Решение по дело №3176/2020 на Районен съд - Пловдив

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  261125                08.04.2021 година                          град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ - ри граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3176 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 87 от ЗЗД от  П.И.П. с ЕГН: **********, чрез пълномощника му- адв. Н. Г., със съдебен адрес ***, партер против Й.Л.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4770 лева, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание- развален на 13.09.2019г. неформален договор за поръчка от 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 25.02.2020г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2019г. страните сключили неформален договор за поръчка, по силата на който ищецът възложил на ответника да сключи от негово име с трети лица договори за покупко-продажба на 2 бр. МПС от Ш., а именно: Мерцедес Виано и Мерцедес CLS350, индивидуализирани по номер на шаси/рама, подробно посочени в приложените разписки, като уговореният срок на изпълнение бил 20 дни, считано от сключване на договора. В изпълнение на постигнатите договорености ищецът твърди,че на каса на „ИЗИПЕЙ“ на няколко пъти превел сумата от общо 10270 лева, за което прилага разписки.

Твърди се в исковата молба, че на 13.09.2019г. договорът бил развален с обратна сила по взаимно съгласие, поради неизпълнение от страна на ответника /съобразно молба-уточнение приложена на л.25 от делото/, който се задължил да върне получената по договора сума.  На същата дата, ответникът върнал на ищеца част от даденото капаро в размер на 1000 лева, като потвърждение за валидното разваляне на договора. На 25.09.2019г. ответникът възстановил на ищеца и сумата от 4500 лева, като останала дължима сумата от още 4770 лева, за които ищецът твърди,че не му е възстановена.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4770 лева, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание- развален на 13.09.2019г. неформален договор за поръчка от 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 25.02.2020г. до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски, за които представя списък.

           В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна- Й.Л.Б.  не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.

В хода на настоящото производство пълномощника на ответната страна- адв. Я. признава предявения иск, като твърди че доверителят му е финансово затруднен и има желание да изплаща дължимата сума разсрочено.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Като писмени доказателства по делото са приети разписки на „Изипей“от 19.07.2019г.- 3 броя, разписка на „Изипей“ от 26.07.2019г., 01.08.2019г.-2 броя, от 13.09.2019г. и от 25.09.2019г., както и 2 броя разпечатки на обяви от уебсайт.

          От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че общо платената от ищеца П.П. на ответника Й.Б. сума с основание капаро за автомобил възлиза на 10270 лева, подробно описана в табличен вид по дати на плащането, сума и номер на разписката. Въз основа на данните от описаните разписки в. л. е изготвило таблица № 2, в която са посочени извършените от ответника плащания в полза на ищеца /върнати суми/с основание „връщане на капаро за покупка на автомобил и същите възлизат на сумата от общо 5500 лева. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимата и невърната сума от ответника възлиза на 4770 лева.

Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно извършена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Между страните не е налице спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на сключен на 19.07.2019г. неформален договор за поръчка ищецът е възложил на ответника да сключи от негово име с трети лица договори за покупко-продажба на 2 бр. МПС от Ш., а именно: Мерцедес Виано и Мерцедес CLS350, индивидуализирани по номер на шаси/рама, подробно посочени в приложените разписки, като уговореният срок на изпълнение бил 20 дни, считано от сключване на договора. В изпълнение на постигнатите договорености ищецът е заплатил на каса на „ИЗИПЕЙ“ посредством няколко превода сумата от общо 10270 лева, което се установява от приложените разписки и съдебно-счетоводната експертиза. Безспорен е между страните  и факта, че договорът е развален по взаимно съгласие на страните и ответника е върнал на ищеца сумата от общо 5500 лева, като на 13.09.2019г. е превел чрез „Изипей“ на ищеца сумата от 1000 лева, а на 25.09.2019г. и сумата от 4500 лева. Като основание за превода ответникът е посочил „връщане на капаро за покупка на автомобил“.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че дължимата от ответника на ищеца сума възлиза на 4770 лева.

Установи се по делото факта, че сключеният между страните неформален договор за поръчка е развален по взаимно съгласие на страните и следователно е отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил на ответника сумата от 10270 лева. След приспадане на размера на върнатото капаро от 5500 лева е налице остатък от 4770 лева, за който липсва основание да остане в патримониума на ответната страна.

Ответника страна, при указана доказателствена тежест не установи да е възстановил получената на отпаднало основание сума.

            По гореизложените съображения предявения иск ще се уважи изцяло, като доказан по основание и размер.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се констатираха в размер на общо 1112,80 лева, съобразно приложения списък, от които – 192,80 лева заплатена държавна такса, ведно с банковата комисионна, депозит за вещо лице в размер на 120 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

 По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Й.Л.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на П.И.П. с ЕГН: **********, чрез пълномощника му- адв. Н. Г., със съдебен адрес ***, партер сумата от 4770 лева /четири хиляди седемстотин и седемдесет лева/, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание- развален на 13.09.2019г. неформален договор за поръчка от 19.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 25.02.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Й.Л.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на П.И.П. с ЕГН: **********, чрез пълномощника му- адв. Н. Г., със съдебен адрес ***, партер сумата от 1112,80 лева /хиляда сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова