Решение по дело №797/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 36
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20203330200797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Разград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200797 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Ж.” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 38-
0001590 от 15.10.2020г. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено адм. наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. В писмено становище
жалбата се поддържа.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление 38-0001590 от 15.10.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе на обжалващото дружество
за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП му е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
1
нарушение № 279131/30.09.2020г., съставен на жалбоподателя от Старши инспектор към РД
“АА” Русе. В НП е отразено, че на 30.09.2020г. в РД “АА” гр. Русе, ул. Котовск №1, при
извършване на комплексна проверка на превозвача /транспортно предприятие/ “Ж.” ЕООД,
извършващ международен автобусен превоз на пътници с Лиценз № 10071 се установило,
че превозвачът е допуснал на 22.08.2020г., 24.08.2020г. и 31.08.2020г. водачът Г. с. М. да
извършва обществен превоз на пътници с автобус марка Мерцедес и автобус марка Исузу по
маршрутно разписание №13209-2 Разград – Осенец – Пороище, №13209-1 Разград – Осенец
– Пороище и №13208 Разград – Мортагоново, като водачът не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Сочи се, че водачът имал удостоверение за психологическа годност
за водач в обществен превоз на пътници и товари, валидно до 24.07.2020г. Прието е, че така
е нарушен чл.7а, ал.2 пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. К. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите й проверяващите установили, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на представените документи –пътните
листи за процесните превози. Не било представено удостоверение за психологическа
годност на водача и след извършване на справка в съответния регистър се установило, че
към момента на процесните превози водачът нямал издадено такова удостоверение.
Приложено е копие от справка от същия регистър /л.9/, видно от което водачът към момента
на превоза действително не е имал удостоверение за психологическа годност – издадено
такова в предходен период е било валидно до 24.07.2020г., а превозите са извършени след
това. Извършването на превозите се доказва от приложените копия от пътни листи. С оглед
доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството «допуснало»
извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в
административнонаказателния процес. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните и материалноправните правила. Всъщност в жалбата се изтъква конкретно
липса на съставомерност на деянието по приложения състав, като се прави съответно
тълкуване на приложената санкционна разпоредба. Съдът не споделя тези доводи. В НП се
визира „допускане“ на превоз от лице, което лице не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Точно такава хипотеза санкционира чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Доказват се и обстоятелствата по акта и НП, както се посочи по-горе, поради което съдът
приема, че обжалващото дружество е допуснало вмененото му нарушение. Разпоредбата на
чл.96г, ал.1 от ЗАвП санкционира този, който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
2
собствена сметка на пътници или товари. Посочената като нарушена разпоредба на чл.7а,
ал.2 пр.3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Чл. 8 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006г. изисква наличието на удостоверение за психологическа
годност за лицата постъпващи на работа като водачи на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. В случая именно тази годност на водача не е била надлежно
удостоверена към процесния момент /процесните превози на пътници/, поради което
дружеството превозвач е нарушило разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. При това
правилно превозвачът е санкциониран. Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност
случаят е типичен – не разкрива по-малка степен на обществена опасност от типичните
нарушения от този тип. Става дума за специфичен вид изисквания, които явно се
неглижират от превозвачите, като очевидно често се възлагат превози на водачи,
неотговарящи на законовите изисквания. Наложеното наказание е в абсолютно определения
законов размер. С оглед на всичко изложено съдът намира, че НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001590 от 15.10.2020г. на Директор
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на “Ж.” ЕООД гр.
Разград е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3