Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
10.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на втори
ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна Димова ………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00199 по описа за 2020г И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена искова молба от Ю.И.Й. ЕГН **********
*** чрез адв. Д.П. с адрес *** срещу Д.З.И.Г.Т., представлявано от директора И.И.И..
Заявено е искане за постановяване на решение,
с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-05-140/6.08.2020г.
на директора на ДЗИ за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, ищецът
да бъде възстановен на предишната му длъжност „ Главен специалист към
Експериментална база, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
6 588, 00 лв., представляваща обезщетение, поради незаконно уволнение и
оставане без работа, в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода
от 6.08.2020 до 6.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане.
Претендират
се разноските по делото в настоящото съдебно производство.
В съдебно
заседание е направено изменение на иска по чл.225,ал.1 от КТ който е предявен в
размер на сумата от 3 150 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа за периода от 7.08.2020г. до 2.11.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението е представен отговор на
исковата молба.
Ответникът намира,
че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесната Заповед е незаконосъобразна. В тази насока
са посочени доводи, както и писмени доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Предявените съединени
искове са с правно основание
чл.344,ал.І, т.1,т.2,т.3 от КТ във вр. с
чл.225,ал.1 от КТ.
От приложените по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното: Ищецът започнал работа в
ответния институт, като с трудов договор от 11.10.1999г. заемал
длъжността „агроном“. С трудов договор №222 от 7.08.2017г. е бил назначен на
длъжността „Главен специалист. Съгласно последния трудов договор №234 от 17.02.2020г. ищецът е заемал
същата длъжност „Главен специалист“ в ответния институт.
Със заповед №РД-05-116 от 2.07.2020г. на директора на
института е разпоредено, във връзка с
жътвената кампания на житни култури, отчитането на транспорта и издаването на
товарителници да се извършва от агрономите на Опитно поле и БПП /бригада полско
производство/
С писмено искане №94-94 от 29.07.2020г. директорът на
института е поискал в тридневен срок писмени обяснения от ищеца защо при
провеждането на жътвената кампания на житни култури последният не е извършил
отчитане на транспорта и не е издавал товарителници.
В посочения срок ищецът е представил писмени обяснения, в
които заявил, че в ДЗИ е назначен на длъжност „главен специалист“, а не като
отчетник, издаващ товарителници.
Със Заповед
№ РД-05-140/6.08.2020г. на директора на ДЗИ на ищеца е било наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, като трудовото
правоотношение е прекратено.
В показанията си разпитаният по делото свидетел С. С.,
ръководител производство, заявява, че през жътвената кампания ищецът не е извършвал отчет на транспорта и не е
издавал товарителници.
От приложеното по делото пълно трудово досие /в заверени
преписи/ на ищеца се установява, че е приложена длъжностна характеристика
единствено за длъжността „агроном“, при постъпване на ищеца на работа през
1999г. С последващите изменения на трудовия договор, съгласно които ищецът от
2017г. до преди уволнението му
изпълнявал длъжността „главен специалист“, липсва длъжностна характеристика за
тази длъжност.
В разпоредбата на чл.127,ал.1,т.4 от КТ е вменено
задължението на работодателя да връчи на работника или служителя екземпляр от
длъжностната характеристика за заеманата длъжност. При липсата на такава
длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ не може да се
извърши преценка дали ищецът е имал задължението да извършва отчет на
транспорта и да издава товарителници през жътвената кампания, което означава,
че на ищеца не е било вменено такова
задължение през жътвената кампания.
Съгласно разпоредбата на чл.120 от КТ работодателят
може при производствена необходимост да
възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно
друга работа в същото или друго
предприятие, но в същото населено място или местност, за срок до 45 календарни
дни за една календарна година или да възложи
работа от друг характер, макар и тя
да не съответства на квалификацията на работника или служителя, при непреодолима
сила.
В случая липсват такива заповеди на работодателя, които
да възлагат на ищеца задължението на отчита транспорта и издава товарителници
през времето на жътвената кампания.
Поради тези обстоятелства съдът приема, че на ищеца е
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение
на трудовата дисциплина, което с оглед липсата на длъжностна
характеристика за длъжността „главен специалист“ и липсата на заповед по реда
на чл.120 от КТ не е посочено
задължението „отчитането на транспорта и
издаването на товарителници“, което е равносилно на липса на извършено такова нарушение на трудовата
дисциплина.
Предвид изложеното съдът намира процесната заповед за
наложено наказание дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразна,
поради което предявеният главен иск по
чл.344, ал.І,т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи като се отмени уволнението.
С оглед уважаването на главния
иск, акцесорните искове по чл.344,ал.І,
т.2 и т.3 вр с чл.225,ал.І от КТ се явяват основателни.
С изменението на иска ищецът
претендира обезщетение в размер
на сумата от 3 150 лв., представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа за периода от 7.08.2020г. до 2.11.2020г., което не е оспорено от
ответника, като този иск следва да се
уважи в претендирания паричен размер.
Предвид всичко изложено съдът намира
предявените съединени искове за основателни
и доказани, поради което следва се
признае уволнението за незаконно, като се отмени процесната заповед за дисциплинарно
уволнение, ищецът да бъде възстановен на
работата, която е заемал преди незаконното уволнение, както и да се осъди ответника да заплати дължимото обезщетение
за безработица в посочения паричен размер.
С оглед изхода на спора
основателно е искането на ищеца да се присъдят на ответната страна сторените по
делото разноски в общ размер на сумата от 1 620 лв. както следва : сумата от 610 лв. по иска за
отмяна на незаконно уволнение, сумата от 610 лв.по иска за възстановяване на
предишната длъжност и сумата от 400 лв. по иска за обезщетение по чл.225,ал.1
от КТ, като сторените разноски за адвокатско възнаграждение са към
минималния размер за всеки едни от трите
иска съгласно наредба №1/9.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Като съобрази тази
фактическа и правна обстановка, съдът :
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № РД-05-140/6.08.2020г. на директора на ДЗИ за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовия договор на Ю.И.Й. ЕГН **********, като
признава дисциплинарното уволнение за незаконно.
Възстановява Ю.И.Й.
ЕГН ********** на длъжността „Главен специалист към Експериментална база“, която е заемал преди
уволнението.
Осъжда Д.З.И.Г.Т., да заплати на
Ю.И.Й. ЕГН ********** както следва: сумата от 3 150 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа за периода от 7.08.2020г. до 2.11.2020г .
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер от
1 620 лв., сторени разноски по
делото, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в законна
сила до окончателното изплащане.
Осъжда Д.З.И.Г.Т. да заплати по сметка на съда сумата от 126,
00 лв. държавна такса по делото, представляваща 4% върху уважения паричен размер на дължимото обезщетение.
Да се уведоми ищеца, че в четиринадесет дневен срок от
влизането на решението в сила, може да заеме предишната си работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Д. в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :