Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Сливен, 01
юли 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Военен съд - Сливен на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при участието на секретар В.Янчева и в присъствието на
военен прокурор полк. Чернев, като
разгледа докладваното от военният съдия АНД
№ 61 по описа за 2019 година и след преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал, установи следното:
Старши сержант К.Г.К. от
военно формирование 46 700 - Сливен е на кадрова военна служба
от началото на 1993 година. Служил е на различни длъжности във военни
формирования в гр. Ямбол, а от 2002 година е на служба във военно формирование
46 700 – Сливен. Последната заемана от него длъжност е „Командир на
отделение в отделение за ремонт на химическа техника и средства за ядренно-химическа
и биологична защита, цех за ремонт на комуникационно-информационни системи,
химическа техника и средства за ЯХБЗ“. Проявявал се като изпълнителен и
дисциплиниран военнослужещ, като се справял добре с разпределението на задачите
на подчинените му служители.
Военно формирование
46 700 – Сливен, където служи обвиняемия К. е ремонтна база за въоръжение
и техника, разполагащо с пригодени за това ремонтни помещения и съоръжения.
Редът за допуск до района на формированието, мястото и времето, където имали
право да престояват личните автомобили на военнослужещите и цивилните служители
бил уреден със Заповед № ЗРД-1 от 02.01.2019 година на командира на в.ф.
46 700 – Сливен (л.13-23т.2ДП). Според същата личните автомобили можело да
престояват само на точно определени за това парко-места, само в служебно време
и с право да влизат и излизат от обособените паркинги само в указаните в заповедта
часови интервали. Охраната на Район № 2 на формированието, където според т.4 от
цитираната заповед се намират цехове и работилници за ремонт и складове за
съхранение на различни видове имущество се регламентирала от „Правила за охрана
на район № 2 на в.ф. 46 700 чрез патрулиране“, утвърдени от началника на
ремонтната база за въоръжение и техника и заведени под Рег. № 3-175/16.01.2019
година (л.33-35т.1ДП). В т. 4 от същите е посочено, че отварянето на парковата
територия, складовете и производствените халета на цеховете се осъществява само
от отговорниците и само в служебно време, което според т. 8 от Заповед № ЗРД-1
от 02.01.2019 година е от 08.00 до 16.30 часа с почивка от 12.30 до 13.00 часа.
Във военното формирование имало и утвърден от началника на същото и заведен под
Рег. № 3-172/16.01.2019 година „План за работа на дежурния по технически район
№ 2“, според който дежурния следва да се намира неотлъчно на мястото си за
изпълнение на дежурство, а именно дежурната стая. Имал право да напуска стаята
само при осъществяване на контрол на въоръжената охрана, а като дежурен по КПП,
която длъжност съвместявал е бил длъжен да информира отговорника по район за
пристигането на външна техника. Съгласно плана дежурният е бил длъжен да
познава разпоредбите на същия и задълженията си според Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, като изпълнява дежурството в
съответствие с тези уставни изисквания.
Със заповед № ЗРД-109/22.02.2019
година на командира на в.ф. 46 700 – Сливен (л.30-32т.1ДП), обв. ст. серж.
К. бил назначен в състава на денонощния наряд в дежурство по смисъла на чл. 243
ал. 1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България,
като дежурен по технически район № 2 за времето от 08.00 часа на 25.02.2019
година до 08.00 часа на 26.02.2019 година. В указания час ст. серж. К. встъпил
в изпълнение на служебните си задължения. Към 06.30 часа на 26.02.2019 година
като лице от денонощния наряд той умишлено нарушил уставните правила за носене,
на вътрешната служба, визирани в чл. 314 т. 2 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България, както и вътрешните правила, визирани в „План
за работа на дежурния по технически район № 2“, като без да изпълнява функции
по службата и без да уведоми никого, напуснал дежурната стая. Това той направил
за да вкара в района на формированието и без надлежно разрешение за това личният
си лек автомобил „Деу-Леганца“ с рег. № СН 9776 АН, с което нарушил чл. 243 ал.
9 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България,
както и правилата на „План за работа на дежурния по технически район № 2“ и „Правила
за охрана на район № 2 на в.ф. 46 700 чрез патрулиране“. Обвиняемият вкарал
автомобила в цеха за ремонт на химическа техника и средства за ядренно-химическа
и биологична защита, като не докладвал за това, дори и при приключване на
дежурството му. В следващите дни той извършвал ремонт на автомобила си до
28.02.2019 година, когато при проверка от Военна полиция, нарушението било
установено.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от обясненията на
обвиняемия, депозирани в съдебно заседание, от показанията на разпитаните на
досъдебното производство по делото свидетели, от приложените заповеди, правила,
план за охрана, характеристики, справка за съдимост и други документи.
С деянието си ст. серж. К. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 391 ал.
1 от НК, тъй като на 26.02.2019 год., около 06.30 часа, във в.ф. 46 700 – Сливен,
умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба, визирани в чл. 243 ал.
9 и чл. 314 т. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България, като напуснал дежурната стая в нарушение на случаите и начина по
който това следва да стане. Отново в нарушение на уставната забрана за това,
вкарал и оставил на съхранение в охраняваните от денонощния наряд обекти личният
си лек автомобил. Случаят е немаловажен с оглед на това, че непроверено за
техническото му състояние моторно превозно средство е останало в продължение на
няколко дни в района на формированието и е създавало предпоставки за възникване
на пожар, нараняване на служители или възникване на други аварии. Освен това се
касае за продължителен престой, прекратен поради намесата на военна полиция, а
също и за ангажиране на сграден и технически ресурс за обслужване на личния
автомобил на обвиняемия. Всичко това прави случая немаловажен по смисъла на чл.
391 ал. 1 НК.
Делото е внесено с обвинение
и за нарушаване на уставните правила по т. II и III от План за работа на
дежурния по технически район № 2 и т. 4 от Правила за охрана на район № 2 на
в.ф. 46 700 – Сливен. Действително се установи, че ст. серж. К. е нарушил
цитираните разпоредби и е бил санкциониран по дисциплинарен ред за тяхното
нарушение. Нарушаването на тези разпоредби обаче е несъставомерно по чл. 391
ал. 1 НК. Самия текст изисква нарушаване не на вътрешни правила, а на уставните правила на вътрешната
служба, т.е. тези правила, които са визирани в Устав. Такива са правилата
по чл. 243 ал. 9 и чл. 314 т. 2 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, за което има повдигнато
обвинение и нарушението на които е съставомерно по чл. 391 ал. 1 НК. За
обвинението, касаещо нарушения на т. II и III от План за работа на
дежурния по технически район № 2 и т. 4 от Правила за охрана на район № 2 на
в.ф. 46 700 – Сливен, които не са уставни
правила, ст. серж. К. следва да бъде оправдан.
За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до шест месеца.
Обв. К. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност, а в резултат
на извършеното от него не са настъпили имуществени вреди. Налице са
предвидените в чл. 78а НК предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Преценявайки
добрите характеристични данни за обвиняемия, направените от него самопризнания
и изразеното съжаление и разкаяние, съдът му определи наказание глоба в
минимален размер – 1 000.00 (хиляда) лева.
Съдът не споделя становището
на защитата, че се касае за маловажен случай. Действително се касае за обвиняем
с дългогодишен стаж в Българската армия, показал много добра служба и
награждаван многократно. Последното му дисциплинарно наказание е именно за
инкриминираното деяние. Всичко това съдът взема предвид при определяне размера
на наказанието. Налице е обаче едно друго много съществено обстоятелство, което
не дава основание на съдът да приеме, че се касае за „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93 т. 3 НК. Умишленото нарушение на уставните правила извършено
от К. в качеството му на дежурен по
технически район № 2, е било извършено с цел да вкара личния си автомобил в района на
формированието в нарушение на установените за това правила. Той е знаел, че
няма право да вкарва автомобила си и именно за това е използвал времето, когато
е дежурен и преди началото на работното време за да направи това. Ако той беше
само напуснал дежурната стая в нарушение на правилата за това, би могло да се
обсъди въпроса за наличието на „маловажен случай“, но в случая са допуснати и
вредни последствия – нерегламентирано влизане в района на формированието на
автомобил без допуск, а той е бил длъжен да предотвратява именно такива
нерегламентирани влизания. Освен това е отворил цеха за ремонт на химическа
техника и средства за ядренно-химическа и биологична защита в нарушение на
заповед на началника на формированието в извънработно време. Съдът не обсъжда
въпроса за правната квалификация по чл. 391 ал. 1 или 2 от НК, тъй като е
обвързан с повдигнатото обвинение. Съгласно чл. 377 ал. 1 НПК съдът прекратява
съдебното производство и връща делото на прокурора единствено в случаите,
когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс или когато е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, изчерпателно изброени в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК (обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже
да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник
и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4,
когато не владее български език). В случая е осъществен основния състав на
престъплението по чл. 391 ал. 1 НК, като прокурорът е преценил да не повдига
обвинение по ал. 2 на същия текст. По двата текста изпълнителното деяние е едно
и също, но при
втората алинея се предвижда по тежко наказание с оглед настъпването на вредни
последици. И по двете алинеи са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност с приложение разпоредбата на чл. 78а НК. Правната
квалификация не е основание за прекратяване на съдебното производство, след
като е приложима разпоредбата на чл. 78а НК (чл. 377 ал. 1 НПК). Не се касае и
за нови фактически констатации, тъй като обстоятелството, че автомобила е
вкаран нерегламентирано в района на формированието е било известно на прокурора
и е посочено в постановлението, поради което не може да се приложи и чл. 378
ал. 3 изр. 2 НПК. В чл. 378 ал. 4 НПК е посочено какво може да постанови с
решението си съдът. Няма основания за прекратяване на наказателното
производство, както и за оправдаване на обвиняемия, тъй като той умишлено е нарушил уставните правила на вътрешната служба. По изложените съображения
съдът прецени, че следва на признае К. за виновен по повдигнатото му по-леко
обвинение. Преценката на въпросът дали са настъпили или не вредни последици е
правомощие на органа, повдигащ и поддържащ обвинението, но е факт че
нарушенията на уставните правила извършени от К. са били за да наруши умишлено
и заповед № ЗРД-1 от 02.01.2019 година на командира на в.ф. 46 700 –
Сливен, и т. 4. от „Правила за охрана на район № 2 на в.ф. 46 700 чрез
патрулиране“.
Предвид изложеното и на
основание чл.378 ал.4 т. 1 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия:
Старши сержант К.Г.К. от
военно формирование 46 700 – Сливен, роден на *** ***, постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 26.02.2019 год., във в.ф. 46 700 – Сливен,
като лице от денонощния наряд – дежурен по технически район № 2, умишлено
нарушил уставните правила на вътрешната служба, визирани в чл. 243 ал. 9 и чл.
314 т. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България в немаловажен случаи - престъпление по чл. 391 ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 000.00 (хиляда) лева, като го оправдава за обвинението в нарушение на
т. II и III от План за работа на дежурния по технически район №
2 и т. 4 от Правила за охрана на район № 2 на в.ф. 46 700 – Сливен.
Решението подлежи на
протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ, в петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.