№ 2430
гр. Варна, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела П.а
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела П.а Гражданско дело №
20243110101711 по описа за 2024 година
Ищцата Г. М. М. ЕГН **********, с адрес ГР. В. ЖК.,“В. В. БЛ. ** ВХ. * ЕТ. *
АП. * е предявила кумулативно съединени искове срещу ответник Главна Дирекция
“И.Н.“ към Министерство на правосъдието с пр.осн.чл.71, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДискр
с искане
1/ да й заплати сумата 90.000 /деветдесет хиляди/ лева ведно със законната
лихва от дата 10.04.2019 г. до окончателното и изплащане, представляваща репарация
за нанесени ми неимуществени вреди, за физическа и емоционална непълноценност и
неравнопоставеност, вследствие изпитване изключителни трудности при
придвижването ми в сградата на Затвора гр. Варна и представляващи
дискриминационно третиране, изразяващо се в незаконно бездействие от страна на
ответника, който не е изпълнил вменените му по закон задължения, а именно не са
отстранени съществуващите бариери и не са изградени приспособления, осигуряващи
свободното придвижване на хората с увреждания в сградата на Затвора гр. Варна.
2/ да преустанови дискриминационното третиране спрямо нея и да се
въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения чрез отстраняване на
съществуващите архитектурни бариери, изграждане и поддържане на архитектурна
среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до Затвора гр. Варна.
Твърденията в молбата са, че ищцата е лице с двигателно физическо
увреждане, 100% намалена трудоспособност и чужда помощ за което ми е издадено
експертно решение на ТЕЛК ном. 90621 от 37, 21.02 23 г. от МБАЛ „Св.А. „гр. Варна.
Заболяването й е от такова естество, че срокът на чуждата помощ е пожизнен.
1
Единствената й възможност за придвижване е с чужда помощ /помощно техническо
средство. От 2006 г. до момента й се налага да посещавам брат си в Затвора - гр.
Варна, тъй като там той изтърпява наказание „доживотен затвор“ и тя е една от
малкото му роднини с който осъществява контакт.
В З.В. липсват изградени съоръжения, осигуряващи достъпен вход за лица
като мен с физически увреждания или съответно липсва достъпен маршрут и елементи
за преодоляване на различни височини вследствие на разликата между нивата на
терена в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009г. за проектиране
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хора с увреждания изд. От Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн. В ДВ, Бр. 54 от 14.07.2009г.в сила от
14 07.2009г.,доп.бр.54 от 15.07.2011г които изключително затруднява достъпа на
ищцата до определеното за свиждане място в затвора. За да осъществя свиждане с
лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в З.В. е необходимо да се запише на
място в деня, определен по график, да осъществи такова в интервала от 08.00 ч. до
09.00 ч. и не й е предоставена възможност да осъществи това по електронен път или
по телефон или чрез друг човек. По този начин ответникът я поставя в състояние в
което да осъществява престой в чакалнята на затвора до три часа без осигурен достъп
до помощни средства за придвижване, обособено място за сядане, липсват монтирани
рампа и средства, които да подпомагат движението й.
Такива помощни средства за придвижване и обособено място за сядане не са
изградени по целия маршрут от портала през чакалнята до залата за свиждане.
Ищцата е установила, че няма как да се придвижва в самата сграда на затвора.
На входа няма изградено съоръжение рампа подстъп с помощта на който да може да
влизат в сградата хора с двигателни проблеми и в сградата се налага да преодолява
стълби което е изключително трудно за нея. Тъй като без чужда помощ е невъзможно
по тази причина повече от 17 години всеки път, когато посещава брат си се е налагало
да ползва помощта на поне двама непознати посетители, който да й оказват съдействие
за да преодолее липсата на достъпен вход и някой да я придържа при движение от
първи пост на затвора до залата за свиждане.
Това положение поражда у нея изключително унизително чувство и накърнява
човешкото й достойнство, поради факта, че следва да се моли на непознати, които да й
помагат в придвижването, да се поставя в унизителни и неудобни ситуации по повод
преодоляване на препятствията по пътя пред други хора, който също са отишли на
свиждане с близките си, да ставам обект на подигравателно и обикновено отношение,
което да рефлектира и върху брат й. Тези обстоятелства й създават негативни
преживявания и я карат да се чувства непълноценна и третирана различно от
останалите хора без увреждания, за които предоставената среда не съставлява трудност
2
да реализират правата си на контакт с близките си при посещение в затвора.
Съгласно АДС собствеността на сградния фонд на затвора - Варна е под
управлението и стопанисването на министерство на правосъдието - чл. 10, ал. 2 Т. 12
от ЗИНЗС, вр.чл.14 ал. 1 от ЗДС. Министърът на правосъдието отговаря за
управлението на предоставените му държавни имоти на ГДИН и на териториалните и
служби. Предвид бездействието на ответната страна, изразяващо се в неосигуряване на
достъпна архитектурна среда ищцата твърди, че е поставена в по-неблагоприятно
положение като не е третирана равнопоставено като всички останали граждани, който
са без физически упражнения.
Счита, че спрямо нея от страна на ответника се осъществява дискриминация
на основата на признак „увреждане“ чрез предоставяне на услуги при по-
неблагоприятни условия за хора придвижващи се с инвалидни колички /чл.37 от
ЗЗДискриминация /и поддържане на архитектурната среда, която затруднява достъпа
на лица с увреждания до публични места /чл. 5 от ЗЗДискриминация /.
В резултат на посоченото бездействие ищцата търпи неимуществени вреди -
препятствие и интегриране в социалната среда, и отделно от това са й нанесени
емоционални травми, свързани с загуба на самочувствие, чувство за физическа и
емоционална непълноценност и неравнопоставеност. Изпитва чувство за малоценност,
поведението на ответника я кара да се чувства като човек „втора ръка“ защото не може
да получи безпрепятствен достъп до една публична услуга, а трябва всеки път да се
унижава и да моли за помощ и съдействие чужди хора, за да бъде подпомогната.
Ищцата счита, че Затвора гр. Варна представлява публично място по смисъла
на чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като съставлява място, където се осъществява предлагане на
услуги на неограничен брой лица.
Налице било бездействие от страна на министерство на правосъдието и „ГД
ИН“- София, тъй като не й е осигурена адекватна архитектурна среда и възможност
безпрепятствено и без помощта на чужди хора да влезе в сградата и да се придвижва в
нея безпрепятствено, което води до неравното й третиране като гражданин в
сравнение с останалите граждани без физически упражнения.
Освен разпоредбата на чл. 5 отЗЗДискр. е нарушен и чл. 37 от същия закон,
съгласно който не се допуска отказ от предоставяне на услуги от по-ниско качество
или при по неблагоприятни условия, на основата на член 4, ал.1.
Ищцата М. счита, че ответникът при осъществяване на своята дейност в
качеството си на юридическо лице на държавна издръжка и държавен орган с
публични функции са подържали и продължават да подържат архитектурната среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания /в частност на ищеца/ до и в сградата
на Затвора, намираща се в гр. Варна ул. „Хр.С.“ № 19, което в съответствие с чл. 5 от
ЗЗДискр. се смята за дискриминация и нарушаване на закона поради това че не са ми
3
предоставени специфичните административни услуги по начин основан на
равнопоставеността и зачитане на личното достойнство и свободната воля., с което е
нарушен чл. 37 от ЗЗДискр. Налице е неравностойно третиране по защитения признак
„увреждане „ по смисъла на законовата презумпция на чл. 5 от ЗЗДискр.
Поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания
до публични места, представлява проява на дискриминация за резултатния състав на
тормоза субективният елемент е ирелевантен, деянието осъществявало и специалния
състав на пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр. Превод обстоятелството, че
неравно третиране е осъществено при изпълнение на законовото задължение З.В. да
извършва услуги по смисъла на чл. 37 от ЗЗДискр.,, изразяващи се в съдействие на
гражданите при упражняване на техните права в конкретния случай аз на практика не
съм получила достъп до дължимата ми публична услуга по, начин който ме третира
равноправно и ми позволява да бъда ефективна при защита на свийте права и интереси
неравното третиране е породено от неизпълнение на законовото задължение за
осигуряване на достъпна среда за населението включително на хората с увреждания,
като се отчитат техните специфични изисквания - чл. 169,ал.2 от ЗУТ и чл. 83 от
ЗИХУ. Без осигуряване на възможност за равно придвижване в сградата и използване
на елементите на обзавеждането законовото задължение за създаване и поддържане на
достъпна среда не било изпълнено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор чрез упълномощен
представител.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита същите за
недопустими срещу ответника Министерство на правосъдието, тъй като
министерството не осъществява преки дейности, свързани с И.Н.. Свижданията в
затворите са законово регламентирани и администрацията осигурява на лишените от
свобода да реализират правото си на свиждане с техните близки. Условията са еднакви
за всички посетители и към ищцата няма различно третиране с сравнение с останалите
посетители. В рамките на една календарна година ищцата е посетила З.В. не повече от
17 пъти. Възможността за реализиране на правото на свиждане с лишен от свобода,
която предоставя Държавата не представлява услуга и ответникът не е пасивно
легитимирано лице по предявен иск по ЗЗДкр и не представлява дискриминация по
см.на чл.4 ЗЗДкр. В молбата не се сочат конкретни факти по см. На чл.9, които да
водят на извод за различно третиране на ищцата от останалите посетители.
Свижданията между лишените от свобода и техни близки със затруднения се
осъществяват на партерния етаж във вътрешния двор на сградата именно за да нямат
затруднения с придвижването посетителите, които имат двигателни и други проблеми.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Поведението на ищцата да завежда множество еднотипни дела за различни
4
периоди води на извод за недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба с
право, доколкото целта е неоснователно обогатяване.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата
молба и в отговора по нея и правят искане за присъждане на направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните нямат спор, че ищцата и Г. М. и лишеният от свобода М.Л.Ж. са в
родствена връзка сестра и брат. Страните нямат спор, че ищцата е освидетелствана от
ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. А.“ – Варна като е установено
100% трайна неработоспособност с чужда помощ при поставена водеща диагноза
„детска церебрална парализа“ и че й е опредЕ. неработоспособност „100 % с чужда
помощ“, както и че М. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл.74 КСО за което е представена актуална справка за пенсионер към 01.02.2024 г.
Страните нямат спор относно обстоятелството, че към момента в З.В. няма
изградени съоръжения за хора в неравностойно положение, например рампа.
Във връзка с изискани справки от Началника на З.В. са постъпили отговор от
03.02.2025 г. и от 10.04.2025 г. От същите се установява, че за периода 10.04.2019 г. –
12.02.2024 г. в З.В. не са депозирани молби от г-жа Г. М. и от лишения от свобода
М.Л.Ж. относно изграждането на архитектурна среда в съответствие с изискването за
достъп на хора с увреждания. Посочен е начина по който се влиза в сградата на З.В..
Посетителите, които ползват инвалидни колички, които са от по-малкия размер
преминават безпрепятствено през двете метални врати – пост № 1 – портал метална
врата и втора метална врата през която се влиза в двора на затвора. По-големия размер
колички преминават през първата метална врата, която е с по-малък размер и след това
се разгъват отново. При придвижването на хора с инвалидни колички им се оказва
съдействие или от техните придружители, а ако нямат – от служителите на
затворническата администрация. До момента не е имало случаи на затруднение или
невъзможност такива лица да не могат да осъществят посещението си в сградата на
З.-В.. В З.В. има осигурена стая за групова работа
За изясняване на фактическата страна на спора по искане на страните са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката Е.И. разказва, че са приятелки с ищцата и се познават от 9-10
години. Придружавала я е до затвора много пъти в периода от 2019 г. до миналата
година. По принцип не влиза с нея в затвора, тъй като посетителите си помагат по
стълбите. Веднъж имало само една възрастна дама и един възрастен господин и
свидетелката била допусната да помага на ищцата да се качи до горе, където е стаята
за свиждания. Доколкото е запозната ищцата ходи рано когато започва свиждането
5
около 8:00-8:30 часа, тъй като има ред за записване и се чака. Стои до около 11:30-
12:00 часа в самата сграда на затвора, тъй като се чака в чакалнята. Чакалнята се
намира отвън и има 3-4 стъпала, които са счупени. Ищцата се придвижва до там с
чужда помощ, не може сама. Отвън има тоалетна, до която се стига по 15-20 стъпала
надолу и дори хора, които не са инвалиди не могат да я използват. Стаята за
свиждания се намира на втория етаж в затвора. Сградата е стара, има стари, стръмни
стълби нагоре. Когато трябвало да помага на ищцата да се качва до втория етаж,
свидетелката я поддържала, а ищцата се подпирала на нея. Ищцата й е споделяла, че
й помагат другите посетители. Споделяла е, че се е чувствала неудобно и притеснена
даже понякога е плакала после, тъй като понякога хората, които са й помагали са мъже
и после другите затворници обясняват на брат й че сестра му е с нов мъж и
подигравателни изрази. Тя се чувства доста унизена, че няма нормален достъп за хора
с физически увреждания. Свидетелката заявява, че дори за хората, които нормално се
придвижват достъпът не е толкова лесен, а пък за хората с физически увреждания във
всичките отдели на сградата е невъзможен самостоятелно. Заявява, че в ежедневието
си Г. се придвижва с придружител. За да стигне до жилището си тя преодолява
препятствия с чужда помощ. Когато са заедно й помага. До съдебната зала двете са се
качили заедно по стълбите, тъй като не могли да използват асансьора. Заявява, че Г. не
ползва помощни средства като патерица или бастун.
