Определение по дело №511/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 24/02.03.2011 г., постановена по НОХД № 614/2010 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият П. А. И. от Г., с ЕГН * е признат за невиновенв това, че на 27.02.2009г. в Г. е извършил непристойни действия - отправил обиди към В. Д. М., Е. Д. В., Д. С. С. - служители на РУ на МВР - К. и С. К. А. - служител на ЗЖУ - К. -"Аре бе до кога ще чакам, пиши по-бързо", "нещастници, лайнари, тъпаци, малоумници такива, писнало ми е от вашите тъпотии", "вие не ме знаете кой съм аз и с кого се захващате, аз имам хора навсякъде”, "аре пиши по-бързо акта бе малоумник такъв", „Ти ли бе лайнар, какъв си ти бе, ти си бил много отворен, че да ми казваш какво да правя и къде да стоя", "Абе ей не ми барай сина бе боклук с боклука ти", "всичÛи ще ви уволня, който си няма вуйчо владика, направо да си ходи в къщи, защото аз имам много връзки и ще ги използвам да бъдете уволнени", "Ще напиша жалба до прокуратурата, че сте ми искали пари, после при Пинчев и край с вас", грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - не изпълнил разпореждания на В. Д. М., Е. Д. В., Д. С. С. - служители на РУ на МВР - К. и С. К. А. - служител на ЗЖУ - К., изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и на основание чл.304 от НПК е оправданпо предявеното му обвинение по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

С присъдата са отхвърлени като неоснователни предявените Г. искове от: Е. Д. В. от Г., с ЕГН * за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв; от С. К. А. от Г., с ЕГН * за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000лв и от В. Д. М. от Г., с ЕГН * за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв, и трите иска против подсъдимия П. А. И..

Настоящото производство е образувано по повод въззивни жалби на гражданските ищци В. и М. и въззивен протест, всички подадени от правоимащи страни и в законоустановения срок.

В протеста се твърди, че присъдата постановена от РС – К. е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава е неправилна. По делото били събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи несъмнен извод, че подсъдимия П. А. И. виновно е извършил престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което бил предаден на съд. С протеста се предлага да се отмени присъдата по НОХД №614/2010 г. по описа на РС-К. и да се постанови нова, с която подсъдимият П. И. да бъде признат за виновен и осъден в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и да му наложи наказание пробация. В допълнително представени мотиви се излагат подробни съображения в подкрепа на протеста.

В жалбите на гражданските ищци Е. В. и В. М., които са идентични по съдържание, също се твърди, че присъдата е необоснована и като такава неправилна. По делото били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да направи несъмнен извод, че подс.П. И. е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд. Сочи се, че били събрани и достатъчно доказателства, от които по несъмнен начин се установявало, че с действията си подсъдимият И. уронил престижа им на граждани, служители на РУ на МВР – К. и доброто им име. Въз основа на тези действия гражданските ищци претърпели неимуществени вреди, които били посочили в исковите си молби. Твърди се още в жалбите, че при разглеждане на делото съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в следното: При разпита на свидетелите гражданските ищци били изведени от съдебната зала и нямали възможност да присъстват при събирането на доказателствата по време на съдебното следствие. Били допуснати в един значително по-късен момент, като по този начин били нарушени правата им на защита. Молят, поради описаните съществени процесуални нарушения първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно, ако съда не уважи това искане, молят оправдания подсъдим да бъде признат за виновен и осъден, както и да бъдат уважени предявените от тях Г. искове.

В съдебно заседание прокурора от ОП-К. поддържа протеста и моли същият да се уважи.

Жалбодателите В. М. и Е. В. също поддържат жалбите си.

Ответника по въззивния протест и жалбите – подсъдимият П. И., не се явяват в съдебно заседание, но чрез защитника си – А.Б., счита както протеста, така и жалбите за неоснователни. В хода на съдебното следствие не се доказало по никакъв начин подсъдимият да е изричал твърдените в обвинението обидни реплики. Приетите за изречени от районния съд два обидни израза от подсъдимия – „лайнари” и „ей, боклук, не ми барай сина”, не можели и не следвало да бъдат отнесени към такава тежка квалификация по ал.2 на чл.325 от НК. Моли да се остави в сила присъдата на първÓта инстанция като правилна, законосъобразна и обоснована.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадените жалби и протест въззивния съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимият П. А. И. е роден на 26.05.1977год. в Г., живущ в Г., български гражданин, със средно образование, работещ като треньор в МСК "Х." Г., неженен, неосъждан, с ЕГН *.

На 27.02.2009г. около 12.15ч. подс.П. А. И. управлявал лек автомобил марка "БМВ" с ДК№ К 19-04 АС, като се движел по ул."Е. Й." Г. в посока кръстовището образувано от ул."Е. Й." и ул."Б.". Също така с него в автомобила е пътувал и малолетният му син. В същия момент св.В. М. - полицай в РУ на МВР Г. и св.С. А. - служител в ЗЖУ Г. давали съвместен наряд и били паркирали патрулния автомобил на кръстовището образувано от ул."Е. Й." и ул."Б.". След като подс.И. приближил към тях, св.М. забелязъл, че по време на движение подсъдимият разговарял по мобилният си телефон. Св.М. подал знак с ръка на подсъдимият да спре. Виждайки подаденият му сигнал подс.И. отбил вдясно и спрял автомобила. Св.М. се приближил към подсъдимият, представил му се и му поискал документите за самоличност и тези на автомобила. От своя страна подсъдимият попитал "Какво, документите ли ще искаш?". В този момент звъннал телефона на подсъдимия и св.М. го изчакал да свърши разговора си. След това подс.И. дал документите за правоуправление и тези на автомобила, но без контролния талон към СУМП. Св.М. му направил забележка, че не може по време на движение да разговаря по телефона, а също така и че е без предпазен колан, за което ще му бъде съставен АУАН по ЗДвП, след което му разпоредил да остане в автомобила. Св.М. се качил в патрулния автомобил, извършил справка с оперативния дежурен относно валидността на свидетелството за управление на подсъдимия, след което започнал да пише акта. Предвид известното забавяне по съставяне на АУАН, подс.И. се изнервил, като отишъл до патрулният автомобил, почукал на прозореца и се обърнал към св.М. с думите "Аре бе колко ще те чакам да напишеш акта". Св.М. отново казал на подсъдимия да влезе в личния си автомобил, като също така помолил за съдействие наблизо преминаващия пеши патрул - свидетелите Е. В. и Д. С. В това време подс.И. бил пред патрулния автомобил и разговарял по телефона с неустановено лице, като в разговора с него казал "лайнарите започнаха да ми пишат акт". След пристигане на място св.В. разпоредил на подсъдимия да влезе в автомобила си, но същият отказал и казал на последния свидетел "кой си ти бе". Св.В. отново разпоредил на подсъдимия да се отстрани от патрулния автомобил и след като последния не е изпълнил това устно разпореждане, св.В. му заявил, че ще бъде задържан за срок от 24ч. и ще му бъдат поставени белезници. От своя страна подс.И. му отвърнал "ти ли ще ми ги поставиш?","Знаете ли кой съм?","Ще ви уволня". Първоначално подсъдимият сложил ръцете си зад гърба, но след това ги подал напред и казал "добре сложете ми ги", след което св.В. му поставил белезниците. В този момент от автомобила на подсъдимият слязъл малолетният му син, който се затичал към него и се развикал "Тате,тате". Св.С. прегърнал детето, като се опитал да го успокои, а подс.И. се обърнал към него с думите "боклук не ми пипай детето". Също така казал на синът си да го снима с мобилния телефон. След това свидетелите позволили на подсъдимият да се обади на майката на детето - св.Б. У., за да го прибере. След около 5-10 мин. св.Узунова пристигнала на място със св.Бръмбарова и майката взела детето, а подсъдимият бил закаран в РУ”Полиция" - К., където св.М. му съставил АУАН №60, за нарушение на чл.55,ал.2 от ЗМВР. Също така подсъдимият бил задържан за срок от 24ч. на осн. чл.63,ал.1,т.2 във вр. с чл.55,ал.2 от ЗМВР.

От заверен препис от АУАН №2309/27.02.2009г. се установява, че същият е бил съставен от св.М. срещу подс.И., за нарушение на чл.137а,ал.1, чл.104а и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, като административното нарушение било извършено на 27.02.2009г., около 12.15 часа.

От преписка вх.№685/28.04.2009г. по описа на РП-К. е видно,че същата е била образувана въз основа на жалба от подс.И. срещу свидетелите В. М., Е. В. и С. А., като преписката е приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство. От същата преписка наблюдаващият прокурор е отделил материали с постановление от 09.07.2009г. и на 15.07.2009г. е образувал досъдебно производство срещу подс.И. по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че подс.П. И. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Отправените от подсъдимия обидни изрази спрямо полицейските служители според съда представлявали непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, тъй като в действията на П. И. нямало формирано никакво решение за непристойни действия, с които да се изрази явно неуважение към обществото. Поведението на подсъдимия било провокирано от действията на св.М., който по непонятни причини забавил съставянето на АУАН за нарушение на ЗДвП от страна на подсъдимия. Това било видно от съставените 2 бр. АУАН, като този по ЗДвП бил съставен за нарушение извършено в 12.15 ч., а този за нарушение на чл.55, ал.2 от ЗМВР в 12.40 ч., т.е. за съставянето на първия акт са му били необходими 25 минути при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка районният съд е приел за безспорно, че подсъдимият не е целял да демонстрира явно неуважение към обществото, а действията му били резултат на моментно раздразнение в следствие на безпричинното забавяне от страна на св.М. по съставяне на АУАН. Липсвали по делото доказателства за присъствието на други граждани, от които поведението на подсъдимия да бъде възприето като възмутително. В този смисъл, случилото се между подсъдимия и полицейските служители, макар и на публично място, обосновавало липса и на субективния признак на хулиганството, а именно – умисъл /пряк или евентуален/.

С оглед оправдаването на подсъдимия, съдът е приел, че следва

да се отхвърлят и предявените против подсъдимия Г. искове като неоснователни.

Настоящата въззивна инстанция намира, че при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови оправдателната си присъда, решаващият съд е посочил, че така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства - преписка вх.№685/28.04.2009г. по описа на РП-К., АУАН №2309/27.02.2009г., АУАН №60/27.02.2009г., докладни записки от Е. В., В. М. и С. А., заповед за задържане от 27.02.2009г., карта за медицинско освидетелстване на лице, извадка от дневник за отразените произшествия в ОДЧ при РУП-К. за 27.02.2009г., характеристична справка, както и от гласните такива - показанията на свидетелите Н. и К. и частично от обясненията на подсъдимия и частично от показанията на свидетелите М., В., А., С., Б. и У. Решаващия съд не е дал вяра на показанията на св.А. в частта, в която твърди, че подс.И. е викал „аре бе до кога ще чакам, селяни, лайнари, ще видите, не знаете с кой си имате работа", тъй като същите били в противоречие с показанията на св.М., който заявявал,че подсъдимият е почукал на прозореца и казал "аре бе колко ще те чакам да напишеш акта", след което пред патрулния автомобил подсъдимия провел разговор по телефона с друго лице на което казал "лайнарите започнаха да ми пишат акт". Съдът е кредитирал в тази част показанията на св.М., тъй като именно той като актосъставител бил в пререкание с подсъдимия. Също така, съдът не е кредитирал показанията на св.В., в частта, в която същият твърдял, че подсъдимият е бил вляво от патрулката, като тропал и обиждал колегите му с думите "лайнар няма да те чакам цял ден", тъй като не било възможно тези думи да бъдат чути от него с оглед обстоятелството, че същият бил извикан от св.М. едва след като подс.И. потропал на стъклото, а и в тази част показанията му противоречали на твърденията на св.М.. От показанията на св.А. било видно, че свидетелите В. и С. са били извикани едва 15-20 минути след като подсъдимият е бил спрян за проверка и в този смисъл последните двама нямало как да са чули казаното от страните преди тяхното пристигане. Не са кредитирани и показанията на свидетелите В., М., А. и С. по отношение на твърдяното от тях, че подсъдимият ги е обиждал с думите „лайнари"/говнари/, "малоумници", "кухи лейки", тъй като в тази част показанията на тези свидетели били противоречиви, както по отношение на съдържанието, така и на времето през което твърдели, че са били изречени, а освен това същите свидетели били заинтересовани от изхода на делото. Районният съд при преценката и анализа на гласните доказателства е кредитирал показанията на св.Н. и св.К., които били преки свидетели очевидци на инцидента и същите по никакъв начин не били заинтересовани от изхода на делото.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, при това поотделно и в тяхната съвкупност, а само някои от тях и то тълкувайки ги превратно. По този начин по същество първоинстанционният съд не е изпълнил императивното си законово задължение по чл.305, ал.3 от НПК – да посочи въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства, както и при противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Всъщност съдът е извършил при това „избирателен” анализ единствено на показанията на полицейските служители – В., М., А. и С. в частите им относно изречените от подсъдимия към тях обидни думи без обаче да посочи в какво се изразява противоречието по отношение на съдържанието и времето, през което били изречени. Или, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на изискването да е установена по несъмнен и безпротиворечив начин от доказателствата по делото, като същата не дава отговор на редица съществени въпроси, относими към предмета на доказване по делото. Въпреки наличието на противоречащи си гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н., К., Б. и У., от една страна и показанията на свидетелите В., М., А. и С., от друга, решаващият съд не ги е съпоставил и анализирал, за да установи значимите по делото факти. Във възприетата фактическа обстановка въобще не са споменати свидетелите Н. и К., но съдът е посочил, че изцяло кредитира показанията им при това като очевидци на случилото се. Посочено е също, че частично се кредитират обясненията на подс.П. И., както и частично се кредитират показанията на св.Б. и У., без да става ясно кои са тези части и защо именно те се кредитират, съответно кои и защо не се кредитират. Безспорно събраните по делото гласни доказателства са от съществено значение за изясняването на факти и обстоятелства относими към предмета на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си, не е извършил внимателен и задълбочен анализ и съпоставка на посочените доказателства по делото. Така, при описание на фактическата обстановка по делото е приел, че предвид известното забавяне по съставяне на АУАН, подс.И. се изнервил и се обърнал към св.М. с думите „Аре бе колко ще те чакам да напишеш акта” , при което св.М. отново казал на подсъдимия да влезе в личният си автомобил, като също така помолил за съдействие наблизо преминаващият пеши патрул - свидетелите Е. В. и Д. С. В това време подс.И. бил пред патрулният автомобил и разговарял по телефона с неустановено лице, като в разговора с него казал "лайнарите започнаха да ми пишат акт". След пристигане на място св.В. разпоредил на подсъдимия да влезе в автомобила си, но същият отказал и казал на последния свидетел "кой си ти бе". Св.В. отново разпоредил на подсъдимия да се отстрани от патрулния автомобил и след като последния не е изпълнил това устно разпореждане, св.В. му заявил, че ще бъде задържан за срок от 24ч. и ще му бъдат поставени белезници. От своя страна подс.И. му отвърнал "ти ли ще ми ги поставиш?","Знаете ли кой съм?","Ще ви уволня". Първоначално подсъдимият сложил ръцете си зад гърба, но след това ги подал напред и казал "добре сложете ми ги", след което св.В. му поставил белезниците. Така възприетата фактология по делото, не почива на доказателствата, на които съдът се е позовал. Кредитираните от съда показания на св.Николов и Карев не установяват и не кореспондират на приетата от същия фактическа обстановка. Напротив тези свидетели твърдят, че не са чули подсъдимият да изрича и една обидна дума към полицейските служители, нито да се държи непристойно или да не е изпълнил разпорежданията им. Свидетелите били възмутени не от поведението на подс.И., а на полицейските служители. Показанията на св.Н. и К., които според съда били преки очевидци на инцидента, не установяват фактите, които е възприел съда. Св.Н. твърди, че подсъдимият е помолил полицая да му пишат по-бързо акт, защото детето му не било добре; дошлите други двама полицаи слезли от едно такси и единият от тях казал на подс.И. „на какъв се правиш, ще те закопчая”, при което подсъдимият отвърнал „добре” и си подал ръцете; детето се разплакало и подсъдимият помолил да го оставят на мира, след което полицаят го бутнал и той паднал; св.Б. У. се представила, че е майка на детето; подсъдимият не бил обиждал полицаите и не им пречел, а хората се възмущавали от полицаите. От показанията на св.К. се установява, че въпросния ден по обяд влязъл в магазина „О. л.”, находящ се ул.”Б.”, Г., като преди това забелязал лек автомобил, марка „БМВ” спрял на пешеходната пътека и до него имало спрян полицейски автомобил и струпани хора; след като излязъл от магазина, където се забавил около половин час „БМВ”-то още било на пешеходната пътека и наоколо се били събрали много хора и когато се приближил до тях чул подс.И. да казва „Моля ви се, ако ми пишете акт пишете го по-бързо, тъй като детето ми не е добре; в конкретния случай въпросният П. И. с нищо не бил предизвикал полицаите, за да бъдат толкова груби с него, поради което и свидетелят бил възмутен от поведението на полицаите. Безспорно описаните показания на свидетелите Н. и К. не установяват и не съответстват на възприетата по делото фактическа обстановка, въпреки, че районния съд изцяло, неясно защо ги е кредитирал. В обобщението отново следва да се посочи, че от мотивите на решаващия съд не става ясно възприетите факти и обстоятелства по делото въз основа на кои доказателствени материали са установени.

Един от доводите на съда, да приеме, че извършеното от подсъдимия осъществява признаците на административно нарушение по смисъла на УБДХ, а не хулиганство съставомерно по чл.325 от НК, е че деяние не било извършено в присъствието на други граждани. Видно обаче от показанията на свидетелите, всички твърдят, че на инцидента са присъствали много хора. Отново имаме превратно интерпретиране на доказателствата без каквато и да било обосновка от решаващия съд. Във връзка с изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, съдът не е анализирал и обсъдил показанията на св.Б. и У., както и обясненията на подсъдимия. Като е решил делото, без да е преценил, анализирал, съпоставил и изяснил всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, съдът е направил по същество необоснован извод относно съставомерността на деянието. Съдът, може да оправдае подсъдимия, поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, само когато е преценил и проверил всички необходими доказателства във връзка с обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи това обвинение. Недопустимо е постановяването на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени и преценени напълно всички обстоятелства, касаещи обвинението.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд не е изпълнил законовото си задължение да извърши цялостен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателства по делото в тяхната пълнота и взаимовръзка; неизлагането на логични, обосновани и последователни съображения при противоречия в доказателствените материали защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, и превратното тълкуване на доказателства, налагат извода, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда. Липсата на мотиви, дори и относно част от присъдата, е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства проверката от въззивната инстанция на правилността - обосноваността и законосъобразността на постановената присъда, а и нарушава процесуалните права на страните, като в конкретния случай ограничава възможността на гражданските ищци и прокурора да упражнят процесуалните си права /да оспорват изводите на съда, да навеждат доводи в тази връзка, да правят искания, възражения и др./ по най-ефективен за тях начин, респ. да постигнат целения от тях резултат – постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и възмездяване на претърпените неимуществени вреди.

С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наÛазателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт.

С оглед изложеното, и тъй като при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на гражданските ищци и прокурора, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото, следва присъдата на районния съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Нарушението на процесуалните правила е съществено и защото само по себе си, съдържайки непреодолимо логическо противоречие, сочи на опорочаване на вътрешното убеждение на съда.

Във връзка с твърденията във въззивните жалби на гражданските ищци В. и М., че същите били изведени от съдебната зала при събирането на доказателствата по време на съдебното следствие, което нарушило правото им на защита, следва да се посочи, че настоящия съдебен състав не констатира подобно нарушение. Видно от съдебните протоколи от проведените заседания, не се установява, гражданските ищци, които са и свидетели по делото да са били изведени от залата и съответно да са нямали възможност да присъстват и съответно да упражнят правото си на защита при събирането на доказателства. Ако съдържанието на съставените протоколи не е отговаряло на действително извършените действия при провеждане на съдебните заседания, е следвало да се поиска поправка и допълнения в протокола по съответния законов ред – чл.312 от НПК, а такива данни по делото липсват.

При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество доводите за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваната присъда, съдържащи се в протеста и жалбите на гражданските ищци.

Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 24/02.03.2011 год. по НОХ дело № 614/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1.2.