О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 696
гр. Бургас, 20.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №433 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2631/07.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция Национална полиция - МВР, представлявана от Христо
Терзийски, чрез процесуалния представител Габриела Розенова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3427
от 06.12.2019г., постановено по гр.д. №6320/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Национална полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо
Терзийски, със седалище: гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати на
П.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.Д., съдебен адрес: ***,
сумата от 1392,57 лева (хиляда триста деветдесет и два лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 138,56 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 01.12.2017г. - 31.07.2019г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 и сумата от 63,32 лева (шестдесет и три лева и тридесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018г. – 30.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 350,00 лева (триста и
петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Национална
полиция“ МВР, представлявана от Директора Комисар Христо Терзийски, със седалище:
гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 105,70 лева
(сто и пет лева и седемдесет стотинки) и сумата от 230,00 лева (двеста и
тридесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Твърди се във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно. Сочи се, че в случая не е налице
празнота в специалната нормативна уредба, която следва да бъде преодоляна чрез
приложение по аналогия на нормите на КТ. Излагат се
съображения, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от
ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради обстоятелството, че
не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното
работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми. Посочва се, че чл.187, ал.3 от ЗМВР допуска полагане на нощен
труд до 8 часа, за разлика от чл.140, ал.1 от КТ, където нощният труд е
ограничен до 7 часа и в тази връзка, дори да се приложи механизмът по чл.9 от
НСОРЗ, се получава коефициент 1 и няма основание за прилагане на друг различен
коефициент. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ако не бъдат приложени субсидиарно правилата на НСОРЗ, ще бъдат поставени
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правните изводи
на първоинстанционния съд противоречат на основни принципи на прилагането по
аналогия и тълкуването на нормативните актове.
Поради неоснователността на главния иск
се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна лихва. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане,
в случай, че съдът уважи въззивната жалба, размерът на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия да бъде намален до минималния такъв, определен
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок не е подаден отговор
от въззиваемия П.С.Д..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №433 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.