Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
06.04.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище касационен състав
На тридесети март година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 46 по описа за 2021
година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба
от ТД на НАП Варна, чрез гл.юрк. Д. против
Решение № 66/ 19.02.2021 г. постановено по НАХД
№ 20203530200969 по описа за 2020 г. на ТРС, с което
е било изменено НП № 539935-F563568 от 07.10.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр.
Търговище, за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, с което е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 3000 лева, като на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е
бил намален размера на имуществената санкция от 3000 на 500 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващо касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са свързани с неправилно квалифициране на
нарушението от решаващия съд по чл.185, ал.2 ЗДДС. В с.з. касаторът се
представлява от гл. юрк. Д., която поддържа жалбата. Претендира се юрк.
възнаграждение.
Ответната страна - „Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище не взема становище в с.з. Представя писмено такова за
неоснователност на подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление № 539935-F563568 от 07.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което на „Сити Контрол и
Каруош” ЕООД гр. Търговище, за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
След анализ на съвкупния доказателствения
материал е прието, че на 29.07.2020 г. в 16.00 часа служители на
НАП извършили проверка на търговски обект - автомивка на самообслужване,
находящ се в гр. Търговище, ул. „….“ № .., стопанисван от „Сити Контрол и Каруош” ЕООД.
Проверяващите установили, че в обекта, в клетка за измиване № 2, е поставен
автомат за измиване на самообслужване, включен в електрическо захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети, без на него да е монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на
самообслужване (ФУВАС). В присъствието на проверяващите от управителя на
дружеството било извършено преброяване на наличните в автомата монети и
съставен опис на паричните средства, като се установила сумата от 212 лв. Била
извършена справка в системата на НАП, от която се установило, че на адреса, и
въобще в от дружеството към момента на извършване на справката, няма
регистрирани ФУВАС. При така установените факти проверяващите приели, че „Сити
Контрол и Каруош” ЕООД, като задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в
експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от датата на започване на дейността си.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0387699/29.07.2020г., а на
07.08.2020 г в гр. Търговище, в присъствието на управителя на дружеството -
нарушител, бил съставен АУАН № F563568 за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП издал НП №
539935-F563568 от 07.10.2020 г., с което на дружеството на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както
АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат
всички необходими реквизити. При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че безспорно е извършено нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3,
ал. 8 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ, което е наказуемо на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не е установено, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи, което обстоятелство е квалифицирано като елемент от състава на
нарушението, поради което е обосновал, че наказанието следва да бъде определено
в размерите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2, изр. 2 от
същия закон и е изменил наказателното постановление в частта на наложената
санкция.
Тези изводи по приложението на
материалния закон не могат да бъдат споделени. Редакцията на нормата на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС сочи на извод, че при констатирано нарушение на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, административно-наказващият орган
не е длъжен да установи някакъв конкретен размер на неотразените доходи, за да
приложи нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС. Нарушението по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в липсата на въведено в
експлоатация фискално устройство за търговския обект с изградена дистанционна
връзка с НАП, е от такова естество, че по дефиниция води до неотчитане на
приходи и само по изключение – няма такава последица. Приложението на чл. 185,
ал. 2, изр. първо от ЗДДС не изисква в НП и АУАН да се сочи и респ. установява,
че нарушението е довело до неотразяване на приходи, тъй като това не е елемент
от състава на нарушението. В този смисъл и решение от 26.08.2020 г. на АдмС -
Русе по КАНД № 228/2020 г. По тези съображения съдът приема, че правилната
правна квалификация на нарушението, както е приел и АНО, е по чл. 185, ал. 2,
изр. първо от ЗДДС.
По изложените съображения съдът приема, че
решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на основание
чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на
правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени от
районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална страна НП
е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в
него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като НП съответства на материалния закон, по изложените
по-горе съображения. Наложеното наказание е в законово установения минимален
размер. Липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН е подробно
аргументирана от въззивния съд и затова съображенията му в тази насока не
следва да се преповтарят.
Оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в минимален
размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на ЮЛ или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
При тази правна рамка съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски за
юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
66/ 19.02.2021 г. по НАХД № 20203530200969 по описа
за 2020 г. на ТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 539935-F563568 от 07.10.2020г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП,
с което на „Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище, за нарушение на чл. 3,
ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, с което е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА„Сити Контрол и Каруош” ЕООД ЕИК
********* гр. Търговище, представлявано от А. Х. А. да заплати на НАП – София сумата от
80 лева, представляваща юрк. възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
……………..
……………...