Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2026 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, от С.К.И. срещу З. „Б.И.“ АД, за сумата от 70 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие. В исковата молба се сочи, че деликтът е осъществен на 08.11.2016
г., около 17:15 ч., в с. Рогозен, по вина на А.Г.Б., управлявал лек автомобил
„Алфа Ромео" с peг. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. С.И.
претендира също така и сумата от 924,80 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение за
получените от процесното произшествие травматични увреждания, както и
претендира за присъждане на законна лихва върху претендираните застрахователни
обезщетения от момента на постановения отказ на застрахователя да изплати
същите – 27.01.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът
твърди, че на посочените по-горе дата и място, е пътувал на предната дясна
седалка на лек автомобил „Алфа ромео" с peг. № ******, чийто водач А.Г.Б. виновно е изгубил
контрол над превозното средство и се е блъснал в крайпътно дърво. В резултат на
удара ищецът е получил следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в сътресение на мозъка с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние; фрактура на лявата бедрена кост в средната й трета, с разместване на
фрагментите; луксация на лявата тазобедрена става; травматично размачкване на мускулатурата
на дясното бедро; телесна повреда, представляваща притискане на коренчетата на
нервус перонеус и нервус тибиалис, довели до временна невъзможност за
движенията на долния десен крайник; миелопатия (увреждане на гръбначния мозък).
Сочи, че му е извършено оперативно лечение
открита репозиция и вътрешна фиксация с метална остеосинтеза (бедрен пирон
„Финийл") на лявото бедро, като пострадалият не е напълно възстановен
психически и физически – придвижването му е затруднено, изпитва чувство на тревожност,
не може да заспи, трудно се съсредоточава, често забравя, чувства силно
главоболие. Излага, че е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи в разходи по лечението му за сумата от 890 лв. за
остеосинтезен имплант и сумата от 34,80 лв. - потребителска такса за престоя си
в болничното заведение, които също претендира да му бъдат възстановени. Твърди,
че по предявена застрахователна претенция от 10.01.2017 г., застрахователят на
делинквента с писмо с изх. № НЦ-561/27.01.2017 г. го е уведомил, че е
необходимо да се представят допълнително документи, които към този момент или
не са съществували или не са били на разположение на пострадалия, поради което
счита, че претендираното обезщетение от страна на застрахования му е отказано
напълно неоснователно.
Ответникът „З.Б.И.” АД оспорва исковете по
основание и размер. Счита, че не е налице деликт от страна на водача на лекия
автомобил. Поддържа, че всички твърдени от ищеца травматични увреждания, освен
тези в лява бедрена кост, са недоказани от ищеца. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият не е бил с
поставен предпазен колан. Претендира разноски по делото, включително и за
възнаграждение за адвокат.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични
увреждания, от които е претърпял вреди.
Предвид задължителната сила на влязлото на
31.03.2017 г. в сила, решение от 15.03.2017 г. на Районен съд, гр. Козлодуй, I-ви с-в,
постановено по АН дело №90/2017, на основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят от
доказване следните обстоятелства: на 08.11.2016 г. около 17:15 часа, в с.
Рогозен, общ. Хайредин, ул. „******при управление на лек автомобил "Алфа
Ромео" с рег. № ******, А.Г.Б. е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП,
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил на С.И.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост, което увреждане е причинило трайно затруднение
на движенията на долен ляв крайник, с оздравителен период около 6-8 месеца, при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес, което деяние представлява
престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното
дружество – ответник.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК) решението
по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
От изслушаната
в настоящото производство
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се
установява, че вследствие на инцидента ищецът С.И.К. е
получил следните травматични увреждания: закрита фрактура в областта на
диафизата на лявата бедрена кост, с напречно-кос ход на фрактурната линия и
разместване на фрагментите по дължина и странично; травма на гръдния кош,
изразяваща се в контузионни промени в шести и десети белодробен сегмент вляво,
без изява на дихателна недостатъчност и неголям плеврален излив в левия
косто-диафрагмален синус.
По спешност
след пътнотранспортното произшествие, ищецът е транспортиран в МБАЛ- Враца,
където е хоспитализиран за 6 дни в ортопедично отделение. Естеството на
основната диагноза – разместена фрактура на бедрената кост е налагало спешна
оперативна интервенция, която и била предложена на ищеца и отказана от него. От 14.11. до
20.11.2016 г. ищецът е хоспитализиран в първа частна МБАЛ Враца, където е
осъществена оперативна интервенция на лявата бедрена кост. Извършена е кръвна
репозиция на бедрената фрактура с поставяне на стабилизиращ имплант –
интрамедуларен пирон по цялата дължина на бедрената кост, застопорен в горния
си край с дълъг винт, достигащ до бедрената глава, а в долния с 2 напречни
винта. На 15.11.2016 г. е било направено КТ
изследване на торакалния сегмент и главния мозък на ищеца, където с оглед на
находката се правят предположения за постравматична миелопатия, непотвърдени
впоследствие с контролни прегледи при специалисти и най-вече с МРТ изследване
на торакалния сегмент. Според експертизата, няма медицински документи,
обективизиращи хода на оздравителния процес при ищеца, за проведени контролни
прегледи и рентгенографии и наличие на евентуални усложнения.По анамнестични
данни от личния преглед същият е заявил, че не е провеждал рехабилитация. Към
момента са налице медицински показания за отстраняване на целия имплант без
дълго изчакване, доколкото фрактурата е напълно зараснала и същия вече се явява
пречка в активните движения на тазобедрената става и генерира болкови
оплаквания. Медицинските критерии за пълно възстановяване от конкретната
фрактура на бедрената кост, при навременно и адекватно проведено лечение и
липса на усложнения е около 7-8 месеца, като в този срок се
включва и провеждането на рехабилитация. Една година след проведената операция,
при зараснала фрактура е наложително да се отстрани импланта, което ищеца не е
сторил две години и половина. Скъсяване на левия долен крайник с около 2 см,
ищецът е имал до оперативното лечение, доколкото разместването на фрагментите
по дължина е обуславяло такова скъсяване. След кръвното наместване и
поставянето на имплант в бедрената кост, същата е възстановила своята
първоначална дължина, респективно целият долен крайник също. При личния преглед
не е установена разлика в дължините на двата долни крайника.
При личния преглед не е установен
функционален дефицит в движенията на лявата колянна става. Същата не е
анатомично засегната от фрактурата на бедрената кост, нито от поставения
имплант. По отношение на тазобедрената става се установи 20° функционален
дефицит на активните движения за флексията и абдукцията, обусловено от
разхлабването на проксималния застопоряващ винт, който е с дължина имаща
обхвата да дразни капсулата на ставата при споменатите движения и да генерира
болка. Споменатите ограничени движения са с прогноза за бързо възстановяване
след премахването на целия имплант. При личния преглед е отчетено пълно
възстановяване на ищеца от увреждането на лявото бедро, с изключение на
описаният функционален дефицит в движенията на лявата тазобедрена става, които
движения са е добра прогноза за възстановяване след изваждането на импланта от
бедрената кост.
Според вещото лице невролог в
резултат на произшествието, ищецът е получил черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти: мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в областта на челото и
по дължината на гърба на носа. При консултацията с невролог в епикризата от
„Първа Частна МБАЛ-Враца” ЕООД и описаната отпадна неврологична симптоматика е
възникнало съмнение за счупване на прешлени в гръдния отдел на гръбначния стълб
и гръдно- поясния преход вдясно и на седми гръден прешлен с увреждане на
подлежащия гръбначен мозък.След невроизобразителното изследване (компютърна томография на гръден отдел и горни поясни
прешлени) е отпаднала хипотезата за възможна гръбначно-мозъчна
травма.В следващите дни ищецът е възстановил движенията в десния крак. Малкопищялният
нерв и голямопищялният нерв са двата крайни клона на
най-големия периферен нерв-седалищният нерв. При травматична увреда на
малкопищялния нерв става невъзможна екстензията на ходилото и пръстите както и
завъртането на ходилото встрани. При ходене болният свива силно крака в
коляното и го спуска с пляскане - петльова походка. Налице са и
сетивни разстройства - хипестезия (намален усет за допир и
болка) по страничната и задно-странична повърхност на
подбедрицата по дорзалната повърхност на ходило и пръстите. При травматична
увреда на голямопищялния нерв се губи възможността за
плантарна флексия на ходилото и
пръстите.Установява се хипестезия по задната повърхност на подбедрицата в долна
й част, страничната и плантарна повърхност на ходилото. По данни от последния
преглед при ищеца няма клиника за у вреждане на гореописаните нерви. Съгласно заключението, при С.И.К. в приложената медицинска документация и от проведения преглед за
целите на настоящата съдебномедицинска експертиза няма клинични данни за увреда
на нерви и нервни окончания.
Свидетелят
З.К.И., във фактическо съжителство с ищеца сочи, че С.К. е стоял дълго на легло, бил е неподвижен и е
имал нужда от обслужване. Започнал е да става през м. април, с патерици.
Продължава да го боли, при счупеното на таза, при застудяване.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, се установяват всички елементи от
фактическия състав разпоредбата на чл. 432 КЗ. Обезщетението за неимуществени
вреди в тази хипотеза, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52
от ЗЗД принцип за справедливост.
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема (съгласно ППВС №4/64 г.) предвид вида и обема на
причинените травматични увреждания, за които е установено, че са пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие на
18.11.2016 г., а именно: закрита фрактура в областта на диафизата на лявата
бедрена кост, с напречно - кос ход на фрактурната линия и разместване на
фрагментите по дължина и странично; травма на гръдния кош, изразяваща се в
контузионни промени в шести и десети белодробен сегмент вляво, без изява на
дихателна недостатъчност и неголям плеврален излив в левия косто-диафрагмален
синус; мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в
областта на челото и по дължината на гърба на носа. При определяне на размера на обезщетение, следва да се отчете
продължителния период за възстановяване, а именно около 7-8 месеца. Следва да се има предвид и отчетеното пълно
възстановяване на ищеца от увреждането на лявото бедро, с изключение на
описаният в комплексната експертиза функционален дефицит в движенията на лявата
тазобедрена става, които движения са е добра прогноза за възстановяване след
изваждането на импланта от бедрената кост.Отделно от това, установено е от
изслушаната комплексна експертиза, че при С.И.К. няма клинични данни за увреда
на нерви и нервни окончания
Вземайки
предвид тези обстоятелства, както и социално-икономическите условия на живот в
страната, съдът намира, че сумата от 50 000
лв., представлява справедливо обезщетение за репариране на вредите от пътнотранспортното
произшествие. До пълния предявен размер от 70 000 лв., претенцията следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Основателно
се явява искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на която е
постановен отказ на застрахователя да плати по предявената извънсъдебна
претенция - 27.01.2017 г.. Видно от писмо с изх. писмо с изх. № НЦ-561/27.01.2017 г., (л.14) „З. „Б.И.“ АД е изискало допълнителни документи от
ищеца, въпреки че му е бил представен констативен протокол от ПТП и който, по
аргумент от чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, го е задължавал да се произнесе по
претенцията
Основателна е и претенцията за заплащане на сумата
от 924, 80 лв., представляваща имуществени вреди, под формата на разходи за 890
лв. за остеосинтезен имплант и сумата от 34,80 лв. - потребителска такса за
престоя си в болничното заведение, заплатени от С.К.И., видно от представената
фактура от 15.11.2016 г. и фискален бон, на л. 13 от делото.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съдът
намира за неоснователно възражението за съпричиняване, релевирано от ответника,
поради следните съображения:
Съгласно
комплексната експертиза, по медицински критерии за счупването на най-голямата и здрава кост в тялото на човек, а именно бедрената кост е нужна голяма сила на удара, каквато се получава при свободното движение на тялото в купето, подвластно на кинетичната енергия на удара, а не при фиксирано с колан такова. Същото важи и за травмите в областта на главата и
лицето, за да има обхват главата, респ. лицето да достигне до твърди предмети
от интериора и най-вече до бордното табло или предното стъкло, тялото трябва да
е свободно подвижно и нефиксирано с предпазен колан. Следователно по медицински
данни ищецът е бил без поставен предпазен колан, като се предполага, че същият
е осъществил силни удари на тялото в твърди предмети и повърхности от интериора
на купето, бидейки нефиксиран към седалката. Това е и механизма на получаване на процесиите травматични
увреждания на ищеца - директен удар в твърди предмети и/или повърхности с
голяма кинетична енергия на удара. От друга страна, същият механизъм може да се
получи когато предмети и/или повърхности с голяма кинетична енергия на удара
ударят фиксираното с колан тяло към седалката на автомобила, при хипотеза, че
същите предмети или повърхности са били силно деформирани, счупени или
откъснати от първоначалното им положение. В протокола за оглед на местопроизшествие
(стр.45) се описват освен големите деформации на предно-лявата част на
автомобила и нейния таван, така и „...’’Предното панорамно стъкло е счупено,
арматурното табло е силно деформирано, като воланът е дошъл пред предна дясна седалка. Предната лява врата е
силно деформирана навътре, като е почти в средата на купето - до скоростния
лост.“
С
оглед на горните данни не може да се каже категорично дали ищецът е бил с или без предпазен колан към момента на пътнотранспортното произшествие. Отделно от това, според експертизата, в конкретния случай,
предпазният колан, монтиран в процесния автомобил е
ефективен при челен удар на автомобила и не е ефективен при страничен удар,
какъвто е в конкретния случай.
Относно разноските
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца - адв. М.Д. от САК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1878.57
лв.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се дължат разноски за
възнаграждение за адвокат, като следва да бъде присъдена сума в размер на 71,43
лв. за депозит за експертиза, както и сума в размер на 751.43 лв., за
възнаграждение за адвокат, в минимален размер по НМРАВ, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 2000 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 107,14 лв. за експертиза, съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да
заплати на С.И.К., ЕГН **********,
с. Рогозен, представляван от адв. Й.Д. и адв. М.Д. ***,
партер, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 50
000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на
пътнотранспортно произшествие на 08.11.2016 г., в с. Рогозен, по вина на А.Г.Б., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил „Алфа Ромео" с peг. № ******, към датата на
произшествието е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано
от 27.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен,
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да
заплати на С.И.К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 924,80 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет ст.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечението, ведно със законната лихва, считано
от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат М.Д.
***, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1878,57 лв. – адвокатско възнаграждение, при предоставената им
безплатна адвокатска помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 751.43 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат и сумата от 71.43
лв., представляваща разноски за експертиза, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 2000 лв. -
държавна такса, както и сумата от 107,14
лв. - разноски за възнаграждение за експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: