Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди
двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар С.Тодорова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 13815 по
описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Б.П.Б.“ АД, заместена в хода
на делото от своя правоприемник „Ю.Б.“ АД против Х. – Р.Ш.,
роден на *** г., притежаващ
паспорт Х ****, издаден на ****г. в гр.Цюрих-Швейцария, иск с правно основание
чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на
28.07.2008 г. между „Б.П.Б.“ АД, като кредитор, „М.“ ООД,
като кредитополучател, и В.Ц.В.и Х.-Р.Ш., в качеството на поръчители, бил
сключен договор за кредит № 675/2008г., съгласно който ищецът поел задължение
да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 350 000 евро. Начинът и
сроковете за погасяване на задължението били променени с допълнителни анекси.
Съгласно последния анкес № 26 срокът на
договора за връщане на кредита бил определен на 30.04.2015 г. Последното
плащане по договора било извършено на 28.06.2013 г., след което
кредитополучателят преустановил погасяването на задълженията. След настъпване
на крайния срок за издължаване на кредита, банката се снабдила със заповед по чл.417
от ГПК по чгр.д. № 43424/2015г. на СРС за главница в размер на 200 000 евро,
представляваща част от от общо
задължение за главница от 1 872 998.99 евро, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.07.2015 г. до окончателното изплащане. Към датата на подаване
на исковата молба била дължима главница
в размер на 1 203 381.70 евро. За част от нея в размер на 200 000 евро били издадени заповедта по
чл.417 от ГПК и изпълнителният лист по чгр.д. № 43424/2015 г. на СРС, а
останалата част възлизала на 1 003 381.70 евро. Поради изложените доводи,
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 евро,
представляваща част от главница в размер на 1 003 381.70 евро, дължима по
договор за кредит № 675/28.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015г.
до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез своя особен представител, оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че искът бил недопустим, тъй
като за процесното вземане имало издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 43424/2015 г. на СРС, ГО, 118 състав, въз основа
на който било образувано изпълнително дело пред ЧСИ А.Б.№ 20158500402296.
Оспорва иска като неоснователен, поради следните съображения: оспорва наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните; оспорва подписите срещу
името на ответника Х. – Р.Ш.; не във всички анекси имало подпис на ответника на всяка страница; поддържа,
че договорът за кредит и анексите към него
били нищожни по отношение на ответника, поради опорочена воля, тъй
като липсвало заверяване от преводач, че
ответникът владеел един от двата езика - български и/или английски; оспорва
автентичността на представените анекси А23-675/2014, А24-675/2014, А25-675/2014
и А26-675/2015, тъй като същите не били подписани от управителя на „М.“ ООД – В.Ц.В.. Твърди,
че в два от анексите - А25-675/2014 и А26-675/2015 липсвал и печат на
„М.“ ООД. Оспорва крайната дата за
издължаване на кредита. Кредитополучателят не бил дал съгласието си за
удължаване на крайния срок за връщане на кредита, поради което валиден бил
срокът от последния анекс - А22-675/2014 с крайна дата за наказателна лихва и
просрочена такса 30.04.2014 г. и за главница - 30.06.2014г. Тъй като липсвало
съгласие от кредитополучателя за удължаване на срока за връщане на кредита, за
поръчителя също нямало такова задължение. Поддържа, че е изтекъл преклузивният
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че и в двете хипотези - при падеж
30.04.2014 г. и на 30.06.2014 г., шестмесечният срок бил изтекъл съответно на
30.10.2014 г., респ. 30.12.2014 г. Правата срещу главния длъжник не били
заявени от кредитора в този срок. Те били заявени едва на 23.07.2015 г. Наред с
горепосочените доводи, ответникът поддържа доводи, изключващи първоначалните
твърдения относно срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че преклузивният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД следвало да започне да тече, считано от датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая банката не била упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което срокът по
чл.147, ал.1 от ЗЗД не бил започнал да тече. На следващо място ответникът твърди,
че преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, на 19.06.2015 г., дружеството било
прехвърлено на „К.и п.к.ЕООД. Липсвал протокол за взето решение от Общо
събрание на „М.“ ООД да упълномощи управителя да сключва договори за банкови
кредити и да бъде поръчител или съдлъжник. Оспорва да е бил уведомен по реда на
т.17 от договора за просрочените задължения на главния длъжник. Оспорва размера
на дължимите суми по кредита. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна следното:
Предявеният иск е с правно основание 430,
ал.1 от ТЗ.
За
да бъде уважен искът трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да е
сключен договор за банков кредит; 2/да е настъпила изискуемост на вземането;
3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.
Видно
от договор за кредит № 675/28.07.2008 г., сключен между „Б.П.Б.“АД/кредитор/, „М.“ООД/
кредитополучател/ и поръчителите - Х.Р.Ш. и В.Ц.В., страните са се споразумели
банката да отпусне на кредитополучателя сумата от 1 350 000 евро срещу поето задължение от кредитополучателя да
върне кредита при условията на договора и поето задължение от поръчителите да
отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по него. Договорът
е сключен при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за
рефинансиране на кредит в друга банка и за оборотни средства на
дружеството-кредитополучател; договорна лихва – едномесечен EURIBOR
+ надбавка от 2.75 %; краен срок за издължаване на кредита – 30.07.2009
г.; начин на погасяване на кредита – главницата се издължава еднократно в пълен
размер в края на договорения период, а дължимата лихва се начислява ежемесечно
и се изплаща на датата на падежа за всеки месец; в чл.7, ал.1 е уговорена наказателна лихва – в случай на
забава в плащането на главница или лихви
просрочената главница се олихвява с наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент плюс надбавка от 10 %.
С
анекси, сключени през периода 29.07.2009 г. - 26.02.2015 г., са променяни
начина и сроковете за издължаване на кредита, съобразно погасителни планове.
Съгласно последният анекс от 26.02.2015 г., крайната дата за издължаване на
кредита е 30.04.2015 г.
Банката
се е снабдила със заповед по чл.417 от 13.08.2015 г. и с изпълнителен лист от
същата дата по чгр.д. № 43424/2015 г. на
СРС срещу „М.“ ООД и друг поръчител - В.Ц.В., за част от задълженията по процесния договор, а именно за сумата от 200 000 евро, представляваща част
от главница в размер на 1 872 998.99 евро, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2015г. до окончателното изплащане.
С
определение от 29.11.2019 г. по делото, на основание чл.227 от ГПК, е
конституирано „Ю.Б.“ АД като правоприемник на „Б.П.Б.“АД. /л.259/.
От заключението на допуснатата по делото счетоводна
експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява, че кредитополучателят по
процесния договор е усвоил сума в размер на 1 687 739.53 евро. Към датата на
подаване на исковата молба /29.10.2015 г./ неплатеният остатък за главница е в
размер на 1 203 381.70 евро, в която се
включват присъдена главница от 200 000 евро по изпълнителния лист от
13.08.2015г., издаден от СРС, и неплатена главница от 1 003 381.70 евро. По
договора се дължи и възнаградителна лихва в размер на 195 757.20 евро за
периода 30.10.2011 г. -30.04.2015 г.;
наказателна лихва в размер на 503 357.41 евро за периода 25.11.2011 г. –
28.10.2015 г. и законна лихва в размер на 5 455.33 евро върху главница от 200
000 евро за периода 23.07.2015 г. - 28.10.2015 г., както и такси в общ размер
от 22 399.81 евро за периода 30.06.2014 г. - 28.10.2015 г.
От
заключението на графологическата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установява, че в договора за кредит от 28.07.2008 г. и в 26 броя анекси към
него подписите срещу имената на В.Ц.В.и на Х.-Р.Ш. са положени от самите тях.
Така
събраните по делото доказателства установяват, че на 28.07.2008
г. е сключен договор за
кредит между праводателя на ищеца - „Б.П.Б.“АД, в качеството на кредитор, и
ответника, в качеството на поръчител, по който е останало неизплатено
задължение за главница в размер на 1 003 381.70 евро, за което не е издаден изпълнителен лист по чгр.д. № 43424/2015 г.
на СРС.
Спорни въпроси по делото са: дали страните са обвързани от валидно
облигационно отношение; дали е изтекъл
срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД; дали е спазена процедурата по т.17 от договора
да бъде уведомен поръчителя за задълженията на главния длъжник; какъв е
размерът на задълженията.
По
спорния въпрос дали страните са обвързани от валидно облигационно отношение:
Ответникът
оспорва валидността на облигационното отношение, като се позовава на множество
възражения - оспорва да е подписал договора и анкесите, оспорва да е разбирал
езика/български или английски/, на който са съставени договорите и анексите; оспорва
анекс 23, 24, 25 и 26 да са подписани от законния представител на дружеството –
кредитополучател „М.“ ООД - В.Ц.В.;
твърди, че върху анекси с поредни номера
25 и 26 липсвал печат на дружеството кредитополучател.
Възраженията
за неоснователни.
От
заключението на графологическата експертиза, което съдът приема, се установи,
че подписите на В.Ц.В.и на ответника Х.-Р.Ш. под договора и под всички анекси
са положени от самите тях.
Без
значение е обстоятелството дали дружеството – кредитополучател е поставило печата
си под анекси № 25 и № 26, след като същите са подписани от законния
представител на дружеството.
Ирелевантно
за спора е и обстоятелството дали общото събраните на „М.“ ООД е упълномощило
законния представител да сключи договор за кредит. Дори и да не е бил
упълномощен да сключи договора, за което липсват доказателства по делото, този
факт би имал значение във вътрешните отношения между управителя и самото
дружество, не и в отношенията с трети лица. От друга страна, към датата на
сключване на договора и анексите, дружеството има двама съдружника /В.Ц.В.и Х.Р.Ш./,
като и двамата са подписали като поръчители договора за кредит.
Неоснователно
е възражението, че ответникът не е подписал договора и анексите. От графологическата експертиза,
която съдът кредитира, се установи, че Ш. лично
се е подписал под тях в качеството на поръчител.
Неоснователно
е възражението, че ответникът Ш. не е знаел какво е съдържанието на сключения договор за кредит и
анексите към него, тъй като не е разбирал
английски или български език. Както договора за кредит, така и анексите,
са съставени на български и английски език и под всеки от тях се е подписал Ш.
в качеството на поръчител. От справка в Търговския регистър се установява, че Ш.
е бил съдружник в „М.“ ООД, т.е същият се е занимавал с търговска дейност.
Сключеният договор за кредит е на значителна стойност от 1 350 000 евро. Житейски
нелогично е ответникът да е сключил договора и анексите, без да е бил запознат с
тяхното съдържание на език, който не е владеел. По делото са приети като
доказателства документи от 29.09.2005 г., представени от Ш. пред Търговския
регистър - декларация и образец от
подпис, договор за прехвърляне на право на собственост върху дружествен дял, дружествен
договор на „М.“ ООД, от които се установява, че ответникът е владеел български
език към 29.09.2005 г. Представени са и документи от последващ период, издадени
през периода 24.06.2008г. – 31.03.2014 г.: молба от 24.06.2008 г. от Ш. в качеството на управител
по фирмено дело № 6915/1994 г. на СГС за издаване на удостоверение за
пререгистрация на „М.“ ООД; дружествен договор на „М.“ ООД от 04.09.2008 г.; протокол
от 04.09.2008 г. за проведено заседание на съдружниците; дружествен договор и
учредителен протокол от 23.08.2010 г. на друго търговско дружество „М.А.“ ООД, в
което Ш. също е съдружник; протокол от общо събрание на „М.А.“ ООД от 06.06.2012 г.; договор за продажба на дружествени дялове от
11.06.2012 г.; протокол от 31.03.2014 г. за общо събрание на „М.“ ООД. Всички
тези документи са на български език и са подписани от Ш., т.е същият е разбирал
и владеел български език.
С
оглед на графологическата експертиза по делото, съдът приема, че договорът и
анексите към него са автентични и обвързват страните по тях. Ответникът Ш. е
подписал договора и анексите в качеството на поръчител и за него е възникнало
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на неговите
задължения.
По
възражението на ответника, че спрямо него е изтекъл преклузивният срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД:
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава
задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника
в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение.
Както договора, така и анексите към
него, са автентични и са подписани лично
от поръчителя Ш., като с последния анекс е уговорена крайна дата за издължаване
на кредита 30.04.2015 г. Следователно, шестмесеченият срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече, считано от 01.05.2015 г. и е изтекъл на 01.11.2015 г.,
а исковата молба е подадена преди тази дата – на 29.10.2015 г.
По
спорния въпрос дали е изпълнена процедурата по т.17 от договора за уведомяване
на поръчителя за задълженията на главния длъжник:
Съгласно
т.17 от договора, поръчителите отговарят за задълженията на длъжника, без да е
необходимо допълнително съгласие за това от тяхна страна, след писменото им
уведомяване.
С
подаването на исковата молба и връчването на препис от нея на ответника същият
следва да се счита уведомен за задълженията на кредитополучателя „М.“ ООД. От
друга страна, следва да се посочи и обстоятелството, че ответникът Ш. е бил съдружник
в „М.“ ООД до 10.07.2015 г., а съдружниците приемат финансовите отчети на
дружеството и в този смисъл знаят какви точно задължения има дружеството.
По
спорния въпрос какъв е размерът на
задълженията:
От
заключението на счетоводната експертиза, което осъдът приема, се установява, че
размерът на непогасеното задължение за главница е 1 203 381.70 евро. За част от
него в размер на 200 000 евро е издаден изпълнителен лист по друго дело. За
останалата част от 100 000 евро – част от 1 003 381.70 евро, е предявен искът
по настоящото дело. Липсват доказателства задължението за главницата да е
погасено, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изяло.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 22 271.16 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х. – Р.Ш., роден на *** г,. притежаващ
паспорт Х ****, издаден на ****г. в гр.Цюрих-Швейцария, валиден до ****г. с
адрес: Швейцария, регион Цюрих, гр. Цюрих Фортсберг, ****,
Ш - *********, представляван от особен представител адв. Н.М.Д. ***, съдебен
адрес:***, да заплати на „Ю.Б.“АД, ЕИК ****,
съдебен адрес: *** – за адв. Д., на основание чл.430,
ал.1 от ТЗ, сумата от 100 000 евро, представляваща част от главница в размер
на 1 003 381.70 евро, дължима по договор за банков
кредит № 675/2008 от 28.07.2008г. и анекси към него, ведно със законната лихва,
считано от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х. – Р.Ш. да заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 22 271.16 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: