РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №3316 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с положителни установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И.К.К. дължи на ищеца ***следните суми: сумата от 873.56 (осемстотин седемдесет и три
лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща главница по неплатени
погасителни месечни вноски за по договор за потребителски паричен кредит № */07.02.2018 г., сключен между *** и И.К.К., вземането по който е прехвърлено от ***в полза н. „*** по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.08.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 49.49 (четиридесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.05.2018 г. до 21.10.2019 г.; сумата от 56.88 (петдесет и шест лева и осемдесет
и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г.,за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20286/2019г.,
по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди,
че на 08.02.2018 г. между *** и ответницата е
сключен договор потребителски паричен кредит № ***/07.02.2018
г., по силата на който на същата дата ответницата е предоставен по банков път паричен
кредит в размер на 1126,03 лв. Посочено е, че за целия срок на кредита е
уговорена фиксирана възнаградителна лихва в размера
на 1010,51 лв. Бил уговорен и краен падеж на 21.10.2019 г., до който ответникът
следвало да погаси задълженията си на 21 месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва, комисионна/такса и съответна част на
застрахователна премия, считано от 21.02.2018 г. до 21.10.2019 г. Твърди се, че
ответницата, съобразно погасителния план макар и забавено е изпълнила изцяло
единадесет вноски / дължими в периода от 21.02.2018 г.-21.12.2018 г./, както и
частично дванадесета вноска с падеж 21.01.2019 г. /12,26 лв.- възнаградителна лихва и 76,50 лв.-главница/, включително
начислената върху забавените главници мораторна лихва
в общ размер на 15,95 лв., след което преустановила плащанията по кредита.
Легитимира се като кредитор въз основа на индивидуален договор за цесия от
07.08.2019 г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., сключен между ***и ***, по силата на които вземането по договора за
потребителски кредит № ***/07.02.2018 г. е
прехвърлено в негова полза. Уведомление за извършената цесия е приложено към
исковата молба с искане да бъде връчено на оветницата.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът е
подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който исковете се оспорват. Поддържа се, че сочената от ищеца цесия не
е породила действие, тъй като ответницата не била уведомена за нея и дори цесионера да е бил упълномощен да уведоми
кредитополучателите за прехвърлянето на вземанията, в представеното пълномощно
не е посочено за кои договори и длъжници се простират
тези права. Оспорва се размера на претендираните
суми.Твърди, че към датата на цесията вземането не е обявено за изцяло
предсрочно изискуемо и предмет на цесията могат да са само изискуеми вземания.
Сочи, че заетата сума е в размер на 1126,03 лв., а общата стойност по договора
е 1284,68 лв. и разликата между двете стойности представлява начислени
такси и комисионни при отпускане на
парични кредит. Сочи, че сумата от 1126,03 лв. е директно преведена за погасяване
на старо задължение по друг кредит – кредит 1228887/07.08.2013 г. дължими на
*** с което задълженията по този договор за предсрочно
погасени с 6 месеца. Счита, че не е следвало цялата сума по договора от
08.02.2018 г. да се превежда за рефинансиране
на договора от 2013 г., тъй като възнаградителната
лихва по същия би следвало да се намали
с лихвите дължими за периода на предсрочното погасяване. Твърди, че са нарушени
чл.11, ал.1, т.1, 9, 15, 22 от ЗПК и чл.142, ал.1, т.10 и т.19 от ЗЗП.
Варненския районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
По иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на
потребителски кредит; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да
усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за
връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното
вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
че ответницата е поела задължение за плащане на възнаградителна
лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3) наличие на валиден
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно
уведомен за извършената цесия.
По исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
че ответницата е поела задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и
такса за извънсъдебно събиране на просрочения вземания и размерът им; 2)
разходите, които са направени от кредитора за извънсъдебно събиране на
задълженията; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който ищецът е придобил претендираното
вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
От ищеца е
представен договор за потребителски паричен кредит № ***/07.02.2018
г. сключен между ***и И.К.К., от който се установява,
че същите са договорили дружеството да предостави на ответницата потребителски
кредит от 1126,03 лв. срещу задължение за нея да върне сумата от 1284,68 лв. на
21 месечни вноски от по 101,74 лв., с падеж на първата вноска на 21.02.2018 г.
при фиксиран годишен лихвен процент- 14,99%. Като такса за разглеждане на
кредита е посочена сумата от 0.00 лв. В общите условия към договора е изяснено,
че всяка вноска по кредита включва предвидената в договора част от главницата,
лихва към нея към момента на предоставяне на кредита, комисионна/ такса и съотв. част от застрахователна премия, ако е сключен
договор за застраховка /чл.3, ал.2 от ОУ/. В чл.5, ал.2 от ОУ е предвидено
когато кредитора отпуска паричен кредит, сумата по кредита се отпуска чрез
банков превод към банкова сметка *** ***или друга банка, вкл. в случаите на
рефинансиране, в които случаи сметката е посочена в подписаното от
потребителя нареждане.
