Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260799
гр.Бургас, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 452 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на ЕТ „С. 13-И. И.” с ЕИК: ********** чрез пълномощник – адв. И. ***, против
Наказателно постановление № 550189-F577540/22.12.2020 г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата са изложени възражения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Изтъква
се, че е настъпила промяна в закона и към настоящия момент отпечатването на
дневни финансови отчети е отпаднало като задължение за търговците. В тази
връзка се претендира прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Н. – БАК, който заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва. Пледира за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се
представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата.
Пледира за произнасяне от съда съобразно събраните доказателства.
По
допустимостта:
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото от
разписката на л. 6 е видно, че НП е връчено на представител на търговеца на
08.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 14.01.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 28.10.2020 г. в 12.10 часа св. Т.Л. -
инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното
законодателство на обект – павилион, находящ се в гр. Б., ж.к.”И.”, до РУМ „В.”,
стопанисван от едноличния търговец – жалбоподател. По време на проверката
свидетелката констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано
дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT729346. Св. Л.
проверила Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирала,
че на 04.09.2020 г. не е бил изведен дневен финансов отчет. Свидетелката
преценила, че с това си поведение търговецът не е изпълнил задължението си за
всеки работен ден, в който са се извършвали продажби, да принтира дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на
място бил съставен констативен протокол с № 0049077/28.10.2020 г., като
представител на жалбоподателя бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.
На 29.10.2020 г. в ТД на НАП-Бургас се
явил пълномощник, като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F577540/29.10.2020
г., квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредбата,
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
След съставяне на акта препис от него
бил връчен на пълномощника, който го подписал и получил копие, заявявайки, че
отчетът е бил издаден коректно на другия ден.
Сезиран с преписката, и въпреки
възраженията при преценка на доказателствените източници,
административнонаказващяит орган издал атакуваното понастоящем НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а
също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от
Наредбата, вр. с чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя
имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените
обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания
за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.
Актуалната редакция на разпоредбата на
чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов
отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в
сила от 2.07.2019 г.), действала към датата нарушението, е било регламентирано,
че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията
на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е
задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до
извода, че към датата на извършване на нарушението - отпадането на задължението
за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане
на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 г.
Впоследствие този срок няколкократно е удължаван, като към настоящия момент
актуалната редакция на разпоредбата (изм., бр. 68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.), предвижда срок до 30.09.2020 г. Това води до извода, че към момента
на проверката отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов
отчет е било поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма
на чл. 39, ал. 1 (за което няма представени доказателства), но не по-късно от
30.09.2020 г. След 30.09.2020 г. е отпадало въобще задължението на лицата да
отпечатват дневен отчет – т. е. считано от тази дата поведението на
жалбоподателя е несъставомерно.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че
за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл.
3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди
влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 39, ал. 1, вр. с § 21, ал. 2 от
ПЗР към Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да
отпечатва дневни отчети.
Към настоящият момент наказателното
постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба,
поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По
тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за
жалбоподателя, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Изхождайки от конкретиката на казуса,
съдът намира и че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По делото няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна
проява. Още повече, че от доказателствения масив се установи, че самият отчет е
бил отпечатан на следващия ден сутринта, а това поведение не е типично за
жалбоподателя, който е водил стриктно Книгата за дневни финансови отчети.
С
оглед изводите на съдебния състав, че извършеното от жалбоподателя деяние не
осъществява състав на административно нарушение или евентуално, че същото е
маловажно, то процесното наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, то на същия следва
да се присъдят такива за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 150
лева, поради липса на направено възражение за прекомерност.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 3 от ЗАНН, ХХ-ти състав, Наказателно отделение на Бургасския районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 550189-F577540/22.12.2020
г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „С. 13-И.
И.” с ЕИК: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
(Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на ЕТ „С.-13-И. И.” с ЕИК: ********** съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.