№ 213
гр. Пазарджик, 11.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниЕЛЕНА Г. ЧИФЧИЕВА
заседатели:АТАНАСКА Н. ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Наказателно дело от общ характер № 20235200200933 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Явява се лично подсъдимият О. В. Ч. и с адв. К. У., редовно
упълномощен.
Не се явяват частните обвинители, уведомени чрез своя повереник. Не
се явява и повереникът адв. Б. С.. Постъпила е писмена молба от адв. С. А. и
адв. Б. С., с която се иска отлагане разглеждането на делото за същата дата от
14:30 ч. поради необходимостта от придвижване на поверениците от гр. С.. В
същата молба се взема и становище в случай, че не бъде уважено искането им
за отлагане с половин час даване ход на съдебното заседание, съдът да
приеме, че съдебната експертиза не е представена в срок и същата да не бъде
разглеждана в днешното съдебно заседание.
Явява се вещото лице инж. В. П. П..
Свидетелят У. Д. не се явява, нередовно призован. Призовка на същия не
е върната по делото.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор С. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Молбата не навежда някакви
уважителни причини за неявяване на лицата, доколкото същите са уведомени
1
за днешното съдебно заседание преди повече от месец.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото с оглед редовното призоваване.
Действително лицата са уведомени в един много предходен момент, винаги
могат да възникнат пречки от обективен характер с оглед присъствието им в
залата, така че предоставям на съда, а относно възражението за неспазения
срок, считам, че същото е неоснователно. Експертизата е представена в срока,
изискуем от закона.
Съдът намира за основателна молбата на повереника на частните
обвинители да бъде отложено началото на съдебното заседание с тридесет
минути, с оглед посочената уважителна причина, свързана с пътуването и
придвижването на повереника от гр. С. до гр. Пазарджик, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА началото на днешното съдебно заседание за 14:30 ч.
На именното повикване в 14:37 ч. се явиха:
Явява се лично подсъдимият О. В. Ч. и с адв. К. У., редовно
упълномощен.
Не се явяват частните обвинители, уведомени чрез своя повереник.
Явяват се поверениците адв. Б. С. и адв. С. А..
Не се явява свидетелят У. Д., нередовно призован. Призовка на същия
не е върната по делото.
Явява се вещото лице доц. д-р инж. В. П. П..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор С. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с неявилия се днес свидетел У. Д., имаме
постъпил отговор от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
във връзка с изпратено предходно писмо, който моля да бъде приет. Видно от
отговора, не могат да предоставят исканата информация.
АДВ. А.: Не поддържаме възражението за срока за експертизата.
Нямаме възражения да се изслуша заключението.
АДВ. С.: Да се изслуша заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото доц. д-р инж. В. П. П..
ПРОЧЕТЕ СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на вещото лице.
Сне се самоличността на вещо лице, както следва:
В. П. П. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам заключението във вида, в който е
представено. Заключението е разделено основно на две части. Първата част е
извършен анализ въз основа на фактическите обективни находки, снети и
документирани при извършване на огледа на ПТП-то. Дадени са отговори на
поставените въпроси към първоначалната и допълнителна експертиза,
назначена по досъдебното производство, което е инициирало настоящото
наказателно. Втората част от експертизата е разработена въз основа на
представен снимков материал – оригиналният, ако може така да се каже,
снимки представени от Научно-техническата лаборатория и заснети при
извършване на огледа. Основните разлики между двата механизма се състоят
в това, че документираните находки в протокола за оглед, по мое мнение, не
кореспондират с находките, които са заснети и документирани в снимковия
материал, които разлики съответно водят до различен механизъм на
настъпване и точно поради тази причина съм разгледал две хипотези и затова
експертиза е разделена на две части.
3
Ако приемем, говорим хипотетично, че дължината на оставените следи
е такава, която е документирана в протокола за оглед, тоест разликата между
двете следи е около седем метра и малко, между началото на двете следи на
двете колела са около седем метра и отгоре, и при тази хипотеза няма
логическо и друго заключение, което да обоснове извод, че бусът е бил
технически изправен, ако действително това са следите, оставени от него.
Аз категорично не подкрепям извода, че двете документирани следи, че
са оставени от лекотоварния автомобил, в действителност са оставени от него
– не подкрепям това заключение и тази хипотеза. Според мен не са оставени
от този микробус. Първо: Ширината, която е определена съгласно
представения снимков материал не кореспондира с ширината на гумите на
лекотоварния автомобил, тоест ширината, която е документирана от предна
дясна гума е с по-малка ширина от тази, която е на „И.“. Следата е с ширина
160 мм., а гумата на „И.“ е с ширина 215 мм. Да приемем, че се деформира, да
приспаднем около 4 см. – 2 см. отляво и отдясно, докарваме ги максимум до
200, тоест до 215 е малко трудно да достигнем до такава стойност. Това е
единият факт, който използвам като доказателство. Другият факт е, че от
снимковия материал втората следа, която е оставена по-късно, ако мога така
да се изразя, тоест по-късата следа на предно ляво колело на „И.“, тази следа е
с по-малка ширина от тази, която е от предна дясна гума от измерената на
място и не е толкова ясно изразена, което също не кореспондира тази следа да
бъде оставена от процесния автомобил. Не съм я измервал, но от снимковия
материал ясно се вижда, че тя е една по-бледа и по-тясна следа.
На 164 метра от началото на т. нар. ускорителна лента, тоест на 164
метра от знака „Б1“, за който говори процесуалният представител на частните
обвинители, на 164 метра от него и на 100 метра от втория знак „Б1“, тъй като
там фактите са такива, че има знаково стопанство, организирано с в началото
на ускорителната лента знак „Б1“ и знак „задължително движение надясно“,
точно на изхода на бензиностанцията, а 64 метра по-надолу в ускорителната
лента, вдясно, е само знак „Б1“. Тоест на 164 метра от тези двата знака и на
100 метра след знака „Б1“ е мястото на удара. Навлизането в ускоряващата
лента, в която се е движел „И.“, е настъпило на разС.ие на около 130 метра от
неговото начало, тоест след наличието на двата знака е започнало
навлизането в ускоряващата лента. Ако въпросът е кореспондиращ към това
4
дали водачът на „Ф.“ е навлязъл в лентата за активно движение през
маркировка „М1“ – не, не е навлязъл през маркировка „М1“, тоест единична,
непрекъсната линия. Включването в активната лента е настъпило в зона, в
която е действала маркировка „М3“, тоест единична, прекъсната линия.
Водачът на „И.“ към момента на навлизане в активната лента на
движение, се е намирал на разС.ие 206,85 метра /стр. 8, втори абзац от
експертизата/ при движение със скорост от 116 км/ч. Към момента на
навлизане на лек автомобил „Ф.“ в т. нар. активна лента за движение
автомобилът „И.“ се е намирал на разС.ие 206,85 метра. При движение със
147 км/ч., се е намирал на разС.ие 240,89 м. /страница 16 от експертизата,
последен абзац/.
В единия случай дължината на пълния спирачен път би била 111,45 м.
при движение със 116 км/ч. Във втория случай, при движение със 147 км/ч.,
дължината на пълния спирачен път на автомобила „И.“ би била 162,81 м. И в
двата случая дължината на пълния спирачен път е по-къса от разС.ието, на
което се е намирал автомобилът „И.“ към момента на навлизане на лекия
автомобил в активната лента за движение и водачът на „И.“ е имал
техническа възможност да предприеме действия за намаляване на скоростта,
включително и да приведе управлявания от него автомобил в съС.ие на пълен
покой, и така да предотврати удара.
Автомобилът „И.“ със сигурност е оставил някакви следи от спиране,
казвам „някакви“, тъй като не може да бъде категорично установено кои са, а
още по-житейски алогично би било просто да се е осъществил инициалният
удар с автомобила и от там нататък водачът на „И.“ да е оставил
управлявания автомобил от него да се движи под действието на физичните
закони, без той да управлява.
Не ми е поставена задача да направя личен оглед на автомобила „И.“,
тъй като не съм счел, че е необходимо да се извършва такъв.
Всички материали по делото са прегледани и анализирани,
включително и обясненията на подсъдимия.
„Ф.ът“ се движи в т. нар. ускорителна лента, той се намира вдясно.
Обзорността на водача на „И.“ е неограничена, особено вдясно. Второто,
което е: „И.“ е по-висок автомобил. Отпред автомобилът, който условно е бил
преди „И.“, само и единствено, ако е с по-голям габарит от автомобила „И.“,
5
то тогава би могъл в определен момент от време да ограничи видимостта
вдясно към автомобила „Ф.“, така че моят отговор е, че дори да е имало
движещ се автомобил пред „И.“, той по никакъв начин не би повлиял нито на
възприятието на обстановката, нито върху последващите действия на субекта,
който управлява „И.“ да предприеме действия за предотвратяване на ПТП-то.
Скоростта на автомобила „Ф.“ е определена на база изследване на
движението на материално тяло, извършващо равно-ускорително движение –
нещо, което се учи по физика от всеки един от нас в 7-ми или 8-ми клас, не е
някаква специална формула, която да изисква специални знания.
Всеки един фактор, който е от четириединството: път, околна среда,
автомобил и водач, всяка една от характеристиките на тези четири фактора
оказва влияние върху движението на превозното средство. Например появата
на силен страничен вятър веднага оказва влияние върху движението на
превозното средство, което пък провокира въздействие върху превозното
средство от страна на неговия водач, съответно върху пътя могат да бъдат
нанесени песъчинки, прашинки и т. н., сцеплението между гумите и пътната
настилка да стане по-ниско и да не навлизаме в хипотетични обяснения.
При процес на излизане от бензиностанцията и навлизане в
ускорителната лента автомобилът би следвало да извърши криволинейно
движение с радиус на завой, който не мога да кажа колко е, тъй като не съм го
определял, но наличието на хоризонтална равнинна крива с малък радиус,
обуславя възможност за изпадане в неустойчиво движение на превозното
средство при движение над т. нар. критична скорост в завой, така че в такъв
случай не можем да кажем, че автомобилът е тръгнал с някакво летящо
ускорение да се движи. Скоростта, с която е преминал покрай знака, е била не
по-висока от 20 км/ч. Това е, което мога да заявя от техническа гледна точка
и от експертна такава.
Липсват обективни фактически данни, които да бъдат основание за това
да се твърди, че водачът на автомобил „Ф.“ не би могъл да възприеме
движещия се зад него автомобил „И.“. В показанията, които той дава – мисля,
че беше в съдебно заседание, казва, че е забелязал автомобила „И.“ много
назад, на разС.ие много зад него и при това възприятие той е предприел
съответно действие за включване, което означава, че фактически са липсвали
такива обективни пречки за ограничение на видимост, обзорност и т. н.
6
Разликата в двете скорости, които са получени при двете различни
хипотези на възникване на ПТП-то, идва от там, че в първия случай при
скорост 116 км/ч., анализирането на движенията е извършено на база
деформацията върху „Ф.а“, която е нанесена вследствие на инициалния удар
между „И.“ и „Ф.“, пътят изминат при процес спиране на автомобила „И.“ до
момента на втория удар с полу-ремаркето плюс скоростта на „И.“, погасена
вследствие на удара на „И.“ с полу-ремаркето. Всяко едно движещо се тяло
притежава т. нар. кинетична енергия. Тази кинетична енергия се превръща в
енергия на деформация. Това са трите фактора. За скоростта 147 км/ч.
факторите, които съм използвал са пет: Имаме движение-удар, тоест удар с
„Ф.“, инициален контакт, имаме движение на „И.“ до удара с „Ф.“ като
дължина, изминатият път като дължина в процес на спиране. Вторият фактор
е ударът между „И.“ и „Ф.“. Третият фактор е удар в мантинелата на „И.“.
Четвърти фактор – движение от удара на „И.“ в мантинелата до полу-
ремаркето на авариралия автовлак и пети фактор: енергията на „И.“, погасена
от деформациите при крайния контакт.
Ударът в мантинелата го приемам на база представения снимков
материал и като номер на снимка мога да посоча фигура № 5 – тя е
представена в експертизата снимката, която съм приел като изходна. В лявата
лента, т. нар. изпреварваща лента се виждат ясно отложени две коси следи.
Деформацията на мантинелата се намира между двата автомобила, които се
виждат на снимката и се намират в лентата за изпреварване. Това нещо не е
отразено в протокола за оглед и точно поради тази причина съм го дал просто
като хипотеза, която за мен е по-възможна за възникване на ПТП-то. Според
мен това е по-вероятната хипотеза, тъй като както преди малко обясних,
завъртането на лекотоварния автомобил „И.“ на 90 градуса, без външно
въздействие, не може да бъде обяснено по никаква техническа причина, с
никакви технически аргументи. Тоест установяването му перпендикулярно на
лентата да движение от успоредно движение до достигане на
перпендикулярно движение няма обективни фактически находки. Самият
кормилен механизъм, от снимковия материал гумите са почти в право съС.ие
– просто са леко изкривени от самата деформация, от самия удар. Според мен
не е имало въобще въздействие с кормилната система.
Според мен тази следа е оставена от задна лява гума на лекия автомобил
„Ф.“ в момента след инициалния удар от автомобил „И.“. Следата е оставена
7
вследствие на удара, водачът на „Ф.“ е възприел наличието на авариралия
автовлак. Ясно се вижда, че следата е с леко отклонение вдясно, тоест
водачът е възприел, че той започва да се движи вдясно, а и физически от прав
ексцентричен удар спрямо масовия център на лекия автомобил „Ф.“ се
поражда въртящ момент, тъй като той е на разС.ие и се появява един въртящ
момент, който отклонява автомобилът „Ф.“ в посока надясно. Тази следа е
оставена от натискане на спирачката. Водачът на автомобил „Ф.“ е
въздействал върху спирачката. Самият той казва, че е възприел автовлака,
въздействал е върху спирачките, след това е видял, че наближава, отпуснал е,
пак е натиснал, после е отпуснал и движението се е осъществило вече
свободно. Това са мои предположения. Той казва, че е възприел наличието на
автовлак и е видял, че ще се удари. Не е казал, че е натискал спирачката –
това е мое предположение.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Като видях, че наближава „И.“, завъртях леко
кормилото надясно, защото видях, че много бързо наближава. Може и да съм
натиснал спирачка, но нямам спомен. Нямам спомен за натискане на
спирачката.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Тази следа – от дясното колело, стига до предно
дясно колело на автомобила „И.“. Не можах да видя на нито една снимка
следа, която да достига до предна дясна гума на автомобила „И.“.
В първата хипотеза при скорост на движение от 116 км/ч. на автомобил
„И.“, водачът е навлязъл изцяло в активната лента за движение, при втората
хипотезата е навлязъл почти изцяло, тоест изместването е графично
визуализирано във Фигура № 9. Вижда се – това е мащабна скица. Ширината
на десните гуми са били в обхвата на аварийната лента. Това е началното и
крайното положение на „Ф.“ – двете позиции.
Редно е да изследваме движението на „Ф.“ от момента на навлизане от
ускорителната лента в активната лента. Това разС.ие не съм го изобразил
графично, но е описано. Тоест един метър се е изместил. Долното
изображение на Фигура № 9 на практика е 30 метра преди удара.
АДВ. У. : В показанията си подсъдимият казва така: „Навлизах,
забелязах го, видях, че не спира и тръгнах възможно да се изнасям надясно.“
Това, което казахте, че гумите фактически са попаднали от тази страна,
възможно ли е това да се случи именно към този момент?
8
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Възможно е при т. нар. прибиране, когато вече е
тръгнал условно да се прибира, твърде вероятно е да се е случило точно
тогава.
Другите обективни данни да приема 147 км/ч. е тежката деформация на
кабината на „И.“ вследствие на последния удар. Смятам, че е от висока
скорост. При една скорост от 116 км/ч., която се погасява към момента на
удара, не може да се достигне до такива тежки деформации.
На стр. 5 от заключението съм посочил скоростта, с която се е включил
в активната лента – 74 км/ч. и 70 км/ч. е във втория случай.
Фигура № 5, на стр. 11 от заключението, която представлява снимка, на
която съм се позовал за деформация в мантинелата, съответства на снимка №
8 от фотоалбума към Протокола за оглед на местопроизшествие, намираща се
на лист 17 от досъдебното производство.
Следата върху снимките, нейната ширина е определена на база т. нар.
метод на фотограметрията – измерване на разС.ие по снимка. Ширината на
пътното платно е еднозначно дефинирана, имаме протокол за оглед, имаме
данни от Агенция „Пътна инфраструктура“ за пътния участък, маркировката,
ширината на пътните ленти и въз основа на пропорционална съпоставка на
тези разС.ия се получава ширината. Точността при конкретното качество на
снимката считам, че е в рамките на инженерно допустимата – до 5%.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
АДВ. У.: Нямам други въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице доц. д-р инж. П. възнаграждение в размер
на 1015 лв. по представената справка-декларация, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ
от бюджета на съда.
9
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението.
АДВ. А.: Моля Ви да не бъде приемано заключението на вещото лице,
тъй като считаме същото за необосновано и възникват съмнения в неговата
правилност. За да достигне до своите изводи, вещото лице интерпретира по
неясен и считаме неправилен начин обективните данни по делото, събрани
както във фотоалбума и направените снимки, така и в протокола за оглед, а в
същото време се правят голословни изводи за скоростта на движение на
водача на лекотоварния автомобил „И. Д.“ и на лекия автомобил „Ф. П.“. В
тази връзка от пораженията, които са върху буса „И.“ се правят изводи, както
сподели вещото лице, за скоростта, с която същият се е движел, а различните
и необосновани изводи за скоростта се променя и мястото на настъпване на
удара, респективно се правят и трактовки относно поведението на двамата
водачи, които не отговарят на следите, оставени на местопроизшествието. В
тази връзка по досъдебното производство, а и от събраните до момента
доказателства в хода на съдебното следствие няма данни за такова изменение
на посоката на движение на лекотоварния автомобил и изводите, че тази
следа от гуми е оставена след настъпването на удара, при това от задна гума
на автомобила „Ф. П.“, считаме от една страна за нелогични, а от друга – за
необосновани. В този смисъл Ви моля да бъде допусната нова, повторна,
тройна, разширена съдебно-техническа експертиза, в която, по преценка на
съда, в състава на вещите лица да бъде включен и експерт трафолог като бъде
направен и оглед на лекотоварния автомобил „И.“, който не е предаден на
собственика му и по информация, която имаме, същият продължава да се
нахождава на паркинга в ОД на МВР – гр. Пазарджик. В тази връзка новата,
повторна, тройна експертизата да отговори на въпроса каква е била скоростта
и траекторията на движение на всеки един от двамата водачи на лекотоварния
микробус „И. Д.“ и на лекия автомобил „Ф. П.“, каква е била скоростта на
тяхното движение във всеки един момент от навлизането на лекия автомобил
„Ф. П.“ от крайпътното заведение в ускорителната лента и през цялото
движение в ускорителната лента на АМ „Тракия“, респективно при
навлизането на водача на лекия автомобил „Ф. П.“ в активната лента на
движение, къде точно е настъпил ударът като всички тези изводи се направят
на база на обективните данни, които са събрани до настоящия момент в
производството и се отговори на въпроса могъл ли е при тази скорост и това
10
място на навлизане като вещите лица посочат по възможност и конкретното
място на навлизане на лекия автомобил „Ф. П.“ и неговото местоположение
към момента на удара в активната лента за движение на АМ „Тракия“ и имал
ли е възможност водачът на лекотоварния автомобил „И. Д.“ към момента на
навлизане на лекия автомобил „Ф. П.“, да предотврати удара и да спре. В тази
връзка бих искал да посоча, че настоящата експертиза дава различни и
взаимоизключващи се варианти, тъй като от една страна се предполага, че
следата от спирачен път е оставена от лекия автомобил „Ф. П.“, от това вече
се променя и траекторията на движение на лекотоварния „И. Д.“, приема се в
тази връзка, че няма абсолютно никакъв спирачен път, защото няма
установен такъв от страна на пострадалия водач, поради което и настъпването
на удара в спрелия в този момент камион следва да е извършено при липса на
какъвто и да било спирачен път и не става ясно пък в тази хипотеза защо след
настъпването на удара и къде точно е извършен той между „И.“ и „Ф. П.“,
водачът на „Ф.“ ще натиска спирачки, така че да остави този дълъг спирачен
път, който продължава почти до мястото на удара със спрелия камион и
логиката в този случай показва, че е бил оставен именно от лекотоварния
автомобил в опит да се предотврати удара, тъй като неговата посока и начин
на оставяне сочат именно към лекотоварния автомобил и неговия сблъсък с
камиона. В този смисъл считам направените изводи от вещото лице както за
наличието на техническа неизправност на лекотоварния „И. Д.“, така и за
неговата скорост на движение и възможността му да предотврати удара с „Ф.
П.“, както и мястото изобщо на настъпване на удара и скоростта, с която е
навлязъл и мястото, на което го е сторил водачът на „Ф. П.“, за необосновани
и в тази смисъл моля да бъде допусната исканата разширена експертиза.
АДВ. У. : Нямам искания към експертизата. Същата е правилна и
обоснована, и моля да бъде приета по делото. Считам, че исканията са
необосновани и моля да се оставят без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, доколкото оценъчният
процес, който протича у мен, когато изслушвахме днес експертизата и
приемахме нейното заключение, не може да бъде отделено това, което е като
заключение на предишните приети по делото експертизи и доколкото не
намирам някакви основни различия – различия, които да са приети в
днешната експертиза, без да се базира на определени обективни находки по
11
делото, считам за неоснователно така направеното доказателствено искане от
страна на кО.ата.
АДВ. А. /РЕПЛИКА/: Считам, че е налице противоречие по един от
същностните въпроси. Абстрахирайки се от правната трактовка за вината, за
което съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт, но в приетата
първоначална експертиза е установена скорост от 108,81 км/ч. и вещото лице
сочи, че при тази скорост, с оглед на мястото на удара, което при настоящата
експертиза не съответства на първоначалната, водачът на лекотоварния
автомобил „И. Д.“ не е имал техническа възможност да спре като е могъл да
направи това в случай, че се е движел със скорост не по-висока от 98,96 км/ч.,
което считам, че следва да бъде изяснено с назначаването на поисканата
разширена експертиза. Още повече, ако уважите това искане, на вещите лица
следва да бъде указано и да направят собствен оглед на находящия се увреден
лекотоварен автомобил „И. Д.“ както по отношение преценката за това от кой
от двата автомобила е оставена тази следа, така и по отношение неговите
поражения с оглед на мястото на настъпване на удара, тъй като данните са, че
ударът е настъпил в предната част на лекотоварния автомобил, удряйки
задната част на лекия автомобил и в този смисъл изводите, че оттам насетне е
започнало криволичещо някакво движение на лекотоварния автомобил, така
че същият едва ли не да заобиколи и изпревари лекия автомобил, а пък лекият
автомобил да натиска спирачки, са необосновани и тези въпроси съдържат
противоречиви изводи между двете експертизи, които следва да бъдат
изяснени с оглед изясняването на действителната фактическа обстановка,
защото остава неясен въпросът при тези така посочени скорости на движение
на лекотоварния автомобил, защо вещото лице в настоящото заседание счита,
че той е могъл да предотврати удара в пълен дисонанс със заключението на
първоначалната експертиза.
Съдът намира, с оглед на днес изслушаното заключение, както и
изслушаното заключение на предходната автотехническа експертиза, че не са
изяснени в достатъчна степен фактическите въпроси, релевантни за изхода на
делото, за които са нужни специфичните познания на експертите. В
изслушаното днес писмено заключение и разясненията на автоексперта,
дадени в съдебно заседание, последният борави със значителен брой
12
предположения за фактически обстоятелства, на които базира своите изводи
за скорости и дистанции. На част от въпросите експертът не е отговорил
достатъчно конкретно и ясно в представеното писмено заключение. Така,
например, отговорът на 12-ти въпрос, касаещ динамичен анализ на разС.ията
между двете МПС, участници в процесното произшествие /стр. 9 и стр. 10 от
експертизата/ не е даден конкретно и се налага допълнително изчисление,
което съдът и страните трябва да направят, за да се отговори.
С оглед казаното съдът намира, че следва да се допусне изслушването
на нова, повторна тройна автотехническа експертиза, която да отговори на
12-те въпроса, поставени на повторната съдебно-автотехническа експертиза,
както и на други въпроси, които експертите приемат за относими към
настъпилото процесно ПТП.
Поради изчерпване на автоекспертите в списъка на вещите лица към
Пазарджишкия окръжен съд, следва да бъдат определени такива измежду
експертите в списъка към Пловдивския окръжен съд, а именно инж. С. М.,
инж. Т. П. П. и инж. В. Г. С..
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА повторна тройна автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените по-горе въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещи лица по делото инж. С. М., инж. Т. П. П. и
инж. В. Г. С..
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23.05.2024 г. от 14:00 ч., за които
дата и час явилите се днес страни уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 16:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13