Решение по дело №4675/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260078
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20203110204675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

260078/22.1.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 20.01.2021 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

          при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 4675 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.Г. против НП № 23-0000792 от 11.09.20г. на Директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.36, §2, т.”i i ” от регламент 165/14 на ЕС,  на осн.чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр му е наложено наказание глоба в размер на 1500.00 лева.

         Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

         В съдебно заседание въззивникът,  редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е писмено становище по делото.

Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, редовно призовани, не изпращат представител.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 29.06.2020г. в гр.Варна,  на ул.“Девня“ бил спрян за проверка водач на товарен автомобил. В хода на проверката се установило, че водачът Г. извършва обществен превоз на товари /в момента празен/ по маршрут България-Гърция, видно от представените от него пътни листи с т.а. с рег.№ *с прикачено полуремарке. Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф. Водачът следвало да представи тахографски листи  за всичките 28 дни преди  текущия ден, дигитална карта водач, ако има такава, всеки ръчен запис или разпечатка за периода предхождащ проверката. В представената карта на водача за дигитален тахограф №000000003UMJ000, не били регистрирани данни за период. За периода 05:03ч. на 13.06.2020г. до 00:22часа на 15.06.2020г.,също така не било представено удостоверение за дейности. За това, че за 29.06.2020г. в 15.45 часа, не били представени  тахографски листи, нито ръчен запис, нито разпечатка от дигиталната карта, на въззивника Г. бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис и без възражения.

      Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, тахографски лист, разпечатки, протокол за ГТП, заповед за компетентност. Удостоверение за дейности съдът кредитира не с оглед достоверност на съдържанието му, а само доколкото от  него действително е видно, че  не е представен в момента на провеката. 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Материалният закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП.

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета, относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармозиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Съгласно чл.34, пар.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

Според пар.3 от с.р., когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Държавите-членки налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство.

Съгласно чл.34, пар.5, буква б), т.iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо периодите на „друга работа“ – т.е. на всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него.

Съгласно чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, „работно време“ е:

1. по отношение на транспортни работници: времето от началото до края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е.:

времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз. Тези дейности са в частност следните: i) управление на пътното превозно средство; ii) товарене и разтоварване; iii) помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него; iv) почистване и техническа поддръжка; v) всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др.,

— периодите, през които той не разполага свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и по-специално през периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато продължителността им не може да се предвиди предварително, т.е. преди отпътуване или точно преди действителното начало на въпросния период или съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в държавата-членка;

2. по отношение на самостоятелно заетите водачи, се използва същото определение за времето от началото до края на работа, през което самостоятелно заетият водач е на работното си място на разположение на клиента и упражнява своите функции или дейности, различни от общата административна работа, която не е пряко свързана с извършваната конкретна транспортна операция.

Съгласно съображение (8) към Регламент (ЕС) № 65/2014г., дефиницията за „дневно работно време“ е дадена с Решение по дело С-394/92, Michielsen and Geybels Transport Service, според което „дневното работно време“ започва, когато водачът включи тахографа след седмична или дневна почивка или, ако дневната почивка е разделена на отделни периоди, след почивка с продължителност най-малко девет часа. То завършва в началото на дневна почивка или, ако дневната почивка е разделена на отделни периоди, в началото на почивка, продължаваща най-малко девет последователни часа.

Изискването по чл.34, пар.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на формуляр, свидетелстващ за действията на водача във времето, когато не е бил в превозното средство, на национално ниво е въведено с разпоредбата на чл.10 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014г., според която водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО)  № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L99/2007г.). Съгласно ал.3 от с.р., удостоверението по ал.1 не се използва за удостоверяване на дейности, различни от тези, за които е предназначено.

Съгласно чл.36, пар.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: т.ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006;

В конкретния случай видно от АУАН и НП, на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение именно на посочената разпоредба от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Още в хода на проверката е безспорно установено, че товарният автомобил, управляван от въззивника е снабден с дигитален тахограф от одобрен тип. Предвид наличието на дигитален тахограф, няма как водачът да бъде задължен да представи при проверката тахографски листи, но не за това е наказан. Според АУАН и НП нарушението се изразява в това, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС)
№ 561/15.03.2016г.
с превозно средство оборудвано с дигитален тахограф „водачът не представя тахографски листи, всеки ръчен запис и разпечатка за периода от 05:03ч. на 13.06.2020г. до 00:22ч. на 15.06.2020г., като в представената карта за дигиталния тахограф, няма регистрирани данни за гореопоменатия период. Удостоверение за дейности не е представено. При това описание на нарушението ясна е волята на АНО да санкционира некоректното въвеждане на данните в дигиталната карта за извършването на „други дейности“, за което при проверката не е представено удостоверение по образец.

