№ 367
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502199 по описа за 2020 година
С решение от 27.12.2019 г., постановено по гр. дело № 10 836/2018 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 13 състав, е осъдил на осн. чл.432
от КЗ ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на ищцата А. Н. Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. В останалата му част до предявения
размер от 50 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД.
С нея първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с която е определено
обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лева. Излагат се съображения, че е
нарушен чл.52 от ЗЗД и размерът на обезщетението не съответства на тежестта на
вредите, които ищцата е претърпяла в резултат от ПТП. Поддържа се, че с поведението
си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в размер на не по-
малко от 90 %, тъй като е пресичала пътното платно, без да се увери в собствената си
безопасност и без да съобрази разстоянието до приближаващото МПС, както и
неговата скорост на движение, още повече пресичайки на необозначено за това място
– нарушения на чл.113 и чл. 32, ал.2 от ЗДвП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди над 15 000 лева.
От своя страна ищцата А. Н. Д. е подала насрещна въззивна жалба срещу тази
1
част от решението, с която претенцията й за обезщетяване на неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 25 000 до 40 000 лева. В нея се твърди, че обезщетението,
което градският съд е приел за справедливо, е занижено и не кореспондира на
установените в производството болки и страдания, първоначалния им интензитет,
съвкупното и продължително проявление, което продължава и понастоящем.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
15 000 лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на застрахователното дружество и на
подалата насрещна въззивна жалба ищца, намира следното:
Установено е по делото, че на 07.08.2017 г. ищцата А.Д., пресичайки на
пешеходна пътека в с. Лозен, е била ударена от лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ********, управляван от С. Г. С..
Виновното противоправно поведение на водача С. е установено в
производството по НОХД № 17 992/2017 г. по описа на Софийския районен съд, НО,
121 състав, приключило със споразумение. Видно от текста на споразумението, с него
деецът се признал за виновен за това, че поради нарушение на чл.119, ал. 1 от ЗДвП не
е пропуснал движещата се по пешеходната пътека А.Д. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда.
По делото е безспорно, че към датата на ПТП автомобилът е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД.
От разпита на свидетелката Р. Г. – очевидец на ПТП, се установява следното:
Произшествието се случило през деня или надвечер, времето било лошо, валял дъжд.
Пешеходката пресичала отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.
Движела се нормално за възрастна жена. Вече преминала едната лента на движение и
била ударена в другата, по която идвал автомобилът, управляван от С. С..
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж. Е.. От неговото
заключение се установява следният механизъм на ПТП: Автомобилът „Фолксваген“
непосредствено преди ПТП се е движил по ул. „Съединение“ в с. Лозен в посока към
„Околовръстен път“ на гр. София. В същото време отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила по пешеходна пътека тип „зебра“ е пресичала пешеходката
Д.. Същата вече е била пресякла лентата за насрещно движение и е навлязла в лентата,
2
в която се е движил застрахованият автомобил. Водачът не е възприел своевременно на
пешеходката или ако я е възприел, не е реагирал своевременно. С предната си челна
част автомобилът ударил пешеходката от дясната й страна, качил я на предния капак,
след която тялото й било отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила.
В района на ПТП участъкът от пътя е прав и двамата участници са имали
видимост един към друг.
Според експерта, причина за произшествието се явява субективното поведение
на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно на намиращата се на
платното за движение върху пешеходната пътека А.Д..
От заключението на вещото лице д-р Р. Х. – съдебен лекар, се установява, че в
резултат от удара на автомобила ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на дясната малкопищялна кост в областта на диафизата
/централната част на дългите кости/; контузия на гръдния кош; плеврален излив в
дясно; охлузвания по двете предмишници.
По спешност ищцата е била приета в Клиниката по ортопедия и травматология
на УМБАЛ „Св. Анна“ – София, където е било извършено безкръвно наместване на
счупената кост и е поставена гипсова шина.
Счупването на дясната малкопищялна кост води до трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок от около 2 месеца, от които 45 дни
крайникът е бил имобилизиран в гипс. Последиците от контузията на гръдния кош
обичайно отзвучават за около 10-15 дни. В първите дни е възможно да е изпитвала по-
силни болки при по-дълбоко вдишване. Охлузванията по предмишниците причиняват
болка и страдание за около 7-10 дни.
В заключението е отразено също, че през 2015 г. ищцата А.Д. /родена през ****
г./, е била оперирана поради възпаление на колянна става. През 2019 г. е била на
болнично лечение с диагноза „генерализирана остеоартроза – множествена
локализация“. Вещото лице е обяснило в заключението си, че на фона на засягането на
опорно-двигателния апарат от остеосклеротични промени, е възможно удължаване на
възстановителния период.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитан
свидетелят А. Я. – неин син. Същият е заявил пред съда, че получил телефонно
3
обаждане от съученичка, че майка му е била бутната от лек автомобил. Намерил я
лежаща до бордюра на асфалта, цялата във вода, охлузена. Не можела да стане, гледала
сина си неадекватно. Преди ПТП й била оперирана ставата на лявото коляно. Вече
била започнала да се възстановява, ходела с бастун и се придържала, но ходела на
работа. След ПТП била около 5 дни в болница, след изписването й една жена я гледала,
тя продължава да се грижи за ищцата и сега. Близо половин година не можела да ходи
самостоятелно до тоалетна или да излезе навън. Наложило се свидетелят да се
премести при майка си, за да се грижи за нея и за дядо си. Преди това била жизнена
жена, ходела на екскурзии, срещала се с приятелки, била „купонджийка“. Отглеждала и
по малко зеленчуци. Сега едва ходи – с помощта на две бастунчета.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е
установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателното производство.
За съда, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, които пострадалата от ПТП
ищца е претърпяла, спорните въпроси са два: 1. Какъв е справедливият размер на
обезщетението и 2. Дали самата увредена е допринесла за уврежданията си.
Относно размера на обезщетението въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд е справедливо. С оглед на нанесените травми – счупване на
пищялна кост, контузия на гръдния кош, плеврален излив; претърпените в
продължение на не по-малко от 2 месеца съществени болки и страдания;
продължителната необходимост от чужди грижи; настъпилата промяна в обичайния
начин на живот на ищцата и като съобрази социално-икономическата обстановка към
месец август 2017 г., въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 25 000 лева не
е завишено. Това оплакване на застрахователното дружество е неоснователно.
Съдът намира, че и оплакванията в насрещната въззивна жалба са
неоснователни. Въпреки че получените в резултат от удара на автомобила травми са
довели до съществено влошаване на здравето на ищцата и по-точно – до
невъзможността й да се придвижва самостоятелно, съдът отчита, че тези тежки
последици се дължат не само на травмите от ПТП, а и на констатираното преди
произшествието възрастово изменение на опорно-двигателния апарат. Поради липса на
причинна връзка между уврежданията, получени от автомобила и генерализираната
остеоартроза, за тези страдания застрахователят не дължи обезщетение.
Относно твърдението за съпричиняване, въззивният съд намира, че обосновано
градският съд го е приел за неоснователно. Както е установено по делото, ищцата е
4
пресичала на пешеходна пътека. Не е изскочила внезапно на пътното платно, а е била
ударена от автомобила след като вече е била пресякла едната лента. Водачът на
автомобила е имал видимост към пресичащите пешеходци. Ищцата не е била длъжна
да се съобразява със скоростта на приближаващите автомобили, тъй като ПТП е
настъпило на 07.08.2017 г. Към тази дата вече е била отменена тази разпоредба на
чл.113, ал.1 т.1 от ЗДвП, която в предишната си редакция е задължавала пешеходците
да се съобразяват със скоростта на движение на приближаващите се ППС. След като е
пресичала на пешеходна пътека, предимството на ищцата е било осигурено по силата
на ЗДвП.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че както жалбата на
застрахователното дружество, така и насрещната жалба на А.Д. са неоснователни,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователността и на двете въззивни жалби, не се дължи присъждане
на разноски за настояшата инстанция на нито една от страните.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 13 състав, постановено на 27.12.2019 г. по гр. дело № 10 836/2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5