Решение по дело №1212/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 229
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20197170701212
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

  229/10.04.2020г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1212/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „Био Куел“ ЕООД – с. Лозица, общ. Никопол, обл. Плевен, чрез управителя С.П.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/06/1/0/02233/2/01/04/01 от 30.09.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен ( изх. № 01-153-2600/404/30.09.2019г.) и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1/07.10.2019г. в АУПДВ, с което на осн. чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а ал.1 и чл. 27 ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на дружеството е отказано второ плащане по Договор № 15/06/1/0/02233 от 25.04.2016г. в размер на 24 447,50 лв. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане  в размер на 24 447,50 лв., представляващо изплатено първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2018г.

Жалбоподателката, чрез адв. Я. от АК - София оспорва акта като незаконосъобразен, поради нарушение на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона и иска неговата отмяна. Сочи, че не е налице основание за връщане на дадената помощ. Счита, че стопанството е работило съобразно бизнес плана и в същото време са налице обстоятелства от изключителен характер, довели до погиването на птиците, които моли да бъдат съобразени. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Директора на ОД  на ДФЗ– Плевен, чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27 ал.3,4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

АУПДВ е връчен на 02.10.2019г. Жалбата е подадена на 16.10.2019г., видно от пощенското клеймо в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

„Био Куел“ ЕООД е бенефициент по сключен с ДФЗ Договор № 15/06/1/0/02233 от 25.04.2016г. за отпускане на финансова помощ в размер на 48 892 лв. по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.  След одобрение на заявлението за подпомагане и сключване на договора е получил първо плащане в размер на 24 447,50 лв.

С писмо изх. № 01-153-2600/555 от 12.12.2018г. ДФЗ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл.34 ал.3 от АПК.

Производството е открито във връзка с констатациите при извършване на административни проверки по чл. 36 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. след подадена заявка за второ плащане по договора и преди  получаване на второто плащане.

Заявката за второ плащане е подадена на 29.06.2018г.

При извършените административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на договорните задължения, респективно неспазване на разпоредбите на чл. 13 ал.8 вр. ал.1 т.4, ал.5, чл. 14 ал.4 и чл. 42 т.12  от Наредба № 14 от 28.05.2015г.

Съгласно чл. 36 от Наредба № 14 в срок до три месеца от подаване на заявката за второ плащане РА извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане, извършва проверка/посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявени данни, като резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план или изплаща одобрената финансова помощ в случай на одобрение.

Според чл.6 ал.1 от договора бенефициента се е задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 02.07.2018г.

 Заложените специфични цели и резултати в одобрения бизнес-план, посочени в Табл.7.1 колона „Б“ са най-късно до крайната дата на проверка средния списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане да бъде 3 бр. В таблица № 7, ред 11 „Специфични цели и резултати“ е поставил за цел – „Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството“ към периода на проверката на изпълнението на бизнес плана.

В Таблица № 7 „Специфични цели и резултати“, ред 1 е посочил „Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО)“ чрез  „Увеличаване броя на животните в стопанството“.

Съгласно чл.9 от Наредба № 14 общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро. Тя се предоставя за максимален срок пет години, при условие, че представеният към заявлението за подпомагане бизнес план е изпълнен точно. Според чл. 10 от същата наредба изплащането на помощта се извършва на два етапа – 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова площ; 2. второ плащане в размер на левовата равностойност до 12 500 евро – когато след извършена проверка РА установи точното изпълнение на бизнес плана. Чл.11 от наредбата гласи, че срокът за изпълнение на бизнес плана се определя в договора за предоставяне на финансовата помощ в съответствие със заложената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка.

Съгласно §1 т.32 б. „а“ от ДР на Наредба № 14 точно изпълнение на бизнес плана е точно изпълнение ( в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една от изброените дейности – изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици № 7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана.

При извършените административни проверки от справка на НАП (л.470) се установява, че бенефициентът към м. юли.2018г. разполага с персонал от 3-ма души – М. А. В. – гледач на пъдпъдъци, назначен на  18.05.2016г., Ж. И. Г. – работник поддръжка, назначен на 25.09.2017г. и М. К. С. – шофьор, назначен на 26.09.2017г.

С подадената заявка за второ плащане е заявено, че към 29.06.2018г. в стопанството се отглеждат 1186 бр. японски пъдпъдъка.

Според приложената счетоводна справка за ДМА към 31.12.2017г. е придобил 1502 бр. пъдпъдъка на 01.07.2015г. и според инвентарния опис на основните средства към 29.06.2018г. е разполагал с наличност от 1502 бр. Според удостоверението за регистрация на животновъден обект № 444/22.07.2015г. птицефермата е с капацитет за отглеждане на 1300 бр. японски пъдпъдъци, като обектът е одобрен с протокол от 22.07.2015г. от ОДБХ – Плевен. В регистъра на животните и животински обекти е декларирал към 22.07.2015г. – 880 бр. пъдпъдъци, а от 06.03.2018г. – собственикът е декларирал 1186 бр. пъдпъдъци (л.907).

При извършеното на 17.08.2018г.  посещение на място в стопанството на кандидата са установени 170 бр. японски пъдпъдъка и 40 бр. новоизлюпени пъдпъдъка на една седмица, удостоверено в съставен от експертите протокол от проверката на място, връчен на бенефициента. Предоставено е писмено обяснение от управителя на дружеството, че поради застаряване на пъдпъдъците в момента се извършва люпене и след около два месеца се очаква наличността да бъде възстановена.

С уведомително писмо Изх. № 01-153-2600/555 от 12.12.2018г. на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 от АПК бенефициента е уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че на осн. чл. 38 ал.1 т.2 и т.4 и т.9 и чл. 36 ал.1 т.3 вр. §1 т. 32 от ДР на Наредба № 14 бенефициентът няма право да получи второ плащане по чл. 10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл. 10 т.1 първо плащане по договора, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на  4000 евро, измерен в СПО и когато не е поддържал съответствие с критериите, по които проектът му е бил оценен най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверката на неговото изпълнение.

Като фактическо основание в писмото се сочи, че в резултат на извършената административна проверка е установено, че бенефициента не е увеличил с договорената стойност средно-списъчния брой на персонала, планираното увеличение е 3 бр. към датата на изпълнение на бизнес плана, която дата е 29.06.2018г., спрямо датата на кандидатстване за подпомагане. Съгласно Методика на изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от НСИ средно-списъчния брой на персонала е 2,35333.

На следващо място към момента на кандидатстване в бизнес плана е посочил, че отглежда 880 бр. пъдпъдъци, но при извършено посещение на място на 17.08.2018г. е установена наличност от 170 бр. пъдпъдъци и 40 бр. новоизлюпени пъдпъдъка на една седмица.

Посочено е, че съгласно чл. 9 ал.2  и чл. 10 т.2  вр. § 1 т.32 от ДР на Наредбата финансовата помощ се предоставя за максимален срок пет години при условие, че представеният към заявлението за подпомагане бизнес план е изпълнен точно. При неизпълнение на бизнес плана РА  прекратява договора, а общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде Акт за установяване на публично държавно вземане е 24 447.50 лв.

Дадена е възможност на кандидата за възражения по основателността и размера на публичното задължение.

С подаденото възражение счита за законово необоснован извода за неизпълнение на бизнес плана. Не се оспорват фактическите констатации, но се твърди, че птиците са погинали в периода от един месец преди проверката, както и че са предприети незабавни действия по възстановяване и обновяване на птиците, което изисква време. Прилага като доказателство анкетна карта за регистрация на земеделски производител, в която е декларирал отглеждания брой пъдпъдъци  за 2016г. – 880 бр. ,  за 2017г. – 920 бр. и за 2018г. – 1186 бр. По отношение на средносписъчния брой на персонала възразява, че от стартирането на бизнес плана през м. септември 2017г.   към деня на проверката не е изминала една календарна година, за да се говори за неизпълнен бизнес план. При стартирането на дейността е назначен един работник, а през месец септември 2017г. в дружеството има назначени трима служители. Поискал е извършването на втора проверка на място.

На 19.04.2019г. е извършена втора проверка на място в стопанството на кандидата, при която е присъствал упълномощен представител и са намерени 934 бр. пъдпъдъци. Според съставения контролен лист и дадени от упълномощеното лице обяснения, гледачът е продал на съседите пъдпъдъци без документ за продажба, а след приключване на проверката и напускане на животновъдния обект гледачът е донесъл кафез с пъдпъдъци, незнайно откъде, като същите не са били преброени и включени в общата бройка, тъй като не са се намирали в животновъдния обект при извършване на преброяването. За останалите двама служители при проверката е заявено, че са в отпуск, но не са представени документи, които доказват твърдението.

Поискана е информация и от ОДБХ – Плевен за проверка на твърдението за настъпила смъртност при птиците. ОДБХ – Плевен е извършила собствена проверка на място в стопанството на 19.04.2019г., при която са установени в наличност 995 бр. възрастни пъдпъдъци, разположени в 5 реда клетки, на четири етажа. При документалната проверка собственикът на обекта не е представил никакви регистри, дневници и документи. За проверявания период от дата 06.03.2018г. до 19.04.2019г. няма подадени писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар и до официалния ветеринарен лекар на община Гулянци за настъпила повишена смъртност на отглежданите птици, довела до намаляване на броя им. В тази връзка е съставен акт за административно нарушение за неспазване на изискванията на чл. 132 ал.1 т.5 и т.24 от ЗВМД за неуведомяване на ветеринарния лекар за настъпила смъртност на птиците.

Горните фактически констатации се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел Митко Асенов Великов – гледач в стопанството, който е присъствал при проверките и заявява пред съда, че броят на пъдпъдъците и при трите проверки е бил намален, поради  висока смъртност, но не е бил уведомен ветеринарния лекар. Това дава основание да се приеме, че декларираните данни, че към датата на подаване на заявката за второ плащане – 29.06.2018г. в стопанството се отглеждат 1186 бр. пъдпъдъци, не се потвърждава и при трите извършени проверки на място. Не е водена документация и никъде не е удостоверено съобразно законовите изисквания за настъпила смъртност при птиците, не е уведомен и ветеринарния лекар, както изисква ЗВМД. Поради това твърдението за намаляване броя на птиците, поради настъпила смъртност, не може да се приеме за доказано.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 14срокът за изпълнение на бизнес плана се определя в договора за предоставяне на финансовата помощ в съответствие със заложената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка - чл. 34 от наредбата. Според чл. 6 ал.1 от договора бенефициента се е задължил  да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 02.07.2018г. Подал е заявлението си за второ плащане на 29.06.2018г. , където е заявил изпълнение на бизнес плана – заложен средно-списъчен брой на персонала от 3 бр. и увеличение на размера на стопанството чрез увеличаване броя на животните – на 1186 бр.

Според бизнес плана средно-списъчният брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане е следвало да бъде 3 бр., за да се изпълнят заложените цели за създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството към периода на проверката на изпълнението на бизнес плана.  Към датата на подаване на заявката за второ плащане 29.06.2018г. т.е. от м. юни 2017г. до м. май 2018г. вкл. е под 3 бр., съгласно методиката на НСИ – ССБ – 2,358333 бр. персонал, с което не е изпълнено заложеното в бизнес-плана условие.

Не е изпълнено и заложеното условие за увеличаване на икономическия размер на стопанството, чрез увеличаване броя на отглежданите животни.   

Неизпълнението на заложените в бизнес плана специфични цели и резултати, посочени в таблица №7 (колони Б и В) е основание да се откаже изплащането на финансовата помощ съгласно чл. 36 ал.1 т.3 вр. §1 т.32 от ДР на Наредба № 14. А на осн. чл. 38 ал.1 т.2 вр. чл. 9 и чл. 10 от същата наредба неизпълнението на бизнес плана е и основание да се откаже второ плащане по чл. 10 т.2 на бенефициента и той дължи връщане на полученото по чл. 10 т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва върху него, изчислена за период, посочен в договора, в случая от 29.06.2018г. т.е. от датата на неизпълнението съгласно чл. 17 ал.1 от договора.

С процесният акт едновременно е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договора и същият е прекратен на осн. чл.24 ал.2 т.4 от него, поради виновно неизпълнение и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо изплатеното първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2018г.

Актът е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Плевен.

Неправомерно получени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, респективно административен договор, са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК. Съгласно чл. 165 и чл. 166 от ДОПК те се събират и установяват по реда и от органа, определен в специален закон. А ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

В случая  съгласно чл. 27 ал.3 ЗПЗП РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Съгласно ал.5 вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Ал.7 гласи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6 за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

На осн. чл. 20а  ал.6  ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ – РА е делегирал правомощията си по ал.5 на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност със Заповед № 03-РД/2700/24.07.2019г., с която ги оправомощил да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал.2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.

В случая се касае за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатеното първо плащане по договора за финансиране от средства от европейските земеделски фондове, което подлежи на връщане с АУПДВ, свързано  с отказ по подаденото заявление за второ плащане по договора, поради неизпълнение на договора и условията по него, по който е получено първото финансиране.

Актът е издаден от компетентен орган и в рамките на делегираните правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща посочване на фактическите и правни основания. Спазен е приложимият ред по АПК за издаване на акта, като на заинтересованото лице е дадена възможност да участва в производството, като е уведомено за започването му, подало е писмени възражения, които са обсъдени от органа в мотивите на акта. В хода на производството са събрани необходимите доказателства, като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства. Правилно е приложен материалния закон и е съобразена целта на закона за подпомагане на земеделски производители, които изпълняват точно поетите договорни ангажименти с европейско финансиране.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв., тъй като делото е приключило в едно съдебно заседание.

Предвид предмета на делото, свързан с управлението на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони на осн. чл. 27 ал.6 вр. чл. 1 ал.2 от ЗУСЕСИФ за производството е дължима държавна такса в размер на 1% от материалния интерес, който включва подлежащото на връщане първо плащане и отказаното второ плащане по договора или общо в размер на 48 895 лв.,  т.е.  д.т. е в размер на 490 лв. Жалбоподателят е внесъл д.т. в размер на 245 лв. и следва да бъде осъден да доплати дължимата за съдебното производство държавна такса от 245 лв. по сметка на съда.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Био Куел“ ЕООД – с. Лозица, общ. Никопол, обл. Плевен, чрез управителя С.П.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/06/1/0/02233/2/01/04/01 от 30.09.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен ( изх. № 01-153-2600/404/30.09.2019г.) и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1/07.10.2019г. в АУПДВ, с което на осн. чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а ал.1 и чл. 27 ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на дружеството е отказано второ плащане по Договор № 15/06/1/0/02233 от 25.04.2016г. в размер на 24 447,50 лв. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане  в размер на 24 447,50 лв., представляващо изплатено първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2018г.

ОСЪЖДА „Био Куел“ ЕООД – с. Лозица, общ. Никопол, обл. Плевен, представлявано от управителя С.П.Д. да заплати на ОД на ДФЗ – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА „Био Куел“ ЕООД – с. Лозица, общ. Никопол, обл. Плевен, представлявано от управителя С.П.Д., да заплати по сметка на Административен съд Плевен дължимата държавна такса за производството в размер на 245 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/