Ответницата не е
оспорила, че получената по процесния договор главница
от 1126,03 лв. е послужила за покриване на задълженията ѝ по предходен
кредит от 2013 г
Към договора
кредит е представен и погасителен план, видно от който кредитът е следвало да
бъде върнат на 21 месечни вноски в размер на 101,74 лв., всяка платима на 21-во
число, считано от 21.02.2018 г. За всяка вноска е посочено от какви размери на
главница и лихва се състои.
Действително в
договора за кредит и погасителния план към него е посочено, че начина на
усвояване ще е по сметка на клиента, докато страните нямат спор, че всъщност отпусната сума в размер на 1126,03
лв. е послужила за погасяване на задължение на клиента по друг договор за
кредит. От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява, че сумата 1126,03
лв. е покрила задължение по потребителски кредит ***/01.08.2013
г. на ответника Въпреки това несъответствие съдът намира, че не са нарушени
правата на потребителя, тъй като видно и от отговора му на исковата молба той е
знаел, че сумата ще послужи за погасяване на стари задължения, като оспорва
размера на старите задължения и необходимостта цялата сума по договора от 2018
г. да покрие тези задължения.
По отношение на
размера на задълженията по кредита от 2013 г., които са погасени с усвоената
главница на договора от 2018 г.вещото лице е посочило, че са покрити по
елементи следните суми: просрочена главница-314,02 лв., просрочена лихва- 15,91
лв., лихва просрочие – 1,69, редовна главница -790,89
лв. и лихва върху редовна главница – 3,52 лв. На експертното заключение съдът
дава вяра като компетентно дадено и отговарящо точно и ясно на поставените
въпроси. С оглед установените елементи на погасената сума по кредит
1228887/01.08.2013 г. неоснователно се явява възражението, че ищецът е погасил
по-голяма сума, отколкото действителност е било задължението, както и не се
доказва твърдението да е погасена възнаградителна
лихва, която да не е дължима, с оглед предсрочното погасяване на кредита. За
последния извод съдът взема предвид, че минимална стойност от погасения кредит
представлява задължение за лихва.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице
неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП по отношение на уговорките
касаещи главницата и договорната лихва. Клаузите в процесния
договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. В характеристики и условия
на потребителския паричен кредит от договора е посочен общият размер на кредита
-1284,68 лв. и условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването,
като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на
плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент,
общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Налице е
погасителен план към договора за потребителски кредит, като в съдържанието на
договора е поместена цялата изисквана информация от чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за
посочване на последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, е неприложимо /тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито
не са налице в случая/. С оглед фиксирания годишен процент на разходите и
посочването на цялата дължима сума по кредита, която не подлежи на изменение вследствие
промяна на лихвения процент, за потребителя е гарантирана яснота по отношение
цялото му задължение до края на уговорения срок и съответно цялата финансова
тежест, която той ще понесе, поради което съдът не споделя доводите за
нарушение на ЗПП.
По отношение на
уговорките за дължимост на наказателна лихва / за
забава/ в размер на 24,99% / чл.13 от ОУ/ съдът намира следното. Това вземане с
мораторен характер, възниква под условие за настъпил
падеж на главните задължения, надхвърля размера на законната лихва, за периода
в който е начислено, възлизаща на 10, 00 % върху падежиралите
погасителни вноски за главница (при лихвен процент на законната лихва съставен
от съответния определен от БНБ основен лихвен процент от 0, 00 % и десет пункта
надбавка). Същевременно, съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер
на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Така с
претендирането на вземането за наказателна лихва на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда плащане, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника, но размерът му надвишава нормативно установения предел, а именно
законната лихва. С оглед изложеното съдът приема, че вземането за лихвена
надбавка за забава ппротиворечи с нормата чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди обезщетение за
забава в завишен размер. След като целта на клаузата уреждаща вземането за
наказателна лихва има за цел и резултат заобикаляне изискванията на ЗПК по
аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата са нищожни, респективно негоднa да породи права и задължения за страните по
договора за кредит. Този извод ще бъде взет предвид при обсъждане размера на
непогасените задължения за главница и договорна лихва. Иска за сумата от 56.88
(петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 10.12.2019 г. подлежи на отхвърляне, с оглед извода за
нищожност на клаузата за наказателна лихва.
Поради това се
налага извод, че за ответника е възникнало задължение да върне заемната сумата и
договорната лихва съгласно условията на договора.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че ***е прехвърлил вземанията си
към ответника по договор за потребителски кредит № 3094952/07.02.2018 г. с приложение 1 към индивуален
договр за продажба на вземания / цесия/ от 07.08.2019
г. към договор за цесия от 02.11.2018 г. н. „*** ЕАД.
По делото е
представено и копие от пълномощно, от
представител на ***, с което „*** се упълномощава от името на ***да
уведоми всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало на ищеца с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 07.08.2019
г. /л.23/.
Към исковата
молба е представено уведомително писмено за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до ответницата, с което се уведомява от ***чрез „***, че вземането на първото дружество произтичащо от
договор за потребителски кредит № 3094952/07.02.2018 г. е прехвърлено на
второто дружество.
Съгласно
установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015
г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т.
о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС;
Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в
чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е
носител на вземането. Изискването на закона е уведомяването за цесията да
изхожда от цедента, но няма законова пречка той да
упълномощи друго лице, включително и самия цесионер,
да извърши това правно действие от името на цедента. Императивността на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се простира до това, кой има
задължение за това уведомяване, но не следва да бъде тълкувана дотолкова
стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и сл. от ЗЗД, които са
приложими за всички правни действие, т.е. за цедента
съществува правото да прецени кое лице желае да упълномощи за извършване на
уведомяването без да необходимо съгласието на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че
длъжникът може да възразява успешно за ненадлежното си уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се
твърди, нито се доказва ответникът да е платил преди да му е връчен препис от
исковата молба на лице различно от цесионера, поради
което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и че
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
С оглед
съдържанието на представеното по делото пълномощно от цедента
в полза на цесионера се установява, че овластяването
обхваща извършването на действия по уведомяване на всички длъжници
на цедента, вземанията към които са прехвърлени с
договора за цесия от 07.08.2019 г., а видно от приложението към договора от
07.08.2019 г. едно от прехвърлените
вземания е именно това по договора за кредит, сключен с ответника, с оглед на
което съдът намира, че даденото в полза н. ***пълномощно обхваща и действията
по уведомяване на И.К..
От страна на
ищеца не са ангажирани доказателства, че преди подаването на заявлението по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 220286/2019г., по описа на ВРС,
и съответно преди депозирането на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, на И.К. е била
уведомена за обстоятелството, че задълженията ѝ към „***, произтичащи от договора за заем, са прехвърлени н.
„***. Като приложение
към исковата молба обаче е представено копие от уведомление за цесията,
адресирано до нея, което ѝ е връчено заедно с препис от исковата молба. В редица решения на ВКС /напр., Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./, се
приема, че уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене
длъжникът е редовно уведомен за цедирането на
задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия е породил
действие спрямо нея, което обстоятелството следва да бъде взето предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът не намира
за основателно възражението на ответника, че с извършената на 07.08.2019 г. не
са прехвърлени вземанията по сключения от нея договор за кредит, поради
ненастъпила изискуемост на част от погасителните вноски. Съдът съобразява, че
следва при постановяване на решението да прецени дължимостта
на сумите като съобразни настъпването на падежа на вноските към момента на
приключване на устните състезания, а към този момент / октомври 2021 г./ е
настъпил падежа на всички вноски по договора за потребителски кредит №
3094952/07.02.2018 г. Още повече, че
видно от приложението към договора за цесия, в което е индивидуализирано
прехвърленото вземане са посочени размера на прехвърлените вземания за главница
и лихва, като вземането за главница напълно съответства на търсеното в
настоящото производство, а това за лихва е по-малко от претендираното,
което съдът отдава на натрупването на лихва за забава в период следващ цесията.
С оглед на
изложените съображения настоящият състав намира, че в полза н. ***срещу И.К.
съществуват непогасени вземания във връзка с договор за потребителски кредит №
3094952/07.02.2018 г.
По отношение на размера на задълженията
По делото е
изслушана и приета ССчЕ, в която е изследван въпроса
за постъпилите по кредита плащания и какви елементи от задължението са покрити
с тях. От експертизата, на която както съдът посочи, че дава вяра се
установява, че върху усвоената сума от 1126,03 лв. е начислявана редовна договорна
лихва при лихвен процент от 14,99% /
предвидена в договора за кредит/ и наказателна лихва /лихва за забава/ при
процент 24,99% / чл.13 от ОУ/. Вещото лице е посочило, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отчет на ***от
ответника са постъпили плащания в размер на 370,07 лв., а по документи
предоставени от ответника- заплатени са 372,26 лв. / налице е разминаване от
2,19 лв./. Експертът е заключил, че е останала незаплатена главница в размер на
873,56 лв., а след приспадане на сумата от 2,19 лв.- 871,37 лв.
Констатирано е, че в срока на договора не е имало промяна в лихвените проценти,
като договорна лихва е начислявана до 07.08.2019 г., а след тази датата е начислявана само законна
лихва върху неплатената главница. Посочено е, че непогасената за периода от
21.01.2019 г.-07.08.2019 г. договорна лихва е в размер на 49,49 лв. По отношение на лихвата за забава вещото лице е
посочило, че след отчитане на плащане от 15,95 лв., към момента на
цесията незаплатения остатък в бил в размер на 34,68 лв. за периода от 21.05.2018
г.-07.08.2019 г. Отделно от това върху неплатената главница от 871,37 лв. за
периода от 08.08.2019 г. до 10.12.2019 г. е начислено обезщетение за забава в размер на
30,01 лв., т.е общия размер на обезщетението за забава е в размер на 64,69 лв.
за периода от 21.11.2018 г. -10.12.2019 г. по изчисления от „***. Вещото лице е изчислило, че при приложения на
законна лихва вместо договорения лихвен процент за забава дължимата лихва за
забава би била в размер на 34,36 лв. за периода от 21.05.2018 г.-10.12.2019 г.
По отношение на иска за главница и договорна лихва
Доколкото съдът
достигна до извод, че ищецът е надлежен кредитор по договора за потребителски
кредит за суми за главница и договорна лихва, като от ответника не са ангажирани
доказателства за пълното погасяване на задълженията по договора, ответникът
следва да се отговаря за незаплатени главница и договорна лихва. С оглед
извършеното частични плащания на задълженията по договор за потребителски
кредит и данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът
дава вяра за вида на задълженията погасени с тях, съдът следва да обсъди
правилно ли е прихванал ищеца изпълнението, съобразно чл.76 ЗЗД.
Съгласно
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. и
2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е
направил избор кое от няколкото еднородни задължения
погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр.
2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяване на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира
от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихва/. Разпоредбата
предвижда еднаква поредност за плащане на всички
видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията
за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна
давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои
от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния
ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото
по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД.
В сключения
между страните договор не е предвиден изричен ред за разпределение на
плащанията, поради което се прилага чл.76 ЗЗД.
С оглед извода
на съда за нищожност на уговорката за заплащане на наказателна лихва, заплатени
от ответника 15,95 лв., които са били отнесени за погасяване на това
задължение, всъщност следва да бъдат приспаднати от дължимата възнаградителна лихва, по същия начин следва да бъде
отнесено и плащането на сумата от 2,19 лв. – сума, която не е отчетена от ищеца
като платена, но са представени доказателства от ответника за погасяването
ѝ. Със сумата от 18,14 лв. следва да бъде намалено претендираното
непогасеното задължение за възнаградителна лихва от
49,49 лв., т.е. дължи се възнаградителна
лихва от 31,35 лв. за периода от
21.01.2019 г.-07.08.2019 г. Иска за договорна лихва за сумата над 31,35 лв.
до пълния претендиран размер от 49,49 лв. и за
периода от 21.05.2018 г.-20.01.2019 г. и от 08.08.2019
г.-21.10.2019 г. подлежи на отхвърляне.
Непогасената
сума за главница, съобразно приетото по делото експертно заключение следва да
бъде присъдена на ищеца, като главният иска бъде уважен за сумата от 873.56 (осемстотин седемдесет и три
лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща главница по неплатени
погасителни месечни вноскипо договора за кредит към
10.12.2019 г. При изложеното приложение на чл.76 ЗЗД, съдът не се съобразява
със заключението на вещото лице в частта, с която е предложено със сумата от
2,19 лв. да бъде намалено задължението за главница.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от иска.
Разноски в полза
на ответника не следва да бъде присъждани тъй като той не е сторил такива в
производството.
Ищецът е доказал
заплащане на разноски –150,00–държавна такса, 350лв.- депозит за ССчЕ, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца –554,07 лв.
– разноски в исковото производство.
С оглед даденото задължително
тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно
разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното
производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил
разноски в размер на 25,00 лв.- държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 69,26 лв.- разноски в
заповедното производство.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „*** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 873.56 (осемстотин
седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща главница
по неплатени погасителни месечни вноски за по договор за потребителски паричен
кредит № ***/07.02.2018 г., сключен между *** и И.К.К., вземането по който е прехвърлено от ***в полза н. *** по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.08.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 31,35 лв. (тридесет и един лева и
тридесет и пет стотинки) представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г.-07.08.2019 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №20286/2019г., по описа на ВРС, 12 състав. като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на договорна лихва за сумата над
уважения размер от 31,35 лв. до
пълния претендиран размер от 49.49 (четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки)
лева, както и за периодите 21.05.2018 г.-20.01.2019 г. и от 08.08.2019 г.-21.10.2019 г. и изцяло иска за сумата от 56.88 (петдесет и шест лева и осемдесет
и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***, офис ***, сумата от 554,07лв.–
разноски
в исковото производство и сумата от 69,26
лв. - разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: