РЕШЕНИЕ
№ 262668
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Елица Колибаровска, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12281 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
„Теленор България” ЕАД – гр. София е
предявило обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на А.В.Д., че последният дължи
на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 180, 99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ***** от *******, сумата от 99, 79 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ****** от *****., изм. с
допълнително споразумение от ******., сумата
от 47, 18 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до
04.10.2018г. по Договор за лизинг от *****, сумата от 401, 03 лв.,
представляваща предсрочно изискуем сбор от лизингови вноски по Договор за
лизинг от ******., с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue,
дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – ******, до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/ ***** по ч. гр.д. № ****/ ***. по
описа на Районен съд П., **** гр. с-в. ( исковите
претенции са описани съобразно уточняващи молби на ищеца от дата *****- л. ***
и от дата *****- л. ***).
В
исковата молба се сочи, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги
№ ***** от ***** и Договор за мобилни услуги № *****от ****** На дата ******
между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът
предал на ответника за временно и възмездно ползване с опция за придобиване,
мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue. Ответникът преустановил
плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги и по лизинговото
правоотношение. Предвид това, договорите за предоставяне на мобилни услуги били
предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на
ответника. Съобразно изложеното, се претендират горепосочените суми за
неустойка поради предсрочно прекратяване. Неустойката по всеки от договорите е
в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за мобилни номера без вкл.
ДДС. По отношение на лизинговата вещ, то се твърди, че договорът за лизинг не е
прекратяван или развалян. Предвид несвоевременното заплащане на лизинговите
вноски, вземанията по договора за лизинг са станали предсрочно изискуеми.
Съобразно изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от особения представител на ответника – адв. М..
Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорват се представените
към исковата молба договори за мобилни услуги и договор за лизинг. Моли се,
така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно,
кумулативно съединени установителни искове са с правна квалификация чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение с ответника по Договор за мобилни услуги № ****от ****, Договор
за мобилни услуги № ****** от *****. и Договор за лизинг от *****. Ищецът следва да
установи, че е предал на ответника лизинговия актив- мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, че за процесния период е
обезпечил възможността потребителят да си служи с вещта, както и да установи
размера на дължимите лизингови вноски. Ищецът следва да установи и че е налице
основание за едностранно прекратяване на процесните договори, довело до
начисляване на неустойка, като докаже и нейния размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства, включително и че претендираните суми са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай се прилагат неблагоприятните последици от разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
неосъществено. В настоящия случай, съдът счита, че ищцовото дружество не доказа
по несъмнен и убедителен начин, обстоятелството, че за процесния период от
време ответника е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По
делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на
сключените договори за мобилни услуги операторът реално е предоставил на
клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук – и
дали са коректно фактурирани. Налице е изрично възражение в тази насока от
процесуалния представител на ответната страна, предвид което ищецът е следвало
да ангажира съответните информационни източници, за да обоснове основателността
на претендираните суми за далекосъобщителни услуги. Самият факт на сключване на
договора не е достатъчен, за да се обоснове предоставянето, съответно
потребяването на услугата и съответно впоследтсвие прекратяването му и
последиците от това – неустойката. Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се
гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Дори да се приеме, че е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка в случай на прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя, то не се доказа, че тя е
дължима. На първо място, по делото не са налице никакви доказателства, че
процесният договор бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора. Съдът счита, че клаузата, с която е уговорена
неустойката за неравноправна и оттам за нищожна на основание чл. 146, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като в
конкретиката на настоящия случай, с оглед начина на изготвяне на договора и
обстоятелството, а именн- същият се попълва от представител на ищеца-търговец,
което навежда на извода, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме,
че е налице индивидуално уговорена клауза между страните
Ето защо сумата за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя
се претендира неоснователно и не следва да бъде присъдена.
По отношение на претенцията за заплащане на
сумата от сумата от 47, 18 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за мобилен
апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до
04.10.2018г. по Договор за лизинг от *****, сумата от 401, 03 лв.,
представляваща предсрочно изискуем сбор от лизингови вноски по Договор за
лизинг от ******, с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue, дължими за периода
04.10.2018г.- 04.03.2020г., съдът счита следното:
Следва да се посочи, че
доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Съдът счита, че не се
доказа наличие на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за
лизинг и общи условия към него, поради което и предявеният установителен иск,
досежно признаване за установено дължимостта на проценсите суми следва да бъде
отхвърлен изцяло. Бидейки частни
свидетелстващи документи, едностранно съставените от дружеството документи/
обективиращите процесното вземане за лизингови вноски/, не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички останали
доказателства по делото. По делото обаче, както вече се посочи, не бяха
ангажирани доказателства, установяващи по един несъмнен и убедителен начин,
че процесните устройства са предадени за ползване от ответника- не съдържат
подписи на ответника ( за предаване, съответно получаване на устройството ). Те
удостоверяват изгодни за издалия ги ищец факти, поради което не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Предвид изложеното съдът счита, че по
делото не се доказа между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по повод сключен договор за лизинг, а оттук недоказано и в
противоречие с доказателствата е твърдението на ищеца за неизпълнение на
договорните задължения на ответника за заплащане на цената на предоставено по
договор за лизинг устройство.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове, то съдът намира за
безпредметно обсъждането на останалите възражения на особения представител на
ответника за недължимост на процесните вземания, включително и за изтекла
погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват, то и не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6 против А.В.Д., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.В.Д. дължи на ищеца следните суми: сумата от 180, 99 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ****** от ******., сумата от 99, 79 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *****от *******.,
изм. с допълнително споразумение от ******., сумата от 47, 18 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за
мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue за периода от 05.08.2018г. до 04.10.2018г. по Договор за лизинг от ******,
сумата от 401, 03 лв., представляваща предсрочно изискуем сбор от лизингови
вноски по Договор за лизинг от *******., с който е предоставен мобилен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Blue,
дължими за периода 04.10.2018г.- 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 08.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***** ****** г. по ч. гр.д. № *****
г. по описа на Районен съд Пловдив, ***** гр. с-в. ( исковите претенции са описани съобразно уточняващи молби на ищеца от
дата ****.- л. **** и от дата *****.- л. ** ).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е.К.