№ 282
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 295 от 21.08.2024 г., постановено по гр. д. № 873/2022 г. по
описа на РС – Костинброд, постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ищеца, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, че ответника – Й. К. П., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: главница от по 1954,54 лева, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г.; законна лихва за
забава в размер от 353,65 лева за периода от 15.09.2019 г. до 05.01.2022 г.;
главница от 24,97 лева, представляваща сума за дялово разпределение за
периода от месец 12.2018 г. до месец 04.2020 г. и сумата от по 5,32 лева,
представляваща законна лихва за забава върху посочената сума за периода от
31.01.2019 г. до 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.01.2022 г. до окончателното заплащане на сумите, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 309/2022 г. по описа на РС - Костинброд. С
решението частично са отхвърлени исковете срещу ответника за заплащане на
главница за топлинна енергия за разликата над присъдената сума, до пълния
предявен размер от по 2012,216 лева, както и за заплащане на законна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2022 г. над
сумата от 353,65 лева, до пълния предявен размер от 361,29 лева.
Срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, е
1
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство -
Й. К. П., чрез пълномощника й адв. Т. Т. от САК. Жалбоподателят счита
решението, в атакуваната му част, за неправилно, като по същество е
отправено искане същото да бъде отменено, а вместо него – постановен нов
акт по същество на спора, с който исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа се,
че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия, както и
обстоятелството, че между главните страни не е съществувало облигационно
правоотношение с източник договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот и период.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървсис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното.
РС – Костинброд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
против Й. К. П. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 2403,84 лв. , от които – 2012,26 лв. главница,
представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от
месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г.; 361,29 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.01.2022 г.; 24,97 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от месец 12.2018 г. до месец
04.2020 г.; 5,32 лв., представляваща лихва върху тази главница за периода от
31.01.2019 г. до 05.01.2022 г., заедно със законната лихва върху главниците от
14.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са
предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се
заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в
производството и то само в частите, с които са признати за установени
вземанията на ищеца. В останалата (отхвърлителна част) решението не е
обжалвано от страните, поради което същото е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Постановеното решение е и правилно, като въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е
2
изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна
енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно
действащите към този момент разпоредби.
Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички
собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. В мотивите
на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът
фактически е обитавал топлоснабдения имот.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото не се спори, а и от представения и неоспорен от страните
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се
установява, че ответница е собственик на процесния имот – апартамент,
находящ се в гр. С., ж.к. Н., бл. ..., вх. ., ап. ..., с абонатен номер № ............... Не
се спори също, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е
топлоснабдена. Следователно в качеството й на носител на правото на
собственост върху топлоснабдения имот ответниикът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплаща цената на доставяната в имота
топлинна енергия.
С Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
общите условия се публикуват най-малко в един централен и един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
3
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва
приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната
връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. С оглед
на това възражението на ответника за липса на облигационна връзка е
неоснователно. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители
на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по
реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст,
когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Потребителите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата и дължат заплащане на сумата
за мощност – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 5 от ЗЕ е въведена забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени
твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че
между страните по делото в исковия период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, респективно с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
4
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че
делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са
били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна
собственост, се измервала чрез общ топломер, монтиран в абонатната
станция, който се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.
От отчетното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи. В заключението се посочва също така, че сумите за топлинна енергия
на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба - Наредба № 16- 334/06. 04. 2004 г., ЗЕ, както и Наредба Е-РД 04-
1/12.03.2020 година. Посоченото опровергава твърдението на ответника, че не
е налице реално потребление на топлинна енергия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според представените писмени доказателства отговаря
на метрологичните изисквания. От заключенията на приетите съдебно
техническа и съдебно счетоводна експертизи се установява, че в конкретния
случай отчитането на доставената в имота топлинна енергия, дяловото
разпределение и начисляването на дължимата цена са извършени правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми,
съответстват на действително дължимите.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно районният съд е
приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство,
които съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295 от 21.08.2024 г., постановено по гр. д.
№ 873/2022 г. по описа на РС – Костинброд, в обжалваната част.
5
ОСЪЖДА Й. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6