№ 12966
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110173360 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от С. К.
К. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП реализирано на 28.06.2021 год..
Ищецът-С. К. К., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 28.06.2021
год., около 19,50 часа, в гр. София, ////, на кръстовището между бул. „///// е настъпило
ПТП между лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №/////, управлявано от С. Т. Ц. и лек
автомобил „Тойота Селика“ с рег. №//////, управлявано от А.Х.Ч.. Сочи, че виновен за
настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил „Мазда 6“, който поради
неспазване на забранен сигнал реализира ПТП с навлизащия на зелен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил „Тойота Селика“, като за произшествието е
издаден Протокол за ПТП №1779980/28.06.2021 год.. Твърди, че по време на
произшествието ищцата е била пътник на предната седалка в автомобила и е получила
следните травматични увреждания: по предната повърхност на градния кош, над
проекцията на дясна ключична кост, в средната й трета-неправилно по форма мораво
кръвонасядане, в лявата хълбочна кост, непосредствено над проекцията на ръба на
лявата хълбочна кост, в предната й трета-неправилно, продълговато мираво-синкаво
кръвонасядане, болки в задната област на шията при движения на главата. Поддържа,
че към настоящия момент изпитва болки в областта на уврежданията, приема
обезболяващи, страда от ограничен обем на движенията на снагата, дишането й е
затруднено, оплаква се от безсъние, напрегнатост, липса на апетит и отчаяние, има
1
моменти на безпричинна тревожност и уплаха при спомен за случилото се. Поддържа,
че за лекия автомобил управляван от С. Т. Ц. е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗД „БИ” АД валидна към датата на ПТП. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ЗД „БИ” АД, да й заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва считано от
01.08.2021 год.-датата, на която е отправена претенцията към ответника до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът –ЗД „БИ” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мазда 6“,
наличието на причинно-слдствена връзка между ПТП и уврежданията причинени на
ищеца, както и механизма на ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващи се в непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №///// и реализирането на ПТП на
28.06.2021 год., с участието на С. К. К..
С оглед на това съдът приема, че към момента на настъпване на произшествието
за лекия автомобил управляван от С. Т. Ц. има действаща застраховка ГО при
ответника, респ., че лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №/////, е бил застрахован срещу
гражданска отговорност при ЗД „БИ“ АД, действаща към момента на настъпване на
ПТП. Застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на
договора, от който момент, застрахователят носи риска при настъпване на
застрахователното събитие респ., че на ответника е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
2
увредени лица, при управление на МПС.
Ответникът оспорва механизма на ПТП респ. извършването на деликта от
страна на С. Т. Ц.. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал писмени
доказателства- протокол за ПТП от 28.06.2021 год. и удостоверение издадено от МВР
СДВР Отдел „Пътна полиция“, в което е удостоверено, че за процесното ПТП срещу С.
Т. Ц. е съставен АУАН за нарушение на ЗДвП-чл.6, т.1, пр.2 и е издадено НП №21-
4332-014813/16.07.2021 год., което е влязло в законна сила на 03.08.2021 год. Съдът
приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но
също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за "извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното
лице е посетило мястото на ПТП и е изготвило протокол за ПТП от 28.06.2021 год., а
участниците в него са подписали същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него. Вещото лице изготвило автотехническата
експертиза също дава заключение, че от техническа гледна точка и от приложените по
делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Мазда 6“, който при червен сигнал на
светофарната уредба навлиза в кръстовището образувано от бул. „Христофор Колумб“
и бул. „Проф. Цветан Лазаров“, не пропуска навлезлия на зелен сигнал лек автомобил
„Тойота Селика“ и реализира ПТП. Установява се, че водачът на лек автомобил „Мазда
6“ е имал възможност да предотврати удара ако е изчакал подаването на зелен сигнал
на светофарната уредба и без да навлиза на червен сигнал. Предвид изложеното съдът
приема, че виновен за настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил
„Мазда 6“, който е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно който
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
В случая съдът намира, че С. Ц. е преминал на червен сигнал на светофарната уредба,
вследствие, на което е настъпл сблъсък с лек автомобил „Тойта Селика“, пресичащ
кръстовището на зелен сигнал, с което е станал причина за реализиране на процесното
ПТП.
По тези съображения и с оглед извършеното доказване на този релевантен за
спора факт, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. № ///// следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил
застрахован по застраховка гражданска отговорност в ЗД „БИ“ АД, ответното
3
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ да
заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача. На
следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното
застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия
автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване
размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие ищцата е получила контузия с кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош-вдясно, контузия с кръвонасядане в лявата хълбочна
област, навяхване на шията. Вещото лице е дало заключение, че доколкото по делото
няма приложени документи за вида и продължителността на проведеното лечение, то
при нормално протичане на лечебня процес, без усложнения, възстановителния период
е около 20 дни, като през първите 7 болките са били с по-голям интензитет.
Установява се, че при наличието на поставен предпазен колан, вследствие на контакта
на тялото на пътника с колана, се получават специфично по своята локализация и
морфология увреждания, каквито са описани при ищцата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на паричното обезщетение следва да се
изходи от конкретните обстоятелства, характерът на неимуществените вреди,
интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към момента на
настъпване на произшествието ищцата е била на 25 години. Вещото изготвило СМЕ е
посочило, че възстановителния период при подобен вид увреждания е около 20 дни,
като през първите 7 болките са били с по-голям интензитет. С оглед на което
при отчитане на спецификата на конкретния случай възрастта на ищеца, липсата на
усложнения, продължителността на възстановителния период, настоящият състав
счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа
4
на чл. 52 ЗЗД е в размер на 1 000 лева, до който размер претенцията следва да бъде
уважена и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева.
Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, е
неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В случая от съдебно-медицинската експертиза се установява, че
уврежданията получени от ищцата могат да се получат при поставен колан, което
обуславя извода на съда за неоснователност на възражението.
Предвид изложеното искът следва да се уважи за сумата от 1 000 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай, и доколкото е постановен отказ за плащане на обезщетение в рамките на срока
за произнасяне, то датата, от която ответникът е изпаднал в забава е датата на отказа за
плащане – 16.08.2021 год..
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 200 лева, представляваща
сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите, а
ищцата следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата
от 408 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК /////, с адрес: гр. София, ///// да заплати на С. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, /////, на основание чл. 432 от Кодекса на
застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП реализирано на 28.06.2021
5
год., като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева,
като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2021
година до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 200 лева /двеста лева/.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН ********** да заплати на „ЗД „БИ“ АД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 408 лева /четиристотин и осем лева/,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6