Решение по дело №499/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 288
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 15.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

 

 Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №499/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

 

        С Решение №652/17.07.2019г., постановено по гр.д. №320/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил е осъден С.Р.И., да заплати на А.Д.М., сумата в размер на 6000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи търпените болки и страдания в следствие на причинена от ответника средна телесна повреда на 22.12.2013 година, изразяваща се в счупване на челюстта, за което престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК е бил признат за виновен с присъда, постановена по н.о.х.д. № 663/2016 г. на КРС, ведно със законната лихва от извършване на деянието - 22.12.2013 година до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата до пълния предявен размер от 8000,00 лв. е оставена без уважение исковата претенция. И. е осъден да плати на М. сума в размер на 225 лева за сторените деловодни разноски. М. е осъден да плати на И., сумата в размер на 76,25 лв. за сторените деловодни разноски.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. против И. иск по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди в частта за разликата над 6000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лв.

       Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната част на обезщетението е останал ищецът. Във въззивната жалба излага доводи за неговата неправилност. Изтъква, че обезщетението следва да отговаря на действително претърпените страдания и да обхващат срока на възстановяването. Сочи, че пострадалият от престъплението през дълъг период от време не е могъл да говори, хранел се е със сламка, имал е хирургическа интервенция, допълнителни усложнения на синусите, което щяло да трае и за в бъдеще, тъй като при студено време щял да чувства болка в синусите. На тази база иска да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 8000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането. Претендират се разноски.

       Въззиваемият С.Р.И., чрез процесуалния си представител Л.А. е предявил насрещна въззивна жалба. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде отменено решението на районния съд. Твърди, че  жалбоподателят не е бил в болничен отпуск в месеците декември /, през който е извършено деянието/, както и през месеците януари и февруари. Това се установявало от справката  на работодателя на ищеца – „******“ ЕООД. Сочи се, че М. бил в отпуск по болест пет дни през февруари и един месец през март. Изразява се съмнение дали състоянието на жалбоподателя е било толкова сериозно, колкото се твърди, базирайки се на отсъствията от работата му и периода им.

 В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Явява се пълномощникът му – адв. А.П., която поддържа изцяло подадената жалба. В хода на устните състезания се акцентира върху продължителния период на възстановяване на доверителя й, както и на търпените болки и страдания. Сочи се, че видно от справка от НОИ пострадалият бил нетрудоспособен  за период от шест месеца, а също така не бил прекъсвал болничните си листове.

 Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично. Явява се процесуалният му представител – адв. Л.А.. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Аргументите са, че за месец февруари 2014г. М. не е представил болничен лист. Не приемат ищецът да е бил в нетрудоспособност четири месеца, считано от извършване на деянието. Не претендират разноски.

 

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и насрещния жалбоподател, след проверка на данните по делото, съобрази следното:

 

 Жалбите са подадени в срок, от надлежни страна, процесуално допустими са, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

 Пред пьрвоинстационния сьд е бил предявен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като ищецът е твърдял, че на 22.12.2013г. около 4:30 ч. в гр. Кюстендил, ответникът му причинил средна телесна повреда чрез удари с юмрук и крака по лицето, изразяващи се в счупване на челюстта – фрактура на горна челюст в областта на латералната стена на максиларния синус и фрактура на лявата зигоматична кост в областта на тялото и дъгата. Тези обстоятелства се установяват от присъда №45 от 28.06.2016г. на Районен съд – Кюстендил, постановена по НОХД 663/2016г., влязла в сила на 28.11.2016г. С нея ответникът С.Р.И. е бил признат за виновен, затова че на 22.12.2013г. е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, включително на ищеца А.Д.М., на когото телесната повреда се е изразила в счупване на челюст, с което е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, за което му е наложено наказание.

М. твърди, че в следствие на причинената му телесна повреда преживял интензивни болки и страдания, а лечението му било продължително. Сочи, че бил трудоустроен за период от 6 месеца, а лечението продължило повече от 9 месеца, включващо няколко оперативни интервенции. В периода на възстановяване, освен търпяните болки се хранел и трудно, включително за определено време – чрез сламка. Имал затруднения и в говора. 

Пред първоинстанционният съд са представени писмени доказателства – медицинско свидетелство, издадено на 27.12.2013г.; Епикриза, издадена от МБАЛ „**************“, гр. Кюстендил; Епикриза, издадена от Военномедицинска академия – гр. София, справка за осъществен преглед с компютърна томография в МБАЛ „**************“ от 10.01.2014г.; болнични листове за М. за периода 28.01.2014г. – 26.02.2014г., 29.03.2014г. – 27.05.2014г.; присъда №45 от 28.06.2016г. на Районен съд – Кюстендил, постановена по НОХД 663/2016г., влязла в сила на 28.11.2016г.; Решение №145 от 28.11.2016г., постановено по ВНОХД 406/2016г. по описа на КОС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. В хода на съдопроизводствените действия пред КРС е извършена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни; удостоверение от „**************“ ЕООД – работодател на М. в периода на лечението му; справка от НОИ за установяване периода на временна неработоспособност; разпитана е и свидетелката Димитрова за установяване болките и страданията на М., затрудненията му в говора и храненето, както и трудностите от битов характер, настъпили в семейството му след осъществяване на  травмата; вещото лице – В.Н., изготвил СМЕ също е дал обяснения в съдебно заседание, във връзка с експертизата.

 Безспорно по делото е авторството на деянието, от което е възникнала деликтната отговорност и виновността на дееца С.И.. Съдът взема предвид и разпоредбата на чл.300 от ГПК, която го обвързва в посочените предели с оглед цитираната по-горе и влязла в сила присъда. Пред КРС е заявена претенция в размер на 8000 лв., с която да се репарират неимуществените вреди, в следствие от претърпяната средна телесна повреда – фрактура на горната челюст и законна лихва от датата на деянието – 22.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно приетото от КРС заключение от в. л. на М. са нанесени травматични увреждания – фрактура на горна челюст в областта на латералната стена на максиларния синус, както и фрактура на лява зигоматична кост в областта на тялото и дъгата, представляващи счупване на челюст и водят до трайно затруднение на дъвченето и говора. Тези увреждания предизвикват в низходяща градация  болки и страдания, като са по-интензивни в началото и отзвучават в края на възстановителния период, което се установява от медицинската документация, приложена по делото и обясненията на вещото лице.

Първоинстанционният съд е приел, че от заявеното искане за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 8000 лв., изразяващи се в търпените болки и страдания от М., поради счупването на челюстта и трайното затруднение в дъвченето и говоренето, следва да уважи иска в размер на 6000 лв., а за останалата му част да го отхвърли като недоказан и неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че решението на КРС е правилно и обосновано и същото ще бъде потвърдено, като въззивната и насрещната въззивна жалба ще бъдат оставени без уважение като неоснователни.

       Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

На първо място следва да се посочи, че предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Доколкото се касае за репариране на неимуществени вреди, то приложима е нормата на чл. 52 от ЗЗД, сочеща, че обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да определи по справедливост. Съдебно – медицинската експертиза сочи, че периодът на възстановяване на челюстта на ищеца е около 5-6 месеца, имайки предвид травмата и представените болнични листове. Действително за периода 27.02.2014 – 28.03.2014г. ищецът не е представил болнични лист. Същевременно обаче, справката от Националния осигурителен институт – л.73, определя че М. е бил в непрекъсната временна неработоспособност в периода 22.12.2013г. до 19.06.2014г. Наред с това, пак там се изтъква, че болничния лист за периода 26.02.2014г. до 31.03.2014г. неговият работодател „**************“  ЕООД не е представял и съответно обезщетение за временна неработоспособност за този период не е изплащан. Този извод съвпада с представеното удостоверение от работодателя на М. – л.55, видно от която през месец февруари 2014г. същият е отработил 18 дни. Това също кореспондира с показанията на св. Димитрова – л.37 от първоинстанционното дело, която твърди, че поради лошото финансово състояние на семейството на ищеца той по време на лечението си е трябвало да започне работа, тъй като трябвало да допринася за семейния бюджет, а и били нужни средства за медицинска интервенция на М., свързана с челюстта. В тази насока оплакването от страна на делинквента, че през февруари 2014г. М. е ходил на работа е вярно. Но същото не може да доведе до житейския извод, че в този период той не е търпял болки и страдания и не е имал затруднения при храненето и говора си. Тъкмо обратното – въпреки общия дискомфорт се е налагало да работи, което обаче, видно от болничните и справката на работодателя не е могло да продължи в следващите месеци до края на 06.2014г. Аргументите на делинквента, че за февруари 2014г. не следва да се дължи обезщетение поради достатъчно добро здраве, за да престира труд се опровергават от съдебно медицинската експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание – л.57, съгласно която периодът на възстановяване е 5-6 месеца, като през целия период е затруднено дъвченето. Посочено е, че на 3-4 месец М. е могъл да дъвче меки храни, но не и твърди. При преценката за размер на обезщетението се взема предвид и осъществената операция на челюстта, изпълнена под пълна обща анестезия, за което свидетелства епикризата, издадена от Военномедицинска академия  – л.5. Операцията е изпълнена на 16.01.2014г., а в същото са посочени и предписаните медикаменти. Съдът отчита и констатираното неудобство за хранене в първите месеци чрез сламка, за което свидетелства свидетелката Димитрова. Последната подробно свидетелства за вида на неудобствата, които е търпял ищеццът – лицевите деформации, затруднено хранене в първите месеци след травмата, налагащо пасиране на храната, приемана от Минагчев, при това чрез сламка. Същата изтъква, че дори и след шестмесечното възстановяване ищецът е продължил да се оплаква от главоболие при застудяване на времето.

  Съдът намира за неоснователна въззивната жалба, с която иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяването вместо него на решение, така че да бъде осъден ответника за цялата претендирана сума от  8 000 лв. Мотивите за оставянето без уважение на въззивната жалба са, че не бяха доказани неудобства и страдания в претендирания за обезщетяване размер. Това би довело до свръхрепариране, без съдът да омаловажава изпитваните от ищеца болки страданията, наред със затрудненията в говора и храненето. Въззивната инстанция намира за справедлив и доказан размерът на определеното обезщетение от шест хиляди лева. В тази връзка неоснователна е насрещната въззивна жалба, с която се иска изцяло отмяна на атакуваното решение, но имплицитно и намаляване размера на присъденото обезщетение. Първоинстанционният съд правилно е отмерил размера на обезщетението, служещо да репарира телесната повреда и последващите от нея страдания, затруднено хранене и говор за периода от 5-6 месеца. В тази насока се изложиха мотиви защо е неоснователен доводът, че през полагането на труд от ищеца през месец февруари 2014г. е ирелевантно за размера на обезщетението.

 Ето защо, настоящият съдебен състав ще потвърди Решение №652/17.07.2019г., постановено по гр. д. №320/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което С.Р.И. е осъден да заплати на А.Д.М. сума в размер на 6000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в следствие на причинена от ответника средна телесна повреда на 22.12.2013 година, изразяваща се в счупване на горната челюстта, като е оставен без уважение искът за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 8000 лв.

 

 По разноските:

 

С оглед изхода на делото страните не си дължат разноски за въззивната инстанция.

 

По обжалваемостта:

 

С оглед характера на производството и размера на гражданския иск – над 5000 лв., то настоящото решение подлежи на обжалване чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му страната.

 

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №652/17.07.2019г., постановено по гр. д. №320/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страната, придружено на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК с препис от същото.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.