Р Е Ш Е Н И
Е № 260246
19.02.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2902 по описа за 2020 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от ответника в първоинстанционното производство Сдружение „Асоциация
Изида“ с ЕИК ********* с адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано
от А. А., чрез пълномощника по делото адвокат С.М., против Решение № 260406 от 16.09.2020 г. постановено
по гр.д.№4103 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което се признава за установено, че Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК *********, дължи на Национална
агенция по приходите с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков №
52, представлявана от Г. Д.сумата от 2 944,72 лева– главница, ведно със
законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 823,56
лева - лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 10417/2016 г. на ПРС, както и осъжда Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите с ЕИК **********, сумата от 442,62 лв. - разноски за първоинстанционното
производство.
В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост на
исковите претенции с довода, че претендираните вземания имат характер на
публични държавни вземания, а не на частни държавни вземания, при което се
намира за недопустимо издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 ГПК, възразява се за недопустимост на установителния иск в частта на претендираната
лихва, както и че решението е постановено по нередовна искова молба. Релевира
се възражение за неправилност на решението, оспорва се доказването на исковата претенция
при условията на пълно и главно доказване, както и се възразява, че не е налице
извънсъдебно признание по отношение дължимостта на сумата от 4140 лева -
установена като главница в АУЧДВ. Възразява се за недоказаност на обезщетението
за забава по съображения, че чл.16 от Общите условия към финансирането по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ не намира приложение. По
изложените съображения в жалбата се моли на осн.чл.270, ал.3 ГПК да се обезсили
обжалваното решение изцяло или частично, евентуално, на основание чл.271, ал.1 ГПК - да се отмени решението като неправилно, постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждането на
съдебно - деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна от Национална агенция за приходите с ЕИК **********, чрез
пълномощника по делото юрс.М.-А., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Взема се становище по
конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат съображения за
допустимостта, правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното
решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството пред РС Пловдив е
образувано по искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца Национална агенция за приходите срещу
ответника Сдружение „Асоциация Изида“ по Акт № 4/12.03.2013 г. за установяване
на частно държавно вземане, произтичащи от Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. №
BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001 за финансиране на проект с наименование „Грижа в
семейна среда, услуги социален асистент и домашен пълномощник“, сключен на
05.11.2010 г. между „Агенция за социално подпомагане“ в качеството й на
договарящ орган по ОПРЧР от една страна и ответника като бенефициент,
възникнали в резултат на установено нарушение, за сумата от 2944,72 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и
сумата от 823,56 лв. лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 10417/2016 г. на ПРС.
По отношение допустимостта на производството
съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал.7, т.6
от ЗНАП, Агенцията събира частните
държавни вземания на управляващите органи на оперативни програми и държавните
органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и
надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор. На осн.чл. 163, ал.2 ДОПК редът за събиране на
вземането е общият, т.е. - по ГПК. По силата на
посоченото законово овластяване и въз основа на съставения Акт № 4/12.03.2013 г. за
установяване на частно държавно вземане, произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. №
BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, Национална агенция за приходите е инициирала
производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д. № 10417/2016
г. на РС Пловдив и е издадена Заповед № 6184/27.07.16 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Сдружение
„Асоциация Изида“ за заплащане на сумите, предмет на установяване в настоящото
производство.
Възражението на въззивника за недопустимост на
производството се основава на довода, че процесните вземания представляват
публични държавни вземания, при което се оспорва допустимото иницииране на
производство по чл.418 ГПК въз основа на документ по чл.417, т.7 от ГПК.
Вземанията, предмет на настоящото производство, произтичат от договор за
безвъзмездна финансова помощ от 05.11.2010 г. и извършена финансова корекция,
въз основа на която е издаден АУЧДВ от 12.03.2013 г., преди
влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ от
25.12.2015
г./ като производството за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и това по чл.422 ГПК са инициирани след
влизането в сила на ЗУСЕСИФ. С
оглед на това, за преценка допустимостта на производството е релевантен
отговорът на въпроса за процесуалния ред на защита на спорно вземане от
финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ, извършена преди
влизане в сила на ЗУСЕСИФ от 25.12.2015 г. в случаите когато е образувано производство по чл.
422 ГПК във връзка с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417, т. 7 ГПК, направено след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Изчерпателен отговор на този въпрос е даден в Определение № 510 от 29.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2198/2018 г., II
т. о., ТК, с
което след подробен анализ на постановената съдебна практика на ВКС по
приложението на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ / решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. № 359/2011
г. на ВКС, ТК II ТО, решение № 199 от 5.12.2014 г. по т. д. № 4500/2013 г. на
ВКС, ТК, І ТО и решение № 17 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО и др./ е прието, че когато до
приемането на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се
осъществява чрез сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ след
провеждането на административна процедура, е налице сложен фактически състав,
включващ административноправни и гражданскоправни елементи. Със ЗУСЕСИФ не се
променя вида на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна
финансова помощ - граждански договори с административен елемент, нито характера
на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане
на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган (разплащателна
агенция), нито се създава за получателите на помощта, адресати на такива
изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ след влизане
на закона в сила. Налагането преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ на финансова
корекция не представлява административен акт, поради което възникналото по тези
финансови корекции вземане за недължимо платените и надплатените суми, както и
за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, не се явява
публично по своя характер с оглед дадената в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК
дефиниция. Това са вземания възникнали въз основата на договор, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 ЗНАП като вземанията се установяват с
акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от
изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. Въз основа на акта
за установяване на частно държавно вземане Агенцията може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Без значение за
подсъдността е обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на АУЧДВ е заведено след
влизане в сила на ЗУСЕСИФ, тъй като от разпоредбата на
пар. 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, не може да се изведе подсъдност на спора пред
административните съдилища, тъй като предмет на разпоредбата са заварени от
ЗУСЕСИФ производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции.Следователно, след като сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и финансовата корекция предшестват влизането в сила на
ЗУСЕСИФ, се налага извод, че компетентен да
разгледа спора във връзка с изпълнението на договора е гражданският съд. Ето защо не е налице недопустимост нито на
заповедното производство, нито на исковото производство по чл. 422 ГПК, поради което възражението в този смисъл е
неоснователно.
По отношение на претендираното обезщетение за забава също
не се констатира недопустимост на производството. Оплакването на въззивника, че
изпълнителното основание /АУЧДВ/ препраща към стоящ извън него документ е
относимо за производство по реда на чл.419 ГПК, в което съдът следи за
редовността от външна страна на документа
по чл.417 ГПК и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Наведеното
оплакване обаче не обосновава извод за недопустимостта на настоящото
производство при идентичност на вземанията, за които е издадена Заповедта по
чл.417 ГПК и тези, предмет на установяване в производството по чл.422 ГПК.
Неоснователно е и възражението за нередовност на
исковата молба. В исковата
молба и уточнителните молби към нея са посочени всички фактически
обстоятелства, на които се основава исковата претенция - облигационното
правоотношение, платените по договора суми и датите на плащане, основанието за
извършване на финансова корекция и подлежащата
на възстановяване сума,
която е предмет на предявения иск, в който смисъл въззивният съд вече се е
произнесъл с определение № 1649 от 15.08.2019 г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1830
по описа за 2019 г. на ПОС, VII гр.с.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо, поради което на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната
жалба оплаквания, както и при служебна проверка
за допуснати при постановяването му нарушения на
императивни материалноправни
норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
От фактическа страна по делото се установява, че на
05.11.2010 г. между „Агенция за социално подпомагане“ в качеството й на
договарящ орган по ОПРЧР от една страна и ответника като бенефициент е сключен
Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001 за
финансиране на проект с наименование „Грижа в семейна среда, услуги социален асистент
и домашен пълномощник“, ведно с Приложение I - Общи условия към
финансираните по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ договори
за безвъзмездна финансова помощ /ОУ/. Продължителността на проекта е 13 месеца.
Максималната
стойност на безвъзмездната финансова помощ е
договорена в размер на 195 862, 59
лева явяваща се 100 % от общодопустимите разходи за изпълнение на проект „Грижа
в семейна среда –услуги „Социален асистент“ и „домашен помощник“. Според чл.4.2
от договора, договарящият орган прави междинни и окончателни плащания на базата
на действителните извършени разходи и след представянето на първични
разходооправдателни документи. Съгласно чл.4.4 от договора, плащанията се
правят след одобряване на документите, общата сума на авансовите и междинни
плащания не трябва да надвишава 80 % от стойността на безвъзмездната финансова
помощ. В чл.4.8 от договора е предвидено, че когато извършени и верифицирани от
бенефициента разходи в последствие бъдат признати за недопустими от
сертифициращ, одитиращ или друг контролиращ орган, същите подлежат на
възстановяване от бенефициента. Съгласно чл.7.1.2 от договора, в допълнение на
чл.16 от Общите условия /ОУ/, бенефициентът се задължава да възстанови и
средствата, които са били обект на финансова корекция, която е наложена или е в
резултат на проверки от страна на договарящия орган, управляващ, контролиращи и
одитиращи органи, в съответствие с методологията, приета с ПМС № 134 от
13.07.2010 г. На възстановяване подлежат и всички средства, произтичащи от
разходи, които са в резултат на констатирани нередности, независимо от датата
на тяхното установяване. Съгласно чл.16.1 от Общите условия, бенефициентът се
задължава да възстанови на договарящият орган всички авансови средства, платени
в повече от сертифицираните разходи, в срок от пет работни дни от получаване на
искането за това. В чл.16.2 от ОУ е договорено, че в случай, че бенефициентът
не върне изисканите суми в срока по чл.16.1, договарящият орган има право на
обезщетение за забавено плащане в размер на законовата лихва за периода на
просрочието, увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на
плащането от договарящият орган по
банковата сметка на бенефициента, посочена във финансовата идентификация.
По делото е представено писмо изх.№ 63/250 от
29.06.2012 г. от „Агенция за социално подпомагане“, обективиращо покана за
доброволно възстановяване на дължими суми по договора, с която ответникът е
уведомен, че във връзка с извършена проверка за двойно финансиране на
възнаграждения от ОП „РЧР“ и изпълнение препоръките на сертифициращия орган са
анализирани изплатените възнаграждения на С. Н. по единадесет договора,
извършен е анализ на кои дни е допуснато двойно финансиране по № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001,
преизчислени са изплатените възнаграждения на С. Н., поради което се приемат за
недопустими разходи в размер на 4 140 лева, които ответникът е поканен да
възстанови. Тази покана е връчена на адреса на сдружението с писмо с обратна разписка на 04.07.2012 г. С последващо писмо
от изх.№ 63-259 от 17.10.2012 г. и в отговор на писмо от ответника за посочване
на дните, в които С. Н. е работила по други проекти, е уточнено, че това са:
месец 01/2011 г. - дати 8 и 9; месец 02/2011 г. - дати 12, 13, 19 и 20; месец
03/2011 г. - дати 12, 13, 19 и 20; месец 04/2011 г. - дати 2, 3, 9 и 10; месец
05/2011 г. - дати 1, 6,7, 8 и 25; месец 06/2011 г. - дати 4, 5, 11 и 12; месец
07/2011 г. - дати 2, 3, 9 и 10; месец 09/2011 г. - дата 5; месец 10/2011 г. -
дата 2, което писмо е връчено с обратна разписка на 19.10.2012 г.
На 12.03.2013 г. е издаден Акт № 4/12.03.2013 г. за
установяване на частно държавно вземане,
въз основа на който е инициирано заповедното производство по ч.гр.д. № 10417/2016 г. на РС
Пловдив.
С писмо изх.№
62/29.03.2013 г. от ответното сдружение до НАП / с вх.№ 04-13-105 от 01.04.2013
г. на НАП/, изпратено относно Акт № 4/12.03.2013 г., ответникът е поискал да се разсрочи задължението му
по АУЧДВ на погасителни вноски в рамките на дванадесет месеца, считано от
28.03.2013 г., предвид направеното на тази дата първо плащане от 400 лева.
По делото са представени писма изх.№ 91-00-72 от
07.02.2012 г., изх.№ 91-00-72 от 22.03.2012 г. от МФ за резултати от проверка
на място в Управляващия орган/Междинни звена по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ по проект BG051РO001-5.1.01-0018 „Искам да се трудя“, при
които е констатирано, че координатора по проекта, работещ по граждански договор
на пълен работен ден, изпълнява функциите на ръководител на още два проекта,
поради което е извършена проверка за двойно финансиране във връзка с
верифицирани разходи за възнаграждение на координатора на проекта. Резултатът
от проверките е обективиран в писмо изх.№ 0413-337 от 03.07.2012 г. като е
установено, че през периода от 01.11.2009 г. до 31.12.2011 г. С. Н. е
осъществявала ангажименти по изпълнението едновременно по единадесет договора
сред които и процесния договор № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, на територията
на Велико Търново, Видин и Пловдив. В конкретни дни Н. е осъществявала
ангажименти по няколко договора с часова заетост над 8 часа, в конкретни дни е
установена прекомерна заетост в рамките от 13 до 30 часа на ден. Установено е,
въз основа на извършената проверка на база командировъчни и отчетени разходи по
изпълнението на договор № BG051РO001-5.2.06-0205-С-0001 за периода 12.03.2011
г. - 15.03.2011 г в гр.Видин и с.Ново село, че през същия този период Н. е
изпълнявала ангажименти по още три договора, един от които и е процесния за делото договор с място на реализация гр.Велико Търново. Така
при извършената проверка е установено, че е отчетено едновременното изпълнение
от Н. на ангажименти по няколко договора в един и същи времеви период, поради
което е разпоредено да бъдат изискани за възстановяване
изплатените/верифицирани възнаграждение по договор №
BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001 за: месец 12/2010 г. - в ден 4, месец 01/2011 г. - в дните 8 и 9; месец 02/2011 г.
- в дните 12, 13, 19 и 20; месец 03/2011 г. - в дните 12, 13, 19 и 20; месец
04/2011 г. - в дните 2, 3, 9 и 10; месец 05/2011 г. - в дните 1, 6,7, 8 и 25;
месец 06/2011 г. - в дните 4, 5, 11 и 12; месец 07/2011 г. - в дните 2, 3, 9 и
10; месец 09/2011 г. - в ден 5; месец 10/2011 г. - в ден 2.
От писмо изх.№ 04-13-411 от 24.07.2012 г. от МФ до
МТСП относно уведомление за размера на разходите, сертифицирани от
Сертифициращия орган към Европейската комисия по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ се установяват констатациите от проверката на
Сертифициращия орган за наличието на двойно финансиране и недопустими разходи по
проекти, сред които: 4 140 лева /3 519 лева - ЕСФ и 621 лева - национално
съфинансиране/ верифицирани разходи по проект № BG051РO001-5.2.07-0165 с
бенефициент Сдружение „Асоциация Изида“.
Представени са 12 бр. РКО № 11/07.02.2011г., №
12/07.02.2011г., № 19/21.02.2011г., № 20/28.02.2011г., № 37/30.04.2011г., №
38/30.04.2011г., № 40/31.05.2011г., № 41/31.05.2011г., № 50/01.08.2011г., №
51/01.08.2011г., № 53/30.09.2011г. и № 54/01.11.2011г., за месеците през които
ответникът е бил финансиран като е изплатено възнаграждение на С. Н. в общ
размер на 6 800 лева. Изплатените суми по РКО са обективирани в табличен
вид за извършени междинни плащания- първо /на 19.07.2011г., второ / на
15.09.2011 г./, четвърто / на 21.12.2011г./, както и на окончателно плащане на
12.04.2012 г., с отчетени часове по РКО
от 419 часа, от които са отказани 296 часа, при което е приет за недопустим
разхода за изплатено възнаграждение от 4 140 лева по следните РКО: № 19/21.02.2011г.
- 300 лева за 40 часа, № 20/28.02.2011г. -600 лева за 40 часа, №
37/30.04.2011г.- 600 лева за 40 часа, № 38/30.04.2011г. - 600 лева за 40 часа,
№ 40/31.05.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 50/01.08.2011г. - 600 лева за 40
часа, № 51/01.08.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 53/30.09.2011г.- 120 лева за 8
часа и № 54/01.11.2011г. - 120 лева за 8 часа.
Съгласно
заключението на ССчЕ общият размер
на преведените суми от страна на АСП е 173 241,71 лв. От ответника са преведени към НАП суми
в общ размер от 1700 лв. Вещото лице е установило, че размерът на дължимата
главница е 2944,72 лв. Обезщетението за забавеното му плащане за периода
01.10.2013 г.-13.07.2016 г. е в размер
на 833,37 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно възникването на валидно правоотношение между „Агенция за социално подпомагане“ и Сдружение „Асоциация Изида“ със сключването на Договора за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, по който се установява от неоспореното и прието заключение на ССчЕ, че ответникът е получил плащания в общ размер на 173 241,71 лв.
Основните спорни между страните въпроси се свеждат до това извършено ли е нарушение при изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ от страна на бенефициента, съставлява ли то „нередност“ по смисъла на постигнатите договорености и правилно ли е наложена и определена по размер финансовата корекция на договора за обществена поръчка.
По отношение на Договора за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, сключен при специални и общи условия, намира приложение Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. /отменен с Регламент /ЕО/ №1303 /2013 г. на Съвета, но запазил дейсвтието си частично/ за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за Околна среда 2007-2013 г., Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999 г. С разпоредбата на чл.70 от посочения общностен акт, с наименование „Управление и контрол“, се предвижда, че държавите-членки отговарят за управлението и контрола на оперативните програми, по-специално чрез мерки, между които: предотвратяват, откриват или отстраняват нередности и осигуряват възстановяване на неправомерно платени суми, с лихви за забава, когато е целесъобразно. Според чл. 2, § 7 от цитирания регламент, "нередност" е налице при всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопанския субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно чл. 98, §1 и §2 от Регламента, държавите -членки са длъжни да разследват посочените по - горе нарушения и да извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми. Корекциите, извършени от държавата – членка се състоят в анулирането на всички или на част от публичния принос за оперативната програма. Управителният орган, определен от съответната държава – членка, отговаря за управлението и изпълнението на оперативната програма и чрез него държавата – членка изпълнява задълженията си да разследва нередностите, които засягат естеството и условията на изпълнението или контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършва необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми. Финансовата корекция се изразява в правото да се наложи редукция на вече уговорен размер на плащане на безвъзмездна финансова помощ или субсидия. Финансова корекция се определя чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод, които на свой ред са регламентирани подробно в подзаконов нормативен акт, озаглавен: Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, кохезионния фонд на европейския съюз, европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "солидарност и управление на миграционните потоци" (приета с ПМС № 134 от 2010 г. в сила от 13.07.2010 г. - отм., бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г). В чл. 7, ал.3 на Методологията, в редакцията й, приложима към процесния договор, е предвидено, че размерът на финансовите корекции се определя чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод, като при прилагане на диференциалния метод размерът на финансовата корекция е равен на установения размер на финансовата загуба - чл. 8, ал.1 от Методологията. Съгласно чл. 9, ал.1 от Методологията размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод в случаите, когато изчисляването на конкретния размер на финансовата загуба, причинена от нарушение, е трудно или дори невъзможно, защото финансовите последици от даденото нарушение са косвени или неизмерими и това затруднява тяхното оценяване, като този метод се прилага само за отделни случаи на установени нередности, при които не може да бъде приложен диференциалният метод - ал.2. При определяне размера на финансовите корекции се отчитат характерът и сериозността на нередността и финансовите загуби на публични средства, до които е довело неспазването на националното законодателство и общностното правохарактерът и тежестта на нарушението и финансовото му отражение - съгласно редакцията на чл.7 от Методология в релевантната й редакция за правния спор.
В съответствие с посочената нормативна уредба, в чл.4.8 от договора за безвъзмездна финансова помощ е предвидено задължението на бенефициента да възстанови разходите, които са признати за недопустими от сертифициращ, одитиращ или друг контролиращ орган, а съгласно чл.7.1.2 - да възстанови средствата, които са били обект на финансова корекция в съответствие с методологията, приета с ПМС № 134 от 13.07.2010 г.
В случая се установява, че в изпълнение на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г. от Управляващия орган/Междинни звена по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са извършени проверки касателно изпълнението на проекти по договори, попадащи в обхвата на действие на посочения общностен акт, резултати от които са обективирани в писма изх.№ 91-00-72 от 07.02.2012 г., изх.№ 91-00-72 от 22.03.2012 г., изх.№ 0413-337 от 03.07.2012 г. и изх.№ 04-13-411 от 24.07.2012 г. Посочените не се оспорени по делото, същите са приети без възражения от страна на ответника, и отразяват в последователна връзка извършените проверки и резултатите от тях, поради което следва да се ценят като годни доказателства за удостоверяваните в тях обстоятелства. Ответникът е оспорил писмо изх.№ 62/29.03.2013 г., цитирано в АУЧДВ, съдържанието на което обаче не се опровергава в процеса, а напротив подкрепя се от представените доказателства за извършени проверки и резултатите от тях. Така въз основа на проверките е установено извършването на нарушение при изпълнението на Договора за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, тъй като е констатирано, че на лицето С. Н., която е координатор по няколко договора, са изплатени възнаграждения за изпълнението на различни договори за безвъзмездна финансова помощ, вкл. процесния, за едно и също отчетено време. Последното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.6 от Постановление № 180 от 27.07.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд, за финансовата рамка 2007 г. - 2013 г., която е приложима за процесния договор и предвижда, че за финансиране на Оперативната програма не са допустими разходи, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е финансова схема, произлизаща от националния бюджет, бюджета на Общността или друга донорска програма. При изпълнението на договор № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001 това нарушение се установява за месец 12/2010 г. - в ден 4, месец 01/2011 г. - в дните 8 и 9; месец 02/2011 г. - в дните 12, 13, 19 и 20; месец 03/2011 г. - в дните 12, 13, 19 и 20; месец 04/2011 г. - в дните 2, 3, 9 и 10; месец 05/2011 г. - в дните 1, 6,7, 8 и 25; месец 06/2011 г. - в дните 4, 5, 11 и 12; месец 07/2011 г. - в дните 2, 3, 9 и 10; месец 09/2011 г. - в ден 5; месец 10/2011 г. - в ден 2, при което верифицираните и изплатени разходи като възнаграждение на координатора по проекта С. Н. са били признати за недопустим разход, видно писма изх.№ 0413-337 от 03.07.2012 г. и изх.№ 04-13-411 от 24.07.2012 г. Това са разходите за 296 часа от общо отчетени за изплащане 419 часа, като възнаграждението за отказаните часове е в размер на 4 140 лева по РКО: № 19/21.02.2011г. - 300 лева за 40 часа, № 20/28.02.2011г. -600 лева за 40 часа, № 37/30.04.2011г.- 600 лева за 40 часа, № 38/30.04.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 40/31.05.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 50/01.08.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 51/01.08.2011г. - 600 лева за 40 часа, № 53/30.09.2011г.- 120 лева за 8 часа и № 54/01.11.2011г. - 120 лева за 8 часа. Същите са обективирани в табличен вид на л. 191 от делото пред първата инстанция, представени са с молба на л.189 и писмо изх.№ 12-00-1351 3 от 14.06.2019 г. от АСП, ведно с опис на платежните документи за периода 05.11.2010 г. -31.03.2011 г. по процесния договор и РКО за изплатени възнаграждения на Недева по проекта, които не са оспорени от ответника и са приети по делото като доказателства. При съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира, че посочените разходи представляват неоправдан разход, което обосновава извода за "нередност" по смисъла на чл. 2, § 7 Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г., а така и правилното налагане на финансовата корекция. Ето защо, на осн.чл. 4.8 и чл.7.1.2 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициентът Сдружение „Асоциация Изида“ дължи възстановяване на приетите за недопустими разходи. Неоснователно е възражението на въззивника, че не е ясен използваният метод /диферинциален или пропорционален/ за определяне размера на финансовата корекция. Недопустимият разход представлява изплатено възнаграждение по разходни касови ордери като финансовата корекция е извършена за тяхното възстановяване от бенефициента, тоест приложен е диферинциалния метод по чл. 8, ал.1 от Методологията, тъй като при него размерът на финансовата корекция е равен на установения размер на финансовата загуба, както е в случая. Диференциалният метод е и основаният прилаган метод по Методологията, тъй като според чл.9, ал.1 от същата пропорционалният метод се прилага, когато не може да се приложи диферинциялния и то при невъзможност да се установи финансовата загуба. В случая не е така, тъй като финансовата загуба се равнява на изплатения размер на възнагражденията по горепосочените РКО, които възнаграждения се явяват недопустим разход.
Следователно се налага извод за задължението на Сдружение „Асоциация Изида“ да възстанови изплатения по Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, недопустим разход от 4 140 лева, възникнал от финансова корекция, за който е издаден Акт № 4/12.03.2013 г. за установяване на частно държавно вземане. АУЧДВ е връчен на Сдружение „Асоциация Изида“, което безспорно се установява от изявлението на представляващия сдружението в писмо изх.№ 62/29.03.2013 г. като задължението не е оспорено, а напротив поискано е да бъде разсрочено. Според заключението на ССчЕ, ответникът е заплатил сумата от 1 700 лева, при което дължимия размер на главницата е 2 944,72 лв.
По делото се
доказва и претендираното обезщетение за забава.Тълкувайки разпоредбата на чл.16.1
от Общите условия, на възстановяване подлежат всички предварително платени в
повече разходи по договора. Такива се явяват и признатите за недопустими,
доколкото същите са недължимо платени на бенефициентът. Според разпоредбата на
чл.16.2 от ОУ, ако бенефициентът не върне изисканите суми в срока по чл.16.1
/тоест в срок от пет работни дни от получаване на искането за това/,
същият има право на обезщетение за
забавено плащане в размер на законовата лихва за периода на просрочието,
увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от
договарящият орган по банковата сметка
на бенефициента, посочена във финансовата идентификация. При тези договорки
между страните, твърденията на ответника, че не дължи обезщетението за забава,
са неоснователни. Както бе споменато по- горе в мотивите на настоящото
решение, чрез писмо изх.№ 63/250 от 29.06.2012 г. от „Агенция за
социално подпомагане“ до ответника е отправена изрична писмена покана да възстанови сумата
на финансовата корекция в общ размер на 4 140 лева, като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 11.07.2012г.,
при което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава считано от 12.07.2012 г. и от този момент се начислява обезщетение за забава. От заключението на ССчЕ се установява, че
обезщетението за забава за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. е в размер на 833,37 лв., с оглед на това
следва да се приеме, че се дължи обезщетението за забава заплащането на
главницата, представляваща финансова корекция.
С оглед на изложените съображения, искът се явява основателен и за това правилно е бил уважен от първостепенния съд, поради което въззивната жалба ще се остави без уважение, а първоинстанционното решение ще бъде потвърдено.
В частта за разноските: С оглед изхода по делото, на
осн.чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна НАП се дължи присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, тъй
като по делото не е налице правна и фактическа сложност, във въззивната
инстанция е проведено едно съдебно заседание и не са събирани доказателства.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260406 от 16.09.2020 г. постановено по гр.д.№4103 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XIX
гр.с.
ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* с
адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано от А. А. да заплати на Национална агенция за приходите
с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков № 52, сумата
от 100
лв. ( сто лева) - юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.