Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Трявна, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
двадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 263 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В исковата
молба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против И.П.Д. се твърди, че на
21.07.2014г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „Изи Асет Мениджмънт“АД, с който
е прехвърлено вземането по договор за потребителски кредит №CASH-10180424/20.05.2013г.,
сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника по делото. Впоследствие
вземането било прехвърлено в полза на ищеца, с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. За договора за цесия ответникът бил уведомен
от ищеца по делото, като пълномощник на цесионера - чрез съобщение, получено
лично от ответника на 11.08.2014г. С договора за потребителски кредит
ответникът получил под форма на заем сумата от 1500,00 лв. срещу задължението
да я върне, чрез 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка по 168,00
лв., включващи главницата по кредита ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определено добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, или общо сумата от 2016,00 лв. Срокът за
връщане на сумата по кредита бил 14.08.2013г. Поради забава в плащането на
месечните вноски на ответника била начислена лихва за забава в размер на 692,02
лв., представляващи лихвите за забава, изчислени от всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска. В исковата молба се сочи, че ответникът не
погасил никое от задълженията си по договора. За дължимите суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което било образувано
производство по ч.гр.д. №58/2018г. по описа на Районен съд – Трявна.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1500,00 лв. – главница по договора; 516,00 лв. – договорна лихва за периода
29.05.2013г. – 14.08.2013г.; 692,02 лв. – обезщетение за забава, считано от
30.05.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се
претендира присъждане на направените в хода на заповедното и настоящото исково
производство разноски по делото.
На
ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен
представител – адв. З. К., на когото са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В срока по
чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. З. К. е
депозирал писмен отговор, в който се прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за договорна лихва. Счита се, че
погасителната давност е изтекла на 14.08.2018г. Възразява се и срещу размера на
обезщетението за забава, поради липса на доказателства върху какви суми, за
какви периоди и по какъв начин е начислена.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си –
юрисконсулт Ц. П., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез назначения му
особен представител, поддържа изразеното в писмения отговор становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление
вх.№157/06.02.2018г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И.П.Д..
Със
заповед №35/06.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №58/2018г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1500.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит №CASH-10180424 от 20.05.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 516.00 лв. - договорна лихва за периода 29.05.2013г. –
14.08.2013г.; СУМАТА от 692.02 лв. - обезщетение за забава за периода
30.05.2013г. – 05.02.2018г.; СУМАТА от 54.16 лв. - разноски по делото,
включващи внесена ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК
на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
На
20.05.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД /като заемодател/ и
ответника И.П.Д. /като заемател/ е сключен договор за потребителски заем CASH-10180424,
по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 1500,00 лв.,
която същият се е задължил да върне на 12 броя равни погасителни вноски, всяка
в размер на 168,00 лв., или общо сумата от 2016,00 лв., съгласно уговорен
погасителен план. Падежът на първата вноска е на 29.05.2013г., а на последната
– на 14.08.2013г.
Въз основа
на заключението на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза на
вещото лице Т.П. се установява по делото, че ответникът не е извършил никакви
плащания по сключения между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД договор,
като дължи главница в размер на 1500,00 лв. и договорна лихва в размер на
516,00 лв. Според вещото лице, лихвата за забава върху дължимата по договора
сума в размер на 2016,00 лв., за периода 28.07.2014г. – 05.02.2018г. е в размер
на 697,32 лв., а върху главницата от 1500,00 лв. – в размер на 506,75 лв.
Лихвата за забава върху сумата от 2016,00 лв. за периода 30.05.2013г. –
05.02.2018г. е в размер на 958,78 лв., а за същия период върху сумата от
1500,00 лв. е в размер на 713,38 лв.
На
21.07.2014г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
посредством който вземанията по договор за потребителски заем CASH-10180424
от 20.05.2013г. са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на „Изи Асет
Мениджмънт“АД. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.07.2014г. на
нотариус рег.№302 на НК Валентина Благоева „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
упълномощило „Изи Асет Мениджмънт“АД да уведоми от името на упълномощителя
длъжниците по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори
за потребителски кредити, които са цедирани с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 21.07.2014г.
На
28.07.2014г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, чрез
който вземанията по договор за потребителски заем CASH-10180424 от
20.05.2013г. са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“АД на „Агенция за събиране
на вземания“ООД. С пълномощно от 04.08.2014г. „Изи Асет Мениджмънт“АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ООД да уведоми от името на
упълномощителя длъжниците по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на договори за потребителски кредити, които са цедирани с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2014г.
С
уведомително писмо, получено на 11.08.2014г. ответникът е уведомен от „Агенция
за събиране на вземания“ООД, като преупълномощен от „Изи Асет Мениджмънт“АД
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД – относно извършените
прехвърляния на вземанията по договор за потребителски заем CASH-10180424
от 20.05.2013г.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Съдът намира
за доказано и установено по делото, че на 20.05.2013г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски заем CASH-10180424
от 20.05.2013г., вземанията по който са били редовно прехвърлени чрез договори
за цесия – първо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на „Изи Асет Мениджмънт“АД
/с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014г./, а
впоследствие от „Изи Асет Мениджмънт“АД в полза на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД /с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2014г./.
За извършените прехвърляния на вземания ответникът е бил надлежно уведомен по
реда на чл.99 от ЗЗД от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като
пълномощник на цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс“, поради което извършената
цесия има действие по отношение на него.
По силата
на сключения договор за потребителски заем CASH-10180424 от
20.05.2013г. ответникът е получил в заем сумата от 1500,00 лв., със задължение
за връщането й на 12 равни месечни погасителни вноски, последната от които с
падеж на 14.08.2013г. До посочената дата, а и след това ответникът не е погасил
никаква част от получената в заем сума в размер на 1500,00 лв., поради което
дължи връщането й на настоящия кредитор на вземането „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД.
Освен
получената в заем сума, с договора за потребителски заем ответникът се е
задължил да заплати на заемодателя и сума в размер на 516,00 лв., която е
разпределена и включена в сумата на дължимите общо 12 броя погасителни месечни
вноски. Относно посочената сума в писмения отговор на особения представител на
ответника е направено възражение за изтекла три годишна погасителна давност. Съдът
намира възражението за основателно. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане
на три годишна давност, съгласно чл.111 б.в от ЗЗД. Според чл.114 ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от изискуемостта на вземането. В случая договорната
лихва представлява част от главното вземане, като изискуемостта настъпва с
изискуемостта на всяка отделна месечна вноска и става окончателно изискуемо на
крайния срок на договора. Според погасителния план, последната вноска по
договора е следвало да се извърши на 14.08.2013г. От тази дата настъпва и изискуемостта
на вземането за договорна лихва. Считано от тази дата до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 06.02.2018г.
тригодишният срок по чл.111 б.в ЗЗД е изтекъл, поради което вземането за
договорна лихва в размер на 516,00 лв. е погасено по давност.
Лихвата за
забава за периода от 30.05.2013г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 05.02.2018г. върху главницата
от 1500,00 лв. е в размер на 713,38 лв., съобразно посоченото от вещото лице,
докато претендирана по делото е сума в по-нисък размер, а именно – 692,02 лв.,
поради което претенцията за нея се явява основателна.
Поради
всички изложени по-горе съображения съдът намери, че следва да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от 1500.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит №CASH-10180424 от 20.05.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 692.02 лв. - обезщетение за забава за периода
30.05.2013г. – 05.02.2018г., за което е издадена заповед №35/06.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №58/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна.
Предявеният иск следва да се отхвърли в частта,
в която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 516,00 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.05.2013г. –
14.08.2013г. за което е издадена заповед №35/06.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №58/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 93,84 лв. - направени разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от вземането.
С оглед
изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък по
чл.80 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 507,94 лв. - направени
разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска. Разноските
по делото включват ДТ в размер на 54,16 лв., възнаграждение за вещо лице в
размер на 150,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 423,35
лв. Ответникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Д., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. З. К./, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от М.Д.Д. и Н.Т.С. /поотделно/, следните суми: СУМАТА от 1500,00 лв. /хиляда
и петстотин лева и 00 ст./ - главница по договор за потребителски кредит №CASH-10180424 от 20.05.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 692,02 лв.
/шестстотин деветдесет и два лева и 02 ст./ - обезщетение за забава за периода
30.05.2013г. – 05.02.2018г., за което е издадена заповед №35/06.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №58/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и
Н.Т.С. /поотделно/, против И.П.Д., с ЕГН **********,*** /с особен представител адв. З. К./, В ЧАСТТА, в която се иска признаване за установено дължимост на
сумата от 516,00 лв. /петстотин и шестнадесет лева и 00 ст./, представляваща
договорна лихва за периода 29.05.2013г. – 14.08.2013г., за което е издадена заповед №35/06.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №58/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Д., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. З. К./, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и
Н.Т.С. /поотделно/, сумата от 93,84 лв. /деветдесет и три лева и 84 ст./ -
направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
вземането.
ОСЪЖДА И.П.Д.,
с ЕГН **********,*** /с особен
представител адв. З. К./, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С.
/поотделно/, сумата от 507,94 лв. /петстотин и седем лева и 94 ст./- направени
разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева и 00 ст./, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: