Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при секретаря Антоанета Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2877 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищецът – П.И.П., твърди, че е съдружник в ответното дружество – „Б.Д.А.П.”
ООД. Сочи, че на 18.12.2015 г., с решение на Общото събрание на съдружниците по т. 1 от дневния ред,
бил изключен на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Според ищеца решението на
общото събрание на съдружниците за неговото изключване е незаконосъобразно, като
навежда следните основания за посочената незаконосъобразност: а) Липсва ясно
формулирано нарушение, което да е основание за неговото изключване по чл. 126,
ал. 3 ТЗ. В изпратеното чрез нотариална покана предупреждение по чл. 126 ТЗ са
изтъкнати основания за изключване, които не са свързани с неизпълнение на
задължения на П.П. като съдружник, а с твърдения за неизпълнение задължения на
управителя на дружеството – непредоставяне на достъп до правна и счетоводна
документация, „фиктивност“ на доставки по сключени от управителя П.П. договори,
отчитане на разходи и заприходавяне на несъществуващи материали и услуги и др. б)
Липса на лично връчване на предупреждението за изключване, с твърдения, че
същото не може да бъде връчено от нотариус по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК; в) Липса
на ясно формулирано нарушение в протокола от ОС, където било посочено само, че
„не е изпратил отговор, не е дал исканите му обяснения, не е представил
намиращата се у него правна и счетоводна документация на дружеството“, без да
са констатирани конкретни нарушения, които е извършил и липсвало посочване на
материалноправното основание на което е изключен и г) Върху дяловете на
изключвания съдружник имало вписан запор, поради което той не можело да бъде
изключен, тъй като изключването представлявало разпоредително действие с
дяловете.
П.П. иска да бъде отменено атакуваното решение на Общото събрание
на съдружниците за неговото изключване.
Ответникът „Б.Д.А.П.” ООД е представил писмен отговор, с който
оспорва исковете с възражението, че атакуваното решение на общото събрание на
съдружниците за изключването на ищеца е законосъобразно, защото в
предупреждението по чл.126 ТЗ са формулирани конкретни нарушения на ищеца в
качеството му на съдружник, свързани с незаинтересованост към дейността на
дружеството с месеци, неоказване на съдействие за дейността на дружеството по
въпроси, за които П.П. има информация и данни, с предоставяне
на информация и документи по време на ревизията на дружеството, както и, че е
даден срок да се поправи неправомерното поведение. Поддържа се от ответника, че
предупреждението по чл. 126 ТЗ може да бъде връчено не само лично на съдружника,
по и по реда на чл. 47 ГПК, който е приложим на основание чл.50 ЗННД и връченото
с нотариална покана по реда на чл.47 ал.5 ГПК предупреждение следва да се счита
за получено от ищеца, който въпреки залепването не се е явил на указаното в
уведомлението място да получи книжата. Според ответника налагането на запор върху дяловете от капитала на
дружеството е пречка за прехвърлянето, но не представлява забрана за изключването
на съдружника, като в последния случА.правата на взискателя по запора се
прехвърлят върху ликвидационния дял на съдружника. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа
направените твърдения, но и навежда нови основания за незаконосъобразност на
оспорваното решение на ОС – недействителност на решение на ОС от 23.04.2014 г.
за отправяне на предупреждение към съдружника П.П. поради нередовно свикване на
същото ОС; нередовно връчване на нотариалната покана, съдържаща
предупреждението за изключване; липса на подходящ срок за отстраняване на
установените нарушения. Излагат се допълнителни доводи за липса на конкретика в
нарушенията, послужили за изключването му като съдружник, както и липса на
изложени нарушения при вземането на решение за изключването му. Оспорва всички
твърдения на ответника.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в
който се сочи, че съобразно съдебната практика вземането на решение от ОС за
отправяне на предупреждение за изключване, не е елемент от фактическия състав
по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Поддържа, че освен нарушения на задълженията си като
управител, в предупреждението по чл. 126 ТЗ са посочени и нарушения на
задълженията му като съдружник, напр. нарушение на задължението за оказване на
съдействие чрез предоставянето на информация и документи, с които ищецът е
разполагал от времето, в което е бил и управител, защото той е сключвал
сделките в ревизирания период.
Съдът,
като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и ги обсъди
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение от 24.07.2017 г. по в.т.д. № 1525/2017 г. по описа на САС,
ТО - 13 състав е обезсилено Решение от 21.12.2016 г. по т.д. № 8326/2015 г. по
описа на СГС, VI – 4 състав поради
произнасяне по непредявен иск и делото e
върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски
съд, като е образувано настоящото дело. По него са приобщени всички
доказателства, събрани по т.д. № 8326/2015 г., като нови доказателствени
искания не са правени. От събраните доказателства се установява следното:
Представен е Протокол от ОС на съдружниците от 23.04.2014 г., на
което е прието решение да се отправи предупреждение за изключване до ищеца. Приложение N 1 към
решението е предупреждение по чл.126 ТЗ до ищеца, с което се сочи, че след
освобождаване на П.П. като управител той не е предал на новия управител
необходимата правна и счетоводна документация, с което възпрепятства
осъществяването на нормалната търговска дейност на дружеството. Посочено е, че
на 18.02.2014 г. на дружеството е връчен ревизионен доклад за периода
11.01.2013 г. – 31.07.2013 г., в който са направени констатации за „фиктивност“
на сключени от П.П. сделки в качеството му на управител, както и че по време на
ревизията той не представил необходимата информация и документи, нито
доказателства за сключените от него договори. Посочено е, че неправомерните
действия на П.П. продължили и след освобождаването му като управител и той не
изпълнявал задължението си на съдружник да съдейства за дейността на
дружеството, а именно: не съдействал за оборване констатациите в ревизионния
доклад чрез обяснения и информация, съдействащи за своевременно изготвяне на
възражение, както и не предал цялата правна и счетоводна документация, както и
всички сключени от него договори и придружаващите ги документи. Липсата на това
съдействие по време на ревизията довело до запориране на сметките на
дружеството от НАП. Дружеството изпаднало в реална опасност от
неплатежоспособност или свръхзадълженост поради невъзможност да извършва
плащания. Липсата на заинтересованост у П.П. и липсата на съдействие с
информация и документи довели до депозиране на възражение без допълнителни
доказателства, поради което същото не било прието от НАП. Бил съставен
ревизионен акт. Ищецът продължил да не съдейства чрез информация, данни и
документи, необходими за обжалване на ревизионния акт, което съставлявало
действия против интересите на дружеството. Посоченото липса на съдействие
представлявало нарушение на чл. 17.1.2. от Дружествения договор на дружеството
и основание за изключване на съдружника. Даден е тридневен срок от връчване на
предупреждението за представяне на писмен отчет за сключени сделки с посочване
на дати, контрагенти, предмет, цени, условия, хронология на преговори и на
изпълнението им, имена и телефонни номера на законните представители на
контрагентите, както и за изпълнението на сключените от ищеца в качеството на
управител договори; за предаване цялата правна и счетоводна документация за
периода през който е бил управител и сключените договори с придружаващите ги
протоколи, анекси, споразумения и доклади. Поискано е и мотивирано обяснение за
липсата на съдействие по ревизията. Предупреден е, че при неизпълнение ще бъде
изключен.
Представена е нотариална покана
чрез нотариус Г.В.с район на действие РС - Стара Загора, с рег. №
3314/2014 г., с която
ответното дружество е изпратило до ищеца предупреждението по чл.126 ТЗ.
Направено е от нотариуса отбелязване на 18.06.2014 г. за връчване на
предупреждението по реда на чл.47, ал. 1 ГПК. Представено е и уведомление по
чл. 47, ал. 1 ГПК (л. 149), видно от което нотариалната покана е връчвана на
посочения в нея адрес – гр. Стара Загора, ул. „**********, като е отбелязано,
че адресатът или друго лице, което да получи поканата, не е открито, поради
което е залепено уведомление на входната врата и е пуснат екземпляр в
пощенската кутия.
Видно от протокол от проведено извънредно Общо събрание на
съдружниците в „Б.Д.А.П.” ООД от 02.06.2015 г., на него е взето решение за
изключване на ищеца като съдружник във връзка с предупреждение по чл.126 ТЗ.
Няма данни това решение да е вписано в търговския регистър.
Представени са писмени покани до съдружниците, с които са
уведомени от управителя за насроченото за 18.12.2015 г. Общо събрание при т. 1
от дневния ред – решение за изключване на ищеца като съдружник. Ищецът е
получил поканата на 08.12.2015 г.
Представен е протокол от
проведено извънредно Общо събрание на съдружниците в „Б.Д.А.П.” ООД от
18.12.2015 г. На него са присъствали представители на всички четирима
съдружници, включително представител на П.П. – И.А.. По т. 1 от дневния ред
„Вземане на решение за изключване на съдружника П.П.“, Председателят на
събранието е докладвал, че на ОС от 23.04.2014 г. е взето решение за отправяне
на предупреждение за изключване до П.П., като такова му е връчено с нотариална
покана чрез нотариус Г.В.. В дадения в предупреждението срок, в който П.П. е
следвало да коригира неправомерното си поведение, не е постъпил отговор от
негова страна, като той не е дал исканите му обяснения, както и не е представил
намиращата се у него правна и счетоводна документация на дружеството. Разяснен
е въпросът, че изключваният съдружник не гласува и е пристъпено към гласуване,
като останалите трима съдружници единодушно са
взели решение за изключване на П.П. като съдружник.
Представен е ревизионен доклад N 1311275/28.01.2014
г. за периода 11.01.2011 г. – 31.07.2013 г. Въз основа на доклада е направено е
предложение за установяване на задължение на ответното дружество в размер на
62 780.59 лв.
Представен е Дружествен договор на ответното дружество, като в чл.
17 от него са вписани задълженията на съдружниците, сред които е и такова за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
конститутивни искове, с които се упражнява уреденото в чл. 74 ТЗ потестативно
право да се иска от съда отмяна на
решение на Общото събрание на съдружниците в „Б.Д.А.П.” ООД, прието на 18.12.2015
г., което се твърди да е незаконосъобразно. Това право възниква само за
определен кръг субекти и те са тези, изрично посочени в разпоредбата на чл. 74 ТЗ, а именно за всеки съдружник или акционер в съответното търговско дружество.
Процесуалната легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с
който описаното потестативно право се упражнява, следва принадлежността на
самото право, като доколкото тя представлява абсолютна процесуална предпоставка
за упражняване на този иск, съдът следи служебно за нейното наличие. В случая
се установява, че тя е налице, доколкото конститутивните искове, за разглеждане
на които е образувано настоящото производство, са предявени от П.И.П., за който
не се спори, че е съдружник в „Б.Д.А.П.” ООД, като това обстоятелство се
установява и при извършена служебна проверка на извършените вписвания по
партидата на дружеството в търговския регистър към датата на ОС и към датата на
сезиране на съда. След като исковете са предявени от лице, което е активно
процесуалноправно легитимирано да стори това, и доколкото се установява, че са
заведени в установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок (ОС е проведено на
18.12.2015 г., а исковата молба е депозирана на 22.12.2015 г.), то следва да се
заключи, че исковете са допустими и съдът дължи да се произнесе по тяхната
основателност.
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на
дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само до заявените от ищеца
основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, като
всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ (така и т. 8 от ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК),
поради което е недопустимо да бъдат разглеждани основания за
незаконосъобразност на решенията на ОС, които не са въведени от ищеца, а по
аргумент от т. 6 на същото тълкувателно решение, недопустимо е и да се въвеждат
основания за незаконосъобразност на атакуваните решения след изтичане на
преклузивния срок за завеждане на иска по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Съответно,
недопустимо е такива основания да бъдат разглеждани. Посоченото обосновава
недопустимост на въведените с допълнителната искова молба основания за
незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред на ОС от 18.12.2015 г.
В настоящото производство могат да бъдат разгледани следните въведени своевременно
с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспореното решение: а)
Липсва ясно формулирано нарушение в предупреждението по чл. 126 ТЗ, което да е
основание за изключването на ищеца по чл. 126, ал. 3 ТЗ и се посочват на
нарушения на управителя, а не на съдружника б) Липса на лично връчване на
предупреждението за изключване, с твърдения, че същото не може да бъде връчено
от нотариус по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК; в) Липса на ясно формулирано
нарушение в протокола от ОС, където било посочено само, че „не е изпратил
отговор, не е дал исканите му обяснения, не е представил намиращата се у него
правна и счетоводна документация на дружеството“, без да са констатирани
конкретни нарушения, които е извършил и липсвало посочване на
материалноправното основание на което е изключен и г) Наличие на запор върху
дяловете на изключвания съдружник.
По доводите
за липса на ясно формулирано нарушение в предупреждението, което да е основание
за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ и посочване на нарушения на управителя, а не
на съдружника.
В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени основанията, при които
върховният орган на дружеството може да вземе решение за изключване на
съдружник, както и процедурата, при която следва да стане това, а именно след
отправяне на писмено предупреждение до съдружника. В закона не е регламентирано
съдържанието на това предупреждение, но в практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, се приема, че в него следва да са конкретизирани
действията или бездействията на съдружника, които са квалифицирани като
нарушения и съставляват основания за неговото изключване, като е необходимо
това писмено предупреждение, което може да е инкорпорирано и в самата покана за
свикване на общото събрание, да е отправено до съдружника в подходящ срок преди
провеждане на заседанието, който с оглед обстоятелствата е необходим за
подготовката му за участие в събранието, за организиране на защитата му, както
и за евентуална корекция на неговото поведение. Тези изисквания към писменото
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ са изведени от ВКС при съобразяване на
неговите цели, които са да уведоми съдружника за наличието на констатирани
нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, да
представлява и известие до него, че дружеството Б.могло да предприеме действия
по изключването му, както и да бъде дадена възможност на съдружника да
преустанови нарушението и съответно да се подготви за заседанието на общото
събрание, на което ще бъде разгледан въпроса за неговото изключване. (така напр. Решение
3 от 19.02.2010 г. по т.д. 482/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение 171
от 14.03.2012 г. по т.д. 860/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение
160 от 26.10.2010 г. по т.д. 379/2009 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и Решение
№ 221 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г., II т. о., ТК). Целта на писменото предупреждение
по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя
изискването в предупреждението да бъдат посочени и конкретизирани действията на
съдружника против интересите на дружеството, в какво се изразява като конкретни
обстоятелства поведението на съдружника, представляващо неизпълнение на
задълженията му за съдействие за осъществяване на интересите на дружеството, за
да се предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си.
Липсата на достатъчно конкретно посочени
нарушения в предупреждението за изключване на съдружника в разумен срок и свързаната
с липсата на конкретика невъзможност да бъдат коригирани същите от съдружника,
е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОС за изключването му.
Следва да бъде разгледан въпросът дали
предупреждението, на което се основава ответното дружество съдържа ясно и
конкретно посочване на нарушението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, което се твърди ищецът
да е извършил, както и конкретизация на действията и бездействията, в които
същото се изразява. На първо място следва да бъде отбелязано, че в
предупреждението са посочени нарушения на ищеца в качеството му и на управител
на дружеството – напр., че не е представил необходимата информация и
документация по време на извършвана ревизия, `(по време на която ищецът е бил
управител), поради което от НАП направили изводи в ущърб на дружеството за
получен без основание данъчен кредит по различни „фиктивни“ сделки и че не
предал на следващия управител находящите се в него правна и счетоводна
документация на дружеството. В трайната практика на ВКС е прието, че когато едно лице, което има качеството и на
съдружник, и на управител в едно търговско дружество, е извършило определени
действия и/или бездействия в качеството си на управител, редът за ангажиране на
неговата отговорност е винаги по чл. 145 ТЗ, като същите тези деяния не могат
да бъдат основание за изключването му като съдружник по ред на чл. 126, ал. 3 ТЗ. (В този смисъл са Решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 196 от 22.11.2013 г. по т. д. № 665/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 126 от 08.07.2013 г. по т. д. № 943/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ т.о.). Предвид посоченото, нарушенията на П.П. на задълженията
му в качеството му на управител са ирелевантни за възможността същият да бъде
изключен на някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Настоящият състав намира обаче, че в предупреждението по чл. 126 ТЗ се откриват и нарушения, които дружеството смята, че ищецът е извършил в
качеството си на съдружник. Така в него се сочи, че ищецът не е оказвал
съдействие за дейността на дружеството след освобождаването му като управител,
а именно: не е оказвал съдействие за оборване и обжалване на констатациите на
данъчните органи в ревизионния доклад като не е оказал съдействие за изясняване
на сключените от него договори и въпроси, свързани с изпълнението на тези
договори, за даване на своевременни обяснения в хода на ревизията и представяне
на съответни документи, с които дружеството да обори констатациите на данъчните
органи за „фиктивност“ на извършени сделки чрез възражение. Посочен е и отказ
на П.П. да съдейства с информация и документи, необходими за обжалване на
издадения ревизионен акт. Не предоставял информацията, с която разполага за
контрагентите, с които сключил сделките, предмет на ревизията. По този начин
освен липса на съдействие, налице било и действие против интересите на
дружеството. Очевидна е обаче формалността в посочване на нарушенията –
неоказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действие
против интересите на дружеството. Липсва конкретно изложение на фактическите
обстоятелства, осъществяващи тези два различни състава на нарушения в
производството по изключване на съдружник. Ответното дружество се е задоволило
с това да посочи, че не са представени „съответните документи и информация“ или
„информация и данни, които да способстват за обжалване на издадения ревизионен
акт“, или „да окаже своевременно съдействие на дружеството по въпроси, по които
има информация и данни“. Не е посочено какви точно документи и информация и
отнасящи се конкретно до какво са били необходими, кога са искани от ищеца и
кога той не ги е предоставил, въпреки, че е разполагал с тях и защо се смята,
че разполага с тях, нито е посочено кои конкретни действия или бездействия от
посочените попадат във всяка една от посочените хипотези по чл. 126, ал. 3, т.
1 и т. 3 ТЗ. Конкретизация на същите изобщо не е направена и при отправените
искания за представяне на документи, отчет и обяснения, както и за предаване на
документи. В същото време исканията, с които завършва предупреждението, са
свързани все с изпълнение на задължения, които ищецът е имал като управител на
ответното дружество, а не и с преустановяване бездействието на съдружника,
съставляващо неизпълнение задължението за оказване съдействие за дейността на
дружеството или пък представляващо действие против интересите на дружеството.
По този начин ищецът е бил поставен в невъзможност да се защити, нито да
предприеме съответни действия по преустановяване на конкретни нарушения,
съответно, за съда е невъзможно да преценява дали е налице всяко от твърдените
нарушения. Предвид изложеното, поради липса на
ясно посочени в предизвестието нарушения и конкретно изложени фактически
твърдения по тях, искът за отмяна на решението за изключване на П.П. като съдружник е
основателен.
Основателно
е и твърдението на ищеца, че при вземане на решение за изключването му липсва
конкретно посочено нарушение и изобщо не е посочено основанието, на което е
изключен. Посочено е само, че той е получил
предизвестие, но в дадения му срок не е отговорил, не е дал обяснения, нито е
предоставил намиращата се в него правна и счетоводна документация на
дружеството. Така посоченото нарушение е твърде общо, не става ясно за коя
точно документация става дума, съответно – не може да бъде направена съпоставка
с фактическите основания по предупреждението по чл. 126 ТЗ. Не е посочено и
дали изключването е поради неоказване на съдействие – чл. 126, ал. 1, т. 1 ТЗ
или поради действие против интересите на дружеството – чл. 126, ал. 1 ,т. 3 ТЗ.
Нарушена е възможността на ищеца за адекватна защита, както и възможността да
бъде преценено, дали основанието, на което ищецът е изключен е някое от
основанията, за които е бил предупреден по реда на чл. 126 ТЗ. Оспорваното
решение е незаконосъобразно и на това основание.
По
отношение въведената като основание за незаконосъобразност липса на лично връчване
на предупреждението за изключване, тъй като същото не може да бъде връчено от
нотариус по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
Безспорно е, че Търговският
закон не предписва конкретен способ на връчване на съдружника на поканата
за Общото събрание, както и на предупреждението за изключване, но в съдебната
практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. В този смисъл е
константната практика на ВКС, напр. Решение № 217/12.05.2015 г. по т.д.№
62/2014 г., І т.о. и Решение № 84 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1220/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че уведомяването чрез нотариална покана
съставлява допустим способ за свикване на Общото събрание на съдружниците на
дружество с ограничена отговорност при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37
- чл.
58 от ГПК. Следователно разпоредбата на чл. 47 от ГПК намира приложение и при връчване на предупреждение до съдружника по
реда на 126 от ГПК, в хипотеза на връчване чрез нотариална покана при спазване
разпоредбата на чл.
50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен
представител, тъй като не се касае до исково производство. Предвид изложеното,
посоченото основание не води до незаконосъобразност на взетото решение.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, когато нотариусът, респективно връчителят не
намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне
уведомление и в нея, каквито действия нотариусът е удостоверил като извършени в
съобщението, находящо се на лист 149 от делото. Ищецът не е оспорил своевременно редовността на връчването на
предупреждението по чл. 126 ТЗ, нито е въвел като предмет на делото липсата на
връчено предизвестие за конкретната процедура по изключването му, поради което
настоящият състав не може да разглежда и основава решението си на такива
нарушения.
На последно място, не е
основателно оплакването, че върху дяловете на ищеца имало наложен запор от
негови кредитори, което представлявало всъщност забрана за разпореждане с
дяловете му. На първо място, в конкретния случА.се касае за изключване на
ищеца като съдружник, а не за разпореждане с дяловете му по смисъла на чл.451, ал.1 от ГПК. Наложеният
запор върху дружествен дял обуславя забрана към съдружника за прехвърляне на
дружествения му дял, но не и забрана за изключване на съдружника и за поемане
на дела му от другите съдружници. Последиците на запора са свързани с
осигуряване на възможност за кредитора да се удовлетвори от стойността на
дяловете, дори същите да преминат в собственост на трето лице след запора. В
хипотезата на изключване на съдружник със запорирани дялове действието на
запора се разпростира върху вземането на изключвания съдружник за изплащане на
стойността на дела му. Това е така, тъй като запорът върху дялово
участие има действие единствено по отношение на имуществените последици от разпореждането, съотв. – изключването
на съдружника, както това изрично е посочено в нормите на чл.517, ал. 3, изр.
второ от ГПК и чл.73в от ТЗ. Извън ограничението по чл. 73в ТЗ е недопустимо
въвеждането на ограничения относно правото на Общото събрание на съдружниците в
ООД да намали капитала на дружеството като обезсили дяловете по прекратеното
дялово участие или да запази стойността на капитала като се преразпределят
дяловете по прекратеното дялово участие. Допълнителен аргумент в тази насока се
извлича и от нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ, посочваща изрично имуществените
последици по прекратеното дялово участие като отделни и извън фактическия
състав на прекратяването на дялово участие в ООД, а и в този смисъл е трайната
съдебна практика.
В конкретния случА.се касае за прекратяване на членствено правоотношение,
при което за съдружника възниква право да получи припадащия му се ликвидационен
дял, определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването (чл.125, ал.3 от ТЗ). Последиците на запора преминават върху този
ликвидационен дял. Именно такава е и целта на запора - да обезпечи възможността
на взискателя за удовлетворяване на паричното си вземане при изпълнение върху
дял на съдружника от търговското дружество по реда на чл.517 от ГПК като получи
припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена съгласно
чл.125, ал.3 от ТЗ. Това право на взискателя – кредитор е гарантирано в
настоящия случай с нормата на чл.73в от ТЗ, съгласно която плащания на
съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се
извършват само, ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен
срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в
банка за обезпечение на кредитора. Предвид изложеното, наличието на запор върху
дяловете на ищеца не е пречка пред
решението за изключването му като съдружник, поради което искът е неоснователен
при посоченото основание за незаконосъобразност.
Предвид установената липса на материалните предпоставки на изключването на
съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ на две от релевираните от ищеца основания,
оспорваното решение на ОС от 18.12.2015 г. по т. 1 от дневния ред – изключване
на П.П. като съдружник, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е доказал и поискал разноски за държавна такса в
размер на 320 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение на Общото събрание на съдружниците в „Б.Д.Ай П.” ООД по т.
1 от дневния ред на извънредно Общо събрание, проведено на 18.12.2015 г. - за изключване на П.И.П. като съдружник, по
иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, депозиран
от П.И.П., ЕГН **********, съдебен адрес *** N 130 -132,
ет. 3, офис 3, срещу „Б.Д.Ай
П.” ООД, ***, офис 15.
ОСЪЖДА „Б. Д.А. П.” ООД, ***, офис 15, да заплати
на П.И.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 3, сумата 320 (триста и двадесет) лева – разноски по делото, на
основание л. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: