Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №7069/ 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съеднинени искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр с чл. 29 ал. 1 ЗОС и чл. 86, ал.1 ЗЗД- с искане
да се установи, че С.О.дължи на “И.П.И.С.” ЕАД следните суми:
·
404 008.02 лева, представляващи обезщетение за отчуждаване на 702 кв. м., част от Поземлен
имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(ИМОТ
1), дължими на Ищеца в качеството му на собственик на ИМОТ 1, ведно със законната лихва за забава
върху главницата в размер на 123 356.78 , изчислена, считано от 07.06.2014 г.
до 07.06.2017 г., както и законната лихва за забава от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми;
·
62 477,22 лева, представляващи
обезщетение за отчуждаване на 78 кв. м. от Поземлен имот No******, ж.к. „******(ИМОТ 2), дължимо на Ищеца в качеството му на собственик на ИМОТ 2,
ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 19 076.33 лева,
изчислена, считано от 07.06.2014 г. до 07.06.2017 г., както и законната лихва за
забава от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми;
както и с инцидентен установителен иск за установяване на правото на собственост, че И.П.И.С.” ЕАД е собственик на съответната реална част от поземлен
имот пл. № 1452 от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град
София, местността "ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 702 кв. м., предмет на отчуждителна Заповед № РД-40- 153/02.06.2009
г. на кмета на С.О.; както и на
съответната реална част от поземлен имот пл. имот No******, ж.к. „******2,
от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град София, местността
"ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 78 кв. м. предмет на
отчуждителна Заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О..
ИЩЕЦЪТ – “И.П.И.С.”
ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Д.твърди, че с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 13.12.2012 г., влязло в сила на 05.02.2013 г., издадено
по изп. дело № 20128580400542 от У.Д., ЧСИ per. № 858 от Регистъра на КЧСИ в полза на “И.П.И.С.” ЕАД (ищец) е постановено възлагане
на следния имот, а именно: поземлен
имот, намиращ се в град София, С.О.,
Район "Искър", целият с площ от 4376 кв. м. (четири хиляди триста
седемдесет и шест квадратни метра), съставляващ имот пл. № 1452, от квартал 9, съгласно
действащия план за регулация на град София, местността "ж.к. ******* ч." , одобрен
със Заповед № РД-50-09-718 от 30.12.1986 г. и изменен със Заповед № 293 от 09.03.2006 г., при граници на този
поземлен имот (съгласно актуална скица): имот пл № 517; улица; имот пл.№ 1125 и път,
който поземлен имот, съгласно описание по кадастрална скица съставлява поземлен
имот с идентификатор 68134.1504.1452, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, обш. Столична, обл. София
(столица), одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба 2“, местност „Аличо“; площ:
3666 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 077061,
1452, квартал 9; съседи: 68134.1504.517, 68134.1504.2358, 68134.1504.671,
68134.1504.1125, 68134.1504.2265, ( „ИМОТ
1“). Постановлението за възлагане е вписано в Службата по вписвания - гр.
София към Агенцията по вписвания вх. per. № 7996 на 01.03.2013 г., том XIX, акт No. 11. С друго Постановление за възлагане на недвижим
имот от 13.12.2012 г. , влязло в сила на 05.02.2013 г., издадено отново по изп.
дело № 20128580400542 от У.Д., ЧСИ per.
№
858 от Регистъра на КЧСИ в полза на “И.П.И.С.” ЕАД ( „ищец”) е постановено
възлагане на още един имот, а именно: поземлен имот, намиращ се в град София, С.О., Район "Искър", целият с площ от 1763 кв.
м. (хиляда седемстотин шестдесет и три квадратни метра), съставляващ имот пл. №
517 от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град София,
местността "ж.к. *******". , одобрен със Заповед № РД-50-09-718 от
30.12.1986 г., изменение със заповед № 1298/20.11.2001 година и
с последно изменение, одобрено със Заповед № РД- 09-50-652 от 18.12.2003 г., при
граници на този поземлен имот (съгласно скица): имот пл. № 145 ; имот пл. № 908 и от две
страни улица, който поземлен имот, съгласно описание по кадастрална скица
съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.1504.517, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със
Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. па Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
Искър, ж.к. „Дружба 2“, местност „Аличо“; площ: 1712 кв. м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване;
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 077065, 517, квартал 9; съседи:
68134.1504.2366, 68134.1504.2358, 68134.1504.671, 68134.1504.1452, 68134.1504.2265 (наричан
за краткост „ИМОТ 2“). Постановлението за
възлагане е вписано в Службата по вписвания - гр. София към Агенцията по вписвания
вх. per. № 8208 на 01.03.2013 г.,
том XIX, акт № 106. Взискател по изп. дело № 20128580400542 по описа на ЧСИ У.Д. е „Ю.Б.” АД, в чиято полза
е била учредена ипотека, по силата на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху ИМОТ 1 и върху ИМОТ 2. Длъжник по изпълнително дело и бивш
собственик на ИМОТ 1 и ИМОТ 2 е било търговско дружество „И.Б.П.Г.”
ЕООД, ЕИК********, в чиято полза „Ю.Б.” АД е предоставило банков кредит,
обезпечен с горепосочената договорна ипотека. Преди провеждането на
публичните продани на ИМОТ 1 и ИМОТ 2 през 2009 г., на основание чл. 25, ал. 2
във връзка с чл. 21, чл. 25, ал. 1 от ЗОС, С.О.( „Ответник“) е провела отчуждителни процедури за отчуждаване на част от ИМОТ 1 и част от
ИМОТ 2 с оглед реализиране на обект „Реконструкция на бул. Копенхаген (бул.
Универсиада) от бул. „Искърско шосе“ до бул. „Цариградско шосе“ на територията на район
„Искър” - I етап” съгласно влязъл в сила ПУП. Отчуждителните процедури са проведени
спрямо тогавашния собственик „И.Б.П.Г.” ЕООД. В тази връзка е издадена Заповед
№ РД-40-153/02.06.2009 г. на кмета на С.О., с която е отчуждена част от Поземлен
имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(т.е. от ИМОТ 1),
с площ на частта от 702 кв. м., попадаща в гореописания обект. Със Заповед №
РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О.е отчуждена част от Поземлен имот No******, ж.к. „******(т.е. от ИМОТ 2), която част
е с площ от 78 кв. м., която също попада в реконструиращия се булевард. Към настоящия
момент инфраструктурният проект е реализиран и е в експлоатация. „И.Б.П.Г.” ЕООД, като
тогавашен собственик, е обжалвало тези две заповеди за отчуждаване на
недвижим имот в частите им, в които са определяни размерите на
обезщетенията. В тази връзка са проведени две отделни съдебни производства пред
Административен съд - София град, по които са постановени окончателни съдебни актове. С Решение № 86 от 01.12.2009 г. по адм. дело № 4510/2009 г. на Административен съд - София град, 33 състав, е отменена Заповед № РД-40-153/02.06.2009 г. на кмета на С.О.в частта, с която е
определено парично обезщетение за отчуждаващата се част от 702 кв. м. от
Поземлен имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(ИМОТ 1) в размер от 151 950.00
лева и вместо тази сума, в полза на „И.Б.П.Г.“ ЕООД, в качеството му на собственик на ИМОТ 1, е
определено парично обезщетение в размер от 404 008.02 лева. С Решение № 3715 от
18.11.2010 г. по адм. дело № 4511/2009 г. на Административен съд - София град, 22
състав, е изменена Заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О.в частта относно
определеното парично обезщетение за отчуждаващата се част от 78 кв. м. от
Поземлен имот No******, ж.к. „******(ИМОТ 2) в
размер на сумата от 16 823 лева, като същата е увеличена в размер на сумата от 62
477,22 лева, дължими в полза на „И.Б.П.Г.“ ЕООД, в качеството му на собственик на ИМОТ 2. Сочи, че съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОС, когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести (ипотека), дължимото
парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се заплаща на
ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство
за удовлетворение. На основание горната разпоредбата е проведена кореспонденция
между „Ю.Б.” АД и С.О., чрез която банката, в качеството й на ипотекарен
кредитор с права по учредени първи по ред ипотеки върху ИМОТ 1 и ИМОТ 2, е
претендирала заплащане на определените с двете съдебния решения парични
обезщетения. От страна на С.О.не е оспорено правото на „Ю.Б.” АД да
получи обезщетенията, но Ответникът не е предприел фактически
действия по тяхното заплащане. Сумите не са заплатени в полза на банката, а по служебна
сметка на С.О., открита в „Общинска банка“ АД - клон „Врабча“. Впоследствие, с оглед на
проведената публична продан на ИМОТ 1 и ИМОТ 2, учредените върху тези
недвижими имоти договорни ипотеки са заличени (чл. 175 ЗЗД), а изпълнителното дело №
20128580400542 по описа на У.Д., ЧСИ per. № 858 от Регистъра на КЧСИ е прекратено. В резултат „Ю.Б.” АД вече не се легитимира с права по чл.
32, ал. 1 от ЗОС. С оглед на заличаването на договорната
ипотеката върху ИМОТ 1 и ИМОТ 2, ищецът твърди, че легитимиран
да получи паричните обезщетения по двете проведени отчуждителни процедури
относно части от ИМОТ 1 и части от ИМОТ 2, твърди, че се
явява
той като настоящ собственик на същите,
тъй като съгласно чл. 29 ал. 3 от ЗОС при отчуждаване на
частен имот вещно- прехвърлителният ефект настъпва от момента на изплащане на
цялата сума, определена като обезщетение със съдебните решения, постановени от
административния съд. Сочи, че в
този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по чл. 290 - чл. 293,
според която единствено със заплащането на дължимото обезщетение в пълен
размер, правото на собственост върху отчуждения имот преминава в полза на
общината. Следователно, доколкото ответникът
С.О.не е заплатил ефективно дължимите се обезщетения за извършените отчуждавания,
твърди,
че се явява притежател на пълното право на
собственост върху цялата площ на ИМОТ 1 и ИМОТ 2 (в резултат на проведените
публични продани), включително върху частите, подлежащи на отчуждаване,
посочени в отчуждителните заповеди, издадени от кмета на С.О.. В конкретни
случай изтъква, че
с оглед на горното, поради липса на завършена отчуждителна процедура и
незаплащане на дължимото обезщетение по издадените заповеди за отчуждаване и
съдебните решения, с които същите са изменени, новият собственик на ИМОТ 1 и
ИМОТ2 “И.П.И.С.” ЕАД се явява матЕ.лно-правно легитимиран да получи дължимото
обезщетение. В тази връзка е изпратено и съвместно уведомително писмо от „Ю.Б.”
АД и „И.П.И.С.” ЕАД ***. С оглед изложеното моли
съдът да установи по отношение на ответника, че му дължи 404 008.02 лева, представляващи
обезщетение за отчуждаване на 702 кв. м., част от Поземлен имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(ИМОТ 1), дължими на Ищеца в
качеството му на собственик на ИМОТ 1, ведно със законната лихва за забава
върху главницата в размер на 123 356.78 , изчислена, считано от 07.06.2014 г.
до 07.06.2017 г., както и законната лихва за забава от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми; 62 477,22 лева, представляващи
обезщетение за отчуждаване на 78 кв. м. от Поземлен имот No******, ж.к. „******(ИМОТ 2), дължимо на Ищеца в качеството му на собственик на ИМОТ 2,
ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 19 076.33 лева,
изчислена, считано от 07.06.2014 г. до 07.06.2017 г., както и законната лихва за
забава от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В първото открито съдебно заседание на основание
чл.212 от ГПК ищецът предявява инцидентен установителен иск за установяване, че е собственик на съответната реална част от
поземлен имот пл. № 1452 от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на
град София, местността "ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 702 кв. м., предмет на отчуждителна Заповед № РД-40- 153/02.06.2009
г. на кмета на С.О.; както и на
съответната реална част от поземлен имот пл. имот No******, ж.к. „******2,
от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град София, местността
"ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 78 кв. м. предмет на
отчуждителна Заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О..
Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- С.О.,
представлявана от кмета, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г.П. оспорва
предявените искове. Заявява, че същите са недопустими, като твърди, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца в
настоящото производство. Излага,че в исковата молба ищецът твърди, че черпи
основания интерес
за
завеждането на иска от издадените заповеди за отчуждаване. В същото време той не е адресат на отчуждителните заповеди, а такъв
се явява собственикът към датата на издаването им „И.Б.П.Г.“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗОС имотът се смята за отчужден от датата, на която
паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл.25, ал. 2 или в
решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на
правоимащите лица. Сочи, че в специалния закон ясно и изчерпателно са дефинирани възможните последващи действия от неизплащането
на равностойното парично обезщетение. Изтъква, че разпоредбата на чл.
29, ал. 6 от ЗОС, гласи, че ако в 6-месечен срок от влизането в сила на
заповедта по чл.25,ал. 2 от ЗОС или на съдебното решение, дължимото парично
обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане
на собственика. Навежда
още, че според разпоредбата на чл. 29, ал. 8 от ЗОС, ако в определения от закона срок не бъде
предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично
обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота,
заповедта за отчуждаване се обезсилва.Съгласно актуалната съдебна практика на ВАС
обезсилването не настъпва по силата на закона, а е необходимо издаването на нарочен административен акт. В този смисъл коя от
двете възможни последици ще бъде приложена, а именно изплащане на дължимото
парично обезщетение заедно с лихвите или обезсилване на заповедта за отчуждаване, е част от оперативната
самостоятелност на административния органи е в изключителната компетентност единствено и само на кмета на С.О.. Ето защо намира за недопустимо да се иска от гражданския съд да
замести
решението на кмета на С.О.и със силата на присъдено нещо да избере една от двете възможности, и
по-конкретно - на ищеца да бъде признато за дължимо и изплатено определеното
обезщетение. По основателността на исковата
молба твърди, че са неоснователни,
тъй като и в двете заповеди за отчуждаване,
от които ищецът твърди, че черпи права
като собственик на отчуждаваните имоти, е посочен „И.Б.П.Г.“ ЕООД. Заповедите, изменени със
съответните съдебни решения, са влезли в сила и не подлежат на последващо изменение. В тази връзка
е завършена административната част на отчуждителната процедура. Тъй като посочването на
собственик в заповедта за отчуждаване е задължителен реквизит на
административния акт, от това следва, че обезщетението може да бъде изплатено само на
адресата на акта. В Закона за общинската собственост липсва
забрана за извършването на сделки с недвижими имоти, за които е започнало отчуждително
производство. В същото време липсва изрична уредба какви са последствията от влезлия
в сила акт за отчуждаване спрямо новия собственик. В тази връзка смята, че кръгът от лицата, имащи право да получат
обезщетението, е законово определен и това са
собствениците на недвижимия имот, посочени в акта за отчуждаване към датата на неговото
издаване. Счита,
че правото да се получи определеното обезщетение е непрехвърлимо и не следва
собствеността, така както твърди ищецът. Изтъква, че с оглед на това, че С.О.не е превела обезщетението по
предвидения от закона ред, е спорно обстоятелството дали е настъпил гражданско правният ефект
на заповедите за отчуждаване, а именно транслиране на собствеността от частна в
публична общинска. Предвид съставените и вписани актове за публична общинска
собственост върху отчуждаваните площи, твърди, че този прехвърлителен ефект е
настъпил, поради
което счита, че нито частният съдебен изпълнител е могъл да се разпореди с недвижими
имоти публична общинска собственост, нито ищецът е могъл валидно да придобие
собствеността върху отчуждаваните части. Още повече, че към момента на възлагане на
имота, чрез публична продан, освен вписани актове за общинска собственост, на място имотът е бил
завзет и е реализирано общинското публично мероприятие. В случай, че се приеме,
че с превеждането на обезщетението по сметките на С.О.е настъпил
прехвърлителният ефект на отчуждаването и имотът е станал публична общинска
собственост, на основание чл. 110 от ЗЗД, във връзка с §10 от ПР на ЗУТ, прави
възражение за погасено по давност вземане за парично обезщетение от настоящия собственик на
имота. Сочи, че съгласно § 10 от ПР на ЗУТ правото на обезщетяване с недвижим имот или с друго
вещно право за отчужден и завзет недвижим имот не се погасява по давност, но по аргумент на противното,
правото да се получи парично обезщетение не е защитено от закона, поради което и се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Претендира разноски за
производството.
Като трето лице
– помагач на страната на ответника по делото е конституиран „И.Б.П.Г.“ ЕООД, което заявява, че дружеството няма претенции към предмета
на спора, не е собственик на процесиите имоти и въобще не следва да бъде
конституирано като трето лице помагач в рамките на делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото като доказателства е прието постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.12.2012 г., влязло в сила на 05.02.2013 г., издадено по
изп. дело № 20128580400542 от У.Д., ЧСИ per. № 858 от Регистъра на КЧСИ в
полза на ищеца “И.П.И.С.” ЕАД, с което е постановено възлагане на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в град
София, С.О., Район "Искър", целият с площ от 4376 кв. м. съставляващ
имот пл. № 1452, от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град
София, местността "ж.к. ******* ч. одобрен със Заповед № РД-50-09-718 от
30.12.1986 г. и изменен със Заповед № 293 от 09.03.2006 г. („Имот 1“).
Прието като доказателство е и постановление за възлагане на недвижим имот
от 13.12.2012 г. влязло в сила на 05.02.2013 г. издадено отново по изп. дело №
20128580400542 от У.Д., ЧСИ per. № 858 от Регистъра на КЧСИ, с което в полза на ищеца “И.П.И.С.”
ЕАД е постановено възлагане на още един имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ
се в град София, С.О., Район "Искър", целият с площ от 1763 кв. м.,
съставляващ имот пл. № 517, от квартал 9, съгласно действащия план за регулация
на град София, местността "ж.к. *******", одобрен със Заповед №
РД-50-09-718 от 30Л2.1986 г., изменение със заповед № 1298/20.11.2001 г. и с
последно изменение, одобрено със Заповед № РД- 09-50-652 от 18.12.2003 г.
(„Имот 2“).
От представените с исковата молба писмени доказателства-
кадастрална скица на СГКК-София № 15-68506/17.02.2017 г.; кадастрална скица
на СГКК-София № 15-68514/17.02.2017 г.; нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №119, том IX, per. №20051, дело № 1614/2008 г. на
нотариус В.Б.per.
№ 302 от НК; заповед №
РД-40-153/02.06.2009 г. на кмета на С.О.; заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О.;
решение № 86 от 01.12.2009 г. по адм.
дело № 4510/2009 г. на Административен съд - София град, 33 състав; решение № 3715 от 18.11.2010 г. по адм. дело №
4511/2009 г. на Административен съд - София град, 22 състав; кореспонденция от С.О.; удостоверния за вписвания, отбелязвания
заличавания за имот - 2 бр.; писмо изх. No 1124-00-107/6/29.05/2012 г. от
инж. М.К., вр. ИД Директор на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“; уведомително
писмо от „Ю.Б.” АД и „И.П.И.С.” ЕАД *** 17.03.2017 г. - се установяват твърденията на
ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, неоспорени от
ответника, а именно: че са издадени две отчуждителни заповеди, цитирани в обстоятелствената
част на ИМ, че до настоящия момент обезщетение не е изплатено по посочените в ИМ отчуждени имоти, че с
влязли в сила решения на
административния съд определените от общината обезщетения са увеличени, като
сумите са заделени в нарочна сметка на СО, но не са изплатени поради
неуточняване на кого следва да се изплатят с оглед посочените по-горе
възлагателни постановления и наличието
на празнота в закона в тази насока.
Не се спори и че, въпреки че СО не е
заплатил дължимите обезщетения,
същата е завзела процесните реални части от
недвижими имоти и върху тях е изградила улици.
Представени са и в цялост (зав. копие) административните
преписки по издадените заповед № РД-40-153/02.06.2009
г. на кмета на С.О.и заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О..
По делото е прието
заключение по допуснатата СТЕ,
неоспорено от страните, според което поземлен имот пл. № 1452 в кв. 9. съгласно действащия план
за регулация на гр. София, С.О.- район Искър, местност «ж.к. ******* част»,
одобрен със Заповед № РД-50-09-718/ 30.12.1986 и изменен със Заповед №
293/09.03.2006, с площ 4 376 кв.м., посочен в постановление за възлагане,
вписано в СВ - гр. София към АВ с Вх. per. № 7996/01.03.2013, том XIX, в
обхвата на имотните си граници, съдържа въпросната реална част от 702 кв.м.,
предвидена за отчуждаване със Заповед за отчуждаване
РД-40-153/02.05.2009. В съдебно-техническата експертиза е налице идентично
заключение и по отношение на поземлен имот пл. № 517 в кв. 9, с площ 1 763
кв.м, съгласно действащия план за регулация на гр. София, С.О.- район Искър,
местност «ж.к. ******* част, посочен в Постановление за възлагане, вписано в СВ
- гр. Со фия към АВ с вх. per. № 8208/01.03.2013, том XIX, акт № 106. Прието е от
вещото лице, че в обхвата на имотните си граници на този имот се съдържа и
въпросната реална част от 78 кв.м., предвидена за отчуждаване със
Заповед за отчуждаване РД-40- 153/02.05.2009.
Във връзка с релевираните в хода на производството възражения от ответника
по допустимостта на предявените искове, а именно, че
ищецът не е активно процесуално легитимиран да води настоящото
дело, защото се бил разпоредил с имот 1 и имот 2 в полза на трето лице, ищецът е представил следните писмени
доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No 78, том. II, No 31518, дело 219 от 2017 г.; скица на поземлен имот
15-68514-17.02.2017 г, на СГКК; скица на поземлен имот 15-68506-17.02.2017 г.
на СГКК; комбинирана скица за пълна или частична инденгичност, издадена от „Е."
ЕООД относно имоти с идентификатори: 68134.1504.1452 и 68134.1504.517; нотариално
заверена декларация от К.Г.Л., управител на „С.Д." ООД; нотариално
заверена декларация от Н.Д.Ф., управител на „И.Б.П.Г." ООД; удостоверение
от ЧСИ У.Д., No 858 от регистъра
на КЧСИ, изх. No. 11165/07.05.2013
г.; удостоверение от Сл. по вписвания, гр. София, изх. No 57258/2017 г.; удостоверение
от Сл. по вписвания, гр. София, изх. No 57259/2017 г.
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание
чл.124 от ГПК във вр с чл. 29 ал. 1 ЗОС и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Тъй като по отношение на тези искове са направени възражения за
допустимостта им, съдът следва да се произнесе първо по тях.
Неоснователни са доводите на ответника СО, че исковете са
недопустими поради липса на правен интерес, липсвала активна процесуална легитимация
на ищеца в настоящото производство, защото такъв се явявал собственикът към датата на издаването
на отчуждителните заповеди- „И.Б.П.Г.“ ЕООД
Правният интерес,
като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, съгласното практиката на ВКС и правната доктрина, винаги е налице, когато
поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а
за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението
да е направил "разумна субективна преценка". Когато противната страна
оспорва правото на ищеца или когато се твърди, че правото се притежава от трето
лице (както е и в разглеждания случай) несигурността в правното положение на
ищцовата страна е и действителна.
Предмет на
установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви правоотношения,
възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на
правото. Нуждата от защита чрез установителния иск всякога се свързва с наличие
на спор - оспорване на претендирано от ищеца право или претендиране на отричано
от ищеца право. В конкретния случай, видно от съдържанието на отговора на
исковата молба, между страните е налице спор за това дали ищецът е собственик
на отчуждените части и относно това дали това дружество има право, като нов
собственик, да получи паричните обезщетения за отчуждаванията- оспорва се
наличието на правоприемство на ищеца в правата по отчуждителните заповеди.
Следователно за ищеца възниква правен интерес да предяви установителен иск, с
който установи със сила на пресъдено
нещо по отношение на Столичната Община, че именно той се явява собственик на отчуждените
части, както и че по силата на чл.
29, ал.З ЗОС във връзка с чл.298 ал. 2 ГПК, в качеството му на
правоприемник, има право да получи отчуждителните обезщетения. Основната цел на настоящата искова претенция е да
установи, че именно ищецът, а не някой друг, има право да получи отчуждителните
обезщетения, определени от АССГ чрез издадените съдебни решения. Възражението,
че ищецът следва да защити интереса си по предвидения в ЗОС специален ред и в
тази връзка исковете следва да се предявят пред административния, а не пред
гражданския съд, е неоснователно, тъй като в настоящия случай предвидените
правни възможности при бездействие от страна на общинските власти по смисъла на
чл. 29 ал. 6 от ЗОС са неприложими. В случая не се претендира пряко заплащане
на обезщетенията, нито се иска отмяна/обезсилване на издадените заповеди, а ищецът
единствено се стреми да защити позицията си спрямо С.О., че той е единствено
оправомощен да получи обезщетенията. Разпоредбата на чл.
29 ал. 6 ЗОС не ограничава възможностите за ищеца
и нуждата му от защита именно чрез установителен иск. Създаденият от
законодателя процесуален път по реда на тази разпоредба не изключва общата
възможност за защита чрез установителен иск по чл. 124 ГПК. Двата процесуални пътя
преследват различна крайна цел и интерес и същите не се изключват взаимно, а се
допълват. При първия основната цел и нужда е да се възстанови старото
положение, съществувало преди отчуждаването. Докато при втората правната
възможност целта е да се установи притежателят на субективните права за
обезщетяване, съответното да се създадат предпоставки същото окончателно да се
получи, с оглед неоснователното дългосрочно ползване на отчуждените части от
имоти, върху които отдавна е реализиран булевард. В конкретния случай е
приложено второто средство за защита, защото поради реализирането на булеварда
от страна на общината
възстановяването на старото положение е невъзможно.
Видно от приложена по делото огромна по обем
кореспонденция, С.О.е бездействала, както спрямо
първоначалния ипотекарен кредитор („Ю.Б." АД), който е имал право да
получи обезщетенията на основание чл. 32 ЗОС преди заличаването на ипотеката,
така и спрямо ищеца. Отчуждените части са завзети и се ползват за
задоволяване на обществените нужди, поради
което всякакви действия по чл.29 ал. 6 ЗОС се явяват безпредметни. При
реализиран булевард възстановяването на имотите в стари граници е обективно
невъзможно. Така на практика единствената законова възможност за ищеца е да
предяви именно установителен иск срещу С.О., чрез който да докаже, че той е
притежател на субективното право да получи определените от АССГ обезщетения. За
същия няма друга практическа и законова процедура спрямо С.О., чрез която да
бъдат признати неговите субективни права.
Неоснователно е и
възражението относно допустимостта на исковете, релевирано в открито съдебно
заседание, проведено на 19.01.2018 г., относно обстоятелството, че ищецът
не е активно процесуално легитимиран да води настоящото дело, защото се бил
разпоредил с имот 1 и имот 2 в полза на трето лице.
Ищецът не се е разпореждал с частите от ИМОТ 1 и
ИМОТ 2, които са били предмет на отчуждителните заповеди. Видно от представените от ищеца в тази връзка доказателства- нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No 78, том. II, No 31518, дело 219 от 2017 г.; скица на поземлен имот
15-68514-17.02.2017 г, на СГКК; скица на поземлен имот 15-68506-17.02.2017 г.
на СГКК; комбинирана скица за пълна или частична инденгичност, издадена от „Е."
ЕООД относно имоти с идентификатори: 68134.1504.1452 и 68134.1504.517; нотариално
заверена декларация от К.Г.Л., управител на „С.Д." ООД; нотариално
заверена декларация от Н.Д.Ф., управител на „И.Б.П.Г." ООД; удостоверение
от ЧСИ У.Д., No 858 от регистъра
на КЧСИ, изх. No. 11165/07.05.2013
г.; удостоверение от Сл. по вписвания, гр. София, изх. No 57258/2017 г.; удостоверение
от Сл. по вписвания, гр. София, изх. No 57259/2017 г. -
имотите, с които се е разпоредил ищецът не включват отчуждените части, а само
частите от ИМОТ 1 и ИМОТ 2, които не са предмет на отчуждаване. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No 78, том. II, No 31518, дело 219 от 2017 г.,
от комбинирана скица, а и от скиците, използвани при сделката, е извършено
разпореждане с имот с площ от 3666 кв. м., и с имот с площ от 1712 кв. м.
Притежаваните от ищеца имоти съобразно постановленията за възлагане от
13.12.2012 г. на ЧСИ У.Д. са с площ, съответно от 4376 кв. м. и 1763 кв. м.
Разликата в площите, които не са прехвърлени на третото лице, всъщност представляват
частите от ИМОТ 1 и ИМОТ 2, които са предмет на процесиите отчуждителни
заповеди. Освен това за пълнота следва
да се отбележи, че съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, дори и при такава
хипотеза, делото следва своя ход между първоначалните страните (делото е
образувано на 08.06.2017г., а сделката е изповядана на 12.12.2017г.),
като постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Следователно не е налице недопустимост на предявената претенция и възражението
на ответника,
направено в о.с.з. на 19.01.2017 г.,
е неоснователно.
С оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че исковете с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗОС са допустими и следва да се разгледа
въпросът за тяхната основателност.
За да се приеме, че исковете
са основателни, първо следва да се отговори на въпроса дали ищецът е притежател на правото на
собственост върху цялата площ на имот 1 и имот 2, включително върху частите,
подлежащи на отчуждаване, посочени в отчуждителните заповеди, т.е. следва да се
разгледа основателността на предявения инцидентен установителен иск от ищеца, че И.П.И.С.” ЕАД е собственик на съответната реална част от поземлен
имот пл. № 1452 от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град
София, местността "ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 702 кв.
м., предмет на отчуждителна Заповед № РД-40- 153/02.06.2009 г. на кмета на С.О.;
както и на съответната реална част от
поземлен имот пл. имот No******, ж.к. „******2, от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на
град София, местността "ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 78
кв. м. предмет на отчуждителна Заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О..
Според приложимото законодателство при отчуждаване на частен имот вещно-
прехвърлителният ефект настъпва от момента на изплащане на цялата сума,
определена като обезщетение със съдебните решения, постановени от
административния съд. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по чл. 290
- чл. 293 ГПК (решение №14/07.03.2014 по дело №3783/2013 на ВКС, ГК, I г.о.,
докладчик съдията Светлана Калинова), според която единствено със заплащането
на дължимото обезщетение в пълен размер, правото на собственост върху
отчуждения имот преминава в полза на общината. Не се оспорва, че ответникът не
е заплатил ефективно дължимите се обезщетения за извършените отчуждавания, поради
което и общината не може да се легитимира като собственик на процесните имоти. От
събраните множество писмени доказателства - постановления за възлагане(подробно
описани по-горе), скици и др., се установява, че ищецът е носител на правото на
собственост. От приетото заключение на неоспорената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесните реални части влизат в обхвата на
имотите, които са възложени на ищеца в рамките на публичната продан.
Следователно предявеният инцидентен установителн иск е основателен, като ищецът
се явява притежател на пълното право на собственост върху процесните реални
части от имот 1 и имот 2.
След като се доказа в рамките на
настоящото производство, че ищецът е придобил абсолютното право на собственост
върху частите от недвижимите имоти, спрямо които е проведена отчуждителната
процедура, следва да се приеме, че е налице и правоприемство и по отношение на
правото да се получи определеното обезщетение. С оглед прилагането на принципа
за субективните пределите на силата на присъдено нещо, посочен в чл. 298 ал. 2 ГПК, ищецът доказа, че след като е станал собственик на недвижимите имоти, е
станал и адресати на СПИ, произтичаща, както от влезлите в сила заповеди за
отчуждаване на реалните части, така и от влезлите в сила съдебни решения на
АССГ. Съдебните решения, освен ищеца, пряко обвързват и ответника. С
доказателствените средства, събрани във връзка с предявените искове, ищецът доказа,
че се намира в същото правно положение, в което се е намирал неговият
праводател. Разпростирането на СПН и спрямо трети лица е оправдано именно за
универсалните и частните правоприемници. Това е абсолютно необходимо, тъй като
в противен случай, след като първоначалната страна прехвърли спорното право
(какъвто е настоящия казус), спорът би могъл отново да бъде възобновен, така че
воденият процес да се окаже обезсмислен. Важимостта на СПН спрямо
правоприемника предпоставя, че правоприемството е настъпило след като СПН е
възникнала спрямо праводателя. Според правната теория и съдебната практика (Вж.
Вж. Ж. Сталев, БГПП, VII издание, § 73, p. I-III, стр. 360 -
363; определение № 1281/17.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1131/2009 г, I г.о.,
ГК) спрямо частния правоприемник винаги важи силата на присъдено нещо,
независимо от фактическия състав, обуславящ правоприемството (правна сделка,
публична продан, административен акт и т.н.), както и независимо от вида на
правоприемството (транслативно, конститутивно или реститутивно). Още повече, че
праводателят на ищеца - „И.Б.П.Г.“ ЕООД, с нарочна молба, депозирана на
30.11.2018 г., заявява, че не е собственик на имотите и няма никакви претенции
към предмета на спора, поради което осъществилото се правоприемството също не е
предмет на спор между трето лице помагач „И.Б.П.Г.“ ЕООД и ищеца.
Възражението
на ответника в отговора на инцидентния установителен иск, че общината била
собственик на процесиите реални части, а не ищецът, защото за същите били
издадени актове за общинска собственост, е неоснователно. Актовете за общинска
собственост имат единствено констативен характер. Същите не представляват
правопораждаща сделка. Още повече, че същите са незаконосъобразно издадени,
защото по делото е безспорно, че СО не е заплатила дължимите отчуждителни
обезщетения, т.е. в случая въобще не е възникнал вещно-прехвърлителен ефект в
полза на ответника. Реалните части не са публична общинска собственост, поради
което със същите е могло да се извършват правни сделки.
Относно
възражението на ответника, че правото
на вземане на обезщетение било погасено по давност, защото бил изтекъл период
от 5 години по смисъла на чл. 110 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно по следните съображения:
Възражението за изтекла давност е направено при условията
на евентуалност - в случай, че се приеме, че с превеждането на обезщетенията по
собствена (вътрешна) банкова сметка ***-прехвърлителният ефект. Обсъдените и
анализирани по-горе събрани доказателства водят до обоснования извод, че вещно-
прехвърлилен ефект няма, защото няма ефективно плащане в полза на правоимащия.
В този смисъл възражението за погасителна давност въобще не следва да се разглежда.
Но за пълнота следва да се отбележи, че
възражението е неоснователно, защото в случая разпоредбата на чл. 110 ЗЗД не е
приложима, тъй като в случая не става дума за притезание, произтичащо от
договорно правоотношение. Вземането произтича от един смесен и сложи фактически
състав, чийто първоначален гарант е Конституцията на Репубика Б.. По силата на
чл. 17, ал. 5 от КРБ принудително отчуждаване на собственост за държавни и
общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези
нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и
равностойно обезщетение. Давност по отношение на правото да се получи
обезщетение въобще не започва да тече. В този смисъл е и разпоредбата, съдържаща
се в пар. 10 от ЗУТ, според който правото на обезщетяване с недвижим имот не се
погасява по давност. Нелогично е да се приеме, че, когато е налице обезщетяване
с имот, давността не тече, а, когато следва да се заплати парично обезщетение,
тече давност. Ако се приеме, че давността може да изтече спрямо общината, какъв
би бил стимулът й да изпълнява и да плати обезщетението. Тя винаги би се
опитала да изчака изтичането на давността, без да заплаща каквото и да било
обезщетение.
С оглед гореизложеното исковете
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и съдът следва да признае
за установено, че С.О.дължи на “И.П.И.С.” ЕАД следните суми: 404 008.02 лева, представляващи
обезщетение за отчуждаване на 702 кв. м., част от Поземлен имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(ИМОТ 1), дължими на ищеца в качеството му на
собственик на ИМОТ 1, ведно със законната лихва за забава върху главницата в
размер на 123 356.78 , изчислена, считано от 07.06.2014 г. до 07.06.2017 г., както и законната
лихва за забава от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимите суми; сумата от 62 477,22 лева, представляващи обезщетение за отчуждаване на 78
кв. м. от Поземлен имот No******, ж.к. „******(ИМОТ 2),
дължимо на ищеца в качеството му на собственик на ИМОТ 2,
ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 19 076.33 лева,
изчислена, считано от 07.06.2014 г. до 07.06.2017 г., както и законната лихва за
забава от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимите суми.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Същият претендира и доказва да е направил разноски в общ размер от 42 616.11 лв., в които се вкл. и адвокатско
възнаграждение в размер от 16 450.03лв. Възражението на ответника за
намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, както и с минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което
разноските за същото следва да се присъдят в пълния доказан размер.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК във вр с чл. 29 ал. 1 ЗОС и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С.О.,ул.“*********, дължи на “И.П.И.С.” ЕАД, вписано в Търговския регистър на
Агенция по
вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, представлявано от
изпълнителните директори Е.А.П.и Й.М.С., следните суми:
·
404 008.02 лева(четиристотин
и четири хиляди и осем лева и две стотинки), представляващи обезщетение за отчуждаване на 702 кв. м., част от Поземлен
имот No 1452 кв. 9, ж.к. „******(ИМОТ,
ведно със законната лихва за забава в размер на 123 356.78, считано от 07.06.2014
г. до 07.06.2017 г., както и законната лихва за забава от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми;
·
62 477,22 лева(шестдесет
и две хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляващи обезщетение
за отчуждаване на 78 кв. м. от Поземлен имот No******, ж.к. „******(ИМОТ 2), ведно със законната лихва за забава върху
главницата в размер на 19 076.33 лева, считано от 07.06.2014 г. до 07.06.2017 г.,
както и законната лихва за забава от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимите суми;
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, че “И.П.И.С.” ЕАД, вписано в Търговския регистър на
Агенция по
вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, представлявано от
изпълнителните директори Е.А.П.и Й.М.С., е собственик на съответната реална част от
поземлен имот пл. № 1452 от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на
град София, местността "ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 702 кв. м., предмет на отчуждителна Заповед № РД-40- 153/02.06.2009
г. на кмета на С.О.; както и на
съответната реална част от поземлен имот пл. имот No******, ж.к. „******2,
от квартал 9, съгласно действащия план за регулация на град София, местността
"ж.к. ******* ч." (втора част), с площ от 78 кв. м. предмет на
отчуждителна Заповед № РД-40-156/02.06.2009 г. на кмета на С.О..
ОСЪЖДА С.О.,ул.“*********, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на “И.П.И.С.”
ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенция по
вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, представлявано от
изпълнителните директори Е.А.П.и Й.М.С., направените разноски по делото в размер на 42 616.11
лв.(четирдесет и две хиляди шестотин и шестнадесет лева и единадесет стотинки).
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника С.О.,ул.“*********– „И.Б.П.Г.“ ЕООД, ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: