
производство пред Районен съд – Пловдив за определяне на ежемесечна
издръжка за тях от страна на баща им. С решение № 3339/07.10.2011 г. по гр.
дело № 1884/2011 г. по описа на ПдРС обвиняемият бил осъден да заплаща
месечна издръжка за двете си деца чрез тяхната майка и законен представител
в размер на по 75 лева за всяко едно от тях, която обв.П. започнал да изплаща
след влизане на решението в сила. В последвалия период от време до 2014 г.
имало месеци, през които двамата родители продължавали да живеят
съвместно, но имало и такива, през които се разделяли. През 2014 г. настъпил
сериозен разрив в отношенията им и окончателно се разделили. Тогава
свид.Б. предприела действия за изменение на размера на присъдената месечна
издръжка за децата.
Последно с Решение № 917/16.03.2018 г. по гр.д. № 17159/2017г. по
описа на ПдРС бил изменен определения с Решение №228/03.06.2014 г. по
гр.д. №186/2014 г. по описа на КРС размер на издръжката, като била
увеличена издръжката за детето С П.А от 120 лева на 155 лева месечно, а по
отношение на детето П П. - от 110 лева на 145 лева месечно, които
обвиняемият П. следвало да заплаща чрез тяхната майка и законен
представител, считано от 27.10.2017 г. до навършване на пълнолетие на
децата или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката. Решението е влязло в сила на 15.05.2018 г.
Междувременно отношенията между Б. и П. вече били силно обострени, като
не могли да постигнат съгласие относно отглеждането и възпитанието на
2
децата и упражняването на родителските права. Майката депозирала иск с
правно основание чл.127, ал.1 СК, настоявайки да й се предостави
упражняването на родителските права по отношение и на двете деца, а спрямо
бащата да бъде определен режим на лични отношения. С Решение №
257/21.06.2018г. по гр. д. № 138/2018г. по описа на КРС, влязло в сила на
21.06.2018 г., упражняването на родителските права по отношение на двете
деца било предоставено на майката, както и бил определен режим на лични
отношения с бащата М.П. с децата - всяка първа събота от месеца в
присъствието на социален работник. След влизане на съдебното решение в
сила, първоначално майката и двете деца живеели в гр.**, като от месец
септември 2018 г. променили местоживеенето си в гр.****, а в последствие се
преместили на друг адрес в същия град – ул. ****. След последното съдебно
решение обвиняемият в различни периоди от време заплащал частично
дължимата издръжка, респ. заплащал я със закъснение. Към месец Август
2019г., макар и със забава, изплатил всички дължими месечни издръжки за
децата, привеждайки дължимите суми на майка им.
През лятото на 2019 г. отношенията между двамата родители силно се
влошили, като същевременно детето П П. се преместило да живее при баща
си, който започнал да се грижи за него. При свид.Б. останала дъщеря им.
Полагайки грижи за сина им, обв. М.П. преустановил плащанията на
дължимата месечна издръжка и за двете си деца, като не привеждал на майка
им паричните суми за това. При това положение свид.Б. предприела действия
за изменение размера на присъдената месечна издръжка за децата, в резултат
на което с Решение № 769/02.03.2020 г. по гр.д. № 2070/2019 г. по описа на
ПдРС, влязло в сила на 29.05.2020 г., е изменен определеният с Решение №
917/16.03.2018 г. по гр.д. № 17159/2017 г. по описа на ПдРС размер на
издръжката относно всяко от двете деца, като тази за детето С П.А била
увеличена от 155 лева месечно на 1/3 от минималната работна заплата за
страната, считано от 04.02.2019 г. до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, а за детето П П. била
увеличена от 145 лева месечно на 1/3 от минималната работна заплата за
страната, считано от 04.02.2019 г. до 15.09.2020 г., както и от привеждане в
изпълнение на решението за родителските права до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Съдебният състав е счел, че обв. М.П. не следва да заплаща месечна издръжка
3
за детето П П. за времевия период от 15.09.2019 г. до привеждане в
изпълнение на решението за родителските права, защото през този период от
време обвиняемият е полагал грижи за сина си и по този начин е участвал в
издръжката му.
Въпреки че бил осъден да изплаща издръжка на детето си С П.А, от
месец септември 2019 г. до месец януари 2021 г. включително в гр. Пловдив
обв.П. не е изплатил дължимите 9 месечни вноски по 155 лева всяка за
периода от месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. и 8 месечни вноски
по 203.33 лева всяка за периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г.
включително, за дъщеря си С.М. П.А или общо за 17 месеца, като общо
непогасените му задължения, произтичащи от дължими месечни издръжки,
възлизат на 3 021,64 лева. Същите са изцяло заплатени, съгласно
представената пред първостепенния съд вносна бележка /л.23/, което
обусловило производството пред долустепенния съд да се развие по реда на
глава 28 НПК.
Изложената фактическа обстановка контролираната инстанция е приела
за безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: Решение № 917/16.03.2018 г. по гр. дело №
17159/2017 г. по описа на ПдРС, Решение № 769/02.03.2020 г. по гр. дело №
2070/2019 г. по описа на ПдРС, справка за съдимост и характеристична
справка, вносна бележка за изплатена издръжка за инкриминирания период;
II гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Б.
и П.К., депозирани в хода на разследването, съвсем коректно са ценени
въпреки възможната им заинтересованост, доколкото първата е майка на
детето, чиято издръжка обв.П. не е заплатил, а втората е нейна майка.
Напълно правилна е преценката, че същите са обективни, логични,
последователни и хармониращи помежду си, а и след като намират опора в
писмените доказателствени материали по делото, то правилно са
кредитирани. В унисон с тези гласни доказателствени източници е и
твърдението на самия обвиняем, че не е заплащал редовно дължимата
издръжка, а относно сочените като заплатени инцидентно суми пряко на
детето С П.А доказателства не са налични, което съвсем законосъобразно
контролираният съд е отчел и коректно не е дал вяра на обясненията в тази им
4
част.
Очевидно обвиняемият е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко
от децата си, като интересуваща настоящото производство е дължимата
такава за детето С П.А. Такава се оказва, че не бил заплащал за един
значителен период от време, включващ 17 месеца – от месец септември 2019
г. до месец януари 2021 г. Размерът й за така визираното време не е
константен, като от месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. възлиза на
9 вноски по 155 лева месечно в съответствие с Решение № 917/16.03.2018 г.
по гр.д. № 17159/2017г. по описа на ПдРС, а от месец юни 2020 г. до месец
януари 2021 г. – 8 вноски по 203, 33 лева /1/3 от минималната работна заплата
за страната, която е била 610 лева/, съгласно Решение №769/02.03.2020 г. по
гр.д. № 2070/2019 г. по описа на ПдРС, или общо 3 021,64 лева за 17-те
месечни вноски. В контекста на изложеното, обв.П. е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
доколкото след като е осъден да издържа своята низходяща, е бездействал,
незаплащайки повече от две месечни вноски, а именно 17 такива в
отбелязания размер. От субективна страна престъпното посегателство е
реализирал умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено
целени и настъпили общественоопасни последици, като е съзнавал
противоправния характер на осъщественото, целял и искал настъпването на
забранените му последици. Факт е, че обвиняемият е в зряла и трудоспособна
възраст при липсващи данни за наличие на каквито и да било пречки да
полага общественополезен труд. От друга страна, несъмнено е наясно с
ангажимента си и спрямо своето дете С П.А, след като назад във времето е
изплащал дължимата и за нея издръжка. Въпреки това не е проявил активност
да продължи да плаща същата и занапред при положение, че е знаел, че
съществуването и развитието и на това дете зависи не само от полаганите от
майка му грижи, но и от неговата финансова подкрепа чрез своевременно и
пълно заплащане на дължимата издръжка. Пасивното му поведение не намира
оправдание в застъпената пред въззива теза, че майката А. Б. умишлено
възпрепятствала полагането на труд от негова страна чрез завеждането на
множество дела против него, което довеждало до системното му отсъствие от
работа и едва ли не уволняването му, защото ако така изтъкнатото
отговаряше на истината, то незнайно как самият той е преживявал, а още по-
малко е и отглеждал сина си П П.. Явно е, че и след като не е потърсил помощ
5
от държавата поне чрез регистрацията си като безработен, то получаваните
доходи не е желаел да използва за добруването и на детето си С П.А. Ето защо
и възражения за несъставомерност на извършеното поради отсъствие на
изискуемия субективен елемент са несъстоятелни.
В контекста на гореизложеното, напълно законосъобразно и обосновано
първостепенният съд е приел, че реализираното от страна на обв.П. покрива
признаците на посегателството, регламентирано в нормата чл.183, ал.1 НК,
поради което и правилно го е признал за виновен относно извършването му.
В хода на първоинстанционното производство обвиняемият
действително е ангажирал доказателства, установяващи заплащане на
дължимата за инкриминирания период издръжка и в този смисъл очевидно
причинените с горецитираното посегателство имуществени съставомерни
вреди са изцяло възстановени. Въпреки това неприложима в случая е
разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, установяваща ненаказване на дееца,
доколкото законът не позволява повторното й прилагане и в този смисъл П.
не може да се възползва от същата, защото тази привилегия касателно него
вече е била приложена с прокурорско постановление от 15.11.2012 г. /л.151,
том І ДПво/. Фактът, че това е станало на досъдебната фаза от процеса с акт
на органа по ръководство и решаване в рамките на същата не опровергава
изложеното становище, защото то е в съответствие със застъпеното в ТР
№19/1974 г. на ОСНК на ВС, което всъщност обв.П. е преразказал в
допълнението към въззивната жалба. В този смисъл напълно несъстоятелно се
явява изтъкнатото в последното възражение, като единствено следва да се
допълни, че в настоящия случай повторност не е налична и за такава на П. не
му е повдигано обвинение, което очевидно не му е станало ясно предвид
изложеното в допълнението. Именно защото през 2012 г. той се е възползвал
от установената в нормата на чл.183, ал.3 НК привилегия, същата е вече
неприложима спрямо него, като доколкото в тази хипотеза той не е бил
наказан, то не се води осъждан за посегателство по чл.183, ал.1 НК. Именно
поради това в настоящото производство му е било повдигнато обвинение не
за престъпление, извършено в условията на повторност, а за първи път
реализирано посегателство по чл.183, ал.1 НК. При това положение съвсем
коректно първостепенният съд е приел, че налични спрямо обв.П. в
настоящия процес се явяват предпоставките за приложение на
регламентирания в нормата на чл.78А НК институт, след като същият е
6
пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер
/реабилитиран относно осъждане за престъпление по чл.339, ал.1 НК/ и не е
освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК;
престъплението е извършено умишлено и за същото е предвидено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до една година или ПРОБАЦИЯ,
установените по размер причинени съставомерни имуществени вреди са
изцяло възстановени, а липсващи се явяват отрицателните предпоставки на
чл.78А, ал.7 НК.
При определяне размера на административното наказание правилно като
смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени добрите характеристични
данни на обвиняемия предвид липсата на противоправни прояви, както и
установения му социален статус, все характеризиращи го като личност с
невисока обществена опасност. В противовес на така отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивната инстанция прие като отегчаващо
значителният брой неплатени месечни вноски издръжка - 17. И на тази база
все пак коректна се явява преценката на първия съд, че съответстващо на
конкретната степен на обществена опасност на инкриминираното
посегателство и на данните относно личността на обвиняемия е
административното наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, явяващо се
справедливо възмездие за сериозното засягане на защитените от закона
обществени интереси.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, които да са причина за отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане. Действително обвиняемият не е взел
участие в последно проведеното по делото заседание пред Районния съд, но
за същото е бил редовно призован и по своя воля не се е явил, като
същевременно е бил защитаван от назначения му и то по негово искане
служебен защитник. В този смисъл процесуалните му права са били напълно
охранени и липсва каквото и да било основание да се приемат за накърнени.
Същевременно, доколкото за въпросното заседание е бил редовно призован,
то е следвало сам да следи за развоя на делото и решението по същото,
подлежащо на обжалване в 15-дневен срок, течащ все от деня на обявяването
му. Самият обв.П. е подал жалбата си след предвидения в чл.319 НПК срок,
7
но доколкото при обявяване на решението незаконосъобразно е било
съобщено, че за него като неприсъстващ срокът за обжалване тече от
съобщаването му, то жалбата му несъмнено е просрочена, но налични са
уважителни причини за това - допуснатата грешка от контролираната
инстанция при указване откога тече срокът за обжалване на постановеното
съдебно решение. Предвид изложеното, а и доколкото липсват основания и за
изменение на съдебния акт, то същият подлежи на потвърждаване, поради
което и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1900/04.11.2021 г. по НОХД №3065/2021
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8