Р Е Ш Е Н И
Е № 1601
гр. Пловдив, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и деветнадесета година , в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13192 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В против Б.К.Г., ЕГН: ********** и
П.М.Г., ЕГН: ********** с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно
дължат на ищеца сумата от 2917,47 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № *** от 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9645/2018
г. по описа на ПРС, XIII –ти състав.
В исковата молба се сочи, че на
19.09.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и Б.К.Г. и П.М.Г., като солидарни
длъжнници. Посочват се параметрите, при които бил сключен договорът: сума на
кредита – 3000 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 185,46
лв.; ГПР – 49,89%; ГЛП – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11%; общо задължение
по кредита – 4451,04 лв. Посочват се също така възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2250,00 лв. и размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги в размер от 93,75 лв. Общото задължение се твърди,
че било 6701,04 лв., като общият размер на вноската бил 279,21 лв., а датата на
погасяване била 10-ти ден от месеца. Твърди
се, че съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит
неразделна част от него били ОУ, които били предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно се били запознали преди подписването
му, приели ги и нямали забележки към тях и се задължили да ги спазват, за което
положили подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Твърди се също, че съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр, на базата на който клиентът преценял доколко ДПК съответствал на
неговите възможности и финансово състояние. Посочва се, че съгласно ОУ към ДПК
№ *** и чл.121 – чл.127 от ЗЗД Б.К.Г. се задължил да отговаря солидарно с П.М.Г.
до окончателното изплащане на процесния договор. Твърди се, че ищцовото
дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на
19.09.2017 г. превело парична сума в размер на 3000 лв. по посочената от
длъжника Б.К.Г. банкова сметка, ***ние по договора за потребителски кредит № ***,
като го сключили за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 279,21 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Твърди се, че
поради факта, че длъжниците не изпълнявали точно поетите с договора задължения
и направили само една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от
които с дата 11.12.2017 г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т.12.3. от ОУ към ДПК, на 20.02.2018 г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочната му
изискуемост. Сочи се, че на 21.02.2018 г. на длъжниците били изпратени
уведомителни писма от страна на ищцовото дружество, с което те били уведомени,
че договорът бил прекратен и била обявена предсрочната му изискуемост. Твърди
се, че към момента на подаване на исковата молба размерът на погасеното от
длъжниците задължение по ДПК бил в общ размер на 298,80 лв. С плащанията си
длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 283,37 лв., като
сумата от 5.43 лв. била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на
основание т.12.1 от ОУ. Посочва се още, че съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ
към ДПК № *** с плащанията си клиентът е заплатит 10 лв. от начислените такси
по тарифа. Сочи се, че ищецът се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 21,22 лв. поради липса на материален
интерес. Претендира се само законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане. Ищецът се отказва също и от претендираните с
подаденото заявление такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв. поради липса на материален интерес. Твърди се, че въз основа
на посочените обстоятелства солидарните длъжници дължали на ищцовото дружество
сума в размер на 6417,67 лв., представляваща неизплатено задължение по ДПК.
Счита предявения иск за основателен и доказан и, че следва да бъде уважен.
Посочва, че кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представил
на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. Сочи се
още, че и ако потребителят бил желал , то той можел да се откаже от кредита в
срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 ОУ, като ответникът не бил сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което било показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Твърди се, че ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне,
така и с правото си да се откаже от посочения договор, а също и с погасяването
на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.г.д. № 9645/2018 г.
След като длъжниците подали възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение, за ищцовото дружество възникнал правният интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли се искът да се уважи. Претендират се деловодни разноски.
Във връзка с Разпореждане № 87597 от
25.09.2018 г. на ПРС, ищцовото дружество е подало молба от 16.10.2018 г. за
уточняване на претенцията си срещу Б.К.Г. и П.М.Г.. В нея се посочва, че в
цената на иска били включени всички задължения, които произтичали от
неизпълнението по процесния договор от длъжниците. Твърди се, че общото
неизплатено задължение по договора било в размер на 6417,67 лв., което
включвало отделни неизплатени задължения, както следва: главница,
представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 2917,47 лв.; договорно
възнаграждение в размер на 1348,11 лв.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнители услуги в размер на 2152,09 лв. Твърди се, че длъжниците не били
изпълнили точно поетите задължения и направили само една пълна погасителна
вноска и една непълна, последната от които с дата 11.12.2018 г. Отпуснатата
главница по договора била в размер на 3000,00 лв., като по нея от страна на
длъжниците била погасена сума в размер на 82,53 лв., а оставащата непогасена
главница била в размер на 2917, 47лв. Сочи се, че в размера на месечната погасителна вноска била включена сума по
главницата, по възнаградителната лихва и по пакета от допълнителни услуги. Моли
се да се установи вземането на ищцовото дружество срещу солидарните длъжници в
размер на 2917,47 лв. – неизплатена главница по ДПК. Твърди се, че съгласно
чл.4 от ОУ към ДПК № *** Б.К.Г. и П.М.Г. дължали на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит, като договорното възнаграждение по заема
било предварително определено в погасителния план. Сочи се, че страните по ДПК
се споразумели договорното възнаграждение,
което възниквало към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Уговореното договорно
възнаграждение между страните било в размер на 1451,04 лв. От страна на
длъжниците по договорното възнаграждение била погасена сума в размер на 102,93
лв., като оставащото неизплатено договорно задължение било в размер на 1348,11
лв. Твърди се, че съгласно сключено между страните Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ по ДПК длъжникът дължал
възнаграждение в размер на 2250,00 лв., като от него била платена сума в общ
размер на 97,91 лв. и оставали 2152,09 лв. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги било опционално и зависело единствено от
волята на потребителя, като в случая се твърди, че ответникът бил пожелал да
закупи пакет от допълнителни услуги, като бил декларирал това в искането си за
отпускане на кредит. Възнаграждението не било цената на услугите, а било
дължимо за наличието им. Твърди се, че на 20.02.2018 г. договорът бил прекратен
автоматично от ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На
21.02.2018 г. на солидарните длъжници били изпратени уведомителни писма от
ищцовото дружество, с което били уведомени, че договорът бил прекратен и че
била обявена неговата предсрочна изискуемост. Претендира се законната лихва
върху главницата от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Моли се за осъждане на длъжниците за
вземанията в размер на 1348,11 лв. – неизплатено договорно възнаграждение,
както и сумата от 2152,09 лв. – неизплатено възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги.
Във връзка с Разпореждане № *** от
17.10.2018 г. на ПРС, ищцовото дружество е подало молба от 01.11.2018 г. за
уточняване на претенцията си срещу Б.К.Г. и П.М.Г.. В нея се посочва, че
неизплатената главница била в размер на
2917,47 лв., като се състояла от неизплатени 23 месечни вноски по погасителен
план. Сочи се, че претендираното задължение за закупен пакет се претендирало за
последните 23 неизплатени вноски от 10.12.2017 г. до 10.10.2019 г. Посочва се,
че по отношение на неизплатеното задължение по Договор за револвиращ заем № ***,
предтсвляващо допълнителен пакет от услуги, се предявявала осъдителна
претенция.
С влязло в сила Определение на ПРС от 06.11.2018 г. се прекратява производството по гр.д. №
13192/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата в размер на 3500,20 лв. –
представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница в
размер на 6417,67 лв. и претендираната в настоящото производство главница в
размер на 2917, 47 лв., доколкото установителният иск е недопустим по отношение
на претенцията за договорно възнаграждение и допълнителен пакет услуги. Обезсилва се Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9645/2018 г. по описа на ПРС
по отношение на сумата от 3500,20 лв., представляваща разлика между присъдената
в заповедното производство главница в размер на 6417,67 лв. и претендираната в
настоящото производтсво главница в размер на 2917,47 лв.
В законноустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба е
връчен редовно на ответника. В
законоустановения месечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито лично,
нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 и ал. 4 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото исково производство и в исковото
производство, съразмерно на уважената част
от исковите претенции, както следва 81,55
лв.- разноски в заповедното производство и 103,81 лв. – разноски в настоящото
исково производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 и чл.26
от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото производство
в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.К.Г., ЕГН: ********** и П.М.Г., ЕГН: ********** дължат солидарно на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В сумата
от 2917,47 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от
19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9645/2018 г. по описа на ПРС,
XIII –ти състав.
ОСЪЖДА
***, ЕГН ***********,*** и П.М.Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” №
49, бл.53 Е, вх. В разноски по
съразмерност, както следва: сумата от 103,81 лв.- разноски по гр.д. № 13192/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 81,55 лв.- разноски по ч.гр.д№9645/2018
г. по описа на ПРС.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