От приложените по преписката разпечатки от картата от дигиталния тахограф безспорно се установява, че действително за посочения период липсват записи, което е в нарушение на разпоредбата на  чл.34, пар.3 от Регламент № 165/2014г. изискваща в случаите, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите на „други дейности“ – тези, извън обхвата на работното време, да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Тези данни не са въведени, поради което и не са били видни от представените на контролните органи разпечатки от дигиталната карта за процесния период. При това положение правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.36, пар.2, т.(ii) от Регламент № 165/2014г. Доколкото Република България е изпълнила задължението по чл.34, пар.3 от Регламента - да наложи на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното
средство – чл.10 Наредба № Н-3/07.04.2009г., правилно е прието и че нарушението е наказуемо по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП.

         Съдът не може да сподели възражението на въззивника, застъпено в жалбата му, че не са му били изискани други документи за установяване на дейностите в посочения период. Видно от показанията на разпитания свидетел по делото Ю. водача не е представил, каквито и да е доказателства. Също така съобразно състава на нарушението описан в АУАН е видно, че са описани всички предвидени в закона възможности за представяне на доказателства да дейностите в посочения период. Такива не са представине нито в хода на адм.проверка нито пред съда. Поради тази причина разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета предвижда задължение, но също така и осигурява възможност на водачите да представят по своя преценка някой от алтернативно посочените документи, с които да удостоверят своята дейност за определен период от време. В конкретния случай, това не е било сторено от жалбоподателя Г. не само в хода на проверката, но такива документи не са представени и по – късно в ОО „Автомобилна администрация” гр. Варна, дори ако съвсем хипотетично се приеме, че подобни документи са съществували, но не са били носени от жалбоподателя. Поради което и според съда със своето бездействие въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         По възражението за задължението на страните членки да изискват документи за времето, през което водачите на са били в превозните средства, съда ще отбележи следното. Противно на изложените от въззивника доводи, разпоредбата не се намира в конфликт с разпоредбата на чл.34,т.3,б.”б” от Регламент № 165/2014 г. – последната урежда задължението на водача на ППС снабдено с дигитален тахограф, което отнесено към наведената от него теза за ползване на почивка през посоченият в НП период, предполага използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, неизпълнението на което установено чрез  безспорния по делото   факт за липсата на регистрирани в картата данни,сочи на нарушение именно на чл.36,пар.2,т./ii / от Регламент № 165/2014 г. – картата е представена, но при липсата на данни в нея, би следвало да се представят данните  съдържащи се  в ръчните записи и разпечатки, които разпоредбата има предвид, а безспорен по делото факт е, че такива не са налице. Съдържанието на текста на чл.34,т.3 от  цитираният Регламент, според който държавите - членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри,свидетелстващи за действията  им във времето,когато не са били в превозните средства, очевидно няма предвид  задълженията регламентирани в б.”а” и б.”б  от чл.3, като съгласно чл.41 от Регламента,отговорността за нарушаването му е предмет на уреждане от съответните националните законодателства на държавите-членки. Неизпълнението от страна на водача да изпълни задължението да остави информационна следа за посочения в НП период, чрез нормативното установените способи и начини - разпечатки и всички ръчни записи,осъществява от обективна и субективна страна състава на адм. нарушение по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвП, в какъвто смисъл деянието му е било правилно квалифицирано с обжалваното НП.

         Санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози предвижда твърд и фиксиран размер на санкцията за извършено нарушение на 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета, а именно „глоба” в размер на 1500 лева. Административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с размера на санкцията при индивидуализиране на наказанието, поради което и пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. евентуална несправедливост.         Въпреки, че липсва изрично възражение в тази посока, съдът все пак би желал да изрази своята позиция, че намира за неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение осуетява възможността на контролните органи да извършат проверка на работното време на водача на товарния автомобил, което неминуемо е тясно свързано не само с неговата безопасност, но и с безопасността на всички участници в пътното движение.

 С оглед горното, НП следва да бъде потвърдено, поради което съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000792 от 11.09.2020г. на Директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което на И.С.Г., ЕГН ********** за нарушение на чл.36, §2, т. ”ii ” от регламент 165/14 на ЕС,  на осн.чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр му е наложено наказание глоба в размер на 1500.00/ хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Варненски административен съд в 14 дневен срок  от съобщението.                                                       

                                                                        СЪДИЯ: