Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ХАРМАНЛИ 18.02.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в откритото
си заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Атанасова
При секретаря: А. Х. в
присъствието на прокурор........................
като разгледа
докладваното от районния съдия ГД № 247 по
описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по трудов спор за
отмяна на заповед за изменение на мястото и характера на възложената работа в
предприятието и намира правно основание в чл.120 ал.1 от КОДЕКСА НА
ТРУДА.
Ищецът Н.А.К. ЕГН **********
*** твърди, че работил в ОП „Чистота” гр.Харманли, където от 15.04.2014 г.
заемал длъжността „Главен специалист”. Изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения и нямал наложени наказания.
На 06.04.2015 г.
Директорът на предприятието му връчил Заповед № 144/06.04.2015 г. на основание
чл.120 ал.1 от КТ, която той отказал на подпише, тъй като работодателя изменил
трудовото му правоотношение едностранно, изразяващо се в следното: променяли се
мястото и характера на трудовото му правоотношение, както и размера на
трудовото възнаграждение.
Място на трудовото му
правоотношение до промяната било в база на ОП „Чистота”, а съгласно заповедта -
Депо за твърди битови отпадъци.
Характерът на
трудовото му правоотношение до промяната най-общо бил свързан с организация на
работата по събиране и извозване на битовите отпадъци, поддръжка на автопарка и
контейнерите, а съгласно заповедта следвало да заема длъжността - Шофьор на
товарен автомобил с peг. № X ... BP на депо за твърди битови отпадъци.
Размерът на трудовото
му възнаграждение, вероятно бил намален, предвид характера на работа, но не му
бил известен, тъй като не бил посочен в заповедта.
Въпреки несъгласието
си започнал да работи като шофьор, но счита, че заповед № 144 / 06.04.2015 г.,
издадена от Директора на ОП „ ЧИСТОТА” гр.Харманли била незаконосьобразна по
следните съображения:
Не бил посочен вида
на общинското предприятие, ЕИК и адрес на работодателя.
Не било посочено
фактическото основание за издаване на заповедта, тъй като цитираният като
основание чл.120 ал.1 от КТ съдържал две хипотези - производствена необходимост
или престой. В конкретният случай не било ясно коя от тях налагала издаването
на заповедта.
Не била посочена
заеманата до тогава длъжност, посочена била само длъжността, на която
преминава.
Не било посочено
времето за заемане на длъжността.
Не бил посочен
размера на трудовото му възнаграждение.
Предвид защита на
правата му в качеството на работник / служител, за него се явявал правен интерес
от завеждане на настоящия иск.
Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени Заповед № 144/06.04.2015 г., издадена от
Директора на ОП „ЧИСТОТА” гр.Харманли, като незаконосъобразна, както и да му
присъди направените по делото съдебни разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ОП „ЧИСТОТА” - община
Харманли с адрес: гр.Харманли, ул.”Никола Петков” № ., представлявано от
Директора Х.Л.Д..
Изразява становище
относно допустимостта и основателността на иска:
Съгласно разпоредбите
на ГПК намира иска за недопустим и неоснователен.
Искът бил недопустим,
тъй като не била налице положителна предпоставка за предявяване на правото на
иск, изразяваща се в правния интерес на ищеца от предявяване на иска с правно основание
чл.120 ал. 1 КТ.
Изразява становище
относно обстоятелствата, на които се основава иска:
В исковата молба
ищецът твърдял, че без негово съгласие характерът на трудовото му
правоотношение със Заповед № 144/06.04.2015 г. бил променен от организация на
работата по събиране и извозване на битови отпадъци на шофьор на товарен
автомобил с рег.№ X .. ВР на депото за твърди битови отпадъци. Исковата
претенция била недопустима, тъй като така предявеният иск за атакуване на
заповед № 144/06.04.2015 г. на Директора на ОП „Чистота”- Община Харманли не
попадала под приложното поле на заповедите, които можели да се атакуват по
исков ред. В разпоредбата на чл.358 КТ не било предвидено, че заповедта по чл.
120 от КТ по силата, на която работодателят можел при производствена
необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без
негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго
предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни
дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава,
да се атакува по исков ред. Искът се явявал неоснователен, тъй като
законодателят предвидил в посочената разпоредба, че може да се възлага
изпълнение на функции на работника без негово съгласие. В заповедта не е
предвиден срок, но същият бил предвиден в чл.120 ал.1 КТ, а когато не бил
предвиден срок в заповедта се приемал този, предвиден в КТ, а именно в срок на
45 дни.
Излага възражения
срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.
Счита процесната
заповед за законосъобразна и напълно съответстваща на нормата на чл.120 от КТ.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено
следното:
Ищецът Н.А.К. ЕГН ********** *** работи в ОП
„ЧИСТОТА” гр.Харманли, където заемал
длъжността „Главен специалист”.
Със Заповед №
144/06.04.2015 г. Директорът на ОП „ЧИСТОТА” –община Харманли - Харманли на
основание чл.120 ал.1 от КТ е възложил на
Н.А.К., Главен специалист в ОП „ЧИСТОТА” да изпълнява задълженията на
шофьор на товарен автомобил с рег. № Х ... ВР на депо за твърди битови
отпадъци, считано от 06.04.2015 г.
Контролът за
изпълнението на заповедта е възложен на И.Ми. И., организатор производство.
Безспорно е, че същия
ден заповедта е била връчена на служителя.
С допълнително
споразумение № 201/26.05.2015 г. към трудов договор № 102/15.05.2014 г.,
сключено между ОП „ЧИСТОТА” гр.Харманли и Н.А.К. на основание чл.119 от КТ са
внесени изменения на трудовия договор, считано от 01.06.2015 г. като работникът
от длъжност „Главен специалист” е преназначен на длъжност „шофьор на самосвал”
с основно месечно възнаграждение от 605.00 лв., допълнително възнаграждение
7,00%-42.35 лв. на пълно работно време-8 часа и за неопределено врече.
Исковата молба,
насочена срещу заповедта за изменение на мястото и характера на възложената
работа в предприятието е постъпила в Районен съд-Харманли на 17.04.2015 г.
Като предявен от
легитимирано лице в законоустановения срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, искът се
явява процесуално допустим, а преценен по същество основателен.
Ответникът отправя
възражение за недопустимост на иска, като счита, че така предявеният иск, с
който се атакува заповед № 144/06.04.2015 г. на Директора на ОП „Чистота”-
Община Харманли не попада в приложното поле на заповедите, които можели да се
атакуват по исков ред. В разпоредбата на чл.358 КТ не било предвидено, че
заповедта по чл.120 от КТ по силата, на която работодателят можел при
производствена необходимост и при престой да възлага на работника или служителя
без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго
предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни
дни през една календарна година, а при престой - докато той продължава, може да
се атакува по исков ред. Съдът намира възражението за неоснователно предвид
изричният текст, залегнал в разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 от КТ, който
определя 2 месечен срок за предявяване на исковете по трудови спорове за
изменение на мястото и характера на работата. В този смисъл е Определение № 599
от 31.12.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 444/2003 г., III г. о., с което се
приема, че в кръга на трудовите спорове се включват и тези, относно
съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения. В чл. 358 ал.1 т.2 КТ изрично е посочен и
давностният срок за предявяване на искове по спорове за изменение на мястото и
характера на работата. Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата.
Оспорването от работника на законността на заповедта на работодателя по чл. 120 КТ се осъществява по исков ред.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Съгласно чл. 120 ал.1 КТ
работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да
възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото
или друго предприятие, но в същото населено място или местност, за срок до 45
дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава.
Това е единствената хипотеза, в която законът дава право на работодателя да
изменя едностранно характера на работа. Законът е признал това негово право
като част от работодателската му власт, но е ограничил неговите предели и го е
свел само до възможност за едностранна промяна в характера и мястото на работа.
Само при наличие на определени предпоставки и при спазване на определени
критерии работодателят може едностранно и без съгласието на работника да
промени мястото на работа. При упражняване на това субективно потестативно
право е ограничен от предпоставките на чл.120 ал.1 КТ
и критериите на чл.120 ал.2 КТ.
Производствената необходимост като обективен факт се характеризира с нуждата от
ангажиране на допълнителна работна сила в определена производствена сфера на
работодателя за изпълнение на трудовите задачи, което налага разместване на
работници или служители. Престой по смисъла на чл.120 от КТ
е налице при преустановяване на работата в даден участък или работно място,
поради организационно-технически причини – повреда на машини, недостиг на
суровини, енергия и др., което причинява бездействие на работниците и
служителите, заети на съответното работно място. Това налага тяхното привеждане
на друго работно място или на място на работа в същото или друго предприятие,
но в същото населено място или местност, което може да бъде съпроводено и с
изменение на характера на работа. При престоя времето на преместването не е
календарно определено и може да трае докато престоя продължава. При
производствена необходимост и престой на работника или служителя не може да му
се възлага работа, която не съответства на неговата квалификация или която
неговото здравословно състояние не може да понесе.
Предвид естеството на
спора и в съотвествие с правилата по чл.154 ал.1 ГПК,
в настоящото производство работодателят следва безспорно да докаже всички
факти, касаещи възникналото за него право едностранно да промени трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.120 от КТ,
както и законосъобразното му упражняване. Ответникът нито твърди, нито пък
доказа наличието на някое от законоустановените основания - производствена
необходимост или престой, за едностранна промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение на ищеца по чл.120 ал.1 КТ.
По тези съображения и само на това основание, оспорваната от ищеца заповед се
явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.
С оглед изхода на
делото и на основание 78 ал.1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, каквито са и
претендирани, представляван е от адвокат и са представени доказателства за
направени такива от 400 лв., поради което и ще се осъди ответника да заплати
тази сума на ищеца. С оглед изхода от делото ответникът няма право на разноски,
поради което и такива не следва да му се присъждат, а направените такива от
него остават за негова сметка.
На основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК
ищецът е освободен от държавни такси, а на осн.78 ал.6 от ГПК
ще следва да бъде осъден ответникът да запрати в полза на държавата по сметка
на РС-Харманли държавна таса в размер на 50 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконна и ОТМЕНЯ Заповед № 144/06.04.2015 г.,
издадена от Директора на ОП „ЧИСТОТА” – община Харманли, с която на основание
чл.120 ал.1 от КТ е възложено на Н.А.К.,
Главен специалист в ОП „ЧИСТОТА” да изпълнява задълженията на шофьор на товарен
автомобил с рег. № Х ... ВР на депо за твърди битови отпадъци, считано от
06.04.2015 г.
ОСЪЖДА ОП „ЧИСТОТА” –
община Харманли ЕИК /Код по БУЛСТАТ ......., със седалище и адрес на
управление: гр.Харманли, ул.”Никола Петков” № .., представлявано от директора
да заплати на ЕГН ********** *** сумата от 400 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ОП „ЧИСТОТА” –
община Харманли ЕИК /Код по БУЛСТАТ ......., със седалище и адрес на
управление: гр.Харманли, ул.”Никола Петков” № .., представлявано от директора
да заплати на държавата по сметка на Районен съд-Харманли сумата от 50 лева- държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: