РЕШЕНИЕ
№ 1770
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330103480 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Мого България“ ООД против А. А.
Ф., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, чл. 92 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 70, 03
лв.- главница за лизингови вноски за периода 15.01.2020г.- *****г. по Договор за
финансов лизинг със задължително прехвърляне на собствеността № ******** от
*****г; 672, 90 лв.- дължима възнаградителна лихва за периода 15.01.2020г.- *****г.;
0, 53 лв.- мораторна неустойка, дължима за периода **********г.; 17, 42 лв.- разходи
за заплатени от ищеца застрахователни премии за лизинговата вещ; 540 лв.- разходи за
възстановяване на лизинговата вещ и 3500 лв. – щети, нанесени от ответника на
лизинговата вещ по време на ползването й, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
02.12.2020г. / до окончателното им погашение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 09.12.2020г. по ч.гр.д. №
16093/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
Поддържа се, че на дата *****г. между страните бил сключен Договор за
финансов лизинг със задължително прехвърляне на собствеността № ********. По
1
силата на цитирания договор, на ответника бил предаден за възмездно ползване
лизинговия актив- лек автомобил „*****“, рег. № *****. Лизинговият период бил 84
месеца, с краен срок до *****г. Лизинговият актив бил предаден в изрядно състояние
на ответника на *****г. , за което бил съставен нарочен протокол. Ответникът
преустановил плащанията по договора, като последното погашение е от дата
15.01.2020г. Предвид това, ищецът отправил изявление до ответника, че разваля
договора и поискал да му бъде върната вещта, предмет на договора. Въпреки това,
ответникът продължил да ползва вещта до *****г., когато с помощта на специализиран
автомобил, лизинговият актив бил прибран от ищеца. След като ищецът установил
фактическа власт върху вещта, били констатирани множество увреди по същата-
драскотини и увредени външни детайли ( включително и стоповете на автомобила),
както и повреда по двигателя и необходимост от смяна на акумулатор. Ремонтните
дейности за отстраняване на посочените увреди възлизали на 3500 лв. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и
сторените в производството разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява
лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните
последици на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца, с молба вх. № *****/ 06.10.2021г. ( л. 93
от делото ) отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Книжата по делото са редовно връчени на ответника на дата 25.05.2021г. ( л. 81 от
делото ). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото
открито съдебно заседание, като призовката му е връчена лично на 07.07.2021г. ( л. 92
).
2
Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от
редовно връчената призовка на л. 92 от делото), ответникът не е проявил процесуална
активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не
е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно
призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба
писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на
предявените искове
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, чл.
92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, да бъдат уважени.
Върху главните вземания се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 02.12.2020г./ до окончателното им
погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. В заповедното производство са сторени разноски
от 114, 70 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които
следва да бъде присъдени с решението. В исковото производство, ищецът се
представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба, размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение
в размер от 100 лв. Допълнително, от ищеца са сторени разходи за държавна такса
в размер от 325, 30 лв. Предвид изложеното, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство в общ размер от 590 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. Ф.,
ЕГН ********** дължи на „Мого България“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД,
следните суми: 70, 03 лв.- главница за лизингови вноски за периода *********,
дължима по Договор за финансов лизинг със задължително прехвърляне на
собствеността № ******** от *****г; 672, 90 лв.- дължима възнаградителна лихва за
периода **********; 0, 53 лв.- мораторна неустойка, дължима за периода *********;
17, 42 лв.- разходи за заплатени от ищеца застрахователни премии за лизинговата вещ;
540 лв.- разходи за възстановяване на лизинговата вещ и 3500 лв. – щети, нанесени от
ответника на лизинговата вещ по време на ползването й, ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда / 02.12.2020г. / до окончателното им погашение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 09.12.2020г.
по ч.гр.д. № 16093/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А. А. Ф., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, сума в размер на 590 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 16093/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4