От показанията на свидетеля М. се установява, че той работи в З.-В. от
1991 г. В момента е на длъжност главен надзирател. Задълженията му включват
осъществяване на свижданията. Тези задължения включват организация, контрол на
отделението, което провежда самото свиждане с другите надзиратели. Съботите и
неделите са дните за свижданията, а специално за лишените от свобода с доживотна
присъда е първата и третата събота от месеца. Не е имало случай, в който да не са
провели свиждания хора с увреждания, дори с колички са идвали и са провеждат
свиждане. Не е имало случай да не е проведено такова. Помага им се. Познава госпожа
Г. М. и тя е една от най-редовните посетители. Имало е посещения, в които идва с
други хора, но в повечето случаи идва сама. На всеки лишен от свобода се допускат
на свиждане до 4 човека, също и придружител. Според свидетеля ищцата се справя и
сама с придвижването си до стаята за свиждане, защото е идвала много пъти, над 100.
Изкачвала е сама стълбите. От страна на служителите никога не е отказвана помощ,
когато посетителите поискат. Не му е известно да е подавала молби защото те се
подават до началника. Няма спомен да е идвало разрешение за ползване на друго
помещение за свиждане. Другото помещение за свиждане се ползва рядко по
съображения за сигурност, тъй като то се намира почти до изхода, има само една
врата да се излезе. Затвора е с висока сигурност. Свиждането е в продължение на 3-4
часа и няма възможност за постоянно наблюдение на камерите. Други служители се
занимават с това. Когато е бил на работа по време на свижданията понякога е виждал
6
ищцата да се качва по стълбите. Твърди, че тя се справя сама. Преди заседанието я е
видял да се качва по стълбите с една жена, която я държала за ръката. На свижданията
са идвали и хора с инвалидни колички и са провеждали свижданията на същото
място, където и госпожа М.. Служители на затвора и придружители помагат да се
вдигне количката. Няма специално съоръжение с което да се качат. Ако дойдат сами и
нямат придружители им помагат служителите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1 от
ЗЗДискр срещу ответник Главна дирекция „И.Н.“ при Министерство на правосъдието.
Исковите претенции се явяват процесуално допустими, тъй като се твърди нарушение
по чл.5 от ЗЗДискр по признак увреждане. С чл.6, ал.1 ЗЗДискр е установена забрана
за извършване на дискриминация действа спрямо всички при упражняване и защита на
предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.
Ищцата не е лишено от свобода лице, но в процесния период е осъществявала
свиждания с лишен от свобода, който е изтърпявал наказанието си в Затвора гр.Варна.
За нея съществува правен интерес от установяване на нарушение по чл.5 ЗЗДискр и
преустановяване на нарушението.
Ответникът осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС
и като юридическо лице на бюджетна издръжка е пасивно процесуално и материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Разпределението на доказателствената тежест е извършено с оглед
твърденията на страните като ищцата следва да установи описаното в исковата молба
дискриминационно поведение от страна на служителите на ответника, претърпени
неимуществени вреди (естество и интензитет), както и причинна връзка между
действията/бездействието на служителите на ответника и вредите. В тежест на
ответника е да докаже твърденията си, от които черпи изгодни правни последици,
именно равното третиране на ищцата спрямо останалите посетители на З.В. и
възможността на ищцата за придвижване до мястото за свиждане в Затвора гр.Варна и
липсата на затруднения до придвижването до там.
От събраните по делото доказателства в това число постъпили отговори от
Началника на З.В. и обясненията на проц.представител на ответника се установи по
категоричен начин, че в З.В. няма изградено съоръжение за лица с двигателни
проблеми, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Установи се също така
както от отговора, така и от свидетелските показания, че в процесния период М. е
посещавала брат си Марин Ламбов Живков, който изтърпява наказание лишаване от
свобода в З.В.. Свижданията са провеждане след записване на посетителите до 08:00
7
часа на съответния ден, след което е започвала проверка на багажа им, като след това
около 09:30 до 10:00 часа започвало свиждането на групи от по няколко човека.
Помещенията за свиждане се намират на втория етаж, достъпът до мястото за
свиждане е чрез вътрешно стълбище. От медицинските документи на ищцата, от
свидетелските показания, а и от личното впечатление на съда е установено, че тя е
лице с двигателни проблеми.
