Решение по дело №1612/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4253
Дата: 20 септември 2023 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20231110201612
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4253
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110201612 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Онлайндрес“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Р. С. С. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. Д. Г. от САК срещу наказателно
постановление № 991/30.11.2022 г., издадено от Х. К. Т. – директор на
дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ /ЗППР/ в
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на
основание чл. 230д от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 192, т. 2 ЗЗП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното наказателно постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно. Претендират се и извършените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Лила Деянова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени
бележки. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение №
991/16.09.2022 г., съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН от С. Т. Т. –
гл. експерт в дирекция в ЗППР при КЗП и в присъствието на Х. В. Д. –
свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 22.08.2022 г. в гр.
София, жалбоподателят „Онлайндрес“ ЕООД не е предоставил в КЗП
изискано от служители на ведомството становище с писмо № Ц-03-
7514/15.08.2022 г., изпратено на 15.08.2022 г. на електронна поща /ЕЛ.
ПОЩА/, в определения му петдневен срок, касателно постъпила жалба от
2
потребител.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 192, т. 2 ЗЗП,
като препис от същия е връчен на управителя на дружеството-въззивник при
условията на отказ на 24.09.2022 г. чрез служители на общинската
администрация в гр. Благоевград, което обстоятелство е удостоверено с
подписите на двама свидетели.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 991/30.11.2022 г. от Х. К. Т. – директор на
дирекция ЗППР при КЗП, с което на основание чл. 230д ЗЗП, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „Онлайндрес“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 192, т. 2
ЗЗП.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител
на дружеството-въззивник на 10.01.2023 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 15.01.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
3
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, както и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото му на защита.
В предходната фаза на административнонаказателното
производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение,
извоД. от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта.
Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на
правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния
административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието
на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да
установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на
фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното
административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени
средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган,
както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел
участие единствено при неговото съставяне.
В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40,
4
ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необхоД. наличието на
следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението,
всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа
на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен
орган, извън системата на администрацията към която принадлежи
актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това,
респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ
да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.
Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното
би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от
страна на администрацията, в частност на изискването за участие на
свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна
опора.
На следващо място – по делото не са представени каквито и да
било доказателства, че представляващият дружеството-жалбоподател е бил
редовно призован от административните органи с оглед съставянето на
АУАН, като в разказа на свидетеля Т. на етапа на съдебното следствие са
изложени твърдения за липсата на съхранен спомен дали призовката е била
връчена редовно. Действително, в административната преписка е приложено
известие за доставяне, от което е видно, че пратката е връчена на управителя
С. на 13.09.2022 г., но от същото не е ясна датата на описания документ с № Ц
03-7514, респективно дали в случая се касае именно за призоваване с оглед
привличане на юридическото лице към административнонаказателна
отговорност. Ето защо, съдът намира, че не са били налице условията,
визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, за съставяне на акт в
отсъствието на представител на нарушителя, което неминуемо е
рефлектирало неблагоприятно върху гарантираното му от законодателя право
на защита, доколкото е лишен от възможността да вземе участие при
повдигане на административното обвинение.
Независимо от изложеното, ако обсъдените процесуални пороци в
дейността на актосъставителя условно бъдат игнорирани, на етапа на
съдебното следствие не са събрани убедителни доказателства за редовното
връчване на писмо № Ц-03-7514/15.08.2022 г., с което служители на КЗП са
изискали в петдневен срок писмено становище от търговеца във връзка с
5
постъпила жалба от потребител. От разказа на свидетеля Т. в съдебната фаза,
както и от представените по делото писмени доказателства е видно, че
процесното писмо е изпратено с пощенски оператор на обявените в
ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на дружеството, но същото се е
върнало на 07.09.2022 г. с отбелязване, че пратката е непотърсена. Писмото е
било изпратено на 15.08.2022 г. и на електронна поща /ЕЛ. ПОЩА/, посочена
в общите условия на сайта на търговеца и в ТРРЮЛНЦ, но въпреки това
отново липсват фактически данни неговият адресат да е узнал за
съдържанието му същият ден. Дори напротив, изяснява се от приложената
към жалбата служебна бележка от ГДИН, че в периода от 28.07.2022 г. до
16:50 ч. на 18.08.2022 г. управителят Р. С. е бил задържан в следствения арест
т.е. хипотетично най-ранната възможна дата за узнаване на писмото е
18.08.2022 г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 23.08.2022 г.,
а това от своя страна мотивира извод и за несъответствие с възприетата от
органите на КЗП дата на твърдяното нарушение. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсват безспорни
доказателства за редовното уведомяване на представляващия юридическото
лице относно указанията на административните органи, в частност
изисканото от тяхна страна съдействие.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, като отделно от това отговорността на търговеца е
ангажирана в разрез с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в
брой сума в размер на 500,00 лв. за процесуално представителство пред
6
настоящата инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано
възражение за прекомерност, поради което КЗП следва да бъде осъдена да
заплати разноските в пълния претендиран размер.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с
ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 991/30.11.2022
г., издадено от Х. К. Т. – директор на дирекция „Защита на потребителите при
продажби от разстояние“ /ЗППР/ в Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, с което на основание на основание чл. 230д от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./
на търговско дружество „Онлайндрес“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Р. С. С. – управител е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
192, т. 2 ЗЗП, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Комисията за защита
на потребителите да заплати на търговско дружество „Онлайндрес“ ЕООД,
ЕИК ********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7