Р Е Ш Е Н И Е
№ 190/15.06.2018г.
гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
I състав
На
деветнадесети април Година 2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател : Людмила
Пейчева
Членове:1. Капка Павлова
2.Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдия Капка Павлова, гражданско дело № 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена
от С.С.Л. против решение № 228 от 05.01.2018г., постановено по гр.д.№999/2016г.
по описа на РРС. Със същото жалбоподателката е осъдена да заплати солидарно с
лицата Н.А.В. и В.С.В. на „Обединена българска банка” АД суми,
дължими съгласно договор за предоставяне
на потребителски
кредит с обезпечение от 07.12.2010г, а
именно - 10 451,26лв. главница, договорна
възнаградителна лихва за периода от 07.11.2014г. до 14.11.2016г. в
размер на 390,06ллв., договорна наказателна лихва в размер на 2 197,19лв.,
дължима за периода от 07.11.2014г. до 14.11.2016г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.11.2016г. Моли
се същото да бъде отменено по отношение на жалбоподателката и
въззивният съд да постанови ново такова, с което да отхвърли предявените против
нея искове.
Излагат се съображения за необоснованост на постановеното решение и
неправилно приложение на материалния закон.
Въззиваемото
дружество е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки
проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед
събраните по делото писмени доказателства намира за установено и доказано
следното:
Пред районния съд е подадена искова молба, с
която се моли ответниците Н. А.В., В.С.В.
и С.С.Л. /с настояща фамилия М./ да заплатят солидарно на „Обединена българска банка” АД, гр.София
сумите 10 451,26лв.
главница, 390,06лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 07.11.2014г. до 14.11.2016г.,
договорна наказателна лихва в размер на 2 197,19лв., дължима за периода от
07.11.2014г. до 14.11.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска – 16.11.2016г., дължими по договор за предоставяне
на потребтилески кредит с обезпечение от 07.12.2010г. По отношение на ответницата С. С. М.
се излагат твърдения, че същата е поръчител по договора за кредит и се
задължила да отговаря солидарно с кредитоплучателя Н.В. за задълженията по
същия като е приела всички клаузи на сключения договор.
Ответницата С.М. чрез назначения й
представител е подала отговор на така предявения иск, с който го оспорва по
основание и размер. Оспорва се процесуалната
и материално правна легитимация на ищеца в производството като се твърди, че
дружеството не притежава и не е притежавало лиценз за извършване на банкова дейност.
Направено е възражение за недействителност на сделката, въз основа на която се
твърди, че са възникнали задълженията поради липса на такъв лиценз на
юридическото лице, отпуснало кредита. Твърди се
и недействителност на клаузата на чл.23 от договора поради противоречие
с императивни законови разпоредби / без да е посочено кои/ и поради противоречие
с практиката на ВКС. При условията на
алтернативност претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорват
се и направените с исковата молба фактически твърдения относно сключването на
договора за кредит, усвояването на същия, настъпване на предпоставките за
обявяването му за предсрочно изискуем, твърденията кога е преустановено
плащането на задълженията, какъв е непогасеният остатък, изпращането на поканата
за доброволно изпълнение. Направено е и възражение за изтекла в полза на ответницата
М. погасителна давност.
С обжалваното решение е прието, че
предявените искове са основателни и ответниците са осъдени да заплатят солидарно сумите,
посочени в исковата молба. Лицата Н. А.В. и
В.С.В. не са обжалвали това
решение и по отношение на тях то е влязло в сила. Предмет на настоящото
производство е само частта му, с която исковете са уважени против С.С.М.
Въззивният съд
като извърши проверка на
обжалваното решение в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК, намира че същото е валидно, а в обжалваната
му част – и допустимо.
По отношение
на правилността на същото съдът намира следното:
Ищецът основа претенцията си против въззивницата С.С.Л.
със сегашна фамилия М. на сключен между тях договор за поръчителство. Правното
основание на иска е чл.141, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. В
първоинстанционното производство същият е разгледан само на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ като тази квалификация, макар и не достатъчно прецизирана,
е правилна.
С договора за поръчителство, поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на задължението на
това лице. Съгласно чл.140 от ЗЗД поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по
събирането на вземането. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник /чл.
141, ал. 1 от ЗЗД/.
По делото е
безспорно е установено, че на 07.12.2010г.
между „Обединена българска банка” АД в качеството й на кредитор и Н.А.В. в
качеството й на кредтиполучател е сключен договор за потребителски кредит с обезпечение
за сумата 14.805лв. Срокът на погасяване на задължението е уговорен на 120 месеца чрез внасяне на анюитетни вноски в размер на179,89лв. Договорната
лихва е в размер на 7,5% годишно, а при забава на плащането на главницата от
страна на Кредитополучателя, включително
при предсрочна изискуемост, върху този лихвен процент се начислява и
наказатаелна надбавка в размер на 5 пункта. Постигнато е съгласие по всички
въпроси, предвидени като задължителни
такива със ЗПК. Макар в подадения отговор на исковата
молба ответницата М. да е заявила, че
оспорва и полагането на подпис под договора, същата не е поискала да бъде
открито производство в тази връзка, нито е
ангажирала доказателства в тази насока. Предвид на това съдът приема, че
положените подписи са на лицата,
посочени като страни по същия.
Съгласно чл.19 от договора, кредитът се обезпечава
чрез поръчителство от ответницата С. С.Л./сега
М./ с ЕГН **********. Тази клауза представлява договор за поръчителство между „Обединена
българска банка” АД, гр.София и ответницата М., инкорпориран в съдържанието на
договора за кредит, което е допустимо от закона.
По делото са представени изпратените до кредитоплучателката,
нейния съпруг и до поръчителя по два броя уведомления, с които тези лица са
уведомени, че поради просрочие на плащанията по договора за кредит, обявява
същия за предсрочно изискуем. Същите са изпратени по пощата с обратни разписки
на адресите, посочени в договора. Разписките са върнати с отбелязване, че
пратката не е потърсена. В съдебно заседание, проведено на 12.10.2017г.
представителят на ищеца изрично е заявил, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е станало с подаване на исковата молба.
По делото е допусната и изслушана съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.. От заключението е
видно, че кредитът е усвоен от кредитополучателката изцяло на 10.12.2010г. След
м.11.2014г. плащанията на анюитетните
вноски са спрени, като на 06.04.20105г. има
едно плащане в размер на 180 лв.., с което частично са погасени
просрочена наказателна лихва, просрочена лихви и просрочена главница. Към
датата на завеждане на иска по договора се дължат главница в размер на
10 451,26лв., 390,06лв.възнаградителна лихва за периода
07.11.2014г.-14.11.2016г. и 2197,19лв. наказателна лихва за периода
07.11.2014г.-14.11.2016г.
Във връзка с възражението за нищожност на договора за потребителски кредит поради липсата на лиценз
на ищеца за извършване на банкова дейност е представено
извлечение от протокол №63 на УС на МНЛ от 19.11.1992г., в който
протокол е отразено решение №340 за
даване на пълнен лиценз за извършването на банкова дейност в страната и чужбина
на ТБ „Обединена Българска банка”. От него се
установява, че кредиторът притежава лиценз за извършване на банкова
дейност, поради което договорът не е
нищожен на това основание. От друга страна, както вече беше посочено, същият
има изискуемото съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК съдържание, а при извършената
проверка относно евентуалното му противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП
и ЗПК съдът не констатира такъв порок. Следователно по делото се установява
наличие на валиден договор за
потребителски кредит.
От представените по делото писмени доказателства и
приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът
възприема както компетентно дадена се установява размерът на неиздължената част
от главницата, размерът на начислената
договорна и на наказателната лихва. Тъй като кредиторът основава претенцията си
за целия остатък по главницата на настъпила предсрочна изискуемост, то следва
да се отбележи, че настоящият състав приема, че са се осъществили
предпоставките за настъпване на същата – налице е условието на чл.23 от
договора да не са платени повече от две месечни вноски и в същото време е
отправено изявление до длъжника, че се упражнява това право. Това изявление е
достигнало до кредитополучетеля с получаването на препис от исковата молба,
което е допустимо. След този момент
кредитът е изискуем изцяло и поради това
се дължи пълният му неизплатен размер, а не само вноските, чийто падеж е
настъпил.
По делото не са ангажирани доказателства исковите
суми да са заплатени. Ето защо следва да се приеме, че в хода на процеса е
доказано съществуването на задължение на главния длъжник в посочените в
исковата молба размери.
Освен това е установено, че между „Обединена
българска банка” АД и жалбоподателката е сключен договор за поръчителство в
изискумата се по чл. 138, ал.1, изр.2 от ЗЗД форма за действителност. Със същия
ответницата М. се е задължила в случай, че кредитополучателят по договор за
предоставяне на портебителски кредит с обезпечение
от 07.12.2010г не изпълни своите
задължения, да отговаря за тези задължения, включително и за разноските по
събиране на вземането.
В случая са
установени, както наличието на задължение на главния длъжник в
посочените в исковата молба размери, така и сключването на действителен договор
за поръчителство с въззивника М.. Ето защо са налице предпоставките за осъждане
на същата да заплати претендираните суми солидарно с останалите ответници по
делото.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на въззивното производство
жалбоподатеката ще следва да бъде осъдена за заплати направените от
въззиваемата страна разноски в настоящото производство, които са в размер
на 921,15лв. за възнаграждение на
особения представител.
С оглед на изложеното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228 от
05.01.2018г., постановено по гр.д.№999/ 2016г. по описа на РРС в обжалвана му
част.
ОСЪЖДА С.С.Л. /М./ с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати на „Обединена българска банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Св.София” № 5, представлявано
от С. П. В. и Р. И. Т. сумата 921,15лв. разноски пред настоящата инстанция за
възнаграждение на особения представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.второ ГПК..
Председател : Членове
: 1.
2.