Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
95., 30 декември 2019 г. , град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 321 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено в отношения с ответницата С.П.Г.,
че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 71/06.03.2019 г. по ЧГД № 105/2019 г. на РС
Котел за следните парични суми : : 550.00
лева, представляващи главница по договор за паричен заем № 3110894/22.12.2017
г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжника Г., 61.28 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2018 г., 45.00 лева, представляващи такса
разходи, 351.81 лева, представляващи неустойка за периода от 31.12.2017г. до
01.07.2018г, 49.02 лева, представляващи законна лихва за периода от 31.12.2017
г. до 04.03.2019 г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на
05.03.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по
договора са били цедирани на настоящия заявител с
договор от 01.07.2018 г. и разноски в размер 75.00 лева
Тъй като заповедта е била
съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съобразно указанията на
съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за установяване
на заявеното вземане.
Твърди се, че на 22.12.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, от една страна, и ответницата,
от друга, бил сключен договор за паричен заем № 3110894, за сума в размер на 550.00
лева, която заемателят се задължил на върне на
заемодателя заедно с договорна лихва в размер на 61.28 лева. Връщането било
уговорено да се извърши чрез 27 равни месечни вноски, всяка по 22.64 лева,
първата платима на 31.12.2017г, последната – на 01.07.2018г. В договора заемателят
декларирал получаването на сумата и в тази клауза имала характер на разписка,
доказваща изпълнение на задължението на заемателя да
предаде сумата.
На заемателя
бил предоставен предварително Стандартен европейски формуляр, съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия договор за заем, както и предложение за
сключване на договора. Редът и условията, при които кредиторът сключил
договора, се уреждал от договора и от Общите условия към него.
В случай на забава за плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят
дължал на заемодателя такса за разходи в размер на 9.00 лева (за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори, лични посещения и пр). Таксата
се начислявала за всеки следващ 30-дневен период при забава на последваща вноска с повече от 30 дни. Сборът на всички
разходи не можел да надхвърля 45.00 лева. На ответницата били начислени такса
разходи в размер на 45.00 лева.
Заемателят поел задължение в чл.4, ал.1 от договора
да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на договора (т.е.
най-късно на 26.12.2017г) две алтернатилно уговорени обезпечения:
1/двама поръчители физически
лица, всяко от което да отговора на следните изисквания : да представи служебна
бележка за размера на трудовото си възнаграждение, нетният размер на
осигурителния доход да е в над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен със същия заемодател, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като двамата поръчителни следва да подпишат договор за поръчителство;
2/ банкова гаранция с бенефициер настоящият заемодател, която да е издадена след
усвояване на паричната сума по договора за заем, в размер на цялото задължение
на договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора за заем. Тъй като заемателят
не изпълнил задължението си, била начислена неустойка в размер на 351.81 лева,
която страните се били договорили да се плати разсрочено на 27 равни вноски,
всяка от които в размер на 13.03 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем.
В обобщение, общият размер на
всяка от погасителните вноски възлизал на 35.67 лева.
Тъй като страните се били
договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава при просрочие на вноските, се претендира сумата 49.02 лева за
периода от 31.12.2017г. до 04.03.2019г.
Всички вземания по договора
за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на 01.07.2018г. по силата на
приложеине № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Тъй като цедентът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесионерът
изпратил на 04.07.2018г. до ответницата уведомление, получено лично от нея на
10.07.2018г. Позовава се, в условията на алтернативност,
на връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба,
в рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото
производства.
Искът с цена 500.00 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 61.28 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 45.00 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК.
Искът с цена 351.81 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът с цена 49.02 лева е с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено
становище. Представя се списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответницата
не се явява и не се представлява.
С
молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение по делото,
тъй като на ответницата са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа
и от неявяването ù на него
или неин представител в съдебно
заседание. Съдът, след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове е изцяло
основателни,
поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение
не следва да се мотивира
по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.
По
претенцията за разноски :
По
исковото производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер
575.00 лева, от които 225.00 лева платени за държавна такса и 350.00 лева по
чл.25 от НЗПП за представителство в хода на производството. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложим по силата на
чл.37 от ЗПП се явява чл.25 от НЗПП, съгласно който за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лева. Претендираното възнаграждение е в в
размер над минималния предвиден, което се налага да бъде редуцирано. С оглед
относително ниския размер на заявеното вземане, но и предвид обстоятелството,
че са предявени пет обективно съединени иска, в полза на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
250.00 лева. Така разноските, които се присъждат по настоящото производство
възлизат в общ размер 475.00 лева, като претенцията за разликата подлежи на
отхвърляне.
Претендираните разноски по заповедното
производство са в общ размер 75.00 лева – 25.00 лева държавна и 50.00 юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на
минималния предвиден за този вид, които следва да се присъдят изцяло.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№ 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, ЕИК *********, срещу С.П.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, че
ответницата дължи на ищеца присъдените
му по заповед № 71/06.03.2019 г. по частно гражданско дело № 105/2019 г. на РС
Котел суми, както следва :
550.00 лева, представляващи главница по договор за паричен заем №
3110894/22.12.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, 61.28 лева,
представляващи договорна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2018 г.,
45.00 лева, представляващи такса разходи, 351.81 лева, представляващи неустойка
за периода от 31.12.2017г. до 01.07.2018г, 49.02 лева, представляващи законна
лихва за периода от 31.12.2017 г. до 04.03.2019 г., както и законната лихва,
считано от подаване на заявлението на 05.03.2019 г. до окончателното изпълнение
на задължението, като вземанията по договора са били цедирани
на ищеца с договор от 01.07.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.П.Г., с посочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с посочени данни, сумата 475.00 (четиристотин
седемдесет и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело разноски,
като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер
575.00 лева отхвърля
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.П.Г., с посочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с посочени данни, сумата 75.00 (седемдесет и пет)
лева, представляващи направени по ЧГД № 105/2019 г. на РС Котел разноски.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано, а в частта му за разноски в отхвърлителната му част, имаща характер на определение,
може да се обжалва пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
С
Ъ Д И Я :