РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.07.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретар А. Александрова
и с участието прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 73 по описа за 2023 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Р.С.Т. с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат А.В. от САК, с адрес: ***, срещу
Решение № 22 от 03.04.2023 година, постановено по административнонаказателно
дело № 33 по описа за 2023 година на Районен съд – Тетевен, с което първи състав е
потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 220356-000270 от 10.11.2022 година,
издадено от началника на РУ Тетевен, с което на Р.С.Т. на основание чл. 183,
ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лева.
По подробно наведените в
касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, се иска отмяната му. Според касатора, обжалваното
първоинстанционно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
като счита, че при издаването на АУАН са били допуснати процесуални нарушения.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище с
вх. № 1590/05.06.2023 г., представено за предходно съдебно заседание, чрез адв.
В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, развива аргументи по
същество и прави искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева.
Ответникът
– началник РУ Тетевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира да остане в сила постановения съдебен акт на РС Тетевен.
Административен съд - Ловеч, в
настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на
чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Производството пред Районен съд –
Тетевен е образувано по жалба на касатора Т. против Наказателно постановление №
220356-000270 от 10.11.2022 година, издадено от началника на РУ Тетевен, с
което на Т. на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 626094/ от 28.09.2022 г.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана за това, че на 28.09.2022 г. в 13:05 ч., в гр.
Тетевен на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Кооперативен пазар“,
посока на движение към ул. „Симеон Куманов“, касаторът е управлявал собствения
си товарен автомобил Форд Транзит с регистрационен номер ***, след като при приближаване към пешеходна пътека тип
„Зебра“, не пропуска пресичащия пешеходец от ляво на дясно по посоката му на
движение, с което е прието, че виновно е
нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, на Т. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП. Изпълнил е
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от
закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното
наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице. Наред с това е
приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Приел е, че са посочени нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е
направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Решението, предмет на касационен
контрол е правилно.
При съставянето на акта за
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за установяване и
доказване на нарушението. В издаденото наказателно постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта, и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото
на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна,
доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е
доказателство за нарушението съгласно правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд правилно
е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се
установява, че е извършено нарушение по текста на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът. Изложените
от решаващия съд мотиви за законосъобразност на НП, са обосновани от съвкупната
преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се споделят от
настоящия касационен състав. Последният споделя и правните изводи на решаващия
съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е
съставомерно и съставлява фактическия състав на визираните в наказателното
постановление законови норми. Осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за
спазване изискванията към водачите да пропускат преминаващите пешеходци. От
субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят,
касатор в настоящото производство като правоспособен водач е бил длъжен да знае
правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях.
Извършеното е основание за реализирането на административнонаказателна
отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на
административнонаказателно отговорното лице.
Фактическата обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г.В. и Ц.Р., извършили проверката и констатирали нарушението.
Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по
делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за
достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка,
кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за
отговорността по чл. 290 от НК. Същевременно, по делото не са налични каквито и
да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък
необективност. Не са ангажирани доказателства, установяващи различни от посочените
в атакуваното решение факти.
Неоснователни са твърденията в жалбата и
по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са
обосновани и се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 220 от АПК,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК - когато касационният съд остави в сила
решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
За установеното административно нарушение,
административнонаказващият орган е наложил фиксираната в закона по вид и размер санкция, а именно – глоба в размер на
100 лв. Това административно наказание е справедливо, съобразено с извършеното,
с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради
което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС
Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на
Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното производство е
протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правния извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция.
От касационния състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно. Доводите на касационния жалбоподател, че е налице процесуално
нарушение относно връчването на АУАН на 28.09.2022 г. в 13:49 ч. при извършено
нарушение в 13:05 ч. на същата дата, се явяват неоснователни. Видно от самия
АУАН (на л. 6 от АНД № 33/2023 г. по описа на РС Тетевен), описаното в акта
нарушение е установено на посочената дата в 13:05 ч., като отказът на Т. да
получи и подпише АУАН е надлежно удостоверен. В 13:49 ч. на същия ден, т.е.
само около 40 минути след констатиране на процесното нарушение, както се сочи и
в касационната жалба, касаторът е
получил екземпляр от АУАН. Това обстоятелство се установява и от
показанията на разпитаните пред РС свидетели, които сочат, че след
първоначалния отказ Т. сам се е явил в РУ Тетевен, за да получи екземпляр от
акта.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случая извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни
действия се създава висок риск от допускане на пътно-транспортни произшествия,
застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите
участници в пътното движение, а водачът на МПС при всички случай дължи съответната
грижа по отношение опазването живота и здравето на околните. Още повече, че и нарушението
е извършено след приемане и влизане в сила на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП,
обнародвана в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г., съгласно която за
нарушенията по Закона за движение по пътищата не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания. Съобразно приетата правна
норма на чл. 189з от ЗДвП в сила от 24.12.2021 г. институтът на маловажния
случай по чл. 28 от ЗАНН е неприложим за нарушения по ЗДвП, извършени след
24.12.2021 г. Видно от съставеният АУАН процесното нарушение е извършено на 28.09.2022
г. - след влизане в сила на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, като настоящият
съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима и
въпросът дали е налице маловажен случай не следва да се обсъжда, поради
законодателното разрешение на този въпрос. С приемането на разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП, АНО при наличие на нарушение по ЗДвП следва да наложи
предвидената в закона санкция, като в настоящия случай, тя е точно определена в
чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна и то
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран
така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 22 от 03.04.2023 година, постановено по административнонаказателно дело № 33 по описа за 2023 година на
Районен съд – Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.