Разпореждане по дело №99/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивни жалба от двете страни по делото против решение № 5355/15.7.2010 г., по гр.д. 0 2272 по описа за 2008 г. на Районен съд – Б..

Постъпила е жалба от З. и Д. Л., с която сочат, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие със събраните по делото доказателства, като при постановяването му е нарушен материалният закон. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Районен съд е приел, че на В. Л. е отстъпено право на строеж на жилищен етаж, предмет на иска по чл. 108 ЗС, както и на зимнично помещение. Този извод, според жалбоподателите е в противоречие със заключението на експертизата и със съдържанието на самия нот. акт за суперфиция № 66/1967г.

Твърди се, че незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата е и изводът на Районен съд, че е учредено на В. Л. право на строеж на първи жилищен етаж приравнявайки го на първи жилищен етаж по нот. акт за суперфиция. Твърди се, че техническите книжа и документи доказват, че строителството не е извършено от В. и Х. Л., тъй като те са на името на Й. Ш.. Въпреки, че РС е приел, че към 67г. не съществева понятие приземен етаж е приравнил прехвърления им жилищен етаж на зимничен. Съдът не е съобразил, според жалбоподателите, гласните доказателства установяващи съществуването на приземен жилищен етаж към момента на суперфицията. Тези незаконосъобразни изводи от РС са довели и до другия незаконосъобразен извод, според който И. Ш. е изградил втори жилищен етаж, съобразно учредената му суперфиция. Сочи се от Л., че И. Ш. е следвало да изгради трети жилищен етаж. За този етаж обаче нямало одобрен проект. В подкрепа на становището си Л. сочат, че при сделката за покупко- продажба между първите двама и останалите ответници е представен същия този нот. акт за суперфицията, но при покупко- продажбата не е изписано, че се касае за първи жилищен етаж над приземния. За това правят извода, че е продаден етаж на който те не се били собственици. В тази връзка сочат, че не са взети предвид гласните доказателства установяващи, че родителите на З. Л. са изградили цялата жилищна сграда, а В. и Х. не са осъществили учредената им суперфиция, а са допуснати от родителите да живеят в имота, след неговото изграждане. Посочени са съображения и за неоснователността на извода на съда, за придобиване имота по давност.

В отговора по тази жалба Л. сочат, че доводите са неоснователни и не почиват на закона, в която насока са изложени съображения, че съвкупният анализът на доказателствата сочат, че направените от РС изводи са законосъобразни. В тази насока са изложени конкретни съображения.

В жалбата си Лазарови сочат, че са несъгласни със становището на съда, което е оставено без разглеждане като недопустимо искането за отмяна на нот акт № 69/ 92г., както и че не са им присъдени направените разноски по делото.

Жалбите са допустими, но по същество неоснователни.

Окръжният съд като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания акт счита за установено следното:

РС е отхвърлил като неоснователен предявения от З. и Д. Л. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, В., Х., Е. и Б. Л., че ищците са изключителни собственици на недвижимм имот с идентификатор 04279.615.193.1.1., ведно с голямото зимнично помещение със застроена площ от 20 кв.м., изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, като по документ за собственст имота представлява първи /приземен/ жилищен етаж от жилищната сграда, изградена в имот пл. № 473 в кв. 32 по плана на Б. за ІІ и ІІІ м.р., действащ към 1992 г. и осъждането на ответниците да предадат на ищците владението му.

Оставил е без разглеждане като процесуално недопустими по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК както искането на ищците за отмяна на нотариален ак 110/2008 г., така и искането на ответниците за отмяна на нотариален акт № 69/92 г.

Установява се следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 69/1992 г. родителите на ищцата – Й. и З. Ш. са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на ищцата З. Л. следния свой недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: 5 зимнични помещения, І – първи /приземен/ жилищен етаж, ІІ - втори жилищен етаж и мансарден етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. № 473, в кв. 32, ведно с гараж. Приобретателката на имота, заедно със съпруга си, тъй като е придобит по време на брака - предявяват иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на І – първи /приземен/ жилищен етаж. Твърдят, че този етаж е идентичен на приземния етаж, визиран в нотариален акт № 66/1967 г. С този нотариален акт Й. Ш. е отстъпил на другите си две деца на сина си И. Ш. и на дъщеря си В. Л. безвъзмездно и безсрочно да надстроят приземния етаж на съществуващата жилищна сграда с още два етажа. Видно от съдържанието му, че надстрояването на етажите ще се извърши по одобрения архитектурен план и бъдещия строеж и съществуващия, тримата договарящи реално си го поделят по следния начин: 1. целият съществуващ приземен етаж, средното зимнично помещение от пристройката и целия таван с правата на надстрояване само ако за в бъдеще се разреши с надстрояване и друг етаж ще бъде само на бащата – Й. Ш.; Целият първи етаж и голямото зимнично помещение от пристройката ще бъдат собствени само на В. Л.; А целия втори етаж и по-малкото зимнично помещение, което е до средното- ще бъдат собствени само на И. Ш. – така според р.ІІІ, т. 1 от НА. В т. 2 на същия раздел от цитирания нотариален акт буквално е посочено, че "понеже по плана се предвижда и пристрояване към съществуващия приземен етаж – и с пристройката и съществуващия – образуват цялостен приземен етаж - който в дял се дава на бащата Й. С. Ш., затова той ще извърши пристрояването;А върху така осъществения приземен цялостен етаж – ще се надстроят други два - първи и втори етажи, реално поделени, както се описаха по-горе;" т.е. в т. 1.

Ишците твърдят, че по този нотариален акт приземния етаж е етажа, над зимничните помещения, образуван от съществуващата изцяло сграда и пристрояването на второто ниво; първи етаж е следващия, за който е предвидено надстрояване и е поставен в дял на В. Л., а за етажа на И. Ш. не е предвидено изграждането му по плана на застрояване от 1967 г., действал към датата на суперфицията 14.11.1967 г.

Настоящият състав обаче не споделя този твърдян от тях фактически довод. С протокол № 10/16.5.1967 г. от заседание на съвета по ПИНМ е взето решение № 1 за съгласуване на ЧКЗП, като в процесния имот е предвидено да се извърши “пристройка към съществуващата сграда до 10 м. в дълбочина и надстрояване на втори етаж”. Този протокол е цитиран в заповед № 331/29.5.1967 г. на председателя на ОНС-Б., с която е одобрен ЧКЗП. Така е и в одобрения архитектурен проект от 1967 г. отнасящ се до предвиденото пристрояване и надстрояване, в който съществуващото като изградено на място е със защриховани страни. В тези документи никъде не се сочи етажността на съществуващата сграда, нито съдържат характеристика, че се касае до приземен или първи етаж, чието пристрояване е предвидено по ЧКЗП до 10 м. в дълбочина. Тройната експертиза е констатирала, че в кадастралния план от 1955 г. съществуващото в процесния имот пл. № 2531 застрояване е отразено като едноетажно застрояване /вж.приложение № 2 към експертизата/. Експертите са посочили на база всички тези документи, че съществуващата в имота сграда е била на две нива - първи етаж и стаи на ниво зимничен етаж. Предвидено е по архитектурния проект, одобрен на 2.9.1967 г. да се извърши пристрояване към съществуващите две стаи с три помещения на първо ниво - посочено в проекта като кота -2.40, две от които помещения са обозначени в проекта като мазета, а на третото помещение предназначението му не е обозначено; пристрояване на първия етаж с една стая, кухня, санитарен възел и стълбищна клетка, посочени във вертикалния разрез на кота 0.00; и надстрояване върху така оформения етаж на кота 0.00 с още едно жилищно ниво на кота +2.90 т.е. надстрояване на втори етаж като се оформи и общо таванско подпокривно пространство на кота +5.80. Отразеното като съществуваща сграда в архитектурния проект от 1967 г. се подкрепя от всички разпитани по делото свидетели. Св. М.Н., ангажиран като майстор за пристрояването на етажа на кота 0.00 сочи, че “къщата е била на един етаж с 2 стаи”; св. К. С. долу две стаички, над тези имаше построени още две стаи с коридор; св. В. Т.“къщата бе на един етаж и мазе”, “на етажа имаше кухня и една голяма стая”; св. Н.В. класен ръководител на ищцата З. от 1968 г, която в това си качество е посещавала дома и която също сочи, че родителите и З. са живеели на първия етаж, който е имал “две стаи и коридор”, “Отдолу се виждали малки прозорчета. Всички те сочат за двете нива на съществуващата сграда към 1967 г.

Съдът счита, че ищците неправилно анализират нотариалния акт за суперфиция за обосноваване на твърдението си, че приземния етаж, включва както цялата съществуваща застройка на двете й нива към оня момент така и предвиденото пристрояване на 10 м. в дълбочина на второ ниво, а първи и втори етаж са етажите, които ще се надстроят над приземния /според тях/ етаж, като плана не предвижда изграждане на втория. Този анализ обаче не държи сметка, че страните, видно от нотариалния акт са уреждали отношенията в рамките на съществуващата и предвидената по плана, а не извън него, застройка.

Затова и твърдението на ищцата, че брат й И. Ш. е получил в дял етаж извън предвиденото с плана застрояване е несъстоятелно и голословно; то не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Затова неоснователно в контекста на това твърдение се застъпва становището, че на сестра й В. Л. със същия нотариален акт е даден първи етаж, който следва да се счете, че е етажа, построен над наречения в нотариалния акт приземен етаж, а по предвиденото с плана надстрояване този първи по договора етаж на В. Л. се явява втори.

В договора за суперфиция договарящите сочат, че приземният етаж остава в дял на бащата. Същият нотариален акт е представен при изповядване на сделката – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който на ищцата е прехвърлен процесния имот посочен в сделката като "І първи /приземен/ етаж". В тежест на ищцата е да докаже, че прехвърления й етаж е идентичен на приземния етаж по нотариалния акт № 66/67 г. и че именно той се владее от ответниците. От направената преценка на доказателствата обаче не се установява тази идентичност. За това че пристроеното към второто ниво на съществуващата сграда на кота 0.00 не е част от приземния етаж е видно от гласните доказателства на св. С. и Т., които сочат, че е извършено не от Й. Ш. а от Х. Л. – съпруг на ответницата В. Л.. Доказателства за противното не са събрани. Следователно семейство Л. е реализирало учреденото им право на суперфиция.

От така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, според който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, за неоснователен. Ищцата не установи, че е собственик на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на І първи /приземен/ етаж. Не се установи, че притежавания от нейния праводател приземен етаж е идентичен на етажа, владян от ответниците, който първите двама като собственици вследствие на осъществена от тях суперфиция са прехвърлили на другите двама ответници, които са техни деца. По повод спора на страните дали процесния прехвърлен етаж е приземен или първи и кой следва да е втори етаж, според съда в настоящия случай следва да се изхожда не толкова от определящите ги за това технически правила и норми, а да се съобрази приоритетно изявената в сделките воля на страните.В случая това е волята, обективирана в нотариалния акт № 66/67 г. На ищцата баща й е прехвърлил притежавания от него приземен етаж, който обаче не е идентичен на първи етаж, за който на Л. е учредена суперфиция. Ето защо съдът счита, че правилно и законосъобразно с постановеното решение Районният съд е отхвърлил като неоснователен иска на Л. срещу Л. по чл. 108 от ЗС .

Доводът на жалбоподателя за необоснованост на приетия от РС факт, според което в приземния етаж се включва не изцяло съществущата сграда към 1967 г., а само съществуващите на първо ниво стаи, предвид нотариалния акт за суперфиция, е правилен. Това обаче не може да обоснове - предвид отчертания от страните предмет на делото, различен от направения извод за недоказване от ищците на правото си на собственост върху процесния обект. Този факт сам по себе си, при положение на приетото от съда, че пристроеното на това ниво е в изпълнение на суперфицията в полза на Л., не може да обоснове различен от направения извод.Той би имал значение при спор за възможността съгласно техническите правила и норми да са самостоятелни обекти обозначените единствено от самите страни и само в нотариалния акт за суперфиция като приземен и първи етаж. В тази насока твърденията на ищците са в друг аспект, а именно че цялата съществуваща сграда към 1967 и пристроеното към нея на двете й нива се включват в обекта, наречен в изповяданите сделки, обективирани в нотариалните актове от 1967 г. и 1992 г. като приземен етаж.

РС в мотивите си незаконосъобразно е приел, че ответниците са собственици едновременно на основание договор за суперфиция и давностно владение, тъй като след като е счел, че са собственици на едно придобивно основание, то те не следва да са собственици и на друго основание – давност – защото е нелогично да се придобива, собствен имот. Това обаче в случая не повлиява върху крайния резултат, който Окръжният съд намира за законосъобразен.

Настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционният съд, с които е оставил без разглеждане, както претенцията на ищците за отмяна на нотариален акт № 98/2008 г., с който е изповядана сделката покупко продажба на процесния обект между ответниците; така и искането на ответниците за отмяна на нотариалния акт№ 69/92 г. в частта, с който ищците твърдят че им е прехвърлена собствеността върху процесния обект. Допълнителен аргумент към съображенията на РС по отношение искането на ответниците за недопустимостта му е това че същите не са предявили насрещен иск, последица от който при наличие и на останалите посочени от РС условия, визирани в чл. 537, ал. 2 от ГПК, се отменя. Само предявения иск, а не направеното възражение за недействителност има за последица отмяна на нотариален акт. В подкрепа на този извод е и чл. 298, ал. 4 от ГПК, в който се сочи, че решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Затова Окръжният съд не обсъжда довода на Л. за неразглеждането на направеното от тях възражение за относителна недействителност на сделката от 1992 г., тъй като с него обосновават необходимостта от произнасяне по същество по искането им за отмяна на нотариалния акт.

Довода в жалбата на Л., че договора за адвокатско възнаграждение следва да се счете за списък по см. на чл. 80 от ГПК, е несъстоятелен. Законодателят когато е посочил за необходимостта от списък на разноските, за да се присъдят същите е имал предвид изготвен от страната документ, в който да се посочат всички, направени от тях разноски по делото. След като се твърди, че такъв не е изготвен съотв. представен пред РС, то настоящият състав на основание чл. 80 ГПК, счита жалбата в тази й част за недопустима. В настоящата инстанция е направено искане и се представя списък, като съдът намира за основателно присъждането на направените разноски само пред въззивния съд, в размер на 2 015 лв., от които 2000 лв. за адвокат и 15 лв. държавна такса. Съдът счита, че първоинстанционият съд неправилно е указал на Л. по жалбата да внесат 240 лв. Касае се до жалба против решение в частта му имаща характер на определение, за което се дължи държавна такса от 15 лв. на основание чл. 19 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 80 и чл. 271, чл.1 от ГПК,Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 5355/15.7.2010 г., по гр.д. 0 2272 по описа за 2008 г. на Районен съд – Б..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л., тримата с адрес Б. У."Т. А." № 1., .1 и Б. Х. Л. в частта й за неприсъждането им на разноските пред Районния съд.

ОСЪЖДА 3. Й. Л. и Д. Т. Л., двамата от Б., У.”Т. А." № 1., .З да заплатят на В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л., тримата с адрес Б. У."Т. А." № 1., .1 и Б. Х. Л. гр.Я., У."Ц. И. А." № 2, вх."Б", .1, А. направените от тях разноски пред Окръжния съд в размер на 2 015 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: