№ 83
гр. Айтос, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. ОБР., ЕГН **********, чрез адв.Д.М., със съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 59/04.08.2021 г. на и.д. Директор на РИОСВ Б., за
извършено адм. нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, за което на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 ЗУО
му е наложена глоба в размер на 1400 лв. Моли за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че адм.нарушение не е установено несъмнено, не било
описано нарушението и обстоятелствата, при които било извършено и доказателства в тази насока
(нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН), не бил конкретизиран видът на дейността, препятстващо
преценката дали действията представляват дейност по третиране на отпадъци по см. чл. 35,ал.1,т.1
ЗУО. Намира, че не била безспорно доказана личността на нарушителя, мястото на извършеното
нарушение, датата на извършването му, както и че жалбоподателят се явявал нарушител (вкл.
неговата вина). Счита, че липсвала индвидуализация на нарушението и че се нарушавало правото
му на защита. Претендира разноски.
Административно наказващият орган (АНО), чрез своя проц.представител, счита
подадената жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и
основателно, излагайки доводи в тази насока. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от факт.страна следното:
На 30.03.2021г. била извършена съвместна проверка на място от служители на РУ–Р.,
общ.Р. и РИОСВ-Б. в ПИ 87093.92.45 по КККР на с.Я., общ. Р., обл. Б., но въпреки констатациите
за нарушения по ЗУО не била установена собствеността в/у имота. За проверката, извършена в
отсъствие на легитимен представител на нарушителя, бил съставен констативен протокол. С писмо
от 02.04.21г. общ. Р. информирала АНО, че собствеността в/у имота е на следните лица: В.О. и Д.
С. - притежаващи ид.части, съставляващи 1000/1922 кв.м. от имота на осн. НА № 92, том 2, рег.№
3960, дело 259 от 13.9.2019 г. и Кямил Смаил – съсобственик на осн. НА № 194, том 2, рег.№ 211,
дело № 274 от 06.03.2006г. По време на проверката било установено, че в имота било ситуирано
метално хале, което било заключено и не можело да се влезе в него. При проверката се установил
1бр. ИУМПС и инструменти за ремонт (в халето), 5 бр. ИУМПС със свалени рег.табели,
амортесьори, седалки, радиатори и ходова част, 2 бр. ИУМПС (пред халето). Впоследствие се
1
установило от писмото на РУ-Р. от 2.4.21г., че пред металното хале били установени 2бр. МПС, 6
бр. МПС – зад халето, като били представени документи, че същите били собственост на
физически лица, различни от съсобствениците на имота, като в същото писмо на РУ-Р. се
посочвало, че част от МПС били с прекратена регистрация, не се издирвали, както и че за други
нямало данни за собствеността (единствено БМВ 320И е посочено като собственост на
жалбподателя, като собствеността се установява и от представения договор за продажба от
6.3.18г.). Описаната факт.обстановка се подкрепя от свид.показания на М.С. и К.К. – служители на
АНО, подробно описвайки обстоятелствата при които са установили твърдяното нарушение.
Атакуваното НП е издадено въз основа на АУАН № 59/10.06.2021 г. (връчен лично на
нарушителя), издадени на жалбоподателя, в които е посочено, че на 30.03.2021 г. в ПИ 87093.92.45
по КККР на с.Я., общ. Р., обл. Б., е извършвана дейност по третиране на отпадъци, респ. дейност
по третиране на ИУМПС (8бр. ИУМПС, индивидуализирани в АУАН и в НП с марка, модел, цвят
и номер на рама), без наличие на разрешителен документ, след като такъв се изисква съгласно чл.
35, ал. 1, т. 1 ЗУО, т. е. извършвана е дейност по оползотворяване на отпадъци, обозначена с код
R13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им, по смисъла на приложение № 2 към параграф 1, т. 13 от ДР на ЗУО, съхраняване на
ИУМПС без разрешение по чл. 35, ал. 1, т.1 ЗУО издадено от Директора на РИОСВ – Б., когато
такова се изисква.
От представените доказателства се установява, че „В. 1“ ЕООД (управител и ЕСК на което
е жалбоподателят), е подало на 15.4.21г. (след момента на проверката) инвест.предложение до
общ.Р., свързано с обособяване на обект „авторемонти и сервизни услуги на ел.инсталации на
МПС, компютърна диагностика, смяна на масла, сделка с нови авточасти, диагностика и поставяне
на газови уредби“ в процесния ПИ 87093.92.45 по КККР на с.Я., общ. Р., обл. Б.. Процесният
недвижим имот се използва за осъществяване на дейността на дружеството, установяващо се от
показанията на свид.К. и С. и от ангажираните писм.доказателства.
Липсват доказателства да е била извършвана допълнителна проверка от АНО във
връзка с обстоятелствата кое точно е лицето, третиращо ИУМПС и съответно за което се изисква
разрешение по см. на чл.35, ал.1, т.1 ЗУО.
При установената факт. обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. НП е издадено от компетентен орган, като в
хода на адм.-наказателното производство са спазени сроковете за издаване на АУАН и НП. Съдът с
оглед събраните доказателства намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради
следните съображения.
Нормата на чл.35 ал.1 т.1 ЗУО изисква за извършване на дейностите по третиране на
отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013, да има издадено разрешение по реда на глава пета, раздел I от закона. Съгласно чл. 133,
ал.3, т. 3 ЗУО наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което извършва дейности с
ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по ТЗ или без разрешение, ако деянието не
съставлява престъпление.
Според чл. 35, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУО разрешение не се изисква за: събиране и
транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби, както и
за дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на
газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като
химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните
разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори
(НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части,
детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба.
Съгласно § 1 т.17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който
2
притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Според § 1, т. 44 ДР на ЗУО "третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В § 1, т. 13
ДР на ЗУО е посочено, че „оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат
използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били
използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2
съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. В Приложение № 2 към § 1, т.
13 са изброени различни дейност с различен код – от R1 до R13, като с дейност с код R13 е
посочено да представлява оползотворяване и съхраняването на отпадъци до извършването на
някоя от дейностите с кодове R1 - R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на
площадката на образуване до събирането им. В случая в АУАН и в НП въобще не е
конкретизирано деянието и не е описано, че се касае до конкретна дейност на жалбоподателя по
третиране на отпадъци. Липсва фактическо описание на нарушението, т.е. АНО е следвало да го
опише съгласно правилата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН (за АУАН) и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН (за НП),
посочвайки точно и ясно извършеното адм. нарушение от жалбоподателя и обстоятелствата при
което е извършено. С това е накърнено правото на защита на жалбоподателя, който е лишен от
възможност да разбере каква точно дейност е извършвал, респ. в какво се изразява адм.
нарушение. Понятията "съхраняване" и "третиране на отпадъците" имат легална дефиниция т. 42 и
т. 44 на § 1 от ДР на ЗУО, като двете дейности са същностно различни. В НП АНО е следвало да
посочи всички признаци, описващи адм. нарушение от обективна страна, за да може
жалбоподателят да научи фактите и да се защитава против тях. АНО не е посочил и поради какви
причини е счел, че в процесния имот се осъществява дейност именно по третиране на отпадъци
(представляващо оползотворяване), изразяващо се в съхраняване на отпадъците, а не тяхното
събиране и транспортиране по см. на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО. В случая не може да се
направи несъмнен извод за извършвана дейност по оползотворяване на отпадъци, а нарушението
по чл.35, ал.1, т.1 ЗУО изисква установяване на дейности по оползотворяване или обезвреждане,
вкл. подготовката преди оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, но липсват
доказателства в тази насока.
Дори да се приеме, че нарушението е правилно индивидуализирано от АНО в АУАН и НП,
то не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършител на нарушението, което му
се вменява. Адм. наказателната отговорност е лична, а не се определя от това кой е собственик на
процесния имот, в който са били открити ИУМПС – още повече, че се установи, че имотът е и в
съсобственост, а в същия осъществява търговска дейност и „В. 1“ ЕООД. Съгласно § 1 т.29 от ДР
на ЗУО „притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъците или физическото или
юридическото лице, в чието владение се намират те. В случая процесните отпадъци (ИУМПС) са
установени в имот, съсобственик на който е жалбоподателят (наред обаче с още 2 ФЛ), а в имота
се извършва търговска дейност и от „В. 1“ ЕООД. Не може да се обоснове несъмнено извод, че
лицето, причинило отпадъците, или че конкретното ФЛ, в чието владение се намират същите, е
жалбоподателят, доколкото липсват констатации на АНО в тази връзка, а и с оглед събраните
доказателства. Жалбоподателят не е единственото лице, осъществяващо фактическа власт върху
имота (респ. върху намиращите се в него вещи и отпадъци). Не се ангажираха доказателства и че
жалбоподателят е причинител на отпадъците. Липсват доказателства, които безспорно да
установяват, че жалбоподателят е извършвал вмененото му нарушение – напр. такава дейност би
била извършвана, ако бе се установила продажба на част, която непосредствено е била
демонтирана от прцесните ИУМПС и е била продадена на купувач от жалбоподателя. АНО не е
положил достатъчно усилия да установи връзка на „В. 1“ ЕООД с дейността, за която е
санкциониран жалбоподателят (а имущ.санкция за дружеството се предвижда в чл. 136, ал.2, т.3
ЗУО и то в завишен размер). Съдът намира, че АНО се е предоверил на факта, че жалбоподателя е
съсобственик на имота без обаче да дообоснове напълно извода за конкретния нарушител. АНО е
следвало на осн. чл. 52, ал.4 ЗАНН да провери съставения АУАН с оглед на неговата обоснованост
и при необходимост да събере допълнителни доказателства, след което да направи обоснован
извод дали описаното адм. нарушение е извършено от жалбоподателя или от трето лице (вкл. ЮЛ
или от другите съсобственици), т.е нарушителят е следвало да бъде установен по безспорен начин.
3
Задължението не е било изпълнено от АНО. Не е била налице пречка, намиращата се в АНО
информация за дейността на „В. 1“ ЕООД, функциониращо на същото място, където е осъществена
проверката, да бъде проверена и да се установи кой точно е субекта, фактически осъществяващ
дейност с описаните отпадъци, т.е. конкретния нарушител/и, което не е сторено в случая.
Задължението по установяване на всички обстоятелства, свързани с осъществяване на дейности с
отпадъци, е на длъжностното лице, извършващо проверката, имащо и правомощията по чл. 119, ал.
5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУО. Проверяваните лица са задължени да осигурят необходимия достъп до
помещенията и да представят поискани им документи, писмени и устни обяснения.
Извършените от жалбоподателя действия по отстраняване на „нарушенията“ (видно от
представените 8 бр. ППП жалбоподателят е предал част от описаните в АУАН ИУМПС на
различни лица, посочени в съответния ППП като техни собственици и писмо от 31.8.21г. от
жалбоподателя до АНО) не могат да се тълкуват в негова вреда (арг. от чл. 303, ал.2 НПК вр. чл.
16 НПК вр. чл. 103, ал.3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН).
Поради изложеното съдът намира, че обвинението е основано на предположения, което се
явява недопустимо. Процесното НП не може да почива на съмнения или предположения, поради
което атакуваното НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски (заплатеното от него адв. възнаграждение от 350 лева, което съдът намира, че не е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото), които следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 59/04.08.2021 г. на и.д. Директор на РИОСВ Б.,
за извършено адм. нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, за което на основание чл. 133, ал. 3, т. 3
ЗУО на жалбоподателя В. В. ОБР., ЕГН **********, чрез адв.Д.М., със съд.адрес: ***, е наложена
глоба в размер на 1400 лв.
ОСЪЖДА РИОСВ–Б. да заплати на В. В. ОБР., ЕГН **********, чрез адв.Д.М., със
съд.адрес: ***, разноски в размер на 350 лв. на осн. чл. 63, ал.3 ЗАНН.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4