Решение по дело №753/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 220/18.02.2025г., постановено по АНД № 5029/2024г. по описа на РС - гр. Пловдив, ХVI н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 995 от 21.08.2024г. на Зам.кмет на „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/ 18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ***, представлявано от М. Л. Б., на основание чл. 50 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата.

Жалбоподателят Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез юрисконсулт П., иска да се отмени решението и да се потвърди НП. Излага доводи за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба „Бурнарски“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат С. моли да се остави в сила обжалваното решение. Излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 995 от 21.08.2024г. на Зам.кмет на „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „Бурнарски“ ЕООД, на основание чл. 50 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителната, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата.

От фактическа страна в хода на въззивното производство е установено, че на 27.06.2024г. в гр. Пловдив, при извършена проверка, преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“, находящо се на [улица], ъгъл с [улица], място номер *, стопанисвана от„Бурнарски“ ЕООД, около 00.15ч. е в работен режим и извършва търговска дейност. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата. Съставен е АУАН,а въз основа на него и обжалваното НП.

За да го отмени, районният съд е приел, че от описанието на нарушението не става ясно дали по отношение на „Бурнарски“ ЕООД изобщо е било издадено разрешение за поставяне на преместваем обект и с какви параметри е било това разрешение – стационарен или мобилен преместваем обект, място, срок. От тук е прието, че съдът е в невъзможност да извърши проверка дали този обект действително е бил мобилен преместваем обект по смисъла на разглежданата наредба. Прието е още, че описанието на местоположението на обекта не съвпада с хипотезите по приложимата наредба, според която не се допуска поставянето на преместваеми обекти върху уличните платна и паркинги, освен в случаите на ал. 6 – когато преместваемите обекти се разполагат върху улични тротоари и други елементи на градската транспортна инфраструктура. Според направеното описание обектът бил поставен на уличното платно, каквото наредбата забранява, а разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата изисквала вдигане на мобилния преместваем обект именно от мястото за което има издадено разрешение да работи след приключване на работния ден. Това според районния съд внася неяснота и несъответствие между приложимите норми и вмененото нарушение. Посочва се още, че е налице терминологична неточност при използването на понятието „преместваеми каравани“ и понятието „мобилния преместваем обект „Хладилно съоражение за сладолед“. От тук е прието, че са налице съществени процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Мотивирано е още, че при описание на нарушението е посочено, че обектът не е прибран, като под „не е прибран“ може да се приеме, че обекта не е преустановил дейност, а според Наредбата „не е вдигнат“ изисква именно преместваемия обект да бъде преместен от мястото на което е дадено разрешение за извършва някаква дейност. Това също е прието като неяснота относно фактическия състав на нарушението. По отношение на приложената санкция е посочено, че няма обоснованост защо е наложен именно този размер на наказание,вместо минималния такъв в размер на 100лв.

Решението е правилно. Касационния съд споделя изложените мотиви относно наличието на неясноти при описанието на нарушението, които е приел като съществени процесуални нарушения, както и относно необосноваността на размера на наложената санкция.

Отделно от това, с оглед възраженията на ответника по касационната жалба, при служебна проверка се установява, че приложимата норма от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, а именно чл.9,ал.5, която е приета за нарушена с обжалваното НП, е отменена с постановяването на Решение № 4063 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2025 г., II о., което оставя в сила Решение № 10580 от 4.12.2024 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1025/2024 г.

Когато ВАС отмени подзаконов нормативен акт (или част от него – отделна разпоредба от наредба) с решение по чл. 185 и сл. от АПК, действието на нормата се прекратява от влизане в сила на решението на ВАС. Когато отмяната е по процесуални основания, каквото е в случая, видно от цитираните съдебни решения, нормата се счита за незаконна и невалидна от самото начало.

Санкция, наложена въз основа на разпоредба, която е отменена с влязло в сила съдебно решение означава, че НП е издадено въз основа на незаконосъобразен акт и няма правно основание за налагане на административното наказание. Правното основание е отпаднало, а нормата, създаваща дължимото правило за поведение, което се твърди да е нарушено, е била незаконосъобразна и невалидна още от момента на създаването ѝ – т.е. никога не е породила валидно правно действие. Тоест, Наказателното постановление е издадено въз основа на невалидна норма, което го прави незаконосъобразно, защото административнонаказателната отговорност може да се носи само въз основа на валиден нормативен акт (чл. 1 от ЗАНН: "Не се налагат административни наказания освен в предвидените от закона случаи.").

Тъй като съдът е задължен служебно да приложи отменителното решение, това налага да се приеме наличието на абсолютно основание за отмяна на НП.

Ето защо решението на районния съд ще се остави в сила, а излагането на мотиви по останалите възражения е безпредметно.

За разноските :

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационното производство, които според представените доказателства и списък на разноските са в размер на 400 лв.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/18.02.2025г., постановено по АНД № 5029/2024г. по описа на РС - гр. Пловдив, ХVI н.с.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ***, представлявано от М. Л. Б., сумата от 400/четиристотин/ лева разноски.

 

Решението е окончателно.