Исковата претенция по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр се явява основателна по
отношение на твърдяното нарушение изразяващо се в изграждане и поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до и в сградата на
Затвора гр.Варна. Налице е по-неблагоприятно третиране на хората с увреждания и в
частност на ищцата при осъществяване на свиждания с лишените от свобода, които
изтърпяват наказанията си в Затвора гр.Варна. Помещенията за свиждане се намират
на втори етаж на сградата, като липсват съоръжения за инвалиди за достигане от входа
на затвора до тези помещения. В този смисъл са и показанията на водения свидетел от
ответника, който разказва, че при необходимост винаги се помага на посетителите,
които се движат трудно, а количките се пренасят на ръка. Съдът намира, че липсата
на подходящ достъп до помещенията за свиждане за трудно подвижни лица
представлява неравностойно третиране на тези лица и дискриминация по смисъла на
Закона за защита от дискриминация. Този извод се извежда от обстоятелството, че
лицата с физически увреждания са били поставени в по-неблагоприятно положение и
затруднение при осъществяване на свиждания с лишените от свобода техни близки
спрямо лица без такива проблеми. За извода дали е налице дискриминация е без
значение дали е налице умисъл в действията на лицето, което осъществява
неравностойно третиране.
Доколкото се установи наличието на дискриминация и неравностойно
третиране по признак увреждане, както и липсват данни това положение да е
прекратено от страна на ответника, съдът намира исковата молба за основателна.
По отношение размера на обезщетението същото следва да се определи като
се вземе предвид както неправомерното поведение на ответника - извършването на
дискриминация спрямо ищцата, така също и настъпилите вреди и причинно-
следствената връзка между установената дискриминация и настъпилите вреди за
ищцата. Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя
като се вземе предвид обществения критерий за справедливост и действително
претърпените неимуществени вреди. В настоящия случай, за да определи размера на
дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази продължителния период на
извършеното неравностойно третиране, като вземе предвид посещенията на ищцата в
сградата на З.В.. В отговора на исковата молба е посочено, че от 10.04.2019 г. до
подаване на молбата посещенията са всеки месец, като в повечето случаи по два пъти
8
всеки месец. От свидетелските показания се установява, че ищцата се е движела сама,
но често с чужда помощ и това я е карало да се чувства неудобно. Неприятните
изживявания на ищцата са вследствие на поддържаната от ответника архитектурна
среда, която затруднява нейния достъп до специалните помещения за свиждания и
същите са търпени от лицето в продължителен период от време при множество
посещения в Затвора гр.Варна. В същото време в производството не се събраха
доказателства за вида и интензитета на тези преживявания. Свидетелите са дали
показания, че в сградата на РС Варна ищцата не е ползвала асансьор и се е качила до
първия етаж по стълбите за да стигне до залата в която се провежда заседанието. В
заключение, съдът намира за справедлив размер на обезщетението по чл.71, ал.1, т.3
ЗЗДискр сумата от 6000 лева, като за горницата над тази сума до претендирания
размер от 90000 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна
и недоказана по размер. Доколкото не се установи да е отправяна писмена покана до
ответника, на осн.чл.84, ал2. ЗЗД, последният дължи и законна лихва върху главницата
от подаване на исковата молба – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските:
Защитата на ищцата е осъществена по ЗПрП и предоставена от съда правна
помощ по чл.94 ГПК.
За отхвърлената част на иска съдът следва да уважи молбата на ответника и
му присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.8, т.9 от
Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 1500.00
лева.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК, вр.чл.75, ал.2 ЗЗДискр ответникът следва да плати
дължимата държавна такса в размер на 240.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация, че през периода 10.04.2019 г.-12.02.2024 г. Главна дирекция
„И.Н.“ при Министерство на правосъдието е извършвала дискриминация по признак
9
“увреждане“ спрямо Г. М. М., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* чрез поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания на територията на Затвора гр.Варна, на осн. чл.71, ал.1, т.1 от
ЗЗДкр.
ОСЪЖДА Главна дирекция „И.Н.“ при Министерство на правосъдието да
преустанови нарушенията, изразяващи се в поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица, с увреждания на територията на З.В., на осн. чл.71, ал.1,
т.2 от ЗЗДкр.
ОСЪЖДА Главна дирекция „И.Н.“ при Министерство на правосъдието да плати
на Г. М. М., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата
6000 лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
извършената в периода 10.04.2019 г.-12.02.2024 г. дискриминация, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на молбата – 12.02.2024 г. до окончателното
плащане на сумата, на осн. чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДкр. като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 6000.00 лева до претендирания размер 90 000 лева.
ОСЪЖДА Г. М. М., с ЕГН ********** и адрес гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.* да плати на Главна дирекция „И.Н.“ при Министерство на правосъдието
разноски за производството за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 1500.00
лева /хиляда и петстотин лева/, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „И.Н.“ при Министерство на правосъдието да
плати в полза на бюджета по сметка на РС Варна държавна такса за производството в
размер на 240.00 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10