№ 3820
гр. Варна, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502413 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Ж. Г. Г. с ЕГН
********** и и ИЛ. СТ. М. с ЕГН ********** срещу Определение
№4401/19.08.2021г., постановено по гр.д. №11823/2021г. по описа на ВРС, с
което производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност
на Варненски окръжен съд.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното
определение с твърдения, че спорът е трудовоправен и исковете са предявени
срещу работодателя, а в условията на евентуалност срещу застрахователя.
Като трудовоправен спорът се основава на сключения трудов договор и на
Морската трудова конвенция от 2006г. Застрахователното обезщетение
представлява финансова гаранция по отношение на задължението на
работодателя да изплати обезщетение за смърт съгласно Стандарт А4.2.1,
ал.1(B) от Конвенцията. Институтът на финансовото обезпечение по смисъла
на Конвенцията е морски трудовоправен и се отнася до специфични
трудовоправни отношения – полагане на труд по море, където работодателят
е корабособственик, а работникът е моряк, чиято смърт е настъпила във
връзка и по повод на изпълнението на трудовия договор. Спорът е подсъден
1
на ВРС, тъй като трудовите спорове са изключени от компетентността на
окръжния съд. С определение №4203/18.08.2021г. по гр.д. №106883/2021г. на
ВРС съдът без основание е разделил производството срещу другарите в
процеса, след което откъсвайки спора от общия правопораждащ юридически
факт и от неговата трудовоправна характеристика, е прекратил
производството по новообразуваното исково производство по предявения
като евентуален иск. Отправеното до съда искане е за отмяна на
определението и постановяване обединяване на делата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от
надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.
260 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
С искова молба №9642/17.05.2021г., по която е образувано гр.д.
№106883/2021г. на ВРС, Ж. Г. Г. с ЕГН ********** и ИЛ. СТ. М. с ЕГН
**********, представлявана от своята майка и законен представител Ж. Г. Г.,
са предявили срещу „Адамант Меритайм“ ООД, о. Аджелтаке, Маджуро,
Маршалови острови и „Норд оф Ингланд протекшън енд индемнити
асосиейшън лимитед“, Кисайд, Нюкасъл ъпон Тайн, обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 357 от КТ вр. чл. 10 от ИТД и чл.
463 от КЗ, за осъждане на първия ответник да заплати на първата сумата от 72
000 щ.д. и на втората – сумата от 10 000 щ.д., представляващи обезщетение за
смъртта на техния съпруг и баща Станимир Кириов Маринов, като размерът
на обезщетението е предварително определен в чл. 10 от ИТД на моряка,
ведно с лихва за забава върху всяка от претенциите, считано от 26.09.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.05.2021г., както и
законна лихва от този момент до окончателно плащане на задължението, а в
условията на евентуалност – за осъждане за същото на втория ответник, в
качеството му на лице предоставило финансово обезпечение на договорните
вземания под формата на застраховка в случай на смърт.
В исковата си молба ищците твърдят, че на 24.04.2018г. съпругът на
първата ищца Станимир Кирилов Маринов сключил индивидуален трудов
договор с първия ответник, по силата на който приел да изпълнява
2
длъжността „електромеханик“ на моторен танкер „Сийхироу“, регистриран в
пристанището на Насау, плаващ под знамето на Бахамски острови срещу
месечно възнаграждение в размер на 6100 евро. След сключване на договора
на 30.04.2018г. съпругът й се качил на кораба на 04.05.2018г. в пристанище
Сао Томе. На 23.05.2018г. посредникът „Талата шипинг енд марин сървисиз“
уведомил ищцата, че съпругът й Станимир Маринов е изчезнал от
плавателния съд „Сийхроу“ и след проведена операция по издирването му в
продължение на два дни, не е бил открит. Изготвен е подробен Доклад от
разследването за безопасност по море от Бахамската морска администрация
по случая, видно от заключението на който електроинженерът е видян
последно на борда в 16:30 часа на 18.05.2018г., който час и време са
възпроизведени и в съставения впоследствие на Акт за смърт. Смъртта на
наследодателя им е настъпила по време на действие на трудовия му договор,
поради което за всяка от тях е възникнало правото на обезщетение за смърт,
уговорено в чл. 10 от ИТД в исковите размери. Член 10, ал.1 от трудовия
договор предвижда, че същият се задължава да застрахова моряка за
рисковете по тази разпоредба. Застрахователят, който под формата на
застраховка е гарантирал плащането на обезщетението за смърт – Стандарт
А42.0., ал.1, т.2 от Морската трудова конвенция, а ответникът „Норд оф
Ингланд протекшън енд индемнити асосиейшън лимитед“. След настъпване
на застрахователното събитие с покана от 19.11.2018г. застрахователят е
поканен да изплати дължимите суми, считано от 26.11.2018г., но последният
не изпълнил задължението си, а препратил претенцията към
корабособственика. Отправили искане в тази връзка за положително
произнасяне по предявените искове.
С Определение №4203/12.08.2021г. по гр.д. №106883/2021г. на ВРС
производството по иска с правно основание чл.463 от КЗ срещу евентуалния
ответник „Норд оф Ингланд протекшъм енд индемнити асосиейшън
лимитед“, Нюкасъл ъпон Тайн, е разделено, вследствие на което е образувано
гр.д. №11823/2021г. по описа на ВРС.
С обжалваното Определение №4401/19.08.2021г. производството по
гр.д. №11823/2021г. на ВРС е прекратено, на основание чл.118, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК наличието на родова подсъдност е
3
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за
която съдът следи служебно. Съгласно нормата на чл.104, т.4 от ГПК на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25000 лв., с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземанията за актове за начет.
В разглеждания случай с исковата молба, по която е образувано гр.д.
№11823/2021г. на ВРС, са предявени активно субективно съединени искове с
правно основание чл.463 от КЗ, един от които е с цена на иска над 25000 лева,
поради което и по аргумент от чл. 210, ал.2, изр. 2 от ГПК спорът е от
компетентността на окръжните съдилища.
Не могат да бъдат споделени релевираните от жалбоподателите доводи,
че доколкото застрахователното събитие същевременно покрива фактическия
състав на трудовата злополука, се касае за комплексен характер на
основанието, на което се претендира застрахователното обезщетение. В
исковата молба не са изложени твърдения, които да обосновават наличието на
трудов спор по смисъла на чл.357, вр. чл.200 от КТ със застрахователя по
застраховка „Трудова злополука“, доколкото претендираното обезщетение се
твърди да произтича от сключен застрахователен договор, представляващ
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т. 6 от ТЗ. Наличието на
трудовоправно отношение с първоначалния главен ответник е относимо
единствено към материалноправната легитимация на ищците като трети
ползващи се лица по застрахователния договор, спорът за изпълнението или
неизпълнението на който има облигационен, а не трудовоправен характер.
Отговорността на застрахователя е гаранционно-обезпечителна само
доколкото е безвиновна, но неин източник е застрахователят договор, който
има самостоятелно съществуване и правната му природа не се влияе от
естеството на покрития риск. Определящо за характера на спора е, че
спорното материално право произтича от договор за застраховка, поради
което е без значение дали покритият риск са квалифицира като деликт,
трудова злополука или обезщетение по трудов договор /така Определение
№309 от 16.10.2008г. по ч.т.д. № 276/2008г. на ВКС, II т.о., ТК/.
Правилата, определящи родовата подсъдност, са от императивен
порядък и не могат да бъдат дерогирани по волята на страните чрез
4
предявяване на исковете за разглеждане в общо производство. Съгласно
чл.210, ал.1 от ГПК първоначалното съединяване на искове е допустимо само
когато същите са подсъдни на един и същи съд. Отделно от това липсва
процесуална възможност актът за разделяне на делата да бъде проверяван по
реда на инстанционният съдебен контрол, поради което извън правомощията
на въззивната инстанция е да постановява съединяване на делата.
Ето защо, във връзка с разпоредбата на чл. 118 от ГПК, Варненският
окръжен съд намира, че спорът е от компетентността на окръжен съд.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №4401/19.08.2021г., постановено по
гр.д. №11823/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до жалбоподателите с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд на Република България.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателите чрез
процесуалния им представител.
След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от
същото да се изпрати на Районен съд – Варна за отразяване на резултата от
обжалването, а делото да се докладва да Зам.-председателя на Окръжен съд –
Варна, Търговско отделение, за образуване и определяне на съдия-докладчик
чрез системата за случайно разпределение на дела.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6