РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Сандански, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101174 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М. (Л.), с ЕГН-
**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от
САК, срещу „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., и срещу „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
П.Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно: за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., сключен
между В. Й. М. и ИзиАсет Мениджмънт“-АД, поради противоречие със закона-ЗПК, и
поради заобикаляне на закона-ЗПК, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, както и
евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.4 от договор за
паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., като неравноправна, с правно основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, и за установяване недължимостта на
сумата от 1500лв., съставляваща договорено възнаграждение на гарант по договор за
предоставяне на поръчителство № 4204052 от 15.07.2021г., сключен между В. Й. М. и
„Файненшъл България“-ЕООД, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и във вр. с чл.138 от ЗЗД.
В производството са приети за разглеждане предявените насрещни искове от „Изи Асет
1
Мениджмънт“-АД срещу В. Й. М. при условията на евентуалност, а именно: в случай на
уважаване на иска за обявяване недействителността на целия договор за паричен заем, за
осъждане на В. Й. М. да заплати сумата от 1289,26 лева, съставляваща разликата между
подлежащата на връщане, на основание чл.23 от ЗПК, главница и общо заплатените суми по
договора за паричен заем, а в случай на отхвърляне на иска за обявяване недействителността
на договора за паричен заем-за заплащане на сумата от 1700,44 лева, представляваща
незаплатената част от дължимата главница по договора за паричен заем, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и за
заплащане на сумата от 165,82 лева, съставляваща незаплатената част от дължимата
възнаградителна лихва по договора за паричен заем, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба В. М. твърди, че на 15.07.2021г. е сключила с „Изи Асет
Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № 4204052, като е договорено отпуснатия заем
да бъде в размер на 3000лв., а видът на вноската-месечна. Твърди се, че в договора е
посочен размер на ГПР от 49%., но не е ясно кои точно разходи се заплащат и как е
формиран ГПР. Твърди се, че договорът за паричен заем нарушава изискването на чл.11,
т.10 от ЗПК, тъй като отразената обща стойност на плащанията и ГПР са некоректни.
Твърди се, че в чл. 4 от този договор е уговорено, че потребителят следва да предостави
едно от следните три обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди
се, че на същата дата ищцата е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство № 4204052, по силата на който дружеството е поело
задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задълженията на ищцата, а
последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в
размер на 1500лв., която сума е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за заем. Твърди се, че съгласно договор за предоставяне на поръчителство ищцата
е следвало да предоставя дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД,
което е упълномощено от „Файненшъл България“-ЕООД да събира в негова полза сумите по
договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД и „Файненшъл България“-ЕООД са
свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“-АД е едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че в чл.4 от договора за паричен заем
кредиторът е въвел изисквания, на които да отговарят посочените в него видове
обезпечения, както и че по този начин кредиторът е целял да насочи потребителя към
обезпечение от одобрено и собствено на заемодателя дружество, каквото е „Файненшъл
България“-ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза
на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/
на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между
кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е
2
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение
сума е в размер почти половината от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се разпределя
като печалба в полза на едноличния собственик на капитала. По отношение на евентуалния
иск се твърди, че клаузата на чл.4 от договора за паричен заем е нищожна, като
неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негови изначално
непосилни задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се още, че с
разпоредбата на чл.4 от договора за паричен заем са нарушени нормите на
добросъвестността, тъй като търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето положение, като е осигурил допълнително
възнаграждение в своя полза чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. По
изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като
неоснователни. Същите оспорват твърдяната нищожност на договорите. Първият ответник
твърди, че с разпоредбата на чл.4 от договора не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Този ответник твърди, че не са
нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран и не е
по-висок от размера на законната лихва, като е посочена общата сума за плащане по
договора, а възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение.
Вторият ответник твърди, че е финансова институция с основен предмет на дейност-
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, и като такава е вписан в регистъра на БНБ
по чл.3а от ЗКИ, поради което следва да получава възнаграждение по всяка сключена от
него сделка. Твърди, че престациите по договора за предоставяне на поръчителство са
еквивалентни.
В насрещната искова молба се твърди от „Изи Асет Мениджмънт“-АД, че по силата на
договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г. то е предало на В. Й. М. сумата от
3000лв., а последната се е задължила да я върне, заедно с уговорената възнаградителна
лихва, която е в размер на 577лв., на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
357,70лв., платими на равни периоди и с падежи, указани в договора, като първата дължима
вноска е следвало да бъде заплатена на 17.08.2021г., а последната-на 14.05.2022г. Твърди се,
че общо заплатената до момента сума от В. М. възлиза на 1710,74лв., от която сума за
погасяване на главницата са отнесени 1299,56лв., и за погасяване на лихвата-411,18лв.
Твърди се, че незаплатените от В. М. суми са в следните размери:1700,44лв.-главница, и
165,82лв.-възнаградителна лихва.
Ответницата по насрещната искова молба е депозирала отговор, в който оспорва
исковете. Същата оспорва размера на задълженията. Твърди, че е заплатила на ищеца по
насрещния иск сума в общ размер на 2500лв., както и че са й правени удръжки от
възнаграждението й по гражданския договор, по който е работила.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
3
На 15.07.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и В. Й.
М. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем №
4204052, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от
3000лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 10 месеца чрез
12 месечни погасителни вноски в размер на 357,70лв., с дати на плащане посочени в
договора, като първата погасителна вноска е дължима на 17.08.2021г., а последната-на
14.05.2022г., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00%, и годишен
процент на разходите на заема- 47,91%., при което общата сума дължима от заемателя е
3577лева. По този договор дължимата договорна лихва е в размер на 577лева.
С подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума (чл.3
от договора). Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
На същата дата (15.07.2021г.) В. Й. М., в качеството си на потребител, е сключила с
„Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-
предоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на гарант, договор за предоставяне
на гаранция № 4204052, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за
плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД с
цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя
на гаранта възнаграждение в размер на 1343лв. В договора е предвидено, че
възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
134,30 лева на падежни дати посочени в договора, като първата падежна дата е 17.08.2021г.,
а последната-14.05.2022г., като плащането на възнаграждението се извършва по начините
установени в договора за паричен заем. В договора е посочено, че „Изи Асет
Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Съгласно чл.5 от договора за
предоставяне на гаранция, в случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията в
изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, гарантът има
право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта
задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху
платената сума, както и направените разноски.
И двата гореописани договора са подписани от М.Г. Я., действаща като представител на
„Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“-АД, като двете
4
търговски дружества имат и един и същ адрес на управление(справка в търговския
регистър).
За погасяване на процесния заем В. М. е заплатила общо 1742,33лева, от които главница
в размер на 1331,15лева и лихва в размер на 411,18лв., като тя е извършвала плащания и по
договора за предоставяне на гаранция, а именно: 671,50лв.-възнаграждение за гарант, 60лв.-
такси за събиране на вземането, и 168,71лв.-лихви за просрочие (представената справка за
плащанията и заключението на вещото лице).
От заключението на вещото лице е видно, че ГПР при сключване на договора за паричен
заем възлиза на 47,88%, като при изчисляването му не са включени суми за поръчителство,
както и че ако при изчисляването на ГПР се включи и дължимата по договора за
предоставяне на гаранция сума от 1343 лева, то ГПР възлиза на 217,38%.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и първия ответник са страни по договор за заем, а ищцата и втория ответник са
страни по договор за предоставяне на поръчителство, които договори са нищожни, поради
което не дължи възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответниците за недопустимост на предявените установителни искове са
неоснователни по съображенията изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.
По основателността на предявените от ищцата искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 15.07.2021г. между В.
Й. М. и „Изи Асет Мениджмънт“-АД е сключен договор за паричен заем № 4204052, а
между В. Й. М. и „Файненшъл България“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4204052 относно изпълнение на паричните задължения на В. М. към „Изи Асет
Мениджмънт“-АД по договора за паричен заем. Макар отношенията между заемателя и
заемодателя и между заемателя и гаранта да са регламентирани в отделни договори
/съответно в договор за заем и в договор за предоставяне на гаранция/ съдът намира, че се
касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно, поради което
следва да се разглеждат като едно цяло. Още повече, че се установи, че заемодателят и
гарантът са свързани лица и че възнаграждението на гаранта се заплаща на вноски по
договора за заем.
Сключеният между ищцата и първия ответник договор за паричен заем по своята
същност представлява договор за потребителски кредит, поради което за него важат
разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от
ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити,
един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към закона начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Установи се, че в договора за заем е посочен ГПР в размер на 47,91%,
както и че при изчислението му не е взето предвид възнаграждението, което заемателят
5
заплаща към гаранта. Съдът счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от
заемодателя, тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за заем, който
разход е известен на заемодателя. В тази насока съдът взе предвид, че в чл.4 на договора
задължително е предвидено заемателят да осигури обезпечение, като изхождайки от
краткия срок за осигуряването му, както и поставените условия към другите два възможни
вида обезпечения, заемодателят е целял насочване на потребителя именно към „Файненшъл
България“-ЕООД, което е свързано лице с него. Освен това, предвид факта, че двата
договора са сключени в един и същи ден и от едно и също лице на страната на заемодателя
и на гаранта, както и предвид отразеното в договора за предоставяне на гаранция, че
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение на гаранта, както и уговорения начин на това
плащане, то е естествено този разход за заемателя да бил известен на заемодателя.
Последният като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя относно
реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще имат
информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга за
периода на погасяване на кредита. Като не е взел предвид този разход при определяне на
посочения в договора размер на ГПР, заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а
това води до недействителност на договора за паричен заем по силата на чл.22 от ЗПК.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи иска на В. Й. М. срещу „ИзиАсет
Мениджмънт“-АД като прогласи нищожността на договор за паричен заем № 4204052 от
15.07.2021г., поради противоречие със закона-ЗПК. Съдът не следва да разглежда второто по
тежест посочено основание за нищожност на договора за паричен заем-заобикаляне на
закона, тъй като никоя сделка не може да е нищожна на повече от едно основание, като
заявените основания съдът разглежда като предявени при условията на евентуалност.
Поради уважаване на главния иск съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на клаузата предвидена в чл.4 от договора за паричен заем№
4204052 от 15.07.2021г.
Установи се, че по сключения между В. Й. М. и „Файненшъл България“-ЕООД договор
за предоставяне на гаранция № 4204052 е уговорено заплащане на възнаграждение на
гаранта в размер на 1343лв. Поради нищожността на договора за паричен заем №
4204052/15.07.2021г. ищцата не дължи уговореното възнаграждение на гаранта в размер на
1343 лева по договора за предоставяне на гаранция № 4204052/15.07.2021г., тъй като тази
нейна престация е лишена от основание, защото договорът за предоставяне на гаранция е
сключен за да обезпечи договора за паричен заем, т.е. обусловен е от него (явява се
акцесорен на договора за паричен заем). Предвид изложеното следва да се уважи иска на
ищцата срещу „Файненшъл България“-ЕООД за недължимост на договореното
възнаграждение на последния.
По отношение на насрещните искове на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД:
Поради уважаване на иска на В. М. за недействителност на договора за паричен заем №
4204052/15.07.2021г. следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност
насрещен осъдителен иск на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД за заплащане на сумата от
1289,26лв., съставляваща разликата между подлежащата на връщане главница и общо
заплатените суми по договора за паричен заем.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Установи се, че по договора за паричен заем №
4204052/15.07.2021г. чистата стойност на кредита е 3000лв, както и че срокът на договора е
изтекъл на 14.05.2022г. Установи се, от заключението на вещото лице, че по договора за
паричен заем В. М. е погасила общо сумата от 1742,33лв. Следователно, тя дължи на
„ИзиАсет Мениджмънт“-АД сумата от 1257,67лева, съставляваща разликата между
подлежащата на връщане главница и общо заплатените суми по договора за паричен заем.
До този размер насрещният иск следва да бъде уважен, а в останалата му част до
6
претендираната сума от 1289,26лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Възражението
на В. М., че тя е заплатила на ищеца по насрещния иск сума в размер на 2500лв. е
неоснователно, тъй като платената от нея сума над 1742,33лв. не е по сключения от нея
договор с „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, за да бъде приспадната, а е по сключения от нея с
„Файненшъл България“-ЕООД договор за предоставяне на гаранция (приемането от страна
на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД на суми, съставляващи възнаграждение на гаранта, е на
основание овластяване от „Файненшъл България“-ЕООД, т.е. „ИзиАсет Мениджмънт“-АД
действа за чужда сметка, а не за своя).
Относно разноските по делото:
С исковата молба В. М. претендира заплащане на направените в производството
разноски. Същата е направила разноски за платена държавна такса по иска срещу „ИзиАсет
Мениджмънт“-АД в размер на 60лв. и по иска срещу „Файненшъл България“-ЕООД в
размер на 60лв., както и за адвокатско възнаграждение на адвокат Б. З. в размер на по 500лв.
за всеки от двата предявени от нея иска. Възражението на ответниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е
ориентирано към минимума определен в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът не
разглежда искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в качеството му на
пълномощник на В. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като
същото се явява втори процесуален представител (взел участие в последното съдебно
заседание), а съгласно чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски за възнаграждение само на
един адвокат. Предвид изложеното и съобразно изхода на спора „ИзиАсет Мениджмънт“-
АД и „Файненшъл България“-ЕООД следва да заплатят на В. М. сумата от по 560лв. за
направени по делото разноски.
Ищецът по насрещния иск- „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, е направил искане за
присъждане на разноски. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на
51,57лв., както и за експертиза (заплатеното възнаграждение на вещото лице е в размер на
414лв., като съдът взема предвид само 3/4 от изплатената на вещото лице сума, или
310,50лв., тъй като само три от поставените четири задачи се отнасят до насрещния иск).
„ИзиАсет Мениджмънт“-АД е представляван по делото от юрисконсулт, чието
възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя на 180лв.
Предвид изложеното и съобразно изхода на спора В. М. следва да заплати на „ИзиАсет
Мениджмънт“-АД сумата от 528,79 лева за направени по делото разноски съобразно
уважената част от насрещния иск.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № 4204052 от
15.07.2021г., сключен между В. Й. М. с ЕГН-********** и „ИзиАсет Мениджмънт“-АД с
ЕИК:*********, поради противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Файненшъл България“-ЕООД, с
7
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, №
28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., и В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С.,
ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*, ап.**, недължимостта на сумата от 1343 лева (хиляда триста
четиридесет и три лв.), съставляваща договорено възнаграждение на гарант по договор за
предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г.
ОСЪЖДА В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., сумата от 1257,67лева (хиляда двеста петдесет и седем лв. и 67 ст.), съставляваща
разликата между подлежащата на връщане главница и общо заплатените суми по
недействителния договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендираната сума от 1289,26 лева.
ОСЪЖДА „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*,
ет.*,ап.** сумата от 560 лева (петстотин и шестдесет лв.) за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
П.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*,
ет.*,ап.** сумата от 560 лева (петстотин и шестдесет лв.) за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Г.Т.Т., сумата от 528,79 лева (петстотин двадесет и осем лв. и 79 ст.) за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8