№ 3238
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110150073 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. Й. В., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3531,96 лв. –
главница, представляваща стойност незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до изплащане на вземането, 581,69
лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., 18,98 лв. – главница цена на
услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 16.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 4,30 лв. - мораторна лихва
върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №65452/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответникът отговаря за заплащане на претендираните суми, тъй като е
потребител на топлинна енергия в качеството му на наемател на общинско жилище. Сочи, че
в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
1
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Нелбо “ ЕАД, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответника чрез
назначения му особен представител адв. И., в който исковете се оспорват като неоснователни
и недоказани. Ответникът оспорва обстоятелството, че за процесния период, а именно м.
05.2018г. – м. 04.2020г., имотът, находящ се в ****************, е бил негова собственост.
Излага доводи, че ищецът не представя никакви годни доказателства за обосноваване на
извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на ответника,
поради което счита, че не дължи неговото плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
С определение от 22.10.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Нелбо Инжнеринг“ ООД. Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото
разпределение е извършено според нормативните правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 65452/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.11.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
2
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Според дадените задължителни указания
за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г.,
постановено по тълк.д. № 2от 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая от събраните по
делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца, че ответницата е била
потребител на топлинна енергия по отношение на процесния период и имот в качеството й
на наемател на общинско жилище. Договорът между трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК. По делото е
приета като доказателство заповед за настаняване от 22.04.2002 г., издадена от кмета на
Район „Люлин:, въз основа на която Д. Й. В. и членовете на семейството й /син и дъщеря/ са
настанени в общинско жилище - ап. 78, находящ се в *****************. Приета като
доказателство е и молба-декларация от ответницата Д. Й. В., отправена до „Топлофикцаия
София“ ЕАД за открИ.е на партида на нейно име по отношение на жилището на посочения
адрес. В декларацията се съдържа изявление, че семейството на молителката се състои от
трима души. Декларацията съдържа подпис на подателката, който не е оспорен.
Впоследствие издадената обща фактура за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е
адресирана именно до ответницата, а издадените изравнителни сметки, приложени от
третото лице помагач, също са адресирани до този абонат на партидата. При това положение
като съобрази събраните писмени доказателства съдът намира, че ответницата в качеството
й на облигационен ползвател на процесния топлосбанден имот, разкрила партида на свое
име, има качеството потребител на топлинна енергия. С оглед на изложеното, съдът приема,
че посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с
3
топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно
задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка
услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е
било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като
писмени доказателства Протокол от 24.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот –
****************, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“
ООД, както и сключения договор от 23.10.2002 г. за монтаж на топлинни разпределители и
термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост. Видно от представените от него отчети за неосигурен достъп и
изравнителни сметки именно това дружество извършва дяловото разпределение в имота.
Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение- така и в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Представен и приет като
4
доказателство по делото е и сключен договормеджу топлопреносното дружество и
топлинния счетоводител от 03.06.2020 г., съгласно който „Нелбо“ АД /предишно
наименование на „Нелбо Инженеринг“ ООД/ се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. От представените и приети като доказателства по
делото документи от топлинния счетоводител се установява, както и от становището му, се
установява, че по отношение на процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна
енергия само за топла вода, тъй като абонатната станция с административен адрес
************* има централно топлоподаване само за битово горещо водоснабдяване. По
делото са приети като писмени доказателства протоколи за неосигурен достъп до имота за
отчитане на топломера за топла вода, както следва от 2 бр. от 2019 г. и 2 бр. от 2020 г., като в
протоколите от 2020 г. е отбелязано, че Д. В. отказва достъп. Приложен е и списък видно от
който в топлоснабдения имот живеят трима потребители на топла вода. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая не е осигурен достъп до имота за отчитане на индивидуалния топломер, поради което
и количеството топлинна енергия за топла вода е начислено на база броя потребители.
Видно от справката за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. общо изразходваната топлинна енергия е на цена 1 877, 75 лв. с ДДС. Видно от справката
за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. общо
изразходваната топлинна енергия е на цена 1561, 71 лв. с ДДС. Съдът намира, че тези суми
са релевантни към задължението за доставена топлинна енергия към процесния период, а не
издадените общи фактури от топлоснабдителното дружество, доколкото изравнителните
сметки отразяват реалното доставено количество топлоенергия. При това положение се
достига до извода, че за процесния период цената на доставена топлинна енергия до имота е
в общ размер от 3 439, 46 лв. Няма данни за плащане на задълженията от страна на
потребителя, такива твърдения нито са въведени, нито са представени доказателства. При
това положение искът следва да бъде уважен до размера от 3 439, 46 лв., а до пълния
предявен размер от 3 531., 96 да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
5
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стоиност се равнява на посочения от ищеца общ размер от 18, 98 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Неоснователно е възражението на ответника, че фактурите не били публикувани
в интернет, доколкото цитираните и действащи Общи условия между страните не
предвиждат такова задължение.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че за вземанията по за отоплителен сезон 2018г./2019 г. потребителят изпада в забава на
15.09.2019 г., а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2019
г./2020 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2020 г., видно от приетите като
доказателства общи фактури и посоченият в тях срок за плащане. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо
583, 44 лв. Доколкото предявеният иск е в по-нисък размер /581,69 лв./ и с оглед
диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
6
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,30 лв., начислена за
периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 65452/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 130,08 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 669,
05 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в
рамките на едно открито съдебно заседание.
Ответната страна е била защитавана от особен представител, поради което и не й се
дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес **************************** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Й. В. дължи на Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 3 439, 46 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г., 581, 69 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., 18, 98 лв. –дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 16.11.2021 г. до окончателно изплащане на
вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 65452/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3 439, 46 лв. до пълния
предявен размер от 3 531, 96 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 4, 30 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
02.11.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес **************************** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
130,08 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 65452/21 г. по описа
на СРС, 88 състав, както и сумата от 669, 05